XIV
1. Искам да разгледам и обредите ви. Нямам пред- вид какви сте по време на жертвоприношение, когато заколвате удушен и и разкапани скотове, когато от силните и здрави животни отсичате само излишните части – главите и копитата, които у дома щяхте да отредите на робите или на кучетата; когато не оставяте върху олтара на Херкулес дори една трета от десятъка му. Аз по-скоро бих похвалил благоразумието, с което измъквате поне нещо от напразно погубеното.
2. Но като се обърна към писмените ви паметници, които ви учат на мъдрост и на обичайните за всички свободни хора занимания, колко смехории откривам в тях. Заради троянците и ахейците вашите богове се сражавали помежду си също като гладиаторите – по двойки. Венера била ранена от човешка стрела, когато искала да грабне сина си Еней, за да не загине.
3. Марс, в окови цели тринадесет месеца, за малко да умре. Юпитер бил спасен с помощта на някакво чудовище, за да не излита същото насилие от страна на небесните жители. Той ту плачел заради Сарпедон, ту се облизвал гнусно за сестра си, като и припомнял, че не е обичал предишните си любовници толкова много.
4. Тогава кой поет не би излязъл по примера на своя принцепс осквернител на боговете? Един обрича Аполон да пасе стадата на Адмет, друг наема Нептун за зидар у Лаомедонт.
5. Онзи прочут лирически поет, имам предвид Пин- дар, разказва, че Асклепий заради скъперничеството си бил поразен от мълния, понеже престъпно упражнявал медицинския си занаят. Колко е зъл Юпитер, ако мълнията е била негова, колко е безпощаден към внука си, колко е завистлив към изкусния лекар!
6. Пред едни силно вярващи хора тези неща не беше редно нито да се разкриват, ако са верни, нито да се измислят, ако са лъжливи. Дори трагическите и комическите поети в пролозите си не спестяват на боговете мъките и заблудите на един смъртен дом.
7. За философите премълчавам, като се задоволявам само със Сократ, който се кълнеше в дъба, в козела и в кучето и по този начин унизяваше боговете. „Но Сократ – казвате вие – бе осъден именно поради това, че низвергна боговете.“ Естествено понякога, по-точно винаги, истината е обект на омраза.
8. Все пак атиняните се разкаяха за решението си и впоследствие убиха клеветниците му, а на него му вдигнаха златна статуя в храма. Те отмениха присъда- та и възвърнаха доверието си в Сократ.
9. Но и Диоген се подиграва нещо с Херкулес, а римският конник Варон извежда на сцената триста юпитеровци без глави.