КОШМАРНАТА ТУБЕРКУЛОЗА

На всяко семейство му трябва добър домашен лекар, тъй като едва ли има жив човек, който през живота си да не се е нуждаел от медицинска помощ, дори и съвсем рядко.

Позволете ми да ви представя личния ни семеен Лекар.

Скоро след като Гордън и аз се оженихме, това беше преди 22 г., отидохме в Билингз, Монтана, за да основем нова църква. Там аз бях ръководител на хвалението, преподавател в неделното училище, ръководител на младежите и прочие. Освен това, двамата със съпруга ми, ходехме от къща на къща през деня да раздаваме обяви и да каним гражданите на нашите богослужения.

По тези места се изливаха много дъждове. Всичко тук бе прогизнало във вода. Всяка вечер, след като водех хвалението, слизах от платформата със затруднено дишане и мокри крака. Въздухът беше постоянно наситен с влага. В резултат на това развих тежка простуда с лоша кашлица.

Тогава съпругът ми и аз решихме да си отпочинем и той ме отведе с колата да бащиния ми дом в Орегон, Портланд. Остави ме там и се върна в Билингз.

След десет дни една сутрин, докато се опитвах да вдигна един стол, който никак не беше тежък, аз припаднах. Сестра ми ме сложи на леглото, и плачейки, ми каза, че цялото семейство е уверено, че имам туберкулоза, но не искали да ме стряскат.

Туберкулоза! Каква ужасна дума! Аз също се боях, че имам туберкулоза, но не си позволявах да мисля за това. Но сега когато и сестра ми го каза, се уплаших дали това не беше истина?

По настояване на семейството ми направиха рентгенови снимки на дробовете. Резултатът показа, че по-здравият дроб има петна от туберкулоза, а другият е толкова запълнен с течност, че се показва само като облак.

Лекарите бяха на мнение, че трябва да прекарам една година на легло или в санаториум.

Възрастта ми беше като че ли единственото положително нещо, което работеше в моя полза. Какво вяло бъдеще за невеста от няколко месеца!

Като научиха за случая, родителите на съпруга ми много се разтревожиха. Те живееха в Цион сити, Илинойз, при д-р Доуи, където бяха видели много чудеса. И те моментално извикали сина си. Получавайки съобщението им, той се качил в колата си и карал 1000 км обратно до Портланд, спирайки само покрай магистралата да подремне за минути.

Сега той стоеше до леглото ми. С истинска вяра и решителност Гордън ме окуражи в Господа и предложи да прекарам останалата част от деня “в подготовка на сърцето си” и тогава той щеше да се моли за моето изцеление.

Аз плаках и се молих пред Бога, изповядвайки всяко неверие и искайки от Бога да ми посочи всеки пропуснат грях. Писанието в 1 Йоан 3:21 изскочи в душата ми: “Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение спрямо Бога…”.

Не чувствах осъждение в себе си. Вече бях готова за молитва. Гордън се моли няколко минути за мен и после заедно започнахме да благодарим на Бога за това, че ни е отговорил на молитвата. Не се забеляза моментална промяна, но аз стоях здраво на изцелителните обещания. Станах, направих няколко крачки и отново легнах. Повторих това няколко пъти през деня.

На третия ден бяхме отново на път за Билингз, Монтана! След месец, почти напълно се възстанових и можех да поема задълженията си в църквата и в дома си. През годините, с кратки почивки през следобедите, водех доста активен живот, с много натоварвания и задължения.

“Христос ни освободи от проклятието на закона” (Галатяни 3:13). Второзаконие 28:22 ни казва, че част от това проклятие е охтиката, т. е, туберкулозата. Слава на Бога! Колко съм щастлива днес, че при първата атака на Сатана да прекърши живота ми, аз се обърнах към нашия семеен Лекар и никога повече туберкулозните симптоми не се върнаха!