Съдържание Цялата книга на една страница

УВОЛНЕН ТЕЛЕГРАФИЧЕСКИ

ПО ТОВА ВРЕМЕ Арменов решил да ме предаде. Дяволът не му давал мира, докато не го направил. Отишъл да ме наклевети, че вярвам в Бог. Но преди да ме повикат, Исус застана пред мен с телеграма в ръка и каза: “Днес ще те извикат при началника ти, а утре ще бъдеш уволнен телеграфически. Няма да се боиш от хулите и подигравките заради Моето име. Аз ще бъда с теб и никой няма да те повреди. Говори смело за Мен.”

Помолих Бог да ми даде сила да издържа на изпитанията, които ми предстояха. И Господ ме изпълни със силата на Святия Си Дух. Станах безстрашен!

На другия ден колегата, който ме сменяше, ме попита: “Какво става с теб?” Отговорих му: “Утре ще разбереш.” Той продължи: “Търси те началникът.” Казах му, че зная и затова отивам при него. Началникът ме попита: “Вярно ли е това, което казва Арменов, че си бил вярващ от шест месеца?” Казах му, че е вярно и че всеки ден виждам Исус Христос, а също и ангели от небето.

Началникът ме помоли да изляза за малко навън, но аз избягах. Отидох си вкъщи и започнах да пиша рапорт за уволнение. Написах, че не мога да се справям с работата си, поради което моля да бъда уволнен. На другия ден отидох в МВР-то и Арменов ми каза, че околийският началник ме е търсил. Срещнахме се. Той не искаше да ме уволни, защото бях отличник. Попита ме защо съм избягал предния ден. Казах му, че и днес ще си отида и няма да дойда повече на работа. “Аз съм вече християнин и вие не можете да ме задържите насила при вас”.

Повтарях им, че досега не съм видял Маркс, Енгелс или Ленин, но виждам Исус Христос, ангели, рая. Предадох му думите на Исус Христос: “Вие изнасяте доклади против Мен, но поради това за вас е приготвено специално място в ада.” Началникът ме прати при следователя, за да напиша рапорта си за уволнение.

Молбата ми при околийския началник беше същата: “Моля да бъда уволнен, защото не мога да се справям с работата.” Влязох при него и му казах: “Другарю началник, ето ви рапорта за уволнение, защото от шест месеца съм християнин, виждам Исус Христос, ангели и не искам да служа повече в Народната милиция.” Той започна да ме хвали. Обеща ми, че ще ме направят сержант и ще ме издигнат. Аз му казах, че не търся повишение, а вечен живот. Всички началници, които бяха там, си отидоха по стаите. Тогава следователят ме попита какво става с мен. Разказах му. Той се сви на стола си от страх да не чуят другите. В присъствието на Христос изглеждаше като дете от първи клас. Попита ме: “Иване, ти какво си говорил на Арменов?” А аз: “Другарю началник, завърших шестмесечна школа при нозете на Исус в двора на партията.” Той се уплаши: “Олеле, Иване, какво ни чака?” “Другарю началник, аз знам какво ме чака, ама вие…? Аз ще бъркам бетон, но вие ако не се покаете, ще отидете в пъкъла. Защо водите борба срещу Бога? Не гоните крадците, а Бог. Той ли ви пречи? И искам да ви кажа още нещо: На земята има две класи – капиталистическа и комунистическа. И двете са враждуващи. Ако едната класа не съществува, може ли срещу нея да се води борба? Ако Бог не съществува, може ли срещу Него да се воюва? И кой води борба срещу нещо, което не съществува?”

Началникът се хвана за главата: “Иване, ти май си завършил философия. С нашите камъни по нашата глава.” Казах му, че съжалявам, че девет години при тях доста се “поизцапах”, но Исус Христос ми е простил греховете, защото съм се покаял и съм Му поискал прошка. Заплаши ме, че ще извикат най-големия атеист от София, за да ме разубеди да не вярвам в Бога. Казах му, че земен човек, роден от жена, не е в състояние да го направи, защото само Този, Когото виждам, на Него вярвам.

Продължих: “Насила не можете да ме задържите при вас. От шест месеца проповядвам. Мой Учител е Царят на царете – Господ Исус Христос. Докато бях при вас, лицето ми беше бяло като мляко, но сърцето ми – черно като главня. А сега стана обратното – сърцето ми започва да побелява. Но не е важно какво става с тялото, защото то ще отиде в пръстта. И тук ми е добре, и там ще съм добре. Вие сте добре сега, но това ще бъде само за малко време. Господ Исус Христос ми каза, че е приготвил специално място за вас в ада, ако не се покаете. Сам разбирате, другарю началник, че не бих се осмелил да застана срещу милицията и комунистическата партия, ако не бях видял Исус Христос. Той и Неговото свято войнство вършат всичко това. Аз съм само инструментът”.

След това пак отидох при моя началник, а той ме попита: “Написа ли това, което трябва?” Казах му, че не съм, но ще започна да пиша. Писах, че всеки ден виждам Господ Исус Христос и ангели, поради което не искам да служа в МВР и се подписах на рапорта. Въпреки това той ми заповяда да отида и да арестувам един вярващ. Не можех да изпълня заповедта му, защото този човек не беше направил нищо лошо. Казах му: “Ако след малко не ме уволните, ще си отида вкъщи и няма да дойда повече на работа.”

Не знам какво се случи, но Бог явно им даде страх. Бяхме на границата и можеха да ме ликвидират веднага като диверсант. Но Исус ми каза, че нищо няма да ми се случи. Така и до днес все още живея и разнасям Словото на Бога, а съм преминал седемдесетте.

Началникът ми каза, че за неизпълнение на заповедите ме чакат три години затвор. Разбирах това, но не можех да изпълнявам повече “гнили” заповеди – да арестувам християни, тъй като самият аз бях християнин. Казах им да арестуват престъпниците, а не вярващите. Тогава бяха разрешени само източно-православните църкви, но дори и пред тях стоеше милиционер, за да не влиза никой в тях… От мен искаха да напиша рапорт и аз го направих. Написах, че искам да бъда уволнен, тъй като не съм подходящ за милицията. Исках този рапорт да мине по всички милиционерски управления в България, за да видят, че има Бог, който те никога не могат да победят. Уволниха ме, за да не “разложа” милицията.

В това време повярва и началникът ми, който беше на квартира у нас. Подгониха и него. А той отговаряше за съдебната медицина, беше старши лейтенант, партиен секретар и политически офицер. Когато му разказвах виденията, които имах, той отваряше Библията и намираше потвърждение за това в нея. Така и двамата се утвърждавахме във вярата.

По това време отидох в МВР-участъка. Там една жена изнасяше лекции по комунизъм. Тя ме изгледа презрително, а аз се скрих зад един лимон, и като седнах на една пейка, се предадох на молитва. Бог ми даваше сила да издържа на изпитанията, които ми предстояха.

Като свърши кръжока по комунизъм, в участъка дойде един човек от Държавна сигурност. Началникът ме извика: “Иван да дойде напред.” Излязох на трибуната. Всички колеги ме гледаха втренчено. Арменов също ме поглеждаше от време на време “под око”. Началникът започна: “Другари, знаете ли защо сме се събрали? За лошо нещо. Всяка година отчитаме работата на всеки от вас. Сега ще говорим за нашия другар Иван, който се е заблудил, и което е още по-лошо, не иска да му помогнем. Другари, кажете да не би да е заблудил и някого от вас? Тези вярващи са настъпили главата на змията, но змията ще ги изяде. Кажете как да го накажем?” Всички мълчаха. Никой не искаше да ми даде присъда. Тогава аз казах: “Може да ме обесите на площада, на явора, но аз пак ще говоря за Бога.”

Началникът се ядоса: ‘Той не заслужава да носи оръжие!”

Вдигнах ръце нагоре, толкова дълго чаках този момент. Оръжието отдавна ми тежеше. Разгневен, началникът продължи: “Другари, той не заслужава да носи пагони!” Посегнах с радост и към тях, но двама от “братчедите” ме хванаха за ръцете и ги извиха назад. Извиках: “Боже, благодаря Ти за свободата, която ми даваш.” Те попитаха: “За каква свобода говориш?” Казах им: “За Христовата свобода.”

Прибрах се вкъщи и споделих случилото се с домашните си. След три дни ме извикаха в Народната милиция. Отидох в участъка да издам автомата и пистолета си, които все още се водеха на мое име. Докато ги смазвах, започнах да си свиря една християнска песен. Един колега ме предупреди да спра да свиря. Арменов казал, че не мога да превръщам участъка в църква. Заповядаха ми да спра да свиря и аз спрях. Пратиха ме при началника, за да ми предложи по-лека работа. Но в мен дойдоха следните думи: “Ако пред теб има един куп злато и дяволът ти каже: “То ще е твое, ако ми дадеш душата си”, както каза и на Исус, какво ще избереш?” Аз отказах и тогава началникът ме изгони. Така стана уволнението ми.

Когато си подадох оставката, началникът ме уведоми, че ще пратят рапорта ми в Софийското МВР. Помолих го да го изпратят до всички МВР-та в България (Така ми каза Исус.) Брат от Русе попитал един милиционер дали е чул за негов колега от Петрич, който е повярвал. Той му отговорил, че Русенското МВР вече е разгледало този рапорт. Бог се погрижи всички служители в Народната милиция да чуят и да разберат, че Той съществува, за да повярват в Него.

следваща глава БОЖИЙ СЛУЖИТЕЛ