Вечното пред временното
Седмият начин, по който можем да довършим изречението е: „Ако искаш Божието най-добро, бъди по-заинтересован от вечното, а не от временното“.
Бих желал да отворя на един пасаж, в който вечното и временното са сравнени и поставени едно до друго. Във II Коринтяни 4:17-18 Павел казва следното:
Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.
Забележете, Павел казва, че има две категории неща: вечни и временни. Той казва, че временните неща са нещата, които можем да видим, нещата от този свят, нещата с които контактуваме посредством сетивата си. Но вечните неща, казва той, са невидими. Те са от другия, невидимия, вечния свят. Той ни показва един невероятно важен принцип. Казва, че нашето леко страдание изработва една вечна тежина от слава, когато гледаме не на нещата, които се виждат, а на нещата, които не се виждат. Повечето от нас ще минат през скърби, нека не отричаме факта. Рано или късно в живота ние ще се изправим пред неволи, трудности, които ще изработят в нас нещо с вечна стойност при едно основно условие: ако продължаваме да гледаме на нещата, които не се виждат. Но ако отместим погледа си от вечното и започнем да гледаме само на временните неща, нещата от този свят, с които контактуваме посредством естествените си сетива, тогава нашата скръб вече не изработва в нас тази вечна слава, която е Божията цел.
Когато влезем в беда или скръб, много е важно да се научим да откликваме по правилния начин. Правилният отклик е да не се отклоняваме от вечното чрез проблеми и притеснения, но да гледаме твърдо напред към вечното и невидимото.
Павел умишлено тук поставя един парадокс като говори да гледаме на нещата, които не се виждат. Как можеш да гледаш на неща, които не се виждат? Отговорът, разбира се е, че ние се допираме до вечното не чрез нашите физически сетива, а чрез вяра. Ние се допираме до временното чрез сетивата си; а контактуваме с вечното чрез нашата вяра. Малко по-нататък в същото послание Павел казва: „Ние ходим като християни с вяра, а не с виждане“. С други думи, нас не ни влияе на първо място временното, нещата от този свят, с които контактуваме чрез сетивата си, а ходим с вяра. Ние сме насочвани, управлявани, контролирани и мотивирани от нещата от невидимия свят, които са вечни.
Сега, малко по-нататък, отново във II Коринтяни 3:8, Павел ни дава едно изключително важно и свързано с това откровение. Вечното ни се открива в огледалото на Божието Слово. В Новия Завет Божието Слово често се сравнява с огледало. Казва ни се, че то е огледало, което не ни показва естественото ни физическо тяло или външния ни вид; а ни показва невидимите, вечните неща. Показва ни нашата духовна природа. Показва ни нещата от духовния свят. В този контекст Павел казва във II Коринтяни 3:18:
А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
Отново същият принцип е разкрит. Само докато гледаме в огледалото на Божието Слово и виждаме вечното и славата, която Бог е приготвил за нас там, само тогава Святият Дух работи с нас и ни трансформира по подобие на тази слава. Ако свалим погледа си от вечното, Святият Дух не може вече да извърши Своята трансформираща работа. Виждате ли, Исус е Господ и на вечното, и на временното. Той ще ни благослови и в двете царства, вечното и временното, но при условие, че държим приоритетите си правилно подредени. Ако приоритетите ни са грешни, тогава ние ще пропуснем благословението на Господа и Божият Дух няма да може да работи с нас.
Мойсей е пример на човек, който държеше приоритетите си правилно подредени. Той е описан в Евреи 11:24-27:
С вяра Мойсей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря u предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда. С вяра напусна Египет без да се бои от царския гняв; защото издържа като един, който вижда Невидимия.
Забележете ключовата фраза: „…той издържа като един, който виждаше невидимия“. Това е вечният Бог, вечното царство и вечните реалности. Как ги виждаше? Не със сетивата си, а чрез вяра. Тъй като той контактуваше с невидимите вечни реалности с вяра, той не бе изместен от призванието си и не изгуби чувството си за ценности, той не счете, че богатствата на Египет са по-големи от вечните Божии богатства. Той бе готов да остави богатствата на Египет, за да получи вечните Божии богатства. Неговите приоритети бяха правилни, тъй като чрез вяра той държеше погледа си на невидимите вечни реалности.
В тази връзка искам да ви отправя едно, според мен, много важно предупреждение. Мисля, че е особено важно за хора в нашата съвременна култура и цивилизация. Предупреждението е следното: Не преследвайте богатства. Не ги правете своя цел. Павел казва нещо много тъжно и много сериозно на християните, които преследват богатства в I Тимотей 6:9-11:
А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. (Краят на тези подбуди е разорение и погибел.) Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремиха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби, но ти, човече Божии, бягай от тия неща; и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта.
Не преследвайте богатства. Преследвайте вечните реалности, вечните богатства. Ако преследвате временните богатства, ако гледате на тях и ги направите своя цел, ще съжалявате. Ще се пронижете с много скърби. Ще паднете в капан и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Чуйте тези думи и ако на там е насочено сърцето ви, обърнете се кръгом още днес.
Има алтернатива, слава Богу. Алтернативата е не да преследваме богатства, а да търсим Божието царство и нека Бог да ни прибави това, от което се нуждаем в изобилие, тъй като Бог не е стиснат, Той е щедър. Веднъж щом оправим мотивите си, Той може да се покаже щедър към нас. Ето какво казва Исус в Матей 6:31-33:
И тъй не се безпокойте и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? Защото всичко това търсят езичниците, (Исус казва, че това е начинът, по който народите от света мислят и те не са щастливи. Те са объркани, не получават това, което търсят. След това продължава и казва:) … небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. (Не е нужно да казваме на Бога, че се нуждаем от храна или облекло. Но казва така:) …първо търсете Неговото царство и Неговата правда; (това са вечните неща) и всичко това (временните неща) ще ви се прибави.
Виждате, има голяма разлика между преследването на временното и търсенето на вечното като позволим на Бога да ни прибави временното. Трябва да оправим приоритетите си. Ако искаш Божието най-добро, постави вечното пред временното.