XLIX

1. Това са вярванията, които само у нас считат за предразсъдъци, а у поетите и философите – за висша мъдрост и забележително дарование. Те са мъдри, а ние сме безумни. Те трябва да бъдат почитани, а ние – осмивани, дори наказвани.

2. Да допуснем за момент, че това, което отстоява- ме, е наистина предразсъдък. Добре, но е необходимо. Да кажем, че е нелепо. Добре, но е полезно, ако повярвалите в него се принудят да станат по-добри поради страх от вечното наказание и поради надежда за вечното блаженство. Не е в ничий интерес да се наричат лъжливи и да се считат за нелепи вярванията, които е в интерес на всички да се приемат за истински. Изобщо не е позволено под никакъв претекст да се осъждат неща, които принасят някаква полза. Вие, самите вие страдате от предразсъдъка, който осъжда полезните неща.

3. Впрочем дори да бяха лъжливи и нелепи, тези вярвания все пак не са вредни за никого. Те са подобни на много други, на които не налагате никакви наказания и които са празни и измислени, а остават необви- нени и ненаказани, сякаш са безобидни. Подобни вярвания трябва да се осъдят (ако изобщо това е необходимо) на присмех, не на мечове, на клади, на кръстове и на дивите зверове.

4. От тази жестока несправедливост се опиянява и ликува не само заслепената тълпа, но дори и някои от вас, които се домогват до одобрението на тълпата именно чрез тази несправедливост и се хвалят, сякаш цялата власт, която имате над нас, не зависи от нашата собствена воля!

5. Аз съм християнин само ако искам. Следователно ще ме осъдиш само ако искам да бъда осъден. Но тъй като нямаше да имаш над мен властта, която имаш, ако аз не исках, то властта, която имаш, зависи от моята воля, не от твоята сила.

6. Затова тълпата напразно се радва на нашите гонения. Радостта, която тя счита за своя, е всъщност наша, защото ние предпочитаме да бъдем осъдени, вместо да се отречем от Бога. Напротив, тези, които ни мразят, бе редно да страдат, а не да се радват, защото ние получихме това, което предпочетохме.