СЕБЕОТРИЦАНИЕ

Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва (Лука 9:23).

Пътят, по който Исус вървеше, бе път на себеотрицанието.

Ти четеш тази книга, защото желаеш да „дойдеш след Него”. Тогава, ОТРЕЧИ СЕ ОТ СЕБЕ СИ!

Веднъж някой каза: Никой не е говорил като този човек! Малцина са се научили да се отричат от себе си.

И четем в Писанията за Исус: И сутринта, КОГАТО БЕШЕ ОЩЕ ТЪМНО, стана та излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше (Марк 1:35). Колко много са тези, които искат да вършат делата, които Той вършеше, но намират недостатъчно или почти никакво време за молитва. Колко малко са тези от тях, които могат да понесат времето на самотата. Да, те често се молят красиво пред публика  или когато другите ги слушат. Но самотните часове през нощта, прекарани в молитва на уединение, не донасят никаква слава на Егото. Егото би предпочело да се понамести уютно на удобното легло и да се унесе бавно в сън. Егото казва: „Полага ми се почивка.” Егото ще вдигне с усмивка ръката си, когато някой попита кой ще се моли за един час през нощта или рано сутрин. Егото ще се зарадва, че е било забелязано да отделя този час на жертване и какво приятно впечатление е произвело на околните. Но егото ще изключи алармата на будилника, когато зазвъни, и ще продължи съня си. Егото казва: „Във всеки случай не си струва да се молиш, когато нямаш желание за това.” Исус каза: „Нека се ОТРЕЧЕ ОТ СЕБЕ СИ.” Това е жертва – истинска жертва към Бога. А Бог почита жертвата.

В южно Мисури, в продължение на седмица, на моите служби се бяха събирали доста хора, но нито една душа не се бе отзовала на призива за покаяние.Двамата със съпругата ми бяхме твърдо решени да променим това и заедно се споразумяхме да се молим цяла нощ преди едно богослужение. Ставаше вече твърдо късно и телата ни бяха натежали от умора, а и предишната служба бе много натоварена. Скоро умората постепенно започваше да ни сломява и дори оставането ни в будно състояние беше цяло изпитание. Отново и отново всеки на свой ред разбуждаше другия. Нямаше викове, нито вълнение – нищо, което да ни поддържаше будни освен знанието, че в това малко общество, което Бог ни бе дал като наша отговорност, душите бяха изгубени и ние трябваше да ги видим спасени. И ние бяхме обещали на Бога да измолим това. Когато слънцето пропълзя над хоризонта на изток, ние разбрахме, че бяхме удържали на думата си, и че нещо щеше да се случи на следната вечер. Нямахме търпение да дочакаме времето за служба. И през онази нощ дойде победата. Един след друг идваха хора в отговор на призива за покаяние и така деветнадесет души намериха спасение и с глас възхваляваха Бога в едно малко училище в провинцията, на службите на проповедник, който беше поучавал в продължение на едва три седмици. Докато се прибирахме от тази служба, изпълнени с въодушевление, знаехме, че Бог ни беше дал урок – струва си да се ОТРЕЧЕМ ОТ СЕБЕ СИ и да не позволим на егото почивката, която то си мисли, че му се полага по право. Струва си да се молиш докрай, независимо дали егото е стимулирано от някакви добри чувства или е принудено да го направи.

ЕГОТО казва: „Моли се, ако чувстваш, че ти се иска.” СЕБЕОТРИЦАНИЕТО казва: „МОЛИ СЕ ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ.”

Има моменти, когато молитвата е удоволствие – когато е време за освежаване на уморената душа. Но има и моменти, когато молитвата представлява среща лице в лице с врага на бойното поле на света, в която ние със сила извличаме от неговата хватка това, което по Божието обещание се дава на нас, но което Сатана ще ни попречи да имаме, ако му позволим. Има моменти, когато нашата молитва се превръща в борба, както това стана с Яков, когато извика: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш (Битие 32:26). Има моменти, когато отговорът се бави и ние трябва търпеливо да чакаме, както това стори Даниил в продължение на цели три седмици (Даниил 10:2). Има моменти, когато тялото ни се изтощава от борбата и нервите ни са изопнати, както това стана с Илия, когато той се помоли да падне огън и дъжд (вж. ІІІ Царе 18, и 19:4). В такива времена молитвата изисква себеотрицание. Но си струва. Само този, който ВЯРВА в силата на молитвата, ще се отрече от себе си и ще лиши тялото си от почивката, която то иска от нас. А Божието обещание е: И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите  (Матей 21:22).

Истинската молитва – решителната и настойчивата – е най-големият източник на сила на земята.

Ранната църква се моли в продължение на десет дни и тогава стана чудото на Петдесятница.

Мойсей прекара четиридесет дни на планината и разговаряше с Бога, а лицето му грееше така силно, че трябваше да си постави було на него.

Мюлер се молеше и осигури един милион долара, като направи възможна грижата за две хиляди сираци.

Исус отиде на планината, за да се моли и се върна, за да изгони демоните, които излизат само чрез молитва и пост (Марк 9:29). Той не каза на наскърбения баща: „Този род излиза само с молитва и пост. Почакай дорде постя и се помоля.” Той вече бе постил и се бе молил! Себеотрицанието, постът и молитвата бяха част от Неговия всекидневен живот. Това бе навик в живота Му. Първо се молеше и когато нуждата налагаше, Той вече я „беше измолил” и беше готов да я снабди.

Колко хора смятат, че те са се отрекли от себе си, а в същото време тяхното себеотрицание е с егоистична цел, за да направят  гласа им да се чува горе (вж. Исая 58:3-7).

Постът е важна част от себеотрицанието. Желанието за храна – най-добрата, най-вкусната, най-отбраната – е едно от най-големите желания на егото. Поради храна Исав продаде правото си на първородство. Именно физическият глад – желанието за храна – стана първият обект на Сатана, когато се опита на няколко пъти да изкуши Христос, докато Той бе в пустинята. Павел, този велик апостол на силата, заяви, че той „много пъти е бил в глад” (ІІ Коринтяни 11:27).

Храната сама по себе си не е грях. Но ако й се придаде прекалена значимост, тя се превръща в бог, и когато стане бог, тя се превръща в ГРЯХ.

Павел предупреди църквата във Филипи за някои,  които някой може да се изкуши да последва и които се обхождат като врагове на Христовия кръст; чиято сетнина е погибел, чийто БОГ Е КОРЕМЪТ и чието хвалене е в това, което е срамотно, КОИТО ДАВАТ УМА СИ НА ЗЕМНИТЕ НЕЩА (Филипяни 3:18, 19).

Мнозина, които копнеят за чудотворната Божия сила в живота си днес, все още биват възпрепятствани от готовността да пропуснат Божието най-добро за тях отколкото да пропуснат добра храна.

Колко трудно ми беше да остана на колене в моя молитвен килер, когато приятната миризма на нещо, което се готви в кухнята, се процежда през пролуките на вратата! И едва когато решително обърнах гръб на вкусната гозба и се върнах в килера си без да съм ял от вечерята, едва тогава чух Божия глас. Едва тогава показах на Бог, че за мен Той значеше много повече от храната – че моят стомах не бе моят бог.

Постът сам по себе си няма силата да върши чудеса, ако не се изпълнява по правилния начин. Израилтяните по времето на Исая извикаха с глас: Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? (Исая 58:3). Бог им отвърна чрез пророка Си: Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия, И изисквате да ви се вършат всичките ви работи. Ето, вие постите, за да се препирате и карате, И за да биете нечестиво с пестници; Днес не постите така, щото да се чуе горе гласът ви” (ст. 3, 4). Ако нашият пост трябва да помогне на някого да се чуе гласът му горе, той трябва да бъде придружен с истинско изследване на сърцето и търсене на Бога. Той трябва да включва уголемено виждане за нашата отговорност, която е да пазим братята си. Постът трябва да бъде направен от неегоистични подбуди, ако искаме той да е резултатен. Не това ли е постът, който Аз съм избрал, – да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените, и да счупваш всеки хомот?  Не е ли да разделяш хляба си с гладния, и да въведеш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш, и да се не криеш от своите еднокръвни? (Исая 58:6, 7). Когато постът е извършен по Божия начин, Той ни е дал обещание. Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, и здравето ти скоро ще процъфне; правдата ти ще върви пред тебе, и славата Господна ще ти бъде задна стража.  ТОГАВА ЩЕ ЗОВЕШ, И ГОСПОД ЩЕ ОТГОВАРЯ! Ще извикаш, и Той ще рече:” Ето Ме! (ст. 8, 9).

Исус постеше и очакваше тези, които Го следваха, също да постят, но посочи на Своите ученици, че не всеки пост бе приемлив за Бога (вж. Матей 6:16-18). Тези, които се хвалеха със своя пост, бяха наречени ЛИЦЕМЕРИ. Той заяви, че такива вече са приели ВСИЧКАТА си награда поради хвалбите на тези около тях, които гледаха само на външността. Постът, който Той препоръчваше, трябваше да се прави тайно – лично взаимоотношение между човека и Бога. Ако е възможно дори и най-близките от семейството не бива да бъдат уведомявани, че си в пост. Когато правиш постът по този начин, Бог ще чуе от небето и ще те възнагради явно, като отговори на молитвата ти.

Колко по-хубаво е да чуем хората да казват: „Този човек има Божията сила. Болни се изцеляват, куци прохождат, неми проговарят, слепи проглеждат, когато той се помоли”, вместо: „Този човек със сигурност е набожен. Той пости три пъти в седмицата. Той е изпълнил двадесетдневен пост, а сега е в десетия ден на четиридесетдневен пост.”

Някои добри хора са били заблудени да пропилеят време и жертва, която с нищо не е допринесла на никого, понеже те са се възгордели и са извършили своя пост с дух на перчене. Работа на Сатана е да опропасти всичко, което предприемем да започнем за Бога. Нека да бдим относно това, иначе ще направим напълно безполезно своето най-ефективно оръжие, оръжието на себеотрицанието чрез молитва.

Истинският пост представлява отдаване първенство на Бога пред всяко желание на егото. И това стига дълбоко в личния живот. Павел препоръча, тъй като мъжът и жената трябва да считат тялото на другия за своя собственост и да се покоряват един на друг, като търсят да си угаждат взаимно един на друг по всякакъв възможен начин, че е разумно за мъжът християнин и съпругата му християнка да постигнат съгласие в това да определят време, в което удовлетворяването на желанията да бъде спряно, за да може Бог да бъде на ПЪРВО място, за да може Той да заеме техните мисли, за да може единият или другият, или и двамата заедно да се предадат на молитва и пост. Бог не осъжда брака, нито осъжда праведните взаимоотношения между мъжа и жената. Но дори това, което по право е твое, като например храната ти, може да бъде сложено настрана, за време, през което Бог да бъде потърсен за голяма полза.

Колкото по-близо вървим с Бога, толкова по-голяма ще е силата в живота ни. Тази близост може да бъде постигната по един начин – Приближавайте се при Бога и ще се приближава и Той до вас (Яков 4:8).

Себеотрицанието много пъти ще те изважда от приятната атмосферата на компанията. Без съмнение компанията, която ти имаш, е добра компания. Но ако желаеш да имаш Божията сила, ти трябва да имаш общение с Него. Общението с Божиите хора е нещо чудесно и е необходимост за всеки християнин, особено за тези, които са млади в Господа. Но има и друг вид общение, което е дори още по-наложително. А пък нашето общение е с Отца и Неговия Син Исус Христос (І Йоан 1:3).

Тези, които имат Божията сила и донасят освобождение за болните и страдащите, и печелят души за Христос, прекарват доста време насаме с Бога преди да прекарат време с хората.

Тези неща не стават за секунди и минути. Силата е резултат от ЧАКАНЕТО НА ГОСПОДА. Егото казва „побързай”. Но ние отново трябва да се отречем от него. Петдесятницата се случи след десет дни на очакване на Бога. Видението на Даниил за последните дни стана възможно след двадесет и три дни на очакване. Понеже Мойсей не се бе научил да чака Господа, за да познае Неговия начин и Неговата воля, той трябваше да прекара четиридесет години в изгнание преди да бе готов да извърши делото на освобождение, което Бог го бе призовал да извърши.

Облегни се на Господа, и чакай Него (Псалм 37:7).

В света чакането е почти загубена кауза. Всичко се прави на бързи обороти. За толкова много неща е нужно единствено натискането на бутон, но такъв бутон не съществува – нито пък някакви заклинания – или „царски път” – за Божията сила. Този, който е чакал Бога, заповядва на демоните да напуснат и обладаният се освобождава. Този, който не може да си позволи да „пропилява” времето си в чакане, говори същите думи, привидно прави същите действия, но не постига никакъв ефект. Чакането на Бога не е пропиляно време, въпреки че много пъти на теб или на други около теб може да им се струва, че безделничиш. Чакането на Бога включва пост, молитва и просто чакане. Когато се молим, ние разговаряме с Бога. Но когато си изрекъл всичко, което имаш да кажеш в молитвата си, тогава единствено ти остава да чакаш за отговор. Нека Бог да ти говори.

Егото е неспокойно и нетърпеливо, винаги шумно претендиращо за действие или внимание, или угаждане. Егото мисли за нещата, които са от този свят, нещата от плътта. Но ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си(Лука 9:23).

Ще дойдеш ли след Него? Ще вършиш ли делата, които Той е вършил? Тогава стой в очакване в присъствието Му и Му позволи да говори на душата ти за нещата от твоето „аз”, които още не са били отречени. Нека Неговият живот на себеотрицание да бъде твоят модел и ти скоро ще споделиш Неговата ЧУДОТВОРНА СИЛА.

следваща глава КРЪСТЪТ