XIII

1. „Но за нас – казваш – те са богове.“ Как тогава, в противовес на това твърдение, се проявявате като нечестивци, светотатци и неверници спрямо боговете си? Вие пренебрегвате тези, които претендирате, че съществуват, унижавате тези, от които се боите, над- смивате се над тези, които защитавате.

2. Отсъдете сами дали лъжа. Първо, вие действително обиждате тези богове, които не почитате, понеже едни от вас почитат едни богове, а други – други. Не е възможно да предпочетете един бог, без да оскърбите друг, защото не е възможно да изберете един, без да отхвърлите друг.

3. Следователно вие презирате тези, които отхвърляте и които не се боите да оскърбите, като ги отхвърлите. А как-то споменахме по-горе, изборът на всеки бог зависеше от преценката на сената: не беше бог този, когото човекът, попитан за мнението му, не бе пожелал и чрез нежеланието си бе осъдил.

4. С домашните богове, наричани от вас „лари“, се разпореждате според домакинските си нужди, като ги залагате, продавате и разменяте ту за тенджерка на Сатурн, ту за черпаче на Минерва, докато всеки от тях се изтрие и похаби в процеса на почитанието му и докато установи, че домакинската нужда е по-свят бог от него.

5. По същия начин, чрез прилагането на общественото право, осквернявате и обществените си богове, които считате за източници на доходи и вписвате като данъкоплатци в описа на всеки търг. В качеството си на такъв богът се отправя към Капитолия, в качеството си на такъв се отправя и към зеленчуковия пазар. Спазарената божественост се разпродава под същите тези крясъци на глашатая, под същото това копие, гарант на собствеността, под същата тази нота на квестора.

6. Но земите, обложени с данък, обедняват, хората, подложени на поголовен данък, се обезценяват, защото това са отличителните белези на робството. Напротив, боговете, колкото повече данъци плащат, толкова по- свети стават, дори нещо повече — колкото са по-свети, толкова повече данъци плащат. Божието величие стана наистина обект на покупко-продажба. Богопочитанието, мамейки, обикаля търговците. Искате да ви се заплаща земята на храма, събирате входни такси за светилището. Човек не може даром да опознае боговете – те се продават.

7. За да им окажете почести, нима не вършите същото, което правите и за покойниците си – все същите храмове, все същите олтари. Еднакви са и облеклата, и отличителните знаци на статуите. Какви- то бяха възрастта, занаятът и личността на мъртвия, такива си оставаха и когато той се превърнеше в бог. По какво се различава поменът от трапезата в чест на Юпитер, потирът за жертвоприношения от чашата за възлияния, умиващият мъртвите от гадателя по животинските вътрешности? Та нали и този, последният, изпълнява длъжността си над трупове?

8. Напълно естествено оказвате божествен и почести на покойните императори – оказвахте им ги и приживе. Боговете ви ще се зарадват, дори ще са ви благодарни, задето господарите им стават равни.

9. Но след като почитате тази развратница Ларенция (бих добавил поне още Лайда и Фрина) наред с вашите Юнони, Церери и Диан и, след като удостоявате този маг Симон със статуя и с посветителния надпис: „На светия бог“, след като вкарвате във висшия съвет на боговете някой си там от дворцовите школи, то вашите древни богове, дори да не са по-достойни от гореспоменатите, ще ви се обидят, задето сте позволили и на някой друг това, което от стари времена получаваха единствено те.