Пет – ТАЙНО ГРАБВАНЕ?

Оставяне на истината

 

Истина е, че когато някои християни са запитани за есхатологията, първото нещо, което им идва на ума, е идеята за едно тайно грабване. И въпреки че общото възприемане е, че тази позиция за завръщането на нашия Господ се държи от повечето християни, истината е, че само едно малко малцинство попадат в тази категория. Причината за това възприемане е напълно очевидна. Мнението на това малцинство изглежда, че има способността да контролира популярната християнска медия. Диспенсационното учение за тайното грабване е било оповестявано от определени популярни американски телевизионни проповедници до такава степен, че много американци (както и зрители в други нации, които гледат тези предавания) са заключили, че то трябва да е в Библията. В допълнение, продължаващите напрежения в Близкия Изток, произвеждат достатъчно сензационни новини, за да подхранват това виждане за последното време.

Доктриналната позиция, която подкрепя идеята за едно внезапно тайно грабване се поддава много лесно на „празни въображения“ и сензационализъм. Тя лесно намира израз в тези, които имат любов към реториката. За жалост първите им жертви са сериозно осъждение и любов към истината.

Говорейки за Второто пришествие, Павел описва, че светиите ще бъдат „…грабнати заедно с тях в облаците, за да посрещнат Господа във въздуха…“,[1] а в друго послание казва: „…няма да заспим всички, но всички ще се променим, в един миг, в мигването на око, при последната тръба…“[2] През последните няколко години особено, тези (и други) Писания са били използвани за подкрепа на това, което е познато като диспенсационния възглед за Второто пришествие на Христос. За повечето петдесятни и харизматици, думата „грабване“ носи в ума една картина за облечени в бяло светии, напускащи земята, извисяващи се във въздуха, за една среща в облаците, някъде в космическото пространство. Диспенсационализма, придържащ се към грабване преди скръбта смята, че грабването се случва преди седемгодишния-период на скръб. Светиите ще се радват на получаването на своите награди и на празнуването на сватбеното празненство на Агнето във въздуха, докато в същото време онези, които са останали ще минат през голямата скръб на земята. В края на този седем-годишен период, Христос и светиите ще се върнат на земята и ще бъде въведено милениалното царство. Според  този възглед, първото възкресение, грабването, и първия съд се случват повече от хиляда години преди края на света.

Контекста на 1 Солунци 4:13-18 със сигурност носи мисълта за това вярващите внезапно и дори насилствено да бъдат „грабнати“, за да посрещнат Господа (който е съпровождан от онези, които са умрели в Христос) във въздуха, при Неговото слизане на земята от небето. Въпреки че да бъдеш „грабнат“ може да бъде насилствено, няма нищо каквото и да е в употребата на думата харпазо в този контекст, което да внушава, че вярващите, които се срещат Господа, после отиват на небето в едно така наречено „грабване“. По-скоро, пасажа загатва, че Господа“ (ст.17).

 

Откъде произлиза думата „грабване“?

 

Думата грабване използвана като съществително, не се появява никъде в гръцкия превод на Библията. Те се появява 14 пъти в гръцкия Нов завет като харпазо, което означава да хвана, да отнеса със сила, да се възползвам от, да претендирам за някого с нетърпение, да грабна или да отвлека. Използвана е като глагол: хващам, 5 пъти; Деяния 8:39, 2 Коринтяни 12:2, 2 Коринтяни 12:4, 1 Солунци 4:17, Откровение 12:5; отнемам със сила, 3 пъти; Матей 11:12, Йоан 6:15, Деяния 23:10; отвличам, хващам, откъсвам, 5 пъти; Матей 13:19, Деяния 8:39, Йоан 10:12, Йоан 10:28-29, Юда 1:23. Тя е използвана, за да опише духовното преживяване на Павел, в което бил взет на третото небе. Йоан възлюбения имаше подобно преживяване, което той описва в Откровение 1:10 като да бъдеш в Духа. Преживяването на Филип да бъде отвлечен от Духа е описано чрез автора на Деяния в 8:39. Тези свръхестествени харпазо преживявания не са пренесли получателите им завинаги в небесното обиталище. За тези, които са били въвлечени в „грабване“, това е било едно надаряване от Святия Дух, за да извършат бързо своите служения. Старозаветните пророци като Исая, Данаил и Езекиил споменават за такива свръхестествени преживявания, където духовната област става видима. Те не са били отнесени от земята в небесата. Преживяването е водело до ново откровение за изкупителния план на Бог за човечеството, както е записано в Святите Писания.

В Откровение 12:5 се споменава едно дете, което е било занесено пред Божия  трон. Това говори за духовно преживяване, а не за духовна активност. Библията учи, че вярващите, изпълнени с Божия Дух, и които познават своя Бог, ще покажат сила и ще предприемат действие. (Данаил 11:32). Изпълнения с духа вярващ копнее за повторението на тези надарявания от Святия Дух, за да изпълни служението на последните дни, в което по-великите дела, които Исус предсказа ще бъдат освободени на земята.

От горните примери, ние хвърляме един поглед на възможните преживявания, чакащи светиите като се приближаваме към края на този век и когато посланието на царството е декларирано по народите. Както Павел и Йоан, някои от грабнатите могат да бъдат взети в духа, за да получат откровения, докато други – като Филип – могат дори да бъдат физически пренесени, за да извършат бързо определени задачи.

 

Но кога е дошло повторното тълкуване в разбирането на вярващите относно Второто идване?

 

За повече от 1800 години след дните на ранната църква, библейските учени са били съгласни, че ще има само едно Второ пришествие на Христос, и говорят за него като деня, когато Човешкия Син идва в Своята слава, и всички ангели с Него. Това ще бъде същия ден, когато Той ще седне на славния Си престол, отделяйки овцете от козите; деня на съда.[3]

След това изследователите се натъкнаха на два инцидента, които въвели неочакван обрат в горното разбиране – разделяйки Второто пришествие на две събития.

Дъг Форчън открил, че през 1812 година Емануел Луканза, йезуитски свещеник, издал своята книга озаглавена Идването на Месията в слава и величие на испански. Той написва тази книга под възприетото име равин Бен Езра, по общото мнение образован юдеин, който приел Христос за свой Спасител. Целта му да направи това по този начин била да даде на книгата си чуваемост в протестантския свят. Протестантите дори нямало да позволят творба идваща от йезуитски писател да влезе в домовете им. Обаче, като задълбочения труд на един „обърнат юдеин“, те щели да я погълнат с ненаситен интерес! Форчън пише, че в страниците на тази разработена фалшификация, Луканза учи новата идея, че Исус се връща не веднъж, а два пъти. При първото идване Той „грабва“ църквата, за да могат да избягат от управлението на един бъдещ антихрист.[4]

След това през пролетта на 1830 година, едно малко шотландско момиченце на име Маргарет Мак Доналд, описва видение, в което е видяла два етапа на завръщането на Христос, след като е била в транс. Първото идване ще бъде когато светиите ще напуснат земята преди скръбта. Много години по-късно историята на нейното видение била възприета и разпространена от Джон Нелсън Дарби.[5] Системата на Дарби била допълнително популяризирана от Scofield Reference Bible, която била издадена през 1909 година, и имало диспенсационни заглавия в тази Библия, които намерили достъп до домовете на милиони американци, както беше отбелязано в първите глави на тази книга.

Добавете към това, популярността и успеха в последните години на романите на Тим Ла Хей и Джери Дженкинс, Оставените. Всичките дванадесет части са основани на диспенсационния възглед за Второто идване и са се продали повече от 60 милиона копия. Със сигурност е време да преразгледаме тези идеи и да им отговорим отново. След като разгледахме горното, сега накратко ще погледнем по-отблизо някои от Писанията използвани, за да се оправдае диспенсационната позиция.

 

Грабнати в облаците

 

Тъй като се занимавахме с тази тема в предишните заглавия, следното ще е достатъчно:

Павел говори за един човек (най-вероятно говори за себе си), който бил грабнат в небето, получавайки видения и откровения от Господа.[6] Той признава, че не е сигурен дали този човек бил взет в тялото или „извън тялото“. В светлината на това, че все още е бил физически на земята, за да ни разкаже тази история, ние можем със сигурност да заключим, че той е бил просто в транс.

Йоан е имал подобно преживяване на остров Патмос. След като чул глас казващ му да „се качи тук горе“, той бил „в духа“ и му било показано (дадено прозрение) за идните неща.[7] Няма нищо, което да показва, че той е бил взет извън тялото си.

 

Никакво тайно грабване

 

„Но ние не искаме да бъдете неинформирани, братя, за тези, които са починали, за да не скърбите като останалите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна отново, то Бог ще доведе с Него и тези, които са починали в Исус. Защото ви казваме това чрез словото на Господа, че ние, които сме живи и останем до идването на Господа, няма да изпреварим тези, които са починали. Защото Сам Господ ще слезе от небето с вик, с гласа на архангела и с Божията тръба, и мъртвите в Христос ще възкръснат първи. После ние, които сме живи и останали, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците, за да посрещнем Господа във въздуха, и така ще бъдем винаги  с Господа“.[8] Това се счита за текста с главното доказателство за диспенсационното събитие на тайното грабване.

Контекста противоречи на това. Това трудно може да се отнася за едно тихо, тайно, невидимо събитие. Вместо това, това е вероятно най-шумния стих в Библията! Възвестено чрез вик, гласа на архангела, и Божията тръба, това трябва да бъде видяно и чуто от всички! Павел също казва, че идването на Христос става „в един миг, в мигването на око, при последната тръба; защото тръбата ще прозвучи, и мъртвите ще бъдат възкресени нетленни, и ние ще бъдем променени“.[9]

Пишейки до Солунците, Павел допълнително описва Второто пришествие като откровение (откриване) на Господ Исус от небето „с Неговите мощни ангели в пламтящ огън, носейки възмездие за тези, които не познават Бог и тези, които не се покоряват на Евангелието на нашия Господ Исус. Те ще бъдат наказани с вечна погибел, далеч от присъствието на Господа и от славата на Неговата сила, когато Той идва, за да бъде прославен в светиите Си в онзи ден, и за да бъде чуден сред всички, които са повярвали – защото вие повярвахте на нашето свидетелство сред вас“.[10] Без някакво разтягане на въображението това събитие не може да бъде тайно. По-скоро то е описано като събитие в пламтящ огън, доста видимо за целия свят. Това ще бъде време за донасяне на възмездие за тези, които не познават Бог, докато в същото време, то ще бъде време на прославяне на тези, които познават Бог и тези светии ще се чудят сред себе си. Да наречем това тайно събитие, чуто само от вярващите, „превръща това тройно обявяване на Христовото завръщане в нещо близко до свирка на космическо куче“.[11]

 

Кой прави обратния завой в небето?

 

Защитниците на грабването също използват споменатите по-горе стихове, за да спорят, че Христос, слизайки на земята, ще срещне светиите във въздуха, и веднага ще се обърне във въздушното пространство, за да ги занесе на небето за седем години. Този пасаж, обаче, ясно заявява, че Христос ще „слезе от небето“. Това означава, че Той идва долу от небето на земята. Няма никакъв признак, че Той сменя посоките. Няма никакво споменаване за прекарване на седем години в небето след това. В същност, няма никакъв намек за една седем-годишна скръб тука.

Думата „срещам“ в 1 Солунци 4:17 е апантесис, (апо, „от“, антао, „да се срещна с“ или „да застана лице в лице с“, е според Стронг една [приятелска] среща). Апантесис била една техническа дума в гръцката култура за описването на „официалното посрещане на току-що пристигнала високопоставена личност“ (Vine). Картината е някои от вярващите да бъдат отвлечени от земята, за да посрещнат Господа, докато Той идва от небето, и радостно да Го придружат в последните стъпки на Неговото пътуване към земята. Не е Господ, който прави обратния завой, а по-скоро вярващите са тези, които променят посоката.

Павел също така използва думата, апантесис, в поне два различни пасажа в Писанията. Хора, които излизат извън града, за да посрещнат високопоставената личност и после го придружават обратно до града. Няма никакъв намек високопоставената личност да променя посоката си, а тези, които го посрещат те я променят. Апантесис също е използвана в Матей 25:6, за да опише шаферките, които излизат да „посрещнат“ младоженеца и после го придружават на празника. В Деяния 28:15  също, думата е използвана, за да опише римляните, излизащи, за да „посрещнат“ Павел, когато той пристига в града им. Павел не прави обратен завой. По-скоро, той придружава тези, които го посрещат, в града им. По същия начин, Павел говори за идването (пароусиа) на Господа в 1 Солунци 4, а не за заминаването на светиите! Когато Исус беше взет в облак след възкресението Си, два ангела утешиха учениците с тези думи: „Този Исус, който се възнесе от вас в небето, ще дойде точно по същия начин както Го видяхте да отива на небето“.[12] Забележете, Той не започва от облака и да се издига в пространството. „Точно по същия начин“ означава, че ако обърнем реда, ще Го видим да се появява от облак спускащ се обратно в нашето видимо присъствие, където можем да Го видим и да бъдем с Него! Това трябва да е причината, поради която Павел казва в 18 стих: „утешавайте се един друг с тези думи“.

Евреи 12:1 не ни оставя никакво съмнение за идентичността на този облак. Този „облак“ (от свидетели) представлява всички онези, които са умрели във вярата, някои от които са описани в Евреи 11 глава. Когато Павел следователно казва в 1 Солунци 4, че всички онези, които са „починали в Исус“ ще бъдат доведени с Него при идването Му, той просто потвърждаваше това, което тези два ангела бяха казали на учениците при възнасянето на Исус. Същия този облак, който взе Христос нагоре, ще Го доведе обратно „по същия начин“. Този път, обаче, той ще дойде, за да бъде прославен в светиите Си и ще бъде чуден сред всички, които вярват. Исус се опита да обясни този чудесен преход на гърците, които искаха да Го видят. Неговия отговор, който може да не е бил разбран от любопитните гърци, предава един друг аспект на дълбоката цел на Неговата смърт на Кръста. „Чуйте внимателно: Докато житното зърно не е заровено в земята, мъртво за света, то никога няма да бъде нещо повече от едно житно зърно. Но ако е заровено, то пониква и се възпроизвежда многократно“.[13] Ще се върнем към тази истина по-нататък.

 

Един ще бъде взет, друг оставен

 

„Защото идването на Човешкия Син ще бъде точно като Ноевите дни. Защото както в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, омъжваха се и се женеха, до деня, в който Ной влезе в ковчега, и те не разбраха докато не дойде потопа и ги повлече всичките; така ще бъде и идването на Човешкия Син. Тогава ще има двама човека на полето; единият ще се вземе, а другият ще се остави. Две жени ще мелят на мелницата; едната ще се вземе, а другата ще се остави“.[14]

Комбинирайки тези стихове с 1 Солунци 4 глава, диспенсационалистите са заключили, че тези, които ще бъдат взети са онези християни, които са грабнати с Христос на небето. Другите (невярващите) ще бъдат оставени на земята, за да минат през голямата скръб. Росинг е прав когато казва: „Това е голям скок, тъй като Самия Исус никога не определи дали християните трябва да желаят да бъдат взети или оставени. В цялостния контекст на Евангелието от Матей, и двата глагола ‘вземам’ и ‘оставям’ (на гръцки: параламбано и апхиеми) могат да бъдат и позитивни и негативни“.[15] За да разберем по-добре, кой е взет и кой оставен, Исус започва своята беседа за Второто Си пришествие, като го съпоставя с Ной и времето на големия потоп. Тук ясно можем да видим, че онези, които бяха взети първи, всъщност бяха пометени в съда! Това не е една позитивна съдба. Онези, които останаха, бяха запазени и закриляни за едно ново начало в света след потопа. В Своята първосвещеническа молитва в Йоан 17 глава, Исус се моли: „Не Те моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от злия“. Това ще ни доведе до заключението, че да бъдат оставени в същност е желаната съдба от християните.

 

Първо се събират плевелите

 

В известната притча за житото и плевелите в Матей 13 глава, Исус дава друго описание за последователността на събитията в края на този век. „Небесното царство може да бъде сравнено с един човек, който пося добро семе на нивата си. Но докато хората му спяха, врагът му дойде и пося плевели сред житото, и си отиде. Но когато житото порасна и роди зърно, тогава и плевелите станаха явни. Слугите на собственика на земята дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Откъде тогава има плевели? А той им каза: Някой враг е направил това! Слугите му казаха: Искаш ли, тогава, да отидем и да ги съберем? Но той каза: Не; защото докато събирате плевелите, можете да изкорените и житото с тях. Оставете да растат и двете заедно до жътва; и във времето на жътвата аз ще кажа на жътварите: Първо съберете плевелите и ги вържете на снопове, за да ги изгорите; а житото съберете в хамбара ми“.[16]

В противоречие на реда на Писанието по-горе, диспенсационния възглед спори, че седем години преди жътвата на последното време, тази част от посева, която е житото първо трябва да бъде събрана, и да останат само плевелите. Исус, обаче, накрая обяснява тази притча на учениците Си: „Така ще бъде в края на века; ангелите ще дойдат и ще вземат нечестивите изсред праведните и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби“.[17]

Същия принцип е показан в притчата за добрата и лошата риба в мрежите. Рибарите първо изхвърлят лошата риба.[18] Картината е ясна. Първо нечестивите ще бъдат махнати, или взети за съд, след това праведните ще блеснат (тук на земята) както слънцето в царството на Баща си. Не е ли това начина, по който Исус ни подтиква да се молим: „Твоето царство да дойде, Твоята воля да бъде на земята, както е и на небето“?[19]

 

Невяста без петно или бръчка

 

Един от най-силните аргументи, който хвана вниманието ми преди години, е свързан с ролята на църквата тук на земята. Когато слушах или четях това, което някои диспенсационалисти казваха за мощната роля, която дявола щеше да играе в последното време, аз се притеснявах. Поставяше се голямо наблягане на „отпадането“ и на скръбта, които очакваха църквата през последните дни. Грабването на светиите се прокламираше от мнозина като единствения изход. Това започна да ми звучи като теория за бягане; или дори като една теология на поражение.

Исус го каза много ясно, че вярващите трябва да бъдат солта на земята. Църквата има много важна роля на заквасване, която да играе в своя културен контекст. Виждането на Исус за църквата, беше такова на един град поставен на хълм, който не може да бъде скрит.[20] Как може някой да свърже теорията за бягането със следните думи, които са също на самия Исус: „…върху тази канара ще изградя църквата Си, и портите на Хадес няма да й надделеят“?[21] В допълнение, забележете списъка от указания, които Павел и другите Новозаветни писатели дават, за да осигурят победоносната роля на църквата в света, и е сигурно, че Бог има сериозни намерения за църквата тук на земята.

Друго Писание, което често (погрешно) е цитирано, за да загатне за грабване на църквата, е, че Исус идва за (или да донесе) църква, която е без петно или бръчка, която да стане Негова невяста. По-точния прочит на този стих е, че Исус идва да „…представи на себе си църквата в цялата й слава, като няма петно или бръчка или нещо подобно…“[22] Никакъв намек, че църквата ще бъде грабната!

В светлината на тази истина, проповедта на Петър след първото чудо след Петдесятница има повече смисъл. „Затова покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви, за да могат да дойдат времена на освежаване от Господа; и Той да изпрати Исус, определения за вас Христос, когото небето трябва да приеме до периода на възстановяване на всичко, за което Бог е говорил чрез устата на святите Си пророци от древността“.[23] Вместо една развалена църква очакваща да бъде изкарана от цялата бъркотия на земята, Исус е, който ще бъде задържан на небесата до възстановяването на всичко говорено от пророците. Той седи от дясната страна на Баща Си, чакайки докато враговете Му станат столче под краката Му.[24]

 

Една по-точна теология за земята

 

Може би няколко коментара за бъдещето на планетата земя могат да помогнат. Как израза: ‘начина, по който виждаме бъдещето, влияе на начина, по който живеем в настоящето’, въздейства на виждането ни за земята и нейното бъдеще? Това как виждаме най-добре ще оформи начина, по който живеем в сегашното.

Какво означават наистина споменаванията в Писанието, когато се говори за нова земя и ново небе? Петър говори за това, че земята ще бъде изгорена. Докато във видение на остров Патмос, Йоан видя ново небе и нова земя. Диспенсационното предложение за тези стихове е, че тази земя каквато я познаваме буквално ще бъде унищожена с огън, вероятно ядрена война. Те не успяват да забележат факта, че ще има и ново небе! В техните умове мнозина вече са предали тази земя на дявола; докато чакат да бъдат взети на небето.

Една различна картина се предава, когато погледнем по-отблизо това, което Петър казва във връзка със съда на последния ден. В същия контекст Петър говори за дните на Ноевия потоп, когато света по онова време беше унищожен от водите на потопа. Ние знаем, че потопа не беше унищожаването на творението. Петър продължава, за да каже, че „сегашните небеса и земя според Неговото слово са пазени за огън, запазени за деня на съда и унищожението на безбожниците“.[25] От това можем да заключим, че небето и земята ще бъдат изкупително обновени. Ново небе и земя не означава „унищожаването или изчезването на първоначалното творение, но преминаването на творението в неговото сегашно състояние на падение, когато първоначалното творение е доведено до славната съдба, за която то е било определено“.[26] Когато човек е новороден в изкупената общност, той или тя става ново създание[27] в Христос. Това не означава, че първо стария човек е унищожен. Така също, земята е прочистена от духа на изгаряне и духа на съд.[28]

Следователно повече не трябва да се подчиняваме на безсмислицата наложена върху тази земя при падението в Едем. По-скоро, ние трябва да си присвоим пълните заключения от завършените дела на Христос и да вярваме за възстановяването на Едем, както и за изпълнението на обещанията на Новия завет чрез изкупителното дело на въплъщението. Земята все още е на Господа, и всичко, което е на нея.[29] Този свят не е отписан. Исус се връща, за да го поправи. Някои могат да зададат въпроса: „Но защо не виждаме все още всичко подчинено на Христос?“ Това може да е основателен въпрос, но автора на Евреи ни предупреждава да си държим очите на Исус.[30] Докато царството (или управлението) на Бог не е от този свят, то напълно сигурно е над този свят. Божия първоначален план за творението е все още крайното Му намерение. В Христос Той е над всичко като Господ на творението. Ние четем, че царствата на този свят ще станат царствата на нашия Господ и Неговия Христос.[31]

Диспенсационния възглед за бъдещето произвежда един пасивен начин на мислене, очакващ една златна милениална епоха, и не успява да се въвлече в Божиите победоносни цели тук на земята, за Неговата църква. Прегръщайки теорията на „забавянето“ на Божието царство, когато юдеите го отхвърлиха, вярващите са били ограбени от техния мандат да управляват. Дори, което е по-лошо, тяхното отказване от ролята, която Бог им е дал, прави място за разрушителния план на Сатана. В корените си това е гностична лъжа, която вижда физическата област като зло, а духовната небесна област като добро. Божиите синове трябва да се изправят и да изобличат тази смъртоносна стратегия на врага да ни ограбва от нашето наследство. На дуализма му беше нанесен смъртоносен удар при въплъщението. Словото стана плът. Невидимия Бог стана видим в Христос. Небето дойде на земята в Него. Павел изразява следното, което трябва да отекне в сърцата на всеки син и дъщеря на царството: „Създанието с нетърпелив копнеж очаква с нетърпение разкриването на Божиите синове. Защото творението беше подчинено на безсилие, не доброволно, но поради Този, който го подчини, с надеждата, че самото създание също ще се освободи от своето робство на поквара в свободата на славата на Божиите деца. Защото ние знаем, че цялото творение стене и страда до сега с родилни болки“.[32]

Аз вярвам, че докато този апостолски сезон продължава да се развива, и сърцата на бащите се възстановяват към сърцата на синовете, ние ще превъзмогнем проклятието върху земята, както се казва чрез пророк Малахия.[33] Възстановяването на всичко включва земята. Тя не принадлежи на дявола. Има един вечен огън, който е приготвен за дявола и за неговите ангели.[34]

Сега е времето, за църквата – царската общност – да се измести от своята предишна пасивна позиция, и да си присвои това, което е нейно в Христос. Божието царство никога не е било преустановявано за 2000 години, когато юдеите не успяха да произведат неговия плод. Бог винаги е търсил управление подходящо за изпълнението на времената, за да доведе всичко в покорство на Господството на Исус Христос. А това може да стане само когато тялото на Христос излезе от този футуристичен начин на мислене, и сграбчи библейското значение на това какво се предполага да бъде църквата. Когато вярващите ходят под Господството на Христос, те също така ходят във власт. Исус каза на юдеите, че Той ще вземе царството, и ще го даде на народ (един свят народ; църквата) произвеждащ плода му, и Той прави това оттогава насам.[35] Твърде дълго институционното разбиране за това какво е църквата, е създало един вакуум във връзка с нейното управление. Когато Исус дойде преди повече от 2000 години, Той възвести царството (или управлението) на Бог. Много години по-рано, Исая прокламира за идващия Месия, че нарастването на Неговото управление и мир, няма да има край.[36] Въпреки че крайната консумация на царството все още не тук, то никога не е било отлагано.

Повече от всякога преди, сега е време петкратното служение да се надигне за предизвикателството да екипира светиите, в този апостолски сезон. „…за работата на служението, за изграждането на тялото на Христос; докато всички ние достигнем до единството на вярата, и до познаването на Божия Син, до зрелия човек, до мярката на ръста, която принадлежи на пълнотата на Христос“.[37]

 

Благословената надежда за Неговото завръщане

 

Въпреки че християните могат да не са съгласни с всеки детайл, няма новороден християнин, който да не вярва във Второто идване на Христос. Святия Дух в нас е отговорен за това. Познат като Духа на обещанието във вярващия, Той ни е даден като залог за идващото наследство.[38]

Защо Второто пришествие също е познато като благословената ни надежда? „От деня, в който Исус се възнесе на небето, Неговите последователи живеят с очакване на Неговото завръщане. Той им каза, че се връща. Те вярваха, че Той ще се върне. Продължават да го вярват. За християните, това е най-важното знание, което имат и което вярват за бъдещето. Практичния ефект от това е да зареди всеки момент от настоящето с надежда“.[39] Йоан стеснява това: „Всеки, който има тази надежда поставена върху Него, очиства себе си, както Той е чист“.[40]

Когато Исус беше взет в облак, два ангела казаха на тези, които гледаха, че Той ще се върне точно по същия начин. Аз вярвам, че можем да вземем тези думи, за да имаме по-широко значение от това просто да ги отнасяме до действието на издигането. Докато Той си заминаваше, наблюдаващите се взираха съсредоточено в небето. Конкорданса на Стронг (G816) посочва, че това означава, че те гледаха задълбочено, закрепяйки очите си върху заминаващия Си Исус. Това беше един вътрешен фокус. Точно по същия начин светиите могат да имат същия вътрешен фокус и очакване, които ще ускорят деня на Христовото завръщане. Ние четем в Евреи: „Ако е така, Христос, трябваше да е бил пожертван и да приема върху Себе си като товар греховете на мнозина отново и отново, но Той ще се яви втори път, не за да носи товара на греха нито да се занимава с греха, но за да доведе до пълно спасение онези, които [ревностно, постоянно и търпеливо] чакат и Го очакват“.[41] Петър добавя следното, давайки ни дори една по-добра картина за това, което може да се случи с правилния духовен фокус: „Докато чакате и ревностно копнеете за (очаквате и ускорявате) идването на Божия ден…“[42]

Има ли забавяне? Казва ни се, че Този, който идва ще дойде, и няма да се забави.[43] Има ли някакъв процес в ход, който да не можем да видим с просто око? Аз не се съмнявам, че има. Чрез продължаващата работа на Святия Дух и на Божието Слово в нас, ние сме вкусили от силите на идния век.[44] Може да не е напълно видимо все още, но скоро ще се случи голямото разкриване, и това „свършено е“ ще стане видимо, обширното многостранно, многочленно тяло на Христос на земята!

Сега са минали 2000 години откакто Исус извърши изкуплението. Въпроса пред нас е: „когато дойде Човешкия Син дойде, ще намери ли вярата?“[45] „Вярата“ във въпроса не е някакво слабо въображение, а вяра направена плът, въплътена в една дейна църква. Автора на посланието към Евреите предупреждава всички вярващи, които могат да се смущават от това, което  изглежда като забавяне: „Но Моя праведник ще живее чрез вяра; и ако се дръпне назад, душата Ми няма да благоволи в него“. Нека вместо това да се идентифицираме с онези, които казват: „Но ние не сме от онези, които се дърпат назад за унищожение, а от тези, които имат вяра за запазването на душата“.[46]

Междувременно  ние ще продължаваме да живеем в напрежението на „вече“ и „все още не“. Следващата глава ще даде един по-близък поглед върху това напрежение.



[1] 1 Солунци 4:17.

[2] 1 Коринтяни 15:51.

[3] Матей 25:31-46.

[4] Fortune, D. Gates of Praise – Walls of Salvation (Unpublished article, 2006).

[5] Дж.Н. Дарби е доста известен теолог, който е взет от вече съществуващото Братско движение, чийто произход може да се проследи до пуританското братство, свързано с “the Speedwell” по времето когато “Mayflower” носи бащите пилигрими в Америка през 15-ти век.

[6] 2 Коринтяни 12:2.

[7] Откровение 4:1-2.

[8] 1 Солунци 4:13-17.

[9] 1 Коринтяни 15:52.

[10] 2 Солунци 1:7-10.

[11] Jones in Riddlebarger, K. A Case for Amillennialism (Baker Books, Michigan, USA, 2003) p.143.

[12] Деяния 1:11.

[13] Йоан 12:24 (Msg).

[14] Матей 24:37-41.

[15] Rossing, B. The Rapture Exposed (Westview Press, USA, 2004) p.178.

[16] Матей 13:24-30.

[17] Матей 13:49-50.

[18] Матей 13:47-48.

[19] Матей 6:10 (Курсивът е добавен).

[20] Матей 5:13-15.

[21] Матей 16:18.

[22] Ефесяни 5:27 (Курсивът е добавен).

[23] Деяния 3:19-21.

[24] Евреи 10:13.

[25] 2 Петрово 3:7.

[26] Hughes, P. The True Image (Eerdmans, USA, 1989) p.412.

[27] 2 Коринтяни 5:17.

[28] Исая 4:4.

[29] Псалм 24:1; 1 Коринтяни 10:26.

[30] Евреи 2:8-9.

[31] Откровение 11:15.

[32] Римляни 8:19-22.

[33] Малахия 4:6.

[34] Матей 25:41.

[35] Матей 21:43; 1 Петрово 2:9.

[36] Исая 9:7.

[37] Ефесяни 4:12-13.

[38] Ефесяни 1:13-14.

[39] Въведение към Солунците, Превода Message.

[40] 1 Йоан 3:3.

[41] Евреи 9:28 (Ampl).

[42] 2 Петрово 3:12 (Ampl).

[43] Евреи 10:37.

[44] Евреи 6:4-5.

[45] Лука 18:8.

[46] Евреи 10:38-39.