XLIV

1. Но в действителност никой не обръща внимание на тази, колкото голяма, толкова и реална загуба за обществото, никой не оценява огромната щета за държавата, когато ни обричат на смърт, нас, толкова праведни, когато ни избиват, нас, толкова невинни.

2. Призоваваме за свидетели вашите собствени наказателни актове, защото вие ежедневно оглавявате процесите срещу затворници и завършвате обвинителните протоколи със собствените си присъди. Колко виновници с най-различни присъди минават пред изпитателния ви взор! Кой убиец, кой крадец, кой светотатец или осквернител, или пък похитител в баните е зарегистриран в тези актове и като християнин? След като християните се изправят на съд с обвинението, че са християни, кой от тях е такъв престъпник, за какъвто го обявява името му?

3. От ваши хора гъмжи вечно затворът, от ваши хора се задъхват вечно рудниците, с ваши хора се тъпчат вечно зверовете, с ваши хора уредниците на зрелищата хранят вечно тълпите от престъпници. Никой християнин не е записан в тези актове по друга причина, освен задето е християнин. А ако е записан и за нещо друго, той вече не е християнин.