СМЪРТОНОСНИЯТ ЦИРЕЙ

След като напуснахме църквата в Ашланд, започнахме да издаваме “Гласът на изцелението” и се преместихме да живеем в Дълбокия Юг, в красивия Шривпорт, Луизиана.

Но съпругът ми често служеше на евангелски събрания. Веднъж той отиде в Балтимор, където трябвало да прекара дълги часове в мрачната чакалня на летището. На следващата вечер проповядвал до късно, за да помогне на свой приятел – служител, но забелязал грапавост в гърлото си и усетил болки във врата, които ставали все по-болезнени през следващите дни. Когато дошло време да се връща вкъщи, вече чувствал страшни болки във врата. Спирайки в Мемфис, Тенеси, съпругът ми набързо отишъл да се прегледа. Лекарят открил много опасен цирей на върха на гръбначния стълб и го накарал веднага да отиде в болницата и да се оперира. Гордън му казал, че трябва да продължи пътуването си до Шривпорт. Докторът се съгласил, но само при условие, че веднага щом се прибере, ще отиде на лекар. Съпругът ми го уверил, че още с пристигането си у дома веднага щял да се свърже със семейния ни Лекар.

Когато се прибрах от офиса, го намерих да лежи на дивана – с лице, изкривено  от болка. Все пак, не проумях веднага сериозността на състоянието му. Ние се молихме, но за няколко дни отзад вратът му се бе така подул, и циреят бе станал голям, с червеникаво-тъмен връх. Приятелите, които се отбиваха у нас, споделяха, че циреят можел да предизвика натравяне на кръвта. Близък приятел доведе един много добър лекар, който ни посъветва веднага да се пристъпи към операция, тъй като поради мястото на цирея имало опасност от гръбначен менингит.

Още щом се прибра вкъщи Гордън ме накара да му донеса от офиса една медицинска книга, за да научи какво точно представлява циреят. Там пишеше: “Много болезнена и опасна инфекция, често и във врата, предизвикваща голямо изтощение; от натравянето – често последва смърт.” Когато почетох това, реших, че той няма нужда от подобно “поощрение” и всяка вечер пропусках да донеса тази книга.

Но сега, когато го наблюдавах, изтощен и мълчалив, с очи, вперени в стената през повечето време, си мислех: не трябваше ли да отиде в болница? Той избра да остане у дома. Лекарят каза да слагаме топли кърпи на врата му, които щели да успокоят болките. В същото време аз отчаяно се държах за Бога.

Накрая, след като всичко беше от лошо по-лошо, нещо започна да просветлява. Отговорът беше в нашите сърца и ние знаехме, че Бог ни бе чул. След няколко часа циреят се раздели на няколко глави, които изведнъж се пръснаха и от всяка изтече гной, колкото пълна чаша.

След четири дни съпругът ми беше в Божия дом, прославяйки великия Освободител!