X

1. „Не почитате боговете ни – твърдите вие – и не принасяте жертви на императорите.“ След като вече веднъж сме заявили, че не почитаме боговете ви, оттук следва, че не принасяме жертви за благополучието на други хора по същата причина, по която не принасяме и за нашето собствено благополучие. И тъй, обвинени сме в кощунство и в незачитане на императорското величие. Това е основната причина за обвинението, но съвсем не е единствената. И все пак тя заслужава да се проучи, стига наши съдници да не са предубеждението или несправедливостта, защото първото обезнадеждава, а втората отрича истината.

2. Ние престанахме да почитаме боговете ви от мига, в който разбрахме, че те не съществуват. Следователно трябва да поискате от нас точно тона – да докажем, че те не са богове и затова не трябва да се почитат, тъй като трябваше да се почитат само ако бяха богове. Тогава и християните трябваше да се наказват, ако се установеше, че са богове онези, които те не почитат, понеже не ги смятат за богове.

3. „Но за нас – казвате – те са богове.“ Апелираме към вас и се обръщаме към вашата съвест – нека тя ни прецени, нека тя ни осъди, ако успее да отрече, че всички тези ваши богове са били хора.

4. Ако и тя го отрече, ще я опровергаят собствените ви стародавни паметници, от които тя научи за боговете и които до днес свидетелстват за градовете, в които са се родили, и за местата, където са оставили следи от делата си и където се сочи, че са погребани.

5. Сега да споменавам ли боговете ви – толкова многобройни и толкова различни – колко и какви са, нови и стари, варварски и гръцки, римски и чуждоземни, заграбени и осиновени, частни и всеобщи, мъжки и женски, селски и градски, морски и военни?

6. Излишно е да изброявам дори имената им. Нека ги спомена накратко не за да ги опознаете, а за да си ги припомните (вероятно се преструвате, че сте ги забравили). Преди Сатурн нямахте никакъв бог, от него води началото си всичко божествено – твърде могъщо и прочуто. И така, което е било установено за създателя на боговете ви, то ще съответства и на наследниците му.

7. Колкото до писмените ви паметници, нито гъркът Диодор и Тал, нито Касий Север и Корнелий Непот, нито друг подобен коментатор на античността е заявил, че Сатурн е бил нещо друго, освен човек. Колкото пък до правдивостта на фактите, по-убедителни не откривам никъде, освен в самата Италия, където Сатурн, приет от Янус или Янис, както предпочитат да го наричат Салиите, се установил след многобройните си пътувания и след гостоприемството на Атика.

8. Планината, в която се заселил, била наречена Сатурнова, градът, който основал, и досега се нарича Сатурнов; най-сетне цяла Италия след названието Енотрия получила прозвището Сатурния. Той изобретил табличките за писане и монетите с отпечатан на тях образ. Затова управлява и обществената хазна.

9. Ако Сатун е човек, той при всички случаи е роден от човек. А понеже е роден от човек, той в крайна сметка не е роден от Небето и Земята. Лесно бе човек, чиито родители са неизвестни, да се обяви за син на тези, за чиито деца се считаме всички ние. Та кой не нарича небето и земята свои баща и майка от преклонение и почит към тях или по присъщия за човека навик да твърди, че непознатото и неочаквано появилото се е паднало от небето.

10. Ето защо и внезапно появяващият се навсякъде Сатурн бил наречен „небесен жител“. Простолюдието нарича хората с неизвестен произход „синове на земя- та“. Отминавам с мълчание факта, че всички тогава водели толкова безпросветен живот, та се изумявали от появата на всеки нов човек, сякаш бил бог. Че дори и днес, когато вече са образовани, хората обожествяват тези, които само преди няколко дни са погребали с всеобщо оплакване и са признали за смъртни.

11. Но достатъчно говорих за Сатурн, макар и накратко. Ще изтъкна, че и Юпитер е бил човек и също е бил роден от човек, а огромното мнозинство негови потомци са толкова смъртни, колкото и подобни на своя прародител.