VIII

1. За да призовем човешката природа за свидетел срещу тези, които допускат, че трябва да се вярва на подобни слухове, ето, ние предлагаме награда за подобни злодеяния – вечния живот, който те ни обещават! За миг повярвайте. Но питам аз, дали ти, който вярваш, смяташ за толкова голяма придобивка да се отправиш към вечния живот с толкова нечиста съвест?

2. Ела, забий меча си в това невръстно дете, което не е сторило никому зло, което не се е провинило в нищо, а е син на всички ни. Или ако това задължение се пада другиму, ти само постой до човешкото същество, което умира, преди да е живяло. Изчакай тази млада душа да си отиде, вземи прясната кръв, накваси с нея хляба си и си хапни с удоволствие.

3. Междувременно, докато още си на трапезата, обърни внимание къде е майка ти, къде е сестра ти и грижливо си отбележи, за да не сгрешиш, когато се спусне кучешкият мрак. Понеже, ако не направиш кръвосмешение, ще трябва после да правиш изкупително очищение.

4. След като си посветен и причастен в подобни тайнства, получаваш вечен живот. Но искам да ми отговориш дали вечността струва толкова скъпо. Ако не, то не трябва да се вярва на всичко това. Ако пък повярваш, убеден съм, няма да го пожелаеш. А дори и да го пожелаеш, заявявам, че няма да го постигнеш. Защо други да могат, ако вие не можете? А защо да не можете, ако други могат?

5. Или може би ние сме различни по природа, някакви си кучекрили или сенкокраки чудовища, с друга подредба на зъбите, с други органи за задоволяване на кръвосмесителната страст! Ако вярваш за някого тези неща, ти можеш и сам да ги извършиш. Ти също си човек като всеки християнин. Не трябва да вярваш на нещо, след като сам не си в състояние да го извършиш. А всеки християнин е човек като теб.

6. „Но това престъпление се внушава и втълпява на невежите“, твърдят враговете ни. Те не знаят, че нищо подобно не може да се приеме на сериозно относно християните, защото те са длъжни сами да се наблюдават и зорко да следят себе си.

7. За всички, които искат да се посветят в тайнствения обред, е обичайно според мен да отидат първо при „бащата на мистериите“ и той да им опише какво да приготвят. Тогава той казва: „Необходимо ти е невръстно дете, което да не знае що е смърт и да се смей под ножа ти. Трябва ти също така хляб, който да наквасиш в кръвта му, освен това свещници, светилници, кучета и късове месо, с които да ги примамиш, за да преобърнат светилниците. Но преди всичко трябва да дойдеш с майка си и сестра си“.

8. Ами ако те не искат или ако просто не съществуват? Колко християни живеят сами, без семейство? Тогава, предполагам, няма да те признаят официално за християнин, щом като не си брат или син.

9. А сега какво, ако всичко това се приготвя за новопосветените? Сигурно впоследствие го узнават, но го понасят и си затварят очите! Нима се боят от наказание, ако разгласят всичко, тези, които заслужа- ват вашата защита и предпочитат да умрат, дори отколкото за живеят под бремето на такава съвест? Добре, нека се боят, но защо продължават да вършат всичко това? По-логично е да не искаш повече да си такъв, какъвто нямаше да бъдеш, ако беше наясно от по-рано.