в момента четеш
ХРИСТИЯНСТВО И ИСЛЯМ

РЕЗЮМЕ (обобщение)

Относно голямата тема „Християнство и ислям“ Библията, Коранът,
историята, археологията, както и световноизвестни специалисти в тази
област, дават огромна информация, която представяме в обобщен вид:
1) Евреите и арабите имат общо етническо начало, но различно исто-
рическо, религиозно, социално и културно развитие, както и различно
влияние върху световната цивилизация и икономика. Отчуждаването
между тези два етноса започва още от двамата сина на Авраам – Измаил
и Исаак – и ескалира в техните поколения. От потомството на Исаак идва
обещаният Спасител на човечеството – Христос, а Мохамед е 46-то поко-
ление от потомството на Измаил. Между евреи и араби има силно изявено
безлюбие, което често намира израз във военни действия, атентати и терор.
Както ортодоксалните евреи, така и арабите имат необуздана омраза
и подчертано агресивно отношение към християните.
2) Библията учи, че има един-единствен Бог, Творец на Вселената и
това е библейският Бог. Всички богове на останалите народи Библията
определя като идоли и измислени от хората, несъществуващи божества.
Бог открива Себе Си и Своите качества единствено в Библията. Библей-
ското откровение е пълно, завършено, съвършено и достатъчно, за да се
гарантира спасението на човека, което е същността и крайната цел на
Библията. Ново допълнително откровение на библейския Бог няма.
Това означава, че Коранът не е нито продължение, нито допълнение,
нито корекция на Библията, а съвсем независима и отделна свещена книга
на исляма. Няма никакви научни доказателства, че евреи и християни са
премахнали текстове от Стария и Новия Завет, поради което се е нало-
жило Аллах да даде Корана. Това се опровергава от хилядите ръкописи
на Библията (8,000 на Стария Завет и 25,000 от Новия Завет), които са
напълно идентични със съвременния текст. Този факт показва, че промени
в оригинала на Библията няма.
3) Библейският Бог не е идентичен с Аллах на Корана, поради което
християни и мюсюлмани не се молят на един и същи Бог. Няма никакви
исторически и археологически доказателства Богът на Авраам да се е
казвал Аллах и Авраам да е бил мюсюлманин. В Библията изобщо не се
споменават думите „Аллах“, „Ислям“ и „Мюсюлманин.“ Фактът, че в
Корана и в Библията има някои личности и събития, които са идентични,
показва, че авторът на Корана (Аллах) е познавал Библията. Това обаче в
никакъв случай не е доказателство, че авторът на Корана е автор и на Биб-
лията. Ето защо това е така: а) Разликите в съдържанието и целта на тези
две свещени книги са огромни. Ако авторът беше един, това не трябваше
да е така; б) Идентичността на личности и събития в Библията и Корана
не е абсолютна, а относителна. Има голямо разминаване в исторически
аспект. Ако авторът е един, защо има несъответствия и кое от двете е
вярното? Едната от тези информации е грешна. В Сури 10, 94; 3, 3 и 4, 46
Аллах казва, че истината е в Библията, която е светлина и води по правия
път. в) Защо е било необходимо този автор да дава същата информация
в Корана, след като я е дал вече в Библията и тя е истина? Това означава,
че с информацията в Корана се цели нещо съвсем друго, но не и това,
което е целта на Библията. г) Ако Аллах е автор на Библията, защо не е
споменал името Си в нея?
Логично е, че Авторът на Библията и Този на Корана не са един и
същи Бог. ЯХВЕ и Аллах са коренно различни. А това означава, че хрис-
тиянството и ислямът са две напълно различни и несравними по своята
същност религии.
4) Разликата между християнството и исляма се потвърждава на първо
място от произхода, същността и целите на свещените книги на тези две
религии – Библията, по-конкретно Новия Завет, и Корана. В настоящата
книга се дават редица основни различия между тези книги. Ето някои от
най-съществените разлики: в Библията има над 3000 изпълнени проро-
чества, в Корана това липсва. При Аллах мюсюлманинът идва като роб,
при библейския Бог – като дете. Прошката, наказанието и вечния живот
в рая Аллах дава произволно на когото си иска, Библията гарантира тези
три неща. Коранът казва, че Аллах няма син, Библията говори за Божия
Син – Христос. Новозаветното християнство говори за равнопоставеност
между мъжа и жената, Коранът поставя мъжа над жената. Коранът раз-
решава многоженството, Новият Завет – не. Коранът наказва със смърт
тези, които напускат исляма, Новият Завет дава пълна свобода. Коранът
разделя хората на правоверни (мюсюлманите) и неверници (предимно
евреи и християни), Новият Завет учи, че всички хора са еднакво ценни в
Божиите очи. Коранът е агресивен към неверниците, новозаветното хрис-
тиянство заповяда да обичаме враговете си. Историята на исляма говори
за военнолюбие, а на християнската вяра – за миролюбие. Между Корана
и Библията цари пълно и непримиримо различие относно учението за рая.
Коранът отрича съществуването и последиците на първородния грях,
християнството приема и двете. Целта на Корана е мюслемизирането на
целия свят, на християнството – спасението на човешката душа.
5) Между библейския Бог и Аллах на Корана съществуват огромни и
непреодолими различия, както относно техните качества, така и в тяхното
отношение към човека. За качествата на библейския Бог научаваме от
Творението, Библията, Богочовека Христос и от многото начини, чрез
които Той се открива на света.
Кой е Аллах?
От историята и археологията научаваме, че Аллах е арабско езическо
божество, известно в доислямския период. Неоспорим исторически факт
е, че Кааба в Мека е бил езически храм, където са били идолите на Ал-
лах и другите арабски божества в предислямско време. Името Аллах се
е използвало като лично име за Лунния бог. Археологическите находки
показват множество статуи и йероглифни надписи, в които полумесецът
е поставен над главата на божеството, за да символизира поклонението
на Лунния бог. Археолозите са открили храмове на Лунния бог в целия
Близък изток. Лунният бог се нарича Ал Иллах и името му е съкратено
до Аллах. Мохамед е бил посветен в религията на Лунния бог. Но Моха-
мед предприема една революционна за времето си стъпка – той приема,
че Лунният Бог е не само най-велик между всички останали арабски
божества, но че той е и единственият. Така Мохамед ликвидира всички
останали арабски божества, като по този начин преминава от политеизъм
(многобожие) към монотеизъм (еднобожие). И тъй, думата „Аллах“ не
е измислена от Мохамед, нито пък се споменава за първи път в Корана.
Поради това Мохамед изобщо не обяснява в Корана кой е Аллах, което
показва, че неговите съвременници са знаели за това божество много
преди раждането на Мохамед.
Аллах обаче сам разкрива себе Си в Корана (Сура 113, 1), казвайки на
Мохаммед, че Той е „Господар на утринната зора.“ Библията (Исаия 14,
12) обяснява кой е този господар: Това било съвършено духовно творение
(Луцифер), което поради гордост е изгонено от небето, ставайки враг на
Бога и „княз на този свят.“
От казаното до тук следва: Аллах не е същият Бог, за когото говори
Библията; Библията и Коранът имат коренно различен произход.
6) Между Христос и Мохамед съществуват огромни и непреодолими
различия. Изложените в книгата 69 уникални качества на личността,
учението и делото на Христос показват, че на този свят не е живял друг,
който да е притежавал подобни качества. В Корана се дават повече от
десет качества на Христос, които са характерни за един Бог. А това ни
дава основание да смятаме, че Христос е откровение на Самия Бог, дошъл
като Богочовек на земята да покаже пътя за спасение на човеците.
Кой е Мохамед?
Ето какво четем в независимата електронна енциклопедия „Уикипедия“
за Мохамед. Роден е през 570 г. в Мека, Саудитска Арабия. Има трудно
детство. Израства като сирак при свои роднини. Бил е неграмотен. Още
като дете и юноша той е прекарвал твърде много време в храма на Мека
– Кааба. Тук е наблюдавал как служителите на светилището изработвали
идоли на арабските божества и ги продавали на многото поклонници. Това
идолопоклонство възмутило младия човек.
Работи при богата вдовица, за която впоследствие се оженва. Когато
е на 40 години, получава първите откровения от ангел Гавриил. Така се
поставя началото на исляма, който първоначално в роднински, а след това
и в по-широк кръг, много бързо се разраства предимно по военно-завое-
вателен път. До края на живота си Мохамед се налага като изключително
успешен религиозен, военен и политически водач.
Настоящата книга дава мненията на различни експерти по исляма за
дейността на Мохамед като религиозен и политически лидер. Според
повечето учени арабисти вярата в пророческото призвание на Мохамед
се получила под влияние на неговата нервна болест, от която страдал.
Един от най-добрите познавачи на исляма и лекар д-р Шпренглер диаг-
ностицира болестта като „мускулна истерия.“ Начинът на получаване на
откровенията смущавали и самия Мохамед, който дълго време смятал,
че му въздейства зъл дух.
В книгата на Есад Бей „Биография на Мохамед“ четем: „Пада, тялото
му трепери, на устните му избива пяна… Това е било обичайно състоя-
ние, в което Мохамед е получавал откровенията си… Съзнанието не се
изгубва и с това тази болест се различава от епилепсията. Истериците
са много чувствени и големи ентусиасти“(стр. 73).
7) Християнство и ислямът са две коренно различни религии и христи-
яни и мюсюлмани не се молят на един и същи Бог. Това се потвърждава
от основните и непреодолими разлики от доктринално естество: а) Биб-
лейският Бог има Син, Аллах няма. б) Християните вярват в Бог, Който
е един по същество и троичен по изява, ислямът отрича това. в) Христос
притежава уникални качества, каквито никой друг не притежава, включи-
телно и Мохамед. г) Християнството приема първородния грях и неговите
последствия, ислямът отрича тези последствия. д) Християнският Бог се
идентифицира с тези, които го обичат; Аллах е скрит, непознаваем и не се
открива на хората. е) Библейският Бог се жертва за хората, Аллах очаква
жертва от своите последователи. ж) Целта на библейския Бог е спасението
на човеците, а на Аллах – ислямизацията на света. з) Библейският Бог
обича всички хора, Аллах дели хората на правоверни и неверници.
8) „Общите“ неща между двете религии в никакъв случай не ни дават
основание да отъждествим тези религии. Например и в двете религии се
говори за чудеса. Разликата в същността и целта на чудесата обаче при
едната и другата религия са коренно различни. И в двете религии се говори
за агресивност, насилие, гонение, фанатизъм и тероризъм. Мотивацията
за всички тези неща в двете религии е коренно различна. Ето защо на
миролюбивия и благочестив християнин или мюсюлманин не могат да
се припишат злодеянията, които религиозните водачи или отделни теро-
ристични елементи в тези религии вършат. В тази връзка заслужава да
се прочете статията на големия познавач на исляма Fuad Adel: „Мюсюл-
манските бежанци и ислямският терор“ по повод терористичния акт в
Париж от 13. 11. 2015 г.
9) Специално внимание е отделено на упреците към събития и лич-
ности в Стария Завет, които противоречат на морала и етиката от гледна
точка на съвременния човек. Тези теми трябва да се разглеждат винаги в
контекста, а не откъснати от общото съдържание. Разгледана е връзката
на юдаизма с християнството и исляма. Подчертава се, че между Талму-
да и Хадисите има много общи неща, предимно от религиозно-битов и
социално-етичен характер. Но трябва да се знае, че Талмудът е доста
отдалечен от Тората, както и Хадисите от Корана, а двете заедно нямат
нищо общо с християнството.
10) Тъй като в Корана и Хадисите има известни противоречия, историче-
ски неясноти и нравствено-етични феномени, противоречащи на възгледите
на съвременния човек, ние отправяме доста въпроси към ислямските бого-
слови с очакването да се даде отговор на редица доктринални и религиозно-
битови въпроси. Ето някои от тях: Защо Аллах се позовава на много места
в Корана на Библията, а не на свещени книги от другите религии? Защо
Аллах не дава Корана на Мохамед лично, а чрез посредник? Автентичността
при директното предаване е много по-голяма, отколкото чрез посредник. В
някои Сури се използват думите „позволено ми е“, „нареди ми се“ и други
подобни. Значи ли това, че над Аллах има друг по-велик от Него? Как да
разбираме употребата на множествено число в Корана по отношение на
Аллах? Значи ли това, че Аллах не е един? Кой е имал интерес да се пред-
стави библейската информация в Корана в изкривен, неясен, замъглен или
половинчат вид?
Ако не се даде отговор на тези и много други подобни въпроси, тогава
трябва задължително да се съгласим с квалификацията на Библията от-
носно произхода и същината на божествата на небиблейските религии.
Тя ги окачествява като измислени от хората суетни идоли.
11) Книгата споделя няколко свидетелства на бивши мюсюлмани, при-
ели християнството. Подбрали сме високообразовани хора, които добре
познават исляма. Естествено се поставя въпросът защо хората преминават
от исляма към християнството. Ще споменем само някои от причините:
1) Качествата на библейския Бог, които по убедителен начин говорят, че
това е единственият и истински Бог. 2) Съвършеният характер на цен-
ностната система на християнството, която дава свобода, пълноценен
смисъл и ясна крайна цел на човешкия живот. 3) Исторически факти от
разпространението на исляма, както и жестокостите на радикални фана-
тизирани ислямисти. 4) Някои от бившите мюсюлмани са страдали от
тежки и нелечими болести и след като са получили чудотворно изцеление
от Христос, са се обърнали към християнството.
Разбира се, задължени сме да си поставим и един друг съществен въ-
прос: Защо тези мюсюлмани не са преминали към друга религия, а именно
към християнството? И още нещо: Тези хора добре са знаели, че с напус-
кането на исляма рискуват живота си. И въпреки това са го направили.
12) Посочени са примери и на християни, приели исляма, както и
причините за това.
Библията като основа и критерий на тази книга
Тъй като настоящата книга се основава върху библейското учение, то в
заключение ще цитираме шест стиха от Библията, които до голяма степен
определиха целта, структурата и съдържанието на тази книга:
„Защото всички богове на народите са идоли,
а Господ небесата сътвори“ (Пс. 95, 5)
„…Аз съм Бог, и няма друг“ (Ис. 45, 22)
„Аз съм пътят и истината и животът“ (Иоан 14, 6)
„…Твоето слово е истина“ (Иоан 17, 17)
„те замениха истината Божия с лъжа“ (Римл. 1, 25)
„Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос?
Той е антихрист, който отрича Отца и Сина.“ (1 Иоан 2, 22)
Тези стихове доказват, че:
1) Христос и Словото Божие са абсолютната истина.
2) Библейският Бог е единствен истински Бог и Творец на Вселената.
3) Божествата на всички останали религии са несъществуващи и лъжливи.
следваща глава ПОСЛЕСЛОВ