ХLV

1. Следователно единствено ние сме невинни! И какво чудно, ако това е наша необходимост. А наистина е така. Бог ни научи на невинност и ние я опознахме съвършено, защото ни бе разкрита от съвършен Учи- тел, и твърдо я спазваме, защото ни бе поверена от Съдия, когото не можем да не зачитаме.

2. А на вас ви я завеща човешкият критерий и ви я наложи човешкото господство. Затова не притежавате нито пълно, нито вдъхващо страхопочитание учение за истинската невинност. Колкото е способна човешката мъдрост да определи кое е истински добро, толкова е способна и човешката мощ да го осъществи. Колкото лесно може да се заблуди първата, толкова лесно може да се пренебрегне и втората.

3. При това коя заповед е по-съдържателна: „Не убивай!“ или „Не гневи никого!“? Кое е по-съвършено – да забраняваш прелюбодеянието или да възпираш до- ри от похотливи погледи? Кое е по-мъдро – да забраниш само злодеянието или и злословието? Кое е по-важно – да не допускаш неправда или да не позволяваш да и се отвръща?

4. Но знайте добре, че и собствените ви закони, които изглежда ви насърчават към невинността, са имали за образец Божия закон, които е по-древен! Но вече говорихме за времената на Мойсей.

5. Колко е голям авторитетът на човешките закони, след като на човек му се удава и да им се изплъзва твърде често, като тайно ги нарушава, и да ги прене- брегва понякога било по своя воля, било по принуда?

6. Помислете и за краткотрайността на което и да било наказание – то не ще трае след смъртта. Затова и Епикур омаловажава всяко мъчение, като твърди, че малкото е незначително, а голямото не ще бъде продължително.

7. Единствено ние, които стоим пред изпитателния поглед на всевиждащия Бог и предварително знаем, че отреденото от Него е вечно, се стремим към невин- ността поради пълното ни знание и поради невъзможността да се укрием, и поради грандиозното мъчение, което е не само продължително, но и вековечно. Ние се боим от Този, от когото ще трябва да се бои и самият ни съдия – от Бога се боим, не от проконсула.