XLI

1. Следователно вие сте вредни за човешките дела, вие сте съблазнителната примамка за всеобщите беди, вие, които презирате Бога, а почитате статуи! Във всеки случай по-вероятно е да се разгневи този, който е пренебрегван, отколкото тези, които са на почит.

2. Сякаш не са във висша степен несправедливи боговете, които заради християните наказват собствените си почитатели, вместо да отклонят от тях наказанието, заслужено от християните! „Но това обвинение – казвате – може да се отправи и срещу вашия Бог, който понася почитателите му да страдат заради неблагочестивите.“

3. Но по-напред проумейте разпоредбите му и тогава няма да се обръщате срещу него. Този, който веднъж завинаги насрочи Вечния съд след края на света, няма преди края на света да ускори подбора си,. който е предварителното условие за този съд. Бог е еднакво справедлив за целия човешки род – и когато помилва, и когато обвинява. Той пожела всичко да бъде общо за всички – и благата за нечестивите, и злините за чедата му, за да изпитаме всички чрез равностойния си жребий и благостта, и строгостта му.

4. Ние, неговите собствени ученици, обичаме благостта му и се боим от строгостта му. Вие, напротив, презирате и двете. Оттук следва, че всички бедствия на този свят, ако случайно ни сполетят, идват за нас като предупреждение от Бога, а за вас – като наказание.

5. А нас нищо не може да ни навреди. Първо, защото в този век не ни интересува нищо друго, освен едно – да го напуснем колкото се може по-скоро. Второ, защото ако ни сполетява някакво нещастие, то се дължи на вашите злодеяния. Но дори и да ни притискат някакви несгоди в съжителството ни с вас, ние с радост разпознаваме в тях сбъдването на божествените пророчества, а това укрепява убедеността и вярата ни в нашата надежда.

6. Но ако заради нас ви се изсипват всички злини от онези, които почитате, защо продължавате да почитате тези толкова неблагодарни, толкова несправедливи богове, които трябваше по-скоро да ви подкрепят и предпазват от бедите, връхлитащи християните?