ПРАЗНОСЛОВИЕТО И ГЛУПАВОТО ГОВОРЕНЕ

И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден (Матей 12:36).

Нищо не разкрива така бързо и цялостно липсата на истинска духовност както глупавото говорене, шегуването и ПРАЗНОСЛОВИЕТО. Неспирният поток на глупаво дърдорене и безсмисленото шегуване най-категорично посочват кой е плиткият християнин без никаква загриженост към околните, отхвърлил бремето за изгубените и страдащите. Въпреки че в очите на мнозина това изглежда като дребен проблем, малко са духовните болести, които са по-опустошителни и заразни.

Бог поставя глупавото говорене наравно с някои не много привлекателни черти: А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии; нито срамотии или ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ, нито ПОДИГРАВКИ, които са неприлични неща, но по-добре благодарение (Ефесяни 5:3, 4).

Сам Исус заяви: Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, БЕЗУМСТВО. Всички тия ЗЛИ НЕЩА излизат отвътре и ОСКВЕРНЯВАТ човека (Марк 7:21-23). Безумството или глупостта тогава оскверняват човека по същия начин както блудството! Има много хора, които никога не биха убили или откраднали, но излизат на амвона, като безсрамно и на всеослушание разкриват чрез думите си, че са осквернени отвътре. Досега никога не съм виждал човек, когото Бог да използва по мощен начин за освобождение на болните и грешните, който да има устни на празнословец. Такива хора може да забавляват другите, да отвърнат със сърдечен смях на някоя шеговита реплика, но когато става въпрос наистина да донесат избавление, помощ и благословение, когато истинска нужда наложи това, ТЕ НЕ ПРИТЕЖАВАТ СПОСОБНОСТИТЕ! Те понякога може да се опитат да се отърсят от обичайното си лековато поведение за известно време, докато проповядват или поучават за дълбоки неща, но слушателите не могат да доловят никаква искреност, никаква истинска убеденост, че пред тях се намират Божии наместници. Те са като мед що звънти  или кимвал, що дрънка.

Не казвам, че Божиите хора трябва да ходят насам-натам сериозни през цялото време, лишени от радост. Божиите хора са най-радостните хора в света. Бог е заповядал: Винаги се радвайте (І Солунци 5:16). Божиите хора ще са толкова щастливи, че ще викат, пеят, пляскат с ръце, танцуват, смеят се и дори подскачат от радост. Ето няколко стиха, които потвърждават тези неща:

ВЪЗКЛИКНЕТЕ на Господа, всички земи. Служете Господу с веселие; Дойдете пред Него с радост (Псалм 100:1, 2).

РЪКОПЛЯСКАЙТЕ, всички племена. ВИКНЕТЕ към Бога с глас на тържество (Псалм 47:1).

Нека хвалят името Му с хороиграние: С тъпанче и арфа нека Му пеят хваления (Псалм 149:3).

И Давид ИГРАЕШЕ пред Господа с всичката си сила (ІІ Царе 6:14).

Тогава се изпълниха устата ни със СМЯХ, И езикът ни с ПЕЕНЕ; Това казаха между народите; Господ извърши велики неща за нас; от които се изпълниха със РАДОСТ (Псалм 126:2, 3).

Възрадвайте се в оня ден и заиграйте (Лука 6:23).

Защото да се радвате в Господа е вашата сила (Неемия 8:10).

Християнин, който няма РАДОСТ, е слаб християнин, един окаян представител на вярата, която държи, и може би скоро ще отпадне и ще потърси своята радост на друго място. Радостта, която донася сила, е радостта в Господа. Това не е радостта от собствената ни сила или ум. Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло (Яков 4:16).

Мнозина, изобличени в греха на прекомерното, глупаво и празно говорене, може в началото да се изкушат да ме нарекат фанатик и да надигнат глас в защита на своите любими грехове. Те ще заявяват, че е грешка да се приемат нещата толкова на сериозно. Но те не могат да намерят библейска основа за твърденията си. Освобождението на изгубените и избавлението на страдащите е нещо сериозно, изискващо пълното съсредоточаване на ума и сърцето на този, който е посветен на това дело. Много хора са си запазили правото да говорят колкото си искат и по какъвто начин си изберат. Те предпочитат да си останат с шегите, глупавите подигравки и безсмисленото дърдорене, отколкото да имат Божията сила в живота си. Ако това е положението при теб, Бог ще трябва да продължи без ТЕБ.

Бог е избрал да работи чрез изговореното слово на Своите представители в света. Когато Исус бе тук, Той каза на учениците Си: Думите, които съм ви говорил, ДУХ СА И ЖИВОТ СА (Йоан 6:63). Какво представляват твоите думи?

Яков сравнява думите, които излизат от устата ни, с водата, течаща от чешма (Яков 3:10, 11). Той набляга, че чешмата трябва да дава една и съща вода през цялото време – не сладка вода за определен период от време, а след това горчива вода за друг период от време. После той добавя: Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот (доброто си говорене – англ. пр.), с кротостта на мъдростта (Яков 3:13).

Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, НО ОНОВА, КОЕТО Е ДОБРО, ЗА НАЗИДАНИЕ СПОРЕД НУЖДАТА, ЗА ДА ПРИНЕСЕ БЛАГОДАТ НА ТИЯ, КОИТО СЛУШАТ (Ефесяни 4:29).

Думите, които не допринасят благодат, са ПРАЗНИ (безполезни, суетни) думи. Това са думи хвърлени на вятъра, ПРОПИЛЕНИ. Бог е дал на вярващите ценно СЛОВО, което има власт и сила. Ценните неща не бива да се пропиляват.

Исус каза: Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че ОНОВА, КОЕТО КАЗВА, се сбъдва, ще му стане (Марк 11:23). Това ни дава на силата да говорим с власт, до такава степен, щото да контролираме неодушевени предмети. Това е същата сила, която Исус употреби, когато говореше на вятъра и морето и бурята си отиде (Марк 4:39). Това е същата сила, която Мойсей употреби, когато говореше на скалата в пустинята и вода бликна от скалата (Числа 20:8). Исус Навин употреби същата сила, когато заповяда на слънцето и луната да спрат (Исус Навин 10:12, 13). Исус ни показа как използва силата, когато каза на смокиновото дърво: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века (Марк 11:14). Той заповяда на смокинята да умре и тя умря! Точно в този момент Той предаде същата тази сила и власт на ВСЕКИ, който ПОВЯРВА.

Именно към такива мъже и жени, чиито думи могат да имат тази сила – силата да донасят освобождение на поробените от Сатана, спасение за душата и изцеление за тялото – Исус отправи предупреждението, че ПРАЗНИТЕ И ПРОПИЛЕНИ ДУМИ трябва да бъдат предадени на осъждение. Думи, които биха могли да бъдат живот и избавление! Думи, които трябваше да станат храна за умиращите от глад души! Но думи, които не са нищо друго освен плява! В един свят на умиращи и гладуващи души и страдащи хора да задържиш в себе си източника на живот и освобождение и да предложиш каменни хлябове! Да пуснеш от извора на ЧИСТАТА ВОДА НА ЖИВОТ поток от глупост и мръсотия, който, ако не отровен, поне е напълно отблъскващ и безполезен! Какво ще кажеш на Съдията в деня, когато нашите дела и ДУМИ биват претеглени според стандартите на Божието слово, в което ние сме увещавани: Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса (І Петрово 4:11).

Тези, които упорстват в глупостта си, много приличат на група млади девици от едно видение, които са толкова погълнати от приятното занимание да берат маргаритки и да ги плетат на венчета, че не си правят труда да предупредят забързаните покрай тях хора, че  пътят им води към една ужасна пропаст, където бързо могат да пропаднат и да се разбият в скалите долу, намирайки смъртта си. Това далеч отстои от Христовия Дух, който СЪСТРАДАВАШЕ НАД МНОЖЕСТВАТА.

Не казвам, че няма място за шеги в говоренето на християните и дори в проповядването на Божието слово. Много пъти нашата реч и  проповядване могат да бъдат шеговити и все пак да не са лишени от освещаване. Често малко хумор, особено когато се налага да се онагледи някаква мисъл, се оказва много полезен за привличането на вниманието и интереса на слушащите и в представянето на посланието на Евангелието, така че душите да се раздвижат и обърнат към Бога. Употребени по този начин, шегите не са ПРАЗНИ, нито безполезни.

Причината толкова много християни да изричат такова голямо празнословие е, че те ГОВОРЯТ ТВЪРДЕ МНОГО! Те не спират да бъбрят, от което не им остава време да мислят и да чуят Божия глас. Глупавите думи идват толкова лесно.  Дори не се налага да напрягаме мисленето си. Можем да се вслушаме в който и да е разговор и да си тръгнем оттам с голям арсенал от празнословие, което можем да го преповторим на друго място. Духът на това време е постоянно нарастващ дух на лекомислие, което прави сериозното мислене трудно както за грешника, така и за светията. То ясно се характеризира от често повтаряните думи: „Не приемай живота твърде сериозно. В края на краищата ти никога няма да се измъкнеш от Него жив.” В едно такова време е нужно голямо усилие и истинско освещение, за да се „научим да бъдем тихи ” и да чакаме пред Бога колкото е нужно думите, които трябва да изговорим, които са Божиите думи и които са пълни със сила. Но тези, които са мъдри, ще направят това. Който щади думите си е умен (Притчи 17:27). А устата на безумните се хранят с глупост (Притчи 15:14).

В многото говорене грехът е неизбежен (Притчи 10:19).

Защото както съновидението произхожда от многото занимание, така и гласът на безумния от многото думи (Еклесиаст 5:3).

Светостта е нужна за силата, както вече бе показано в предишните глави на тази книга. И светостта не е пълна, докато не е поставила под своята власт езика. Но, както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие с цялото си държание (говорене – англ. пр.)” (І Петрово 1:15).

Умолявам ви, братя, заради изгубените и страдащите, които никога няма да намерят избавление, ОСВЕН АКО НЕ СЕ ПРИГОТВИМ И НЕ ИМ ГО ЗАНЕСЕМ, да се помолите усърдно за това, което ви говоря. Осветете се отново пред Бога. Представи Му ТЯЛОТО СИ като жива жертва И НЕ ЗАБРАВЯЙ, НИТО ПРЕНЕБРЕГВАЙ ДА ПРЕДСТАВИШ СЪЩО ТВОЯ ЕЗИК, ТВОИТЕ УСТНИ И ТВОЯ ГЛАС!

Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол (Колосяни 4:6).

Пази това, което ти е поверено (силата да говориш вместо Бога и да донасяш освобождение), като се отклоняваш от скверните (несвети) празнословия (безполезни) и противоречия на криво нареченото знание (І Тимотей 6:20).

Моля се всеки, който чете тази книга, да постави всичко на олтара и да достигне мястото, където да понесе бремето за изгубените и страдащите; да отхвърли ВСЯКО нещо, което препятства Божията сила в живота им. Бог може да продължи без теб. Но ако ТИ продължиш с Бога, трябва да ходиш в Неговия път. СЕГА остави настрана безумието! Излез от водовъртежа и влез в потока на Божията сила.

ОБЕЩАНИЯТА са за теб само ако повярваш ако удовлетвориш Божиите условия и ПЛАТИШ ЦЕНАТА.

следваща глава ПРЕДСТАВИ ТЯЛОТО СИ