„УЧЕНИКЪТ НЕ Е ПО-ГОРЕН ОТ УЧИТЕЛЯ СИ, НИТО СЛУГАТА Е ПО-ГОРЕН ОТ ГОСПОДАРЯ СИ”

Какви странни думи! Защо Бог трябва да ми говори по този начин?

Някак си знаех, че съм чел тези думи някъде, но къде? (По-късно разбрах, че това бе цитат от Библията – Матей 10:24). Но това бе Божият глас, който говореше директно на МЕН! Това бе и същият глас, който беше говорил на Филип (Деяния 8:30), казвайки: Приближи се и придружи тая колесница. Това беше гласът, който Петър бе чул (Деяния 10:15) да казва:Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай. Гласът, който Божието слово отправя към нас, може да бъде чут и днес. Затова, както казва Светият Дух: – Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята (Евреи 3:7-8). Сега аз чувах Божия глас. Всички други хора, които можеха да се възползват от посланието на тези думи, бяха изтрити от съзнанието ми. Бях помолил Бог за разрешение на моя проблем и Бог ми даваше отговор.

На първо място трябва да знам, че НИКОГА не би имало каквато и да е възможност да бъда по-горе от моя Господар, Исус.

Ти ще кажеш: „Че какво толкова странно има в това? Разбира се, че никой не би очаквал да бъде над Него!”

Но постой малко! Може да се окаже, че ти също, както и аз преди, съм търсил и очаквал същото това нещо. Бях прочел Неговото обещание: Който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца (Йоан 14:12). Въпреки че не изглежда никак разумно някой да върши чудеса по-големи от тези, които Исус вършеше, все пак точно това казва Писанието. Много пъти съм се чудел за значението на този стих. Мисълта, че ученикът би могъл да върши по-големи чудеса от своя Господар, изглежда, че пряко противоречи на духа на Писанията. Сега вече виждам, че това обещание, както всяко друго обещание от Бога, е вярно, ако бъде правилно разбрано. „По-големи от тях ще върши” в смисъл, че Исус бе сам, ограничен от времето и трудностите с придвижването до малки по населеност и площ места. Тези, които вярват в Него, са мнозина. Те са пръснати по лицето на цялата земя. Много от Неговите днешни ученици са обиколили земното кълбо, проповядвайки на хиляди хора с помощта на мощни озвучителни системи, и на мнозина невидими други по радио и телевизия, донасяйки освобождение на по-големи множества от тези, които Исус освобождаваше. Мощните дела, които днес се извършват, са СЪЩИТЕ ДЕЛА НА МОЩ, които Той вършеше – само че днес са по-големи по количество, но не и по-качество. ВСЕКИ ВЯРВАЩ има обещанието да приеме същата власт, която Исус имаше – същите чудеса, които те виждаха  Господарят им да върши, първо в плътта, а след това в писмените източници, поместени в четирите евангелия. Какви велики дела биха могли да се извършат, ако всичките последователи на Исус решат да употребят тази сила!

Думите цитирани в началото на тази глава бяха част от посланието на Христос към дванадесетте вярващи, изпратени да сторят същите неща, които Бог ме бе призовал и аз да извърша – Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте (Матей 10:8). В тези чудни обещания на власт бяха включени предупреждения за гонения – Да! И пред управители и царе ще ви извеждат, поради Мен, за да свидетелствате на тях и на народите (ст. 18). Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се повдигат против родителите си и ще ги умъртвят (ст. 21). Никакво обещание, че ще прескочат гоненията, не е дадено на тези, които последват Христос, въпреки че на тях щеше да се даде сила да вършат делата, които Той вършеше. ДОРИ САМ ХРИСТОС СТАНА ЖЕРТВА НА ГОНЕНИЯТА. Ако Неговите ученици можеха да вършат делата, които Той вършеше, като на всичко отгоре им бъде спестено гонението, то тогава наистина ученикът би бил по-горе от Господаря си.

Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени (ІІ Тимотей 3:12).

Гонението е едно от универсалните последици от проявената сила.

Исус не бе гонен, докато пребиваваше в дърводелната в Назарет, но в мига, когато започна да върши велики дела, Той бе наречен „началник на бесовете” и бяха предприети опити да му бъде отнет животът (вижте Лука 4:29). Гонението продължи три и половина години, докато накрая Той не бе разпънат поради една – единствена причина – че имаше силата, от която се страхуваха безпомощните религиозни водачи по Негово време. Петър беше „добър човек”, докато си беше обикновен рибар, но когато изцели куция , го хвърлиха в затвора (Деяния 3:7; 4:3). Докато Стефан беше просто „член” в Ранната църква в Йерусалим, животът му протичаше добре, но в мига, в който „вършеше големи чудеса и знамения между людете” (Деяния 6:8),  бе изправен на съд и убит с камъни. На Павел никога не се налагаше да бяга нощем поради своята религия, за да спаси живота си, докато не срещна Бога по свръхестествен начин.

И така ти няма да срещнеш много съпротива или гонение докато си оставаш според световните стандарти един „обикновен християнин”, но когато започнеш да приемаш Божиите обещания за своя живот и да вършиш НЕОБИЧАЙНОТО, гоненията ще дойдат!

Лично аз съм се срещал с много малко противопоставяне, докато не взех решение да имам всичко, което Бог ми бе обещал, като служител.

Може да ни се струва, че на нас ни се противят хора, но всъщност това произтича от Сатана, главнокомандващия на противниковата армия, който използва всяка техника на водене на война, като се почне от директна фронтална атака и се стигне до „подривни дейности” сред хората от нашия лагер.

Исус не спираше да повтаря на Своите ученици цената за това да Го следват по стъпките Му, препоръчвайки им да я пресметнат  и давайки им възможност да се върнат, ако цената им се стореше твърде висока в сравнение с мащабите на обещаното благословение. Нашият Господар „издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол” (Евреи 12:2).

Ако страдаме, ще и да царуваме с Него (ІІ Тимотей 2:12). На ученика, който иска да участва в Неговата слава и мощ, трябва НА ПЪРВО МЯСТО да му се каже, че той, бидейки не по-горе от своя господар, трябва да следва същия път на страдание, вярност и освещение, през които Неговият Господар преминаваше, ако иска да постигне целта и да познае изобилния живот – живот на сила – в този свят, и да участва в небесната слава.

Ако Божият Син премина през отхвърляне и гонения, бичуване и разпъване на кръст в ръцете на тези, при които дойде, за да им служи, Неговите ученици не са по-горе от страданието, ако трябва да донесат на поробените Евангелието на освобождението.

Ако Сам Христос отхвърли всяка земна амбиция – дори презря възможността да управлява над целия свят, когато тази възможност му бе представена (вижте Матей 4:8-10) – то тогава и Неговият ученик, ако иска да познае истинската сила, трябва да гледа единствено на Божия план, отхвърляйки всяко предложение освен Неговото, без значение колко привлекателни могат да изглеждат останалите. Той трябва да извика подобно на своя Господар: Ето, дойдох, да изпълня Твоята воля, о, Боже (Евреи 10:7). Като Павел той трябва да може да каже : А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус (Филипяни 3:8).

Ако Божият Син трябваше да прекарва дълги часове нощем, докато всички останали спяха, сам на върха на планината със Своя Отец, за да може да изгони дори тези демони, за които е казал: А тоя род не излиза, освен с молитва и пост (Матей 17:21), то и Неговият ученик със сигурност трябва да прекарва часове в пост и молитва, очакващ Бога – учещ се да мисли и действа в единство с Бога – преди да очаква да може да изгонва тези демони.

Хората трябва всякога да се молят и да не отслабват (Лука 18:1). Постоянната и всекидневна молитва бе една от важните характеристики на живота в Христос. Когато Юда реши да намери Исус, за да го предаде на свещениците, той го потърси в градината за молитва. За нашия Господ молитвата бе нещо по-важно от поучението и изцелението, защото Той не позволи на множествата, които  се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си (Лука 5:15, 16), да Го отклонят от пътя Му, но се оттегляше в пустинята, където се молеше, далеч от тълпата, която задържаше вниманието Му. За Него молитвата бе нещо много по-важно от вършенето на чудеса, понеже чудесата не идваха от само себе си. Причината бе молитвата – чудесата бяха само резултатът. За Исус молитвата бе нещо по-важно от почивката и съня, понеже научаваме, че сутринта, когато беше още тъмно, стана та излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше (Марк 1:35). И пак: …Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога (Лука 6:12).

Ако ученикът можеше да постигне същите резултати, като Исус, БЕЗ ДА ПЛАТИ СЪЩАТА ЦЕНА, тогава би трябвало да признаем, че ученикът е станал по-горен от Господаря си. „Ученикът” бе научил по-добър и ефикасен метод от този, който неговият Учител му бе преподал. В света това често се случва. Много музиканти са надминали тези, които в началото са положили основата им. Много художници са надминали преподавателите  си, които са ги учели да държат четка и молив. И много учени за разбрали неща за света, за които техните учители никога не са имали представа. Но ученикът на Исус Христос НЕ МОЖЕ да бъде по-горен от Учителя си. Той не може да научи нищо повече от това, което Исус вече е знаел. Този ученик не може да намери по-пряк път до Божията сила. Ако той опита, ще срещне само разочарование и тъга по пътя си. Животът му ще стане неудачен, а служението му- безполезно.

Доста е на ученика да бъде като учителя си (Матей 10:25).

Преди да можех напълно да схвана това, което Бог ми бе изговорил, внезапно Той започна отново да ми говори  и това бяха думите на втората стъпка от откровението, което Бог ми даде, докато Го чаках в пост и молитва.