Съдържание Цялата книга на една страница

ХLII

1. Но срещу нас повдигат и друго обвинение, като ни обявяват за безполезни в обществения живот. Как така? Та нали сме хора и живеем заедно с вас, та нали и храната, и облеклото, и начинът ни на живот, и житейските ни нужди са същите? Ние не сме брахмани или индийски гимнософисти, не сме горски обитатели или бегълци от живота.

2. Ние помним, че дължим благодарност на Бота, наш господар и творец. Затова не отхвърляме нито един плод на неговото творение, само се въздържаме, за да не го употребяваме прекомерно или погрешно. Ние съжителстваме с вас в този свят, без да избягваме форума, пазара, баните, кръчмите, магазините, страноприемниците, панаирите и останалите ви обществени места.

3. Плаваме и ние заедно с вас, заедно с вас воюваме и обработваме земята, и търгуваме. Сетне споделяме с вас изкусните си умения, правим всеобщ o достояние нашите изделия, за да ги ползвате и вие. Не знам как може да ви изглеждаме безполезни за вашата търговия, след като живеем с вас и от вас.

4. Ако и да не посещавам твоите церемонии, аз си оставам не по-малко човек в същия този ден. Не се къпя в навечерието на сатурналиите, за да не си губя и деня, и нощта, но се къпя в предназначения за тази цел и полезен за здравето ми момент, за да ми се съхранят и топлината, и цветът на тялото. Когато умра и ме изкъпят, ще мога достатъчно да си зъзна и да бледнея!

5. Не лягам по улиците по време на празниците на Либер, какъвто навик имат звероукротителите в цирка, когато ядат за сетен път. И въпреки това винаги ям същата храна като теб.

6. Не си купувам венец за главата. Та какво значение има за теб за какао използвам цветята, след като така или иначе си ги купувам? Мисля, че е по-приятно да им се наслаждавам, когато са разпилени, несплетени, разпръснати навсякъде. Но дори когато са сплетени на венец, ние ги помирисваме с носа си. Ако някой ги мирише с косата си, това си е негов проблем.

7. Не ходим на зрелища. Ако искам, ще си купя по-безпрепятствено от съответните магазини стоките, които се продават по тези сборища. Вярно, не купуваме благовония. Ако арабите се оплакват от това, то нека сабеите знаят, че за християнските погребения се купуват повече и по-скъпи техни стоки, отколкото за окадяването на езическите божества.

8. „Едно е сигурно – твърдите вие – данъците за храмовете ежедневно се стопяват.“ Колко хора внасят все още скромната си лепта? Но ние нямаме възможност да помагаме и на хората, и на боговете ви – лъжци, а и не смятаме, че трябва да отделяме средства за други, освен за тези, които ни молят. Добре, нека Юпитер протегне шепа и ще получи, защото нашето милосърдие, между другото, харчи повече средства по улиците, отколкото вашата религия в храмовете.

9. „Но и останалите данъци – казвате – намаляват!“ Достатъчно е, че останалите данъци се събират благо- дарение на християните, които честно си плащат дължимото, защото избягват да лъжат за чужда сметка. Ако се начислят щетите за обществената хазна от вашите злоупотреби и от официално обявяваните от вас лъжливи суми, нашата сметка лесно би могла да се направи, защото единствената загуба, от която имате основание да се оплаквате, се компенсира от пълния порядък във всички други отношения.

следваща глава XLIII