XI

1. Но както не смеете да отречете, че двамата вече споменати са били хора, така упорито твърдите, че след смъртта си те са станали богове. Затова да обсъдим причините за подобно твърдение.

2. Първо, трябва да признаете, че съществува някакъв висш Бог, своеобразен притежател на божествеността, който превръща хората в богове. Понеже нямаше да е възможно боговете ви да си припишат божествеността, която не притежаваха, а, от друга страна, никой освен собственият и притежател не можеше да я предостави на тези, които не я притежаваха. Всъщност, ако не съществува никой, който да ги направи богове, вие напразно претендирате, че са станали такива, като им отнемате създателя. Естествено, ако можеха сами да се превърнат в богове, те никога нямаше да бъдат хора, имайки възможност да си осигурят по-добра участ.

4. Следователно, щом като доказах, че съществува някой, който да създава богове, ще се върна на причините, поради които хората се превръщат в богове. Но не виждам никакви други причини, освен една-единствена – онзи висш Бог се е нуждаел от служители и помощници в божествените си дела. На първо място обаче недостойно е да се мисли, че той се е нуждаел от нечие съдействие, особено на смъртен. За него щеше да е по-достойно от самото начало да създаде друг бог, който да се нуждае от съдействието на смъртен.

5. Но аз не виждам нужда от съдействие. Целият материален свят или е нероден и несътворен, според Питагор, или е роден и сътворен, според Платон, но във всеки случай той веднъж завинаги е създаден, разпределен и устроен в самото си зачеване, подреден под ръководството на един съвършен разум. Не може да бъде несъвършено това, което е довело всичко до съвършенство.

6. И то съвсем не е чакало Сатурн и Сатурновия род. Безумии ще са хората, ако не вярват, че в самото начало от небето са се стичали порой и че звездите са сияели, че светилата са блестели, че гръмотевици са трещели и че самият Юпитер се е боял от светкавици- те, които вие му поставихте в ръката; а също, че всеки плод е избуявал от земята преди появата на Либер, Церера и Минерва, нещо повече – преди появата на първия човек, тъй като нищо, предназначено да съхранява и поддържа човека, не можеше да се прибавя след самия него.

7. Най-сетне, езичниците твърдят, че всичко необходимо за живота е открито, а не сътворено. Но всяко нещо, което се открива, трябва вече да е съществувало, а това, което е съществувало, ще се припише не на онзи, който го е открил, а на онзи, който го е сътворил, защото, преди да бъде открито, то вече е съществувало.

8. Но ако Либер е бог, защото показал лозата, то с Лукул, който пръв пренесе черешата от Понта за римляните и я разпространи из Италия, са постъпили зле, като не са го обожествили за тази заслуга като откривател на нов плод.

9. Поради това, ако вселената от самото начало остава неизменна, съставена и подредена според опре- делени принципи, от тази гледна точка няма причина за приобщаване на човешката природа към божествената. Функциите, който разпределихте между вашите богове, бяха в началото такива, каквито щяха да бъдат дори да не бяхте създали тези богове.

10. Но вие се насочвате към друга причина, като отговаряте, че приобщаването към божествената при- рода е станало с цел да се възнаградят заслужилите сред смъртните. Но и тук според мен ще се съгласите, че онзи Бог, създаващ богове, се отличава с изключителна справедливост, защото не разпределя една толкова голяма награда необмислено, неправомерно или разточително.

11. И така, бих искал да се спра на заслугите. Дали са такива, че да възнесат боговете ви на небето, а не да ги запокитят по-скоро в Тартара, за който твърдите, когато ви е угодно, че е затвор за подземни наказания.

12. Защото обикновено там потъват хората, извършили безчестие спрямо родителите си или кръвосмешение със сестрите си, изневерили на съпругите си, отвлекли девици и развратили младежи, а също така тези, който убиват и свирепстват, крадат, лъжат, и изобщо всички, който приличат на някой ваш бог. А за никой от тях не можете да докажете, че е неопетнен от престъпление или порок, освен ако отречете, че е човек.

13. Освен че не можете да отречете, че са били хора, към това се прибавят и качествата им, който не позволяват да се вярва, че после са станали богове. Ако председателствате съдилищата, за да наказвате такива хора, ако вие, порядъчните, отблъсквате с отвращение търговските сделки, разговора дори, общуването със злите и безчестните, а вярвате, че подобните на тях онзи Бог ги приобщава към своето величие, защо тогава осъждате тези, чиито съобщници обожавате?

14. Гавра с небето е вашата справедливост. Обожествявате всички най-престъпни люде, за да се поправите на вашите богове. Почитта ви към тях се изразява в обожествяване на подобните на тях.

15. Но за да оставя настрана обсъждането на това безчестие, да допуснем, че боговете ви са порядъчни, неопетнени и добри! Но колко по-достойни от тях сте оставили в преизподнята! Там са Сократ с мъдростта си, Аристид със справедливостта си, Темистокъл с военните си заслуги, Александър с величието си. Поликрат с щастието си, Крез с богатството си, Демостен с красноречието си.

16. Кой от вашите прочути богове е по-достолепен и по-мъдър от Катон, по-справедлив и по-храбър от Сципион? Кой е по-велик от Помпеи, по-щастлив от Суда, по-богат от Крас, по-сладкодумен от Тулий? Колко по-голямо право имаше висшият бог да очаква именно те да бъдат приети като богове, защото отлично познаваше по-достойните? Но той избърза според мен и затвори небето веднъж завинаги и сега се черви, задето по-добрите мълчаливо страдат в преизподнята.