“ДЯСНОТО ОКО НА ВАШЕТО МОМЧЕ Е СЛЯПО!”

През 1952 г. “Гласът на Изцелителните служби” се премести в Далас, търговския център на Юга, идеално место за мисионери. Настанихме се в нашата къща, децата тръгнаха на училище, а ние се заехме с Божията работа.

Една вечер, след като бяхме привършили с вечерята, по телефона ми се обади училищната медицинска сестра, за да ми съобщи нещо за по-малкия ни син – Денис, който тогава беше на осем години. Тя каза, че е следяла дясното му око близо шест седмици, и че още при първия преглед, то се оказало сляпо. Тъй като децата в тази възраст харесват да са с очила, особено ако някой от класа се появи с нови очила, привлича много вниманието им, затова каза тя, е изчакала шест седмици и отново го е прегледала. Преструвайки се, че е забравила кое е невиждащото око, му казала: “Първо до прегледаме здравото око”, като покрила лявото око. Той моментално отсякъл, че лявото око му е здравото. Тя му казала, че друго е записала на предишния преглед и се престорила, че той сега я заблуждава: “Пред мен е картата ти. Май че грешиш.” Той отново се противопоставил. Така тя се убедила в искреността му и направила още един подробен преглед.

Медицинската сестра беше сигурна, че детето е почти сляпо с дясното око. “Да се е удрял някога силно с топка или да е падал зле?” – питаше тя.

Ние се объркахме и не знаехме какво да мислим. Сестрата настояваше да му направим рентгенова снимка на очите, защото можело да е “нещо сериозно”. Веднага си спомних за един приятел, който неотдавна изгуби зрението на едното си око от тумор! След това беше опериран, но му извадиха болното око с надеждата другото да не се афектира. Можеше ли такъв да е случаят и с нашето дете? Или може би го очакваше пълна слепота?

Проверихме зрението му и се оказа, че окото бе наистина сляпо, както бе открила сестрата. Бързо изтичах при съпруга си. Той ме успокои, като каза, че трябва да се доверим на Бог.

Една неделна вечер аз и децата отидохме на съживителна служба в църквата на Пълното благовестие, водена от един от нашите евангелисти. Оформи се молитвена верига. Аз извиках малкото ми момче, което почти заспиваше на един стол. То няколко пъти поклати глава и отказа да дойде за молитва. Но изведнъж, както тихо се молех, го видях да става полека и да се промушва назад към края на опашката, която беше много дълга. Само едно дребно момиченце беше след него.

Евангелистът се молеше за всички хора поотделно и се умори много. Когато дойде до нашето момче, той каза някак набързо: “Боже, излекувай това малко момче” и го подмина. Като че ли съвсем по човешки! Аз бях разочарована и си мислех: “Той дори не го попита какво му е! И каква кратка молитва!” Но, когато се връщахме с колата у дома, почувствах вина и се покаях за своя негативен извод.

Както влизахме у дома, попитах Денис: “Господ излекува ли те?” Той ме погледна учуден, като че ли го питам нещо излишно: “Да.” Заведох го в спалнята, заключих вратата и му посочих една голяма цифра от календара, като закрих здравото му око. За моя изненада той без затруднение четеше цифрите. След това взех Библията – и от нея четеше свободно. Опитах и с един Нов завет с много ситен шрифт. Той прочете от него малко.

В присъствието и на останалите от семейството проведохме същите тестове. Прославяхме Бога за това, което бе извършил! Обръщайки се към Денис, му казах: “Утре сутринта преди училище ще ти дадем да почетеш от малкия Нов Завет.”

На сутринта зрението му беше още повече подобрено. На втората сутрин пропусна само няколко думи, а на третия ден, слава на Бога, виждаше ясно всяка буква!

По това време преместихме Денис в друго училище, на четири блока от дома ни. Знаейки, че новата медицинската сестра ще получи всички стари здравни данни, уредих при нея час за очен преглед на Денис. Тя го прегледа, като каза, че зрението му е нормално. Но когато извади картона му, беше объркана. “Какво става тук? Не разбирам нищо…” – възкликна тя. Тогава аз й свидетелствах за изцелението, но тя беше категорична: “Такива неща не могат да станат. Трябва да е имал временна слепота, която сама се е коригирала.”

Колко е тъжно, че някои хора не искат да отдадат слава на Бога!

Тогава позвъних на предишната сестра и я осведомих, че след прегледа на Денис се установи, че зрението му е нормално. Разказах й как той беше изцелен. С благодарност, че съм я потърсила, тя каза: “Не е ли чудесно! Вярвам ви за всяка дума!”

Докато пишех, попитах Денис, който е вече на 13 г., кое беше невиждащото око. Той ми отговори: “Не мога да си спомня. Виждам идеално и с двете очи.” Нашият семеен очен Лекар бе дошъл на помощ!

следваща глава ЗАУШКИ!