III
1. А как да окачествя факта, че мнозина се нахвърлят върху името „християнин“ с такава сляпа омраза, че не могат да кажат добра дума за някого, без да упрекнат това име? „Добър човек е Гай Сей, само дето е християнин.“ Друг пък казва: „Чудя му се на Луций Тит – умен мъж, а взе, че стана християнин“. Никой не се замисля дали Гай не е добър, а Луций умен, именно защото са християни и дали не са християни точно поради това, че единият е умен, а другият – добър.
2. Езичниците хвалят това, което познават, а порицават онова, което не познават. Те се нахвърлят върху онова, което познават, заради това, което не познават. А всъщност по-справедливо е да преценят неизвестно- то посредством известното, отколкото да осъждат известното заради неизвестното.
3. Други пък започват да заклеймяват хора, известни преди покръстването си като бродяги, отрепки и негодяи, в същия ден, в който са ги хвалили. Поради сляпата си омраза те неволно се изказват добре за тях: „О, колко е забавна тази жена, колко е мила! Колко е игрив този младеж, колко е любвеобилен. А и двама- та – християни!“ Така излиза, че името им е причина за усъвършенстването им.
4. Някои заради удобствата си дори се примиряват с тази омраза, задоволени от несправедливостта, стига това, което мразят, да не е в дома им. Мъжът прогонва целомъдрената си вече съпруга, без да ревнува повече, бащата се отрича от покорния си вече син, чиито немирства по-рано е търпял, господарят отвръща благосклонния си взор от роба, който е вече вярващ. И така всеки; който реши да се усъвършенства чрез това име, става омразен. Постигнатото благо не е толкова голямо, колкото омразата към християните!
5. Но ако омразата е насочена срещу името, кой е виновен за имената? Какво обвинение можем да от- правим срещу думите, освен това, че произнасянето на някое име звучи варварски или вещае зла поличба, че е проклятие или пък е безсрамно? А името „християнин“ („помазан“), доколкото е разтълкувано, се извежда от „помазване“. Но дори когато го произнасяте погрешно като „християнин“ (защото нямате точна представа дори за името), то пак е съставено от сладост и благосклонност. И тъй, у невинните хора обект на омраза е дори невинното име.
6. Но това учение е ненавистно и заради името на своя създател. Какво необичайно има в това, едно учение да прехвърли името на учителя върху последователите му? Нима философите не се наричаха платоници, епикурейци, питагорейци подобно на учителите си? А също така не се ли именуваха стоици и академици заради местата на своите срещи и сбирки? По същия начин и лекарите взеха прозвището си от Еразистрат, граматиците – от Аристарх, готвачите – от Апиций.
7. Откритото споменаване на името, преминало от учредителя в организацията, не обижда никого. Очевидно, ако някой одобри един лош учител и едно лошо учение, той ще одобри и лошото им име, достойно за омраза по вина на учението и учителя. Затова, преди да намразим името, е редно да опознаем учението чрез създателя му или създателя чрез учението му.
8. А сега, като се пренебрегват изследването и опознаването и на двете, се обвинява и се преследва името и само една дума е достатъчна, за да се осъдят непознатото учение и непознатият му създател, защото носят това име, а не защото са изобличени в нещо.