в момента четеш
ХРИСТИЯНСТВО И ИСЛЯМ

ПРИЛИКИТЕ между християнство и ислям

Нямаме право, а и не желаем да кажем критична дума нито срещу про-
рок Мохамед, нито срещу свещените книги на исляма (Коран, Хадиси),
но искаме любезно да предложим на последователите на тази религия без
предубеждения да се запознаят с по-горе дадените разлики между Библия
и Коран, библейски Бог и Аллах, Христос и Мохаммед, както и между
Новозаветното християнство и исляма. Надяваме се, това да им помогне
да преценят кой е истинският Бог и има ли друг Бог, освен Него. А това
може да се постигне единствено, когато се съпоставят двете религии и се
види голямата разлика между тях.
Тук не става дума за противопоставяне, пренебрегване или
злословие, а за опознаване и взаимно уважение, защото чрез
познание и уважение се стига до истината.
Нека да не забравяме, че човек живее един-единствен път на този свят. И
Коранът, и Библията са категорични в това отношение – нашият живот тук,
на този свят, никога няма да се повтори. Ето защо е важно човек да опознае
истината, да живее според нея и така да определи съдбата си във вечността.
Както мюсюлмани, така и християни знаят, че между двете религии
има някои общи неща, както в свещените им книги – Библията и Корана,
така и в традиционно-битовата им религиозност (и двете са монотеистични
религии, имат общи исторически личности и др.). Общите неща между
двете религии са причина да се мисли, че библейският Бог и Аллах са един
и същ, но представени под различни имена в двете религии. Тази наивност
понякога добива комични изражения. Ако се попитат някои не особено
просветени християни или мюсюлмани какво е Коранът, често се отговаря,
че това е „Турската Библия.“ Не са виновни тези непросветени хорица. Вина
носят онези, които са длъжни да ги просветят. Но явно е, че духовенството
няма интерес от това, тъй като непросветеният по-лесно се управлява и
прави, каквото му кажеш. А напълно възможно е и самите християнски и
ислямски духовници да не познават добре свещените си книги.
Освен наивното и лекомислено идентифициране на двете свещени
книги, ще споменем и друг един феномен, за който се мисли, че е общ
между християнството и исляма. Това са чудесата.
Чудесата са един от основните феномени в Библията и в живота на
християните, които по убедителен начин показват, че авторът на Библията
и източникът на вярата на християните е истинският Бог, тъй като „Той
едничък върши чудеса“ (Пс. 71, 18).
Чудесата са съставна част на Библията, която започва с чудото на Сът-
ворението и завършва с чудото – сътворението на Ново Небе и Нова Земя.
Тук ще споменем накратко само за някои от чудесата в Корана и тези
на Мохамед, за да се направи сравнение с чудесата в Библията.
Цитираме мюсюлманския сайт www.way-to-allah.comа) Чудото с раз-
витието на човешкия ембрион, представено в Сура 23, 12-14: „Наистина
сътворихме го ние човека от парче глина. После го пренесохме ние във вид
на капка семе на едно сигурно и безопасно място. После превърнахме ние
капката семе в съсирек кръв, а след това направихме ние съсирека кръв на
парче месо…“ Значението: Коранът описва развитието на ембриона, което
според тълкувателите било чудо… б) Чудото на главния мозък, представено
в Сура 96, 15-16: „Но не! Ако той не се въздържи, ние ще го помъкнем за
косата (перчема), като лъжец и грешник.“ Тълкувателите отъждествяват
перчема с главния мозък, откъдето излизат лъжите и греховете… Това се
приема за чудо. в) Чудото на сетивните качества на кожата, представено
в Сура 4, 56: „Наистина, ние в най-скоро време ще хвърлим в огъня онези,
които отричат нашите слова-аети. И щом като кожите им се изпекат,
за да почувстват страданието, ние ще сменим кожите им с други кожи.“
Тълкуванието: Фактът, че като се изгори кожата, чувствителността се губи,
се приема като откровение от Аллах, т.е. чудо… г) Чудото с раждането на
Мохамед: Бащата на Пророка, който излъчвал светлина от лицето си, вед-
нъж се връщал към дома си. Срещнала го млада жена и му се предложила.
Той отказал и отишъл при жена си, спал с нея и така бил заченат Мохаммед.
След това се върнал и намерил първата жена и искал да спи с нея, но тя от-
казала, защото вече лицето му не светело както преди. Не след дълго време
той се удавил. Тогава небесен пратеник се явил на бременната вдовица и
ѝ казал: „Ти си бременна с владетеля на този народ. При раждането му
кажи: Давам го под закрилата на единствения и го наричам Мохамед.“
Тълкованието: Раждането на Пророка било предсказано… д) Друго често
споменавано чудо е разделянето на Луната – Сура 54, 1: „Наближи съдния
ден и Луната се разцепи на две.“ Цитираме тълкованието от гореспомена-
тия сайт: „Това е знак за едно чудо на Пророка, който след като невярващите
Курайшити го помолили да им покаже някакво чудо, разделил Луната на
две половинки пред очите им, така че можели да видят планината Хира
между тях. Според едно индийско предание крал Шакраварти на Южна
Индия видял разделянето на Луната и приел исляма.“ е) Чудото с живот-
ните. От стадото на един овчар вълк грабнал овца. Овчарят го подгонил и
успял да спаси овцата. Вълкът проговорил и го попитал дали не го е страх
от бог, че му отнема „дневната дажба.“ Овчарят се учудил на говорещия
вълк. Вълкът продължил: „Какво те учудва един говорещ вълк, след като
ти си пасеш тук безгрижно овцете, докато пратеникът на Аллах учи
хората в близкия град.“ Овчарят веднага отишъл в Медина и разказал на
Пророка за преживяното. Мохамед отговорил: „Това са чудесата, които
се случват преди настъпването на съдния ден.“
Ето някои изводи, които могат да се направят от тези чудеса: За първите
три е невъзможно да се направи какъвто и да било коментар, тъй като те
са естествени природни явления. Поради това не биха могли да се приемат
като чудеса. Вторите три са опит за плагиатство и имитация от Библи-
ята: Библията казва, че раждането на Христос е предсказано, а Коранът
предсказва раждането на Мохамед; в Библията се говори за разделянето
на Червено море (Изход 14, 21), а в Корана – за разделянето на Луната; в
Библията ослицата на Валаам проговаря (Числа 22, 28), в Корана – вълкът.
Ние не можем да открием нито символиката, нито смисъла, нито целта
на тези чудеса в Корана и в живота на Мохаммед. Мислим, че ислямските
богослови дължат на обикновените мюсюлмани някакво обяснение в това
отношение. В противен случай в мюсюлманството вярата и рационалното
мислене ще бъдат заместени от фанатизъм и невежество.
Освен обикновени християни и мюсюлмани, има католически и про-
тестантски духовници и богослови, които смятат, че последователите на
тези религии се покланят на един и същи Бог. Поради това нерядко се
организират общи богослужения и съвместни християнско-мюсюлмански
молитвени общения.
На втория ватикански събор, свикан от папа Иоан ХХІІІ, е взето офи-
циално становище, че християни и мюсюлмани се молят на един и същи
Бог. На 6 май 2001 г. папа Иоан Павел ІІ при посещението си в Омаяд
Джамия в Дамаск, целува със страхопочитание поднесения му Коран.
Също папа Бенедикт ХVІ при посещението си в Турция през 2006 г. заяви,
че Аллах на Корана и Богът на Библията били идентични, а християни и
мюсюлмани се покланяли на един и същи Бог.
И тъй глупостта, лицемерието и духовната слепота на учените богослови
далеч са надминали невежеството на необразованите и наивни християни.
Така ръководители на двете големи християнски вероизповедания и
мюсюлмански лидери полагат усилия за обединение на двете религии.
През последните години набира скорост ново религиозно движение,
известно под името ХРИСЛЯМ. През ноември 2014 г. във Ватикана се
проведе глобална екуменическа конференция с активното участие на
католически, протестантски и мюсюлмански лидери. Основната цел е да
се подкрепи идеята на папа Франциск І за сливане на всички религии в
една обща световна религия. По този начин се изпълнява пророчеството
в Откровение 13-та глава за „Лъжепророка“ и настъпването на световна
религиозна система. Като се добави към този факт и масовото импланти-
ране на чипове, което до 2018 г. трябва да обхване голяма част от хората
в света, ще се изпълни дословно написаното в Библията (Откр. 13, 16-17).
Чест прави на световното православие, че се дистанцира от това апо-
калиптично религиозно движение.
Към общите неща между християни и мюсюлмани трябва да споме-
нем и един друг тъжен факт, който е общ за последователите и на двете
религии. Става дума за религиозния фанатизъм, който в различни исто-
рически епохи доста ярко се е изявявал както при християни, така и при
мюсюлмани. Жертва на такъв фанатизъм са ставали неоценими духовни
богатства на световната цивилизация. Едно от предположенията за унищо-
жаването на най-голямата колекция от писменото богатство на античния
свят – Александрийската библиотека, гласи, че през 640 г. след н.е. при
завладяването на Александрия от мюсюлманите под предводителството
на халиф Омар І, тя била изгорена из основи. Преданието говори, че след
като халифът видял това огромно съкровище от антична литература, казал:
„Ако написаното в тези безброй книги и папируси го има в Корана, то е
излишно, а ако го няма – то е вредно. Изгорете библиотеката!“ Същото
се получава и днес с унищожаването на световното културно наследство
в градовете, завладени от Ислямска държава в Сирия, Либия и др.
И още нещо, характерно за двете религии. Става дума за отношението
им към своите едноверци (т.нар. правоверни). Напоследък светът е свиде-
тел на чудовищните зверства, извършвани от т.нар. Ислямска държава
не само към християни в Сирия, Ирак и Либия, но също и към самите
мюсюлмани в тези страни. Това, което се изнася в медиите, не може да
се побере в здравия човешки разум. Мислим, че кръвожадните зверове
трябва да завиждат на тези чудовища с човешки образ от „Ислямска
държава.“ А което е още по-непонятно – тези хора вършат тези зверства
в името на Корана, което абсолютно противоречи на учението на тази
свещена книга да убиваш и прогонваш тези, които имат същата вяра като
теб. Освен масовите убийства, те принуждават милиони мюсюлмани да
напускат своите домове и като бежанци да се скитат и търсят убежище
в чужди държави. За съжаление, между трите основни течения в исляма
– шиити, сунити и суфиити, съществува от столетия безлюбие, взаимна
омраза и терор. Това е една от причините за войната между Ирак и Иран
през осемдесетте години, в която загиват над един милион души и в която
лично е участвал третият автор на настоящата книга. Дори напоследък тази
омраза преминава религиозните граници и става политически проблем.
Такъв е случаят със скъсването на дипломатическите отношения между
Саудитска Арабия и Иран, след като беше екзекутиран виден шиитски
духовник в Саудитска Арабия.
В медиите беше публикувана снимка на тригодишно мъртво сирийско
дете, удавено и изхвърлено на морския бряг в Турция. Това мъртво дете
се превърна в политическа бомба, която взриви световното медийно прос-
транство и ужили жигосаната съвест на богатите държави в света, които
са заложили на карта живота на страдащите бежанци. Крайно учудващо
е защо най-богатите ислямски държави като Саудитска Арабия, Кувейт,
Катар и други не приемат своите страдащи едноверци, а ги оставят да
пътуват хиляди километри до западните християнски държави в Европа,
които не връщат нито един бежанец.
Такова едно бездушие към единоверци напълно противоречи на уче-
нието на Корана, който задължава да се помогне на правоверния, когато
е в нужда (Сура 2, 177). Това дава основание да се мисли, че богатите
ислямски държави са приели само част от Корана, т.е. онова, което им
харесва и от което имат интерес.
Морето прояви милост и изхвърли мъртвото дете, за да бъде погребано
от баща си… А ръководителите на богатите ислямски държави нехаят за
трагедията на милиони страдащи и не предприемат сериозни радикални
мерки, за да ликвидират този ужасен злокачествен тумор, който се нарича
„Ислямска държава“.
И тъй, престъпни ислямисти срещу миролюбиви мюсюлмани!
Отново ще повторим, че не всички мюсюлмани по света подкрепят теро-
ризма и жестокостите на Ислямска държава. Има статистически изследва-
ния, според които много ислямски държави не одобряват такива действия:
Индонезия – 92%, Ирак – 91%, Ливан – 94%, Пакистан – 62%. Но каква полза
от такава статистика, когато тя остава само на теория, а практически тези
големи мюсюлмански страни не предприемат нищо конкретно, за да се
ограничи този тероризъм? Защо срещу ислямския тероризъм трябва да се
борят християнски държави, а мюсюлманските мълчат?
Тук се натъкваме и на един друг непонятен парадокс. При атента-
тите, извършени от фанатизирани ислямисти, често сме свидетели как
мюсюлмански духовници и обикновени мюсюлмани скърбят и изказват
съболезнования за жертвите на тероризма и дори се молят на Аллах за
успокоение на техните близки. А терористите вършат тези убийства в
името на същия този Аллах, величаейки неговото име с възгласа „Аллах
е велик!“ Така че човек не може да е сигурен към коя от тези две катего-
рии е благосклонен Аллах. Този парадокс не би съществувал, ако една
от тези две категории мюсюлмани предприеме мерки срещу другата.
Но и двете мълчат – едните убиват в името на Аллах, а другите съжа-
ляват за убитите от името на всемилостивия Аллах. Логиката изглежда
ясна – първата действа според Корана, а втората – според хуманността,
премълчавайки Корана.
Типичен пример в това отношение е поведението на най-престижния
сунитски ислямски университет в света „Ал-Азхар“ в Кайро, чиито решения
се приемат като закони за мюсюлманите в света. На 11 декември 2014 г. при
посещението на американския президент Обама, университетът официално
отказа да осъди и заклейми Ислямска държава (ИД) като терористична и
да обяви, че тя няма нищо общо с исляма. Това означава, че това най-старо
ислямско висше учебно заведение в света, признава, че Ислямска държава
върши тези ужасни злодеяния от името на исляма, както и самото име на
тази държава показва. Тази позиция на „Ал-Азхар“ беше потвърдена на
02 декември 2015 г. от главния имам (ректор) Ахмед Ал-Тайбер.
Това безусловно поставя под съмнение характера и същността на тази
религия. Това подчертава известният познавач на исляма Fouad Adel,
роден в Хартум (Судан), но понастоящем християнин, живеещ в Герма-
ния. В електронно съобщение на сайта „Horst Niehues“ от 19.11.2015 той
публикува статия във връзка с терористичния акт в Париж от 13.11.2015
под надслов: „Мюсюлманските бежанци и ислямският терор.“ Ще ци-
тираме кратки откъси от тази статия:
„При всеки терористичен акт чуваме от мюсюлмани да се казва: „Това
няма нищо общо с истинския ислям!“ Дали това е така?
За да бъдеш истински мюсюлманин, ти трябва да вярваш в три неща:
1) В Корана като единствено откровение на Аллах;
2) в Мохаммед като негов пророк и
3) в Хадисите, устното предание за Мохаммед.
Според Корана Мохамед е олицетворение на исляма, абсолютен при-
мер за подражание за всеки мюсюлманин. Сам Аллах казва за Моахамед,
че „има ненадминат пример на пратеника на Аллаха за онези, които се
надяват да постигнат благоволението на Аллах“ (Сура 33, 21). И още
по-ясно в Сура 3, 31: „Ако обичате Аллах, то последвайте ме, така че и
Аллах да ви обича и ви прости греховете.“ И тъй, никой не може да бъде
истински мюсюлманин, ако не вярва в Корана, в Хадита и в Мохамед като
пример за подражание… Къде трябва да се търси източникът на терора
и насилието? В Корана има 206 места, които призовават към насилие и
убийство. „Убивайте вие идолопоклонниците…“ (Сура 9, 5); „Водете
битки, докато не победи изцяло вярата на Аллах“ (Сура 8, 39); „Вою-
вайте с онези, които не приемат за своя вяра Правата вяра…“ (Сура
9, 29). В следващата Сура се казва кои са тези – евреите и християните:
„Да ги порази тях Аллах за това, че обръщат се от Истината към
лъжата.“ А в Сура 5, 60 евреите и християните са наречени „маймуни,
свине и такива, които се кланят на Сатаната.“ А ето и един цитат от
Хадита – № 24 и 705: „Аллах ми даде заповед да водя война срещу всички
хора, докато те изповядат: „Няма друг бог освен Аллах и Мохаммед е
негов пратеник…“ Джихадът е най-достойното дело за мюсюлманина.
В Хадит Ал Бухари № 44 Мохаммед бил запитан: „Има ли нещо, което
да е равно по достойнство с джихада.“ Мохаммед отговаря: „Такова
нещо няма…“ Чрез джихад трябва да се завладее целият свят….В Хадит
№ 128 Мохаммед казва: „Аз съм победоносен чрез терор и ужас“… От
общо 80 военни похода Мохаммед лично е оглавявал 27. Кулминация
на неговите „свещени войни“ е завладяването на Мека през 630 г. Две
години по-късно Мохаммед умира и целият арабски полуостров е ис-
лямизиран.
Добре са ни познати кървавите нападения срещу християни в почти
всички 56 ислямски държави… Този ислямски тероризъм има една ясна
цел: Ислямизацията на света, което ще стане, „като се въздигне неговата
вяра над всички други“ (Сура 9, 33)… Всички ислямски терористични
групи обосновават своите злодеяния със стихове от Корана и вземат
Мохамед като пример за подражание в това отношение…. Ние много
подробно сме се занимавали с биографията на Мохаммед от Ибн Исхак,
известен в целия ислямски свят като негов пръв биограф…“
Ето това е само малък откъс от публикацията на Фуад Адел. Интересно
е, че сред християнския свят се знае малко за завоевателната същност на
исляма и войнолюбивия характер на Мохамед. За нас остава непонятно
защо тази информация трябва да се получава от бивши мюсюлмани или
пък хора, родени в мюсюлмански държави. Явно е, че слабата информира-
ност и толерантността при християните е пречка да се разбере същността
на исляма така, както той е даден в Корана, Хадисите или пък е показан
на дело от самия Мохамед.
А как да си обясним поведението на милионите миролюбиви мюсюл-
мани по света? Това е факт, който ние не можем да подминем. Единстве-
ното обяснение е, че тези честни, трудолюбиви и обременени хора не
познават Корана, Хадисите и биографията на Мохамед или пък тези неща
им се представят от мюсюлманското духовенство в миловидна тъмнина
и немалка доза заплахи и страх. Всичко това е станало традиция, която
се предава от поколение на поколение. Така това духовенство оправдава
напълно думите на американския писател Айзък Азимов:
Ако знанието може да създаде проблеми,
то невежеството е начин да ги решим!
следваща глава Многото лица на Корана