ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА НАШАТА ДЪЩЕРЯ

Спомням си, когато се роди нашата дъщеря. По това време жена ми беше медицинска сестра и веднага откри, че Лиза не е нормално бебе. Акушер-гинекологът също го беше разбрал. По-късно и нашата детска лекарка го потвърди. Каза, че Лиза е с вроден дефект и ще страда от нещо подобно на детски паралич. Бебето нямаше мускулен тонус. Липсваше му рефлекс за бозаене. Дори когато стана на пет месеца, то не можеше да повдигне главичката си от възглавницата, нито пък можеше да си помръдне пръстчетата. Нямаше достатъчно сила, за да пълзи, а просто то се търкаляше по пода.
Ние се нуждаехме от чудо!
Като баптистки проповедник в продължение на 14 години знаех твърде малко за изцелението. Ние имахме оскъдна светлина за чудотворната сила на Бога. В книгите, които държах в библиотеката си, пишеше, че Бог изпраща болест, за да ни благослови или да ни научи на добър урок. Аз проповядвах, че трябва да сме много внимателни и да казваме винаги: “Ако е Твоята воля, изцели този човек”. Тогава не бях още кръстен в Святия Дух, но Бог ни помагаше. Аз се затворих в моята библиотека и започнах да изучавам сам, ден след ден, Божието Слово. Четях четирите Евангелия, докато започнах да виждам Исуса. От тези страници се появи един Мощен, Съчувствителен Чудотворец. Той не беше баптистки Исус, нито методистки, презвитериански или католически. Той беше Синът на живия Бог, Който е същият вчера, днес и до века. Аз Го познах като Един, Който е по-велик от всичките ни представи за Него!
Аз не Го видях като Един, Който принадлежи на определена деноминация, а като Един, Който е достатъчно велик и Който има достатъчно голяма любов към всичките човеци, така че да ги обгърне със Своите мощни ръце.
Непрестанно четях Неговите обещания и разбрахме, че дяволът е този, който е разболял нашата дъщеря. Той искаше тя да бъде инвалид, но Бог желаеше да я излекува.
Ние се молехме за нея, но сякаш нищо не се случваше. Тя изглеждаше все така. Защо този чуден Исус не правеше нищо?
Ние ограничавахме Святия Израйлев!
Къде беше нашето чудо?
То беше в нашата уста!
Естествено, ние знаехме, че чудото е в Исуса, но ние ограничавахме Неговата сила, като не устоявахме в изповедта на Словото Му.
Моята жена Доди и аз решихме да отворим устата си и да изповядаме Словото за спасение и изцеление.
Това бяха тъжни и мрачни дни за нас, борещите се баптисти. Но Бог беше толкова милостив и съчувствителен.
Приехме обещанията и започнахме да ги изповядваме всеки ден, въпреки състоянието на нашата дъщеря. Ние заявявахме: “В Неговите рани тя е здрава”. Полагахме й ръце, защото Словото казва: “Те ще оздравяват”. Исус казва: “Каквото помолите в Мое име, то ще ви бъде”. Ние изповядвахме: Исус го извършва, Исус го извършва.
Когато някой ни казваше колко лошо изглежда или ни питаше за нея, ние се опитвахме да му отговорим какво Бог казва, а не какво ние виждаме с нашите очи.
Изминаха месеци. Тя не се промени. Къде е чудото? Къде е чудото? То беше в нашите уста. “Смърт и живот има в силата на езика” – казва Библията. Ние заставахме на страната на Божиите обещания и срещу лъжливите симптоми на дявола.
“Господ бърза да изпълни Словото Си”. Бог се усмихваше и ни гледаше. Исус беше близо.
В петия месец детето повдигна главичката си от леглото, като лежеше на корема си. Небесният Бог изпълняваше Своето Слово. Моята жена знаеше, че ако в седмия месец бебето не може да седи само, това е белег за анормалност. Петият месец дойде и отмина, шестият също. Сатана хиляди пъти ни казваше, че тя никога няма да бъде нормална, но ние имахме чудото в нашите уста и продължавахме да го изповядаме до освобождение.
Тъкмо когато изтичаха и последните критични дни на онзи месец и трябваше да седи сама, тя се обърна и седна!!!
Аз съм сигурен, че ангелите, които следяха това, изведнъж запяха небесна песен за слава на Бога, за Неговата любов и верността към Словото Му.
Аз съм сигурен, че нашият прославен Исус се усмихваше щастливо над нашата радост, тъй като Той понесе всичките наши грехове, болести и болки на Себе Си и откупи изцелението ни.
Това беше повратната точка. От тогава тя се развива нормално. Днес тя е красива жена, омъжена и е в служение на Господа. Той извърши делото си във всяко отношение.
Нашият педиатър каза, че това е чудо от Бога!
Чудото беше в нашите уста! Ние го изповядахме с устата си и изцелението дойде!
Ние не говорим тук за позитивно мислене, нито за надмощие на ума над материята. Ние ви напомняме вечното Божие Слово: “Той изпраща Словото Си, та ги изцелява”. “Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат”. “Господи, Твоето Слово е утвърдено на небето до века”.
Ти трябва да намериш обещанията си и ден и нощ да ги изповядаш. Стой върху Божието Слово и Бог ще го потвърди.
На Даниил, който три седмици се молеше за нещо определено, Бог каза: “Денят, в който ти Ме призова, отговорът беше изпратен, но Сатана попречи за получаването”. Това се случва понякога, но не преставай да изповядаш Божието Слово. То ще стане действителност.
Ако Бог веднага ни изцеляваше, ние не бихме имали търпение с другите. Не бихме растели във вяра. Разбира се, ще има мрачни мигове, когато ще ти се струва, че сте само ти, Бог и Словото Му. Но това е достатъчно, ако ние изповядаме смело Неговите обещания и казваме, че чудото ни принадлежи!