XIX

1. Дълбоката древност на тези писмени свидетелства потвърждава първостепенното им значение. И сред вас това, да докажеш достоверността на нещо чрез неговата древност, е на почит също толкова, колкото и религията.

1*. Дълбоката древност придава тежест на Светото Писание. Първият пророк Моисей разказа за сътворението на света, за умножаването на човешкия род, за грандиозния потоп – отмъстител за неправдите на онзи век. Той започна от далечното минало и, воден от пророческия си дух, стигна чак до своето време. После с делата си зададе предобразите на бъдещите събития. Благодарение на него последователността на вековете, разпределени от самото начало, оформи хронологията на света. Оказва се, че Моисей е живял около четири- стотин години, преди онзи ваш прадревен Данай да се пресели в Аргос.

2*. Той предшества Троянската война с близо хиляда години, а следователно предшества и Сатурн, защото от историята на Тал, които разказва, че царят на асирийците Бел и царят на титаните Сатурн се сражавали с Юпитер, става ясно, че Бел е живял триста двадесет и две години преди гибелта на Троя. Именно посредством Мойсей Бог изпратил на юдеите прословутия ‘закон, който принадлежи лично на тях.

З*. Освен това много неща разказват и другите пророци, които са по-древни от вашите писмени паметници. Последният пророк или*малко предшеству- ваше, или бе съвременник на мъдреците и законодателите ви.

4*. Захария живя по времето на царете Кир и Дарий, когато Талес, първият естествоизпитател, не успя да отговори нищо определено на Крез, който, объркан от словата на пророците, го запита за божественото. Солон точно като пророците предсказа на същия цар, че скоро ще види края на дългия си земен път.

5*. И така, може да се забележи, че както правосъдието, така и науките ви водят началото си от Божия закон и от Божието учение. Това, което е съществувало по-напред, то задължително е семето. Затова имате неща, общи или сходни с нашите.

6*. От понятието „мъдрост“ ( sofia ) любовта към нея е наречена „философия“. От понятието „пророчество“ ( profhteia ) стремлението към тази дарба се схваща като „поетическо откровение“ ( poetica vaticinatio ). Колчем прославените вече ваши хора откриеха нещо наше, те веднага го изопачаваха, за да си го присвоят. Стигна се дори дотам, плодовете да се израждат още от семето си.

7*. Можех досега да докажа по много други начини стародавността на Божието Писание,-ако то не успя- ваше да потвърди истинността си, като черпеше сили по-скоро от собствената си правдивост, отколкото от хрониките на времето. Каква по-здрава опора за неговите свидетелства от всекидневното им сбъдване в събитията по целия свят – пред погледа ни са последователната смяна на царствата, упадъкът на градовете, гибелта на народите; характерът на времената съответства на всичко така, както е било предсказано преди хиляди години.

8*. Това окрилява нашата надежда, която вие осмивате, и укрепва нашата увереност, която наричате предразсъдък. Анализът на миналото изгражда увереност в бъдещето: едни и същи слова предрекоха и дуете, едни и същи писмена ги запечатаха черно на бяло. .

9*. За езичниците времето е едно, а за нас се раздвоява. Така всичко, което ще се случи занапред, е вече потвърдено за нас, защото бе предречено чрез онова, което тогава още предстоеше, а сега е вече потвърдено.

10*. И вие си имате, знам го със сигурност, една Сибила, макар че това име на истинската пророчица на истинския Бог бе присвоено, за да се разпростре и върху останалите, които само привидно пророкуват. Вашите Сибили с измама са си присвоили името от истината, както са постъпили и вашите богове.

2. И тъй, всички субстанции и вещества, началата, епохите, първоосновата на което и да било ваше стародавно писание, дори повечето народи и градове със знаменита история и древни легенди, най-сетне самите образи в писмените ви паметници, свидетели и пази- тели на фактите, и (понеже смятам, че казаното дотук е недостатъчно) самите ви богове, храмове, оракули и светилища – всичко това отстъпва по древност пред ковчежето с книгата на един единствен пророк, в което несъмнено е положено съкровището, на цялата юдейска религия, а следователно и на нашата.

3. Ако сте чували някога нещо за Мойсей, той е съвременник на аргивеца Инах. Той предшестваше Данай, най-древния ви цар, с около четиристотин години (по-точно с триста деветдесет и три), поражението на Приам – с около хиляда, а Омир – с над петстотин. Мога да го заявя, защото имам автори, на които да се позова.

4. А и последните сред останалите пророци, макар и живели след Мойсей, не се ли считат за по-древни от първите ви мъдреци, законодатели и историци?

5. Всичко това би могло да се потвърди с хронологически изчисления. Не че ни е толкова трудно да ги представим, но е много дълго, подчертавам, не непо- силно, да ги пресметнем. Трябва да се приведат много документи и усилено да .се смята с пръсти, трябва да се разтворят архивите и на най-древните народи: на египтяните, на халдеите, на финикийците.

6. Трябва да се призоват за съветници египтянинът Манетон и халдеецът Берос, които ни предоставиха тези сведения, още и финикиецът Хиером, цар на Тир, а също така и техните следовници: Птолемей от Мендесий, Менандър От Ефес, Деметрий от Фалерон, цар Юба, Апион, Тал, евреинът, Иосиф, родният историк на еврейската древност, които или отхвърля, или приема изредените дотук.

7. Трябва да се прибавят и гръцките архивисти и да се изясни кое кога се е случило, за да се установи последователността във времето, та по този начин да се осветли порядъкът на събитията. Трябва да се пребродят историята и писмеността на целия свят. И все пак, като че ли приведохме вече част от доказателствата, като засегнахме накратко пътищата, по които фактите биха могли да се потвърдят.

8. Но за предпочитане е засега да ги отложим, за да не би в бързането да не успеем достатъчно да се задълбочим или в задълбочаването си да се разпрострем твърде надалеч.