КРЪСТЪТ
Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека НОСИ КРЪСТА СИ ВСЕКИ ДЕН, и нека Ме следва (Лука 9:23).
Би имало много малко полза от себеотрицанието, ако също не вдигнеш кръста си и не последваш така Исус.
Под думата кръст имам предвид този товар, това бреме на болка, тъга, жертва, които бихме могли, ако пожелаехме, да оставим настрана, но които бихме били готови да понесем и изтърпим заради другите. То е онова, което в естествения свят БИХМЕ пожелали да отстраним от себе си, но от друга страна, бидейки подтикнати да продължим напред от съзнанието, че няма друг начин да донесем спасение, освобождение и изцеление на изгубените, болните и страдащите, ние охотно решаваме да издържим КРЪСТА СИ.
Като гледаме на Исуса…, Който, ЗАРАДИ ПРЕДСТОЯЩАТА НЕМУ РАДОСТ, ИЗДЪРЖА КРЪСТ, като презря срама (Евреи 12:2). Исус не бе длъжен да издържи кръста. Дори в нощта, когато бе уловен, Той заяви, че още тогава в този късен час би могъл да се помоли на Отца Си и Той би Му изпратил повече от дванадесет легиона ангели, които да Го избавят от тази участ (вж. Матей 26:53, 54). Той отиде на кръста, понеже бе решил в сърцето Си да изпълни Писанията и да избави изгубения и грешен човешки род от двойното проклятие на греха и болестите, като понесе ударите от бич на Своя гръб и бъде пренесен в жертва, като агнец без петно и недостатък, на КРЪСТА.
Мойсей участваше в този дух, когато отвърна глава от египетския трон, за да се оприличи на братята си, народ от роби, за да може чрез страдание и жертва да донесе избавление за всички тях (Евреи 12:24, 26).
Павел прояви същата решителност, когато остави мястото си в Синедриона и се присъедини към презряната и преследвана секта на християните, за да изпълни небесното видение и да донесе освобождение на езичниците. Той следваше Исус, НОСЕЙКИ СВОЯ КРЪСТ, когато заяви: И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, ОСВЕН ЧЕ СВЕТИЯТ ДУХ МИ СВИДЕТЕЛСТВА във всеки град, казвайки, че ВРЪЗВАНИЯ И СКЪРБИ МЕ ОЧАКВАТ. Но НЕ СЕ СКЪПЯ за живота си, като че ми се свиди за него,… в сравнение с това… да проповядвам благовестието на Божията благодат” (Деяния 20:22-24).
Когато Чарлз Фини остави обещаваща кариера в правото, за да започне служение – едно ново поприще, в което нямаше никакъв опит – той вдигна кръста си.
Но да вдигнеш кръста си не е достатъчно. Той трябва да се вдига ВСЕКИДНЕВНО! Той трябва да се вдига с желание и да бъде понасян с вярност, без да се терзае и гневи. Лесно е да направиш освещение – да вдигнеш кръста си – след вдъхновяващ призив на освещение, но мнозина пропускат да го вдигнат отново на следващата сутрин или на по-следващата!
Исус никога не си взе отпуск от кръста. Дори кръста Го последва, когато Той излезе във ваканция! Въпреки че Той пристъпваше встрани много пъти, за да си отдъхне, дори тогава бремето тежеше на гърба Му.
Когато приседна до един кладенец в Самария, уморен и гладен, за да отдъхне, а учениците Му отидоха да купят храна, Той отново отдели време и сили, за да доведе една душа до спасение и да постави началото на движение, което по-късно донесе огромно съживление и увлече по-голямата част от Самария в Божието царство (Деяния 8).
Когато се сблъска с най-голямата скръб, дошла в живота Му, докато бе още в плът на земята – внезапната и насилствена смърт на Неговия братовчед и скъп приятел Йоан Кръстител – Той искаше за малко да се отдели на уединено място (вижте Матей 14:13, 14). Но хората видяха, че тръгна встрани и дори тогава Го последваха. Когато вдигна поглед към тях, Той се изпълни със състрадание, забрави за собствената Си мъка, вдигна кръста Си и тръгна да изцелява болните и да послужи на нуждаещите се.
Кръстът не бе някаква случайност, която дойде в края на земния Му път. Той се роди, живя и умря в сянката на този кръст. Той знаеше, че кръстът Го очаква през цялото време, но нито веднъж не го заобиколи. Нито веднъж не пропусна да вдигне кръста Си ВСЕКИ ДЕН. Нямаше ден, в който да каже: „Този ден си го посвещавам на Себе Си. Утре ще се занимая с делата на Отец Ми.” Никога не се е случвало в живота Му Той да каже: „Сега ще си отделя малко време за забавление. Хората ще почакат, докато свърша с приятната част. А после ще ги приема и ще послужа на нуждите им.” Дори в дните на Своята скръб, Той не си позволи да каже: „Преминавам през толкова голяма скръб. Напълно справедливо е СЕГА Аз да бъда утешен. Сега е техен ред да Ми послужат.”
Точно в нощта, когато бе предаден, Той разбра, че времето се бе изпълнило и че лъжеапостолът, който щеше да Го предаде, седеше сред учениците Му. Исус стана от масата, за да умие нозете им, изпълнявайки това, което беше проповядвал преди:Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина (Марк 10:45).
На хората от света им се струваше, че само през този мрачен ден на Голгота Той „взе кръста Си и го понесе” (Йоан 19:16). Но той не спираше да носи кръста Си още докато беше сред хората – беден, окаян, презрян и неразбран – желаейки да доведе при Себе Си много синове в слава – които да обикалят навред и да вършат добри дела, като изцеляват потиснатите от дявола.
Светът може да не види, нито пък да разбере твоя кръст и моя също. Но всеки от нас има собствен кръст, определен от Бога, който можем да понесем или да оставим според както сме решили в сърцето си. Това не е някаква болест, която сме неспособни да загърбим. Не става въпрос за онези неприятни обстоятелства, които идват в живота ни, независимо дали служим на Бога или не. Става въпрос за това, което ние приемаме с готовност, правейки лична жертва, за да се покорим на Бога и да станем за благословение на другите. Поздравявал ли си се някога за това, че носиш кръста си, или просто носиш в себе си чувството на самосъжаление поради обстоятелствата в живота си? Доброволно ли си приел на себе си бремето, скърбите и мъките на другите, за да ги понесеш и да бъдеш благословение – за да донесеш спасение и освобождение на тези в нужда?
Ти казваш, че искаш Божията чудотворна сила. Готов ли си да платиш цената? Готов ли си да носиш КРЪСТА СИ всеки ден и да следваш Исус по целия път?
Ако следваш Христос в пълнота, това ще означава да отидеш с Него на мястото, където Той бе изпълнен с Духа, след това в пустинята – в часовете на пост и молитва, и часовете на безкористно служение, през отхвърляне и гонение, и в нощното будуване в самота и молитва. Това ще означава да Го последваш в градината – да понесеш бремето на изгубения свят – надявайки се, че има и други, които споделят твоя товар, и откривайки, че всички останали са заспали. След това се озоваваш в съда с лъжливи обвинения и несправедлива присъда. А ето и мястото за изпълняване на наказанието бичуване с камшик – оцетът и жлъчката. И нищо няма да ти бъде спестено, дори ще вкусиш от болката и страданието на кръста.
Ти може да си кажеш: „Това ми звучи сякаш напълно съм си изгубил живота.”
Наистина е така. Но Исус каза: Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси. (Марк 8:35).
Това е живот преизобилен – живот на СИЛА! Живот на истинско удовлетворение. Живот, който знаеш, че не е бил напразен! Със сигурност си струва всяка жертва, за да сме сигурни, че сме последвали стъпките на Божия Син.