„УЧЕНИКЪТ НЕ Е ПО-ГОРЕН ОТ УЧИТЕЛЯ СИ; А ВСЕКИ УЧЕНИК, КОГАТО СЕ УСЪВЪРШЕНСТВА, ЩЕ БЪДЕ КАТО УЧИТЕЛЯ СИ.”

Духът ми, който се смири и бе почти съкрушен от първото послание, внезапно се извиси в огнена слава, когато осъзнах, че въпреки че никога няма да бъда по-горе от своя Господар, Бог бе казал, че ще бъда КАТО СВОЯ ГОСПОДАР! (Това също се оказа цитат от Писанията – Лука 6:40).

Това не е обещание (както някои са помислили), което очаква пришествието на Христос, за да се изпълни. Но то е отправено към последователите Му ТУК И СЕГА! Това обещание бе изречено директно към мен за мое наставление и утвърждаване, но тъй като това е буквален цитат от Библията, не се отнася само за мен, а е към всеки, КОЙТО ПОВЯРВА В НЕГО! То е и за ТЕБ! Ти можеш да изцеляваш болните! Можеш да виждаш чудеса да се случват! Можеш да упражняваш дарбите на Духа (І Коринтяни 12:8-11)! ТИ МОЖЕШ ДА ВЪРШИШ ДЕЛАТА, КОИТО ТОЙ ВЪРШЕШЕ! Бог каза, че ти можеш, а Бог НЕ МОЖЕ ДА ЛЪЖЕ!

Бог не е човек, та да лъже, Нито човешки син, та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го тури в действие? (Числа 23:19).

Няма да наруша завета Си, нито ще променя това що е излязло из устните Ми (Псалм 89:34).

После, „всеки, който е СЪВЪРШЕН” (който изпълни изискванията), ЩЕ БЪДЕ КАТО ГОСПОДАРЯ МИ!

Но някои ще кажат: „Това е невъзможно, понеже Той бе човек, но и също така Бог. А ние сме само хора.”

Вярващи забравят ясните стихове: Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство. Затова трябваше да се оприличи ВЪВ ВСИЧКО НА БРАТЯТА СИ (Евреи 2:16, 17).

Но се отказа от всичко, като взе на Себе Си ОБРАЗ НА СЛУГА и стана ПОДОБЕН НА ЧОВЕЦИТЕ; и, като се намери в ЧОВЕШКИ ОБРАЗ, смири Себе Си (Филипяни 2:7-8).

ЧОВЕКЪТ Христос Исус (І Тимотей 2:5).

Една нощ, когато Исус и учениците Му се намираха в малка лодка, излезна голяма буря в морето и това много изплаши учениците. Исус смъмри бурята и морето веднага утихна. Мъжете, които бяха с Него в лодката, се зачудиха, казвайки: Какъв е Тоя(Матей 8:27).

Техният въпрос продължава да стои в устата на мнозина днес, когато виждат някои от учениците Му, чрез вяра да изискват обещанията Му, да отиват да изцеляват болните, да възкресяват мъртвите и да проповядват Словото (както сам Исус им бе казал – Марк 16:17,18) със свръхестественото проявление на придружаващите чудеса. Мнозина намират тези хора за странни същества, за различни . Те не са. Това са най-обикновени хора, изпълнени със Святия Дух и предадени на Бога да вършат Неговото дело – мъже, които са открили, че могат да бъдат КАТО ТЕХНИЯ ГОСПОДАР и са посветили живота си на постигането на тази цел.

Когато хората в Листра видяха, че Павел заповяда изцеление на куция по рождение човек, те казаха: „Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас.” Бидейки непросветени езичници, те, разбира се, не знаеха, че хората могат да имат такава сила. Но и много християни днес изглежда не знаят за силата, която Бог е приготвил за хората Си. Когато тези окаяни езичници пожелаха да принесат жертви на Павел и Варнава като богове, те категорично отказаха с думите: И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог(Деяния 14:8-15).

Исус наистина бе Бог, както и човек. И все пак не според Своята божествена природа Той ходеше по земята и вършеше чудеса. Често пренебрегваният въпрос не е: „Какъв е този Бог?” Но ние като Негови ученици трябва да си зададем същия въпрос, който тогавашните ученици си зададоха: „Какъв е този ЧОВЕК?”

Исус, по Неговите собствени думи, бе част от вечното триединно Божество, състоящо се от Отец (Йехова), Сина (Исус Христос) и Святия Дух. Той е съществувал още преди светът да е бил създаден и е участвал в сътворението Му (Йоан 1:1-3). Той не беше само С Бога и КАТО Бог, ТОЙ БЕ БОГ! Той притежаваше всички атрибути на Божеството. Заедно с Отца, Той бе всемогъщ, вездесъщ, вечен. Всичко това Му принадлежи днес, докато бива възвеличаван отдясно на Бога в небесата. В края на Своето земно служение, което бе да изцелява болните и да върши чудеса, в мига, когато се приготвяше да бъде принесен в жертва за нашите грехове, Той се помоли: Аз те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша. И сега прослави Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света(Йоан 17:4, 5).

Славата, която беше Негова преди светът да съществуваше!

Славата, която е Негова днес!

Но славата, която бе ПОЛОЖЕНА НАСТРАНА, когато прие човешки образ. Дойде като безпомощно бебе, роден от жена, обрязан като всяко друго еврейско момче; напредваше в мъдрост, в ръст (Лука 2:52), плачеше, изпитваше глад, жажда, умора, спеше и се събуждаше – участвайки във всяка немощ и ограничение на човешката плът и кръв. (И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то И ТОЙ ПОДОБНО НА ТЯХ, ВЗЕ УЧАСТИЕ В СЪЩОТО, Евреи 2: 14). А имаме Един, Който е бил ВЪВ ВСИЧКО изкушен като нас, но пак без грях (Евреи 4:15).

Той бе в началото у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не e станало нищо от това, което е станало. (Йоан 1:2, 3). И все пак въпреки всичко, Исус НЕ УПОТРЕБИ НИКАКВА СИЛА, когато беше тук на земята в човешка плът, КОЯТО ДА НЕ Е НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ ДНЕС за всеки вярващ! Такова твърдение би било богохулство, АКО САМ ИСУС не бе ясно постановил, че това е Неговият план.

Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ЩЕ БЪДЕ КАТО УЧИТЕЛЯ СИ (Лука 6:40).

Както Ти прати Мен в света, така и Аз пратих тях в света (Йоан 17:18).

Делата, които върша Аз, И ТОЙ ЩЕ ГИ ВЪРШИ (Йоан 14:12).

Въпреки че  бе всемогъщ Бог, все пак по време на Своето земно служение и живот Той заяви: „Не може Синът да върши от само Себе Си нищо.” „Аз не мога да върша нищо от Себе Си” (Йоан 5:19, 30). Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела (Йоан 14:10).

Отговорът на въпроса на учениците: „Какъв е този ЧОВЕК?”, се намира не в мощта на божеството, която Той употребяваше преди да „стане плът и да обитава между нас”, нито в мощта, която днес е в Него и в небесата. Отговорът може да бъде намерен само в Неговия земен (човешки) живот. Той живееше този живот КАТО ПРИМЕР ЗА ОНЕЗИ, които остави на света да довършат делото Му, което бе започнал, докато бе на земята. „И ви остави пример да последвате по Неговите стъпки” (І Петрово 2:21). Той бе нашият Учител (господар), а ние – Неговите ученици (всеки един съвършен), ЩЕ БЪДЕМ КАТО нашия Господар! Ако Той използваше сила, която не бе достъпна за нас, за нас би било невъзможно да последваме Неговия пример. Но Той ни остави обещанието, че ние ще приемем СЪЩАТА СИЛА  и от СЪЩИЯ ИЗТОЧНИК, който беше Той!

И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със СИЛА ОТ ГОРЕ (Лука 24:49).

Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух (Деяния 1:8).

И тия знамения ще придружават повярвалите: В Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят… на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват (Марк 16:17,18).

Ето, давам ви… власт над цялата сила на врага (Лука 10:19).

Който вярва в Мене, ДЕЛАТА, КОИТО ВЪРША АЗ, И ТОЙ ЩЕ ГИ ВЪРШИ (Йоан 14:12).

…богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия (ІІ Коринтяни 8:9). Той смъкна всичко от Себе Си като дреха и положи настрани власт и богатство, и дойде на света като бебе, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците (Филипяни 2:7). Традициите са притурили много чудеса в Неговото ранно детство, но Словото Божие ясно заявява, че това извърши Исус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си (където превърна водата във вино) (Йоан 2:11). ТОЙ НЕ ИЗВЪРШИ НИКАКВО ЧУДО, нито прояви свръхестествена сила ПРЕДИ СВЯТИЯТ ДУХ ДА ДОЙДЕ ВЪРХУ НЕГО! (Матей 3:16,17; Йоан 1:33). И точно когато Бог помаза Исус от Назарет със СВЯТИЯ ДУХ И СЪС СИЛА, Той тръгна да обикаля, за да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола;ЗАЩОТО БОГ БЕШЕ С НЕГО (Деяния 10:38). Това е тайната на Неговия успех КАТО ЧОВЕК.

Какъв е този човек?

Човек, ПОМАЗАН СЪС СВЯТИЯ ДУХ И СЪС СИЛА. И Бог беше С НЕГО!

И все пак – не забравяйте това – човек, който беше ВЪВ ВСЯКА СВОЯ ЧАСТ ОТ СЕБЕ СИ ЧОВЕК! Човек, който се сблъскваше с – и побеждаваше –  ВСЯКО ИЗКУШЕНИЕ, познато на човечеството! Човек, който (въпреки че като Бог бе вездесъщ) можеше да бъде едновременно само на едно място. Въпреки че като Бог Той няма да задреме, нито ще заспи (Псалм 121:4), като човек Той се уморяваше (Йоан 4:6) и се нуждаеше от сън (Матей 8:24). Той трябваше да върви от място на място с прашни и уморени, парещи от горещината нозе – със скорост, ограничена от придвижването пеша. Неговите нозе, които бяха прекосявали съвършените и покрити със злато улици на небесата, сега се напрашваха и охлузваха от неравните каменни улици на Изтока и пътеките в Палестина. Колко много се радваше Той на традицията, която Му носеше хлада от  умиването на нозете Му преди храна – когато някой загрижен човек решеше да Му послужи по този начин! Той изпитваше глад и жажда, самота и умора, болка. Той, за Когото се казваше: „Защото Мои са всичките горски зверове, и добитъкът, който е по хиляди хълмове. Защото Моя е вселената и всичко що има в нея” (Псалм 50:10, 12), не претендираше за нищо като нещо свое, когато бе ЧОВЕК, но дори стана по-беден от лисиците, които си имат леговища, и небесните птици, които си имат гнезда; а Той си нямаше даже где глава да подслони (Лука 9:58).

Всичко това Той стори с готовност за нас, за да можем да участваме в богатствата на Неговата слава.

При първото изкушение на Сатана в пустинята Той можеше да упражни Своята творческа сила в качеството си на ВЕЧНИЯ БОЖИ СИН, за да задоволи човешкия Си глад (Матей 4:3, 4). Ако бе го  сторил , Той щеше да се провали в това да бъде подобен във всичко на братята си. За Сатана бе важно, ако е възможно, това изискване да се провалеше. Но Исус не падна в  изкушение. И Той не отговори в качеството Си на божество. Но отвърна твърдо като „ЧОВЕШКИ СИН”. Не само с хляб ще живее ЧОВЕК, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.

Тъй като е напълно очевидно, че Той прие на Себе Си нашата човешка природа и ограничения, за да стане истински пример за нас, нужно е да изучим този пример внимателно, като си отговорим на въпроса: „Какви ТРЯБВА ДА СТЕ ВИЕ в своето живеене и  благочестие” (ІІ Петрово 3:11).

Той беше човек със сила. Говореше като човек имащ власт (Марк 1:22). Хората се удивяваха, понеже религиозните водачи от това време не познаваха тази сила, но поучаваха традиции и теория и предлагаха богословски обяснения. Исус прескочи всички техни добре пресметнати доктринални постановки и ИЗГОНИ ЧРЕЗ СВОИТЕ ДУМИ НА ВЛАСТ демони, болести и немощ. Когато Той говореше, НЕЩАТА СЕ СЛУЧВАХА! Той говореше като един, който има власт, ЗАЩОТО ИМАШЕ ВЛАСТ! Традиционните религиозни водачи не говореха като Него, защото на тях никога не им се даде власт над силата на врага. Колко много религиозни водачи днес говорят като книжниците и фарисеите! Тези, които са КАТО техния господар, говорят с власт – властта, която е Христова и която Той употребяваше, докато бе на земята, защото Той я бе приел от Отец (Йоан 5:27). Той дойде в името на Отец Си (Йоан 5:43) и като Негов законен ПРЕДСТАВИТЕЛ, да върши делата Му („Аз трябва да върша делата на Този, Който Ме е пратил”, Йоан 9:4). Докато беше на земята, Той си избра ученици (първите дванадесет, Лука 9:1, след това още седемдесет, Лука 10:1, 17). И те бяха обучени под Неговото пряко ръководство да бъдат готови да изпълнят „всичко що Исус вършеше и учеше” (Деяния 1:1), когато дойдеше времето за Него да се върне при Отец Си.

Когато се върна при Отец и като бе въздигнат отдясно на Бога, Той не смяташе да остави недовършена работата, която започна с цената на толкова много страдания. Преди да си тръгне, Господ  ни остави заповеди и сила, с които да продължим делото Му. Тези, които вярват в Него, са направени Негови съработници и им е заповядано да вършат В НЕГОВО ИМЕ (чрез Неговата власт, като че са упълномощени) всяко нещо, което Той самият би сторил, ако бе в човешко тяло тук на земята. В МОЕ ИМЕ бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат (но не като изпитват Бога, а ако се наложи случайно, както това се случи с Павел, Деяния 28:3-5); а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.И каквото и да поискате В МОЕ ИМЕ, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина (Йоан 14-13 ).

Дарбите, които Той даде на Църквата за екипиране на светиите, за делото на служението, за назидание на Христовото  тяло (Неговата църква) (Ефесяни 4:8-12), покриват всички велики и мощни дела, които Исус стори, когато  беше в плът на земята (вижте І Коринтяни 12:7-11).

Исус никога не е поучавал, нито косвено, нито директно, че тази сила ще си отиде от света с Неговото възнесение. Напротив, в Своята последна заповед към тези, които остави на земята, Той заяви: Даде Ми се всяка власт на небето и земята.ИДЕТЕ ПРОЧЕЕ (понеже тази власт е НЕГОВА, и чрез Него НАША, Лука 24:49; Деяния 1:8), научете ВСИЧКИТЕ НАРОДИ… ,като ги учите да ПАЗЯТ (покоряват се – дефиниция от тълковен речник) ВСИЧКО (болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте, Матей 10:) що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века [Амин].

Тези ученици, помазани със Святия Дух (Деяния 2:4), излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействаше Господ, и потвърждаваше Словото със знаменията, които го придружаваха (Марк 16:20).

Докато хората са помазани със Святия Дух и Бог е с тях, както бе с Исус (Деяния 10:38) и ранните ученици (Марк 16:20) и както Исус каза, че ще бъде „до свършека на века” (Матей 28:20), чудесата, които Исус вършеше, ще продължават да бъдат вършени!

Ученикът не трябва да е по-горен от своя учител, но той ЩЕ БЪДЕ КАТО СВОЯ УЧИТЕЛ!

Но ако ние ще бъдем като Него в СИЛА, то  трябва да бъдем като Него и в святост, в освещение, в смиреност и в състрадание. Трябва да сме като Него в молитва и общение с Отец. Трябва да сме като Него във вяра. Трябва да сме като Него в поста и себеотрицанието. Ако бе възможно за служителя да бъде като Него в сила без да плати цената, която Той плати, то тогава Той  би бил по-горе от Господа.

За всичко, което Бог предлага на хората, има цена, която трябва да се плати. В известен смисъл това, което ни дава Той, е даром, но също така зад това стои цената на послушанието и готовността. Дори спасението, което ни е даром, става наше, когато изпълним Божието увещание да се покаем и да повярваме в Господ Исус Христос. Дарът на Святия Дух е наш само когато Му се покорим (Деяния 5:32). Божията сила, КОЯТО ИСУС ИМАШЕ, е за онези – ВСИЧКИ ОНЕЗИ – които изпълняват условието „всеки ученик, когато се УСЪВЪРШЕНСТВА, ще бъде като учителя си ” (Лука 6:40).