Съдържание Цялата книга на една страница

ПРИЗОВАН ОТ ДВОРА НА ПАРТИЯТА

На 20 юли 1960 г., докато бях на пост в двора на партията в гр. Петрич, пред мен застана един ангел. Беше облечен с изключително бели дрехи, а крилата му бяха като позлатени. Ангелът стоя известно време, а аз започнах да изпитвам огромна радост. След това той изчезна, но ми се яви Мъж, Който приличаше на Исус Христос, Този Който бях виждал по картините. Думите Му бяха: “Аз съм Алфа и Омега”. Не разбрах какво ми каза, затова извадих от милиционерската си чанта бележник и ги записах. След малко ангелът се скри от погледа ми. Започнах да съжалявам, че работя на това място и да мисля как да напусна по-скоро работата си.

На другия ден от небето се спусна силна светлина, а в нея на три метра във въздуха отново ми се яви същият Мъж. Той ми показа раните от гвоздеите на двете Си ръце, а също и на нозете Си. Каза ми, че ще бъда свидетел за Него пред милицията, партията и пред целия град.

Бях необикновено радостен както никога в живота си, отидох си вкъщи и разказах за случилото се на жена си. Тя ме гледаше учудено, защото преди не я пусках да ходи на православна църква – милицията не разрешаваше.

След срещата с Исус добих сила за молитва. Започнах денонощно да се моля. На третия ден бях пак на поста си. Докато се молех и пеех, насред двора на партията, от небето се спусна сияние. Исус ми се яви отново, като стоеше на три метра във въздуха, пак ми показа раните на ръцете и краката Си и ми говори с много силен глас. Косата ми настръхна. Забравих, че нося пистолет и автомат, забравих че се намирам в милицията, забравих за Партията! Каза ми силно: “Иване, милицията и Партията изнесоха безброй доклади против Мен, но Аз се явявам на теб, техния човек, за да ми бъдеш свидетел сред тях. Един ден в тази стая ще говориш за Мен (това беше стаята на първия секретар на партията), а също и в милицията.” Смаях се! Как ли ще стане тази работа – и представа си нямах. Знаех само, че трябва да им кажа, че ако не повярват в Него, ще отидат в пъкъла.

Шест месеца се пазех, защото Господ ми изяви, че ще бъда предаден от приятеля ми Арменов. Един ден получих вътрешна сила от Бога и отидох сам при него с думите: “Другарю началник, от шест месеца виждам Господ Исус Христос, поради което вярвам в Него. Виждам и ангели, три пъти видях рая. Знам, че ти ще ме предадеш, но няма да ти се сърдя, защото ще ми помогнеш по-лесно да избягам от тук.” Той каза: “А пенсията?” “Каква ти пенсия? Аз не мисля вече за нея, аз мисля за небето! Мисля за рая!”

И действително известно време той се е борил със себе и не е искал да ме предаде, но казаното трябваше да се изпълни.

Съпругата ми му казала: “Митко, с Иван става нещо.” А той: “Какво става, Райне?” Тя отговорила: “Иван вижда ангели, вижда Исус Христос, Който му казал, че е Алфата и Омегата.”

По-късно разбрах, че в Откровение 22 глава, 13 стих пише: “Аз съм Алфа и Омега – Първият и Последният, Началото и Краят”.

Девет години съм учил комунизъм, но не можех и една дума да кажа по въпроса – не ми се отдаваше тази дисциплина. Вкъщи непрекъснато учех, но на партийните уроци нищо не знаех. Питаха ме дали се подготвям вкъщи. Отговарях: “Другари, чета, ама нищо не запомням. От едното ми ухо влиза, през другото излиза. Не знам защо е така, но нищо не разбирам от политика.”

Исус ми се явяваше всеки ден. Един ден той държеше Библията, отворена на Евангелието от Матей, като каза: “Дотук беше Старият завет. Той ще ти бъде за поучение. Оттук започва Новият завет. Той ще ти бъде за изпълнение.” По-късно разбрах, че това е много важно, защото през следващите години Бог ме срещна с различни хора, които смятаха, че са евангелски християни, но държаха само на Стария завет.

Исус ми каза да си потърся Библия и да започна да я чета. Не знаех откъде да я намеря и кой ли ще ми я даде? По това време милицията я смяташе за “вражеска книга”, и ако някой имаше Библия в дома си, отиваше в затвора.

Получих подбуждение да поканя един мой началник да живее у нас, въпреки че имахме само две стаи в къщата. Той беше голям началник – завеждаше четири служби. Казах: “Другарю началник, дотук аз ти се покорявах, но сега искам ти да ми се покориш”. Той се засмя и ме попита за какво става дума. Настоявах да дойдат с жена си да живеят у нас. Той много ме “гонеше” по политическите дисциплини и исках да му се подмажа, за да ме остави на мира. Иначе щях да избягам, но в същото време чувствах, че съм много привързан към този човек. Веднъж негов роднина, който беше вярващ, му дойде на гости. Казах му: “Батенка, дай ми една Библия да чета, защото Исус ми каза да я чета.” И той ми даде неговата Библия. Слава на Бога!

Пак стоях на поста си, когато от небето се спусна силна светлина, а от нея слязоха двама ангели с небесна колесница. Дворът на партията се освети. Бях много щастлив и готов да захвърля автомата и да тръгна с тях на “другия свят”. Но те казаха, че Бог има да върши сериозна работа с партията и милицията и затова трябва да остана на земята. А това беше време, в което се водеше ожесточена борба против Бога.

Един ден ми се яви пак ангел с небесна колесница и ми каза: “Знаеш ли защо съм дошъл? За да събирам втасалите (готовите).” Аз не знаех какво може да означава това, но видях група вярващи, облечени в бели дрехи. Ангелът вземаше бяло платно от колесницата и ги завиваше един по един, слагаше ги в нея и като ги натовари, каза едно име, което за съжаление не записах.

По едно време реших сам да предизвикам уволнението си. Но пред мен застана Господ Исус Христос и ми каза: “Иване, твоето уволнение ще стане официално и за него ще научат всичките ти началници.” И добави: “Служи още. Не е дошъл часът за това. Аз ще те уведомя, когато му дойде времето.”

Пак по време на работа Исус застана пред мен и ми каза: “Жетвата е изобилна, а работниците – малко. Иване, вземам те за работник на нивата Ми.” По това разбрах, че моето уволнение ще бъде скоро.

Един ден в милицията изнасяха лекция, че няма Бог, а нас, милиционерите, ни караха да пишем против Него. Реших, че няма да направя това, дори и да ми струва живота. Сложих си ръката върху тетрадката, все едно че пиша, а в същото време си рисувах самолет. На излизане трябваше да предадем тетрадките си. Реших, че е дошъл момента да захвърля автомата си, защото бях вече умрял за милицията и възкръснал за Исус Христос. В този момент стана чудо. Политическият командир, който събираше тетрадките, не взе моята! Вероятно Бог ме беше направил невидим, защото Той искаше пред много хора да бъде прославено името Му!

Докато бях резерв в участъка, непрекъснато се молех. През това време дори не си спомням с кого съм се срещал и разговарял. На едно дежурство се бях поизлегнал и се молех. В същото време небесносиня завеса се разтвори и силна светлина огря работното ми място. Изтичах след светлината, влязох отново в райската градина и видях една зала. Не мога да я сравня с тези на земята, защото нашето строителство е от вар и тухли и ние нямаме такива зали. На вратата й със златни букви пишеше: “Исус”. Влязох при Него. Той седеше на величествен престол, целият в сияние. Радвах се. После влязох в първата стая. Там видях млади хора на възраст около тридесет и няколко години, облечени в ослепително бели дрехи. После минах през още три стаи, но много скоро се намерих пак в участъка и казах: “Господи, стига ми вече този живот. Три пъти ми показваш рая. Не искам да живея повече на тази земя. Много тежка ми се вижда службата. Преди, когато тя ме носеше, беше леко, но сега, когато аз я нося, много ми е тежко. Предпочитам жив да отида в гробищата, но не и да остана в милицията.”

Получих отвращение от работата си. Мислех си: Как ли съм служил девет години, а сега не искам и час повече да остана тук. Намразих оръжието си. Колко ли хора бяха убити с него, а аз все още го нося. Не можех да понасям повече и униформата си. Когато бях духовно сляп, с голямо желание започнах работа в милицията и бях “верен” служител на Сатана, защото сам пожелах да гоня диверсантите, но сега… Беше ми много мъчно, че Бог ме е върнал на земята. Тогава мислех, че всички християни имат видения, а то не било така.

Докато съм бил в рая, дежурният ме е търсил, но не ме е намерил на мястото ми. Сигурно Бог му е затворил очите, за да не ме види и да не развали видението ми.

Един ден бях пак в двора на партията. Обикновено Исус ми се явяваше все през деня. Той ме предупреди, че началниците ми идват. Излязох и видях, че постът ми е в изправност. Шефът потвърди: “Иване, при теб винаги всичко е нормално.” Помислих си: “Какво ли ще се случи по-късно? Да повярваш в Бога и да се отървеш жив от милицията, беше невъзможно по човешки”.

следваща глава УВОЛНЕН ТЕЛЕГРАФИЧЕСКИ