в момента четеш
ХРИСТИЯНСТВО И ИСЛЯМ

Кой е АЛЛАХ?

Има огромна литература по този въпрос. Ние се доверяваме преди всич-
ко на достоверни литературни източници. Ето някои от тези източници:
1) Ще представим в кратко резюме извадки от световноизвестния
научен труд на д-р Роберт Морей „Ислямската инвазия“ 1992, ISBN
0-890-983-1. Спираме се на тази книга, тъй като тя е изградена изключи-
телно на исторически и археологически източници, на които може да се
има доверие. Ето някои цитати от раздела на тази книга, озаглавен: „За
истинския произход на Аллах – археологическите източници казват“:
„Както „Аллах“ е името на Бога в Корана, така „ЯХВЕ“ е името на
Бога в Стария Завет на Библията. Особено значим е фактът, че името
„ЯХВЕ“ не се среща като божество никъде извън Библията. А това показ-
ва, че името „ЯХВЕ“ не е заимствано от никоя друга религия или култура.
Твърди се от мюсюлманите, че Аллах е Бог от Библията и че той се
споменава в свещените текстове. Това е абсолютно невярно. Името „Ал-
лах“ не се появява нито веднъж в Стария и Новия Завет… Думата Аллах
идва от арабското словосъчетание „ал-илах“, което е общо понятие за
Бог, божество. Думата „Аллах“ е чисто арабски термин, използван из-
ключително във връзка с арабско божество. (Това потвърждават думите
на първата съпруга на Мохаммед – Хатидже, когато след първата си среща
с Ангел Гавраил, Пророкът, твърде уплашен, споделя преживяването си с
нея. Тя му казва: „Напразно се тревожиш. Аллах не ще те остави да се
посрамиш.“ Тези думи показват ясно, че Аллах като езически бог е бил
познат на семейството на Мохамед още преди той да получи откровенията
от Него. (Цитатът е от предговора към Корана на български, стр. 3 – б.а.)
2) В „Енциклопедия на исляма“, 1913, стр. 302 четем:
Аллах е дума, намерена в археологически арабски надписи още преди
да се появи ислямът… Арабите преди времето на Мохамед са имали и
почитали върховен бог, наречен „Аллах“…
3) В престижното научно списание „Muslim World“ (Мюсюлмански
свят) четем: „Името Аллах е видно в археологически и литературни
източници още от предислямска Арабия“ (1956, стр. 31)…
4) Според изследователя на Близкия изток и известен учен Е. Уери,
чийто превод на Корана се използва и до днес, в доислямския период се
е извършвало поклонение на Аллах, както и поклонението на Ваал. И
двете божества се свързват с астралните религии, в които се почитат
Слънцето, Луната и звездите („Цялостен коментар върху Корана“, 1973,
стр. 36)…Името Аллах се е използвало като лично име за Лунния бог…
Днес е добре известен фактът, че полумесецът като символ на Лу-
ната е свързан именно с поклонението пред Лунния бог, освен в Арабия,
така и в целия Близък изток по времето преди Мохамед. Археолозите са
открили множество статуи и йероглифни надписи, в които полумесецът
е поставен над главата на божеството, за да символизира поклонението
пред Лунния бог…
Арабското племе Кураишити, към което принадлежи и Мохамед,
особено е почитало Лунния Аллах и трите му дъщери, които са били
смятани като застъпници между хората и Бога… Името на бащата на
Мохамед, Абд-Аллах и на чичо му Обеид-Аллах, показват, че семейството
е имало лична преданост към бога на Луната…
Аллах е езически бог в доислямския период и това е неоспорим историче-
ски факт. Неоспорим факт е също, че Кааба е бил езически храм, където са
били идолите на Аллах и другите арабски божества в предислямско време.
Езичниците са се молели, обърнати към Мека и Кааба, защото това е мяс-
тото, където е било светилището на техните богове… Изследванията на
учените, занимаващи се с историята на Близкия изток показват, че религиоз-
ният култ към Лунния бог е бил широко разпространен далеч отвън Арабия.
Целият Плодороден полумесец се е прекланял пред обожествената Луна.
Оттук става ясно, защо ислямът има много бърз успех точно сред
арабските племена, които традиционно са почитали Лунния бог Аллах.
Става още ясно защо полумесецът се превръща в символ на исляма.
Корените са в далечния предислямски арабски езически период, когато
са почитали Луната като бог на име Аллах, чието главно светилище е
било в Мека… Археолозите са открили храмове на Лунния бог в целия
Близък изток… Култът към Лунния бог е най-популярната религия и
в цяла древна Месопотамия… Навсякъде в древния свят символът на
полумесеца може да се намери върху керамика, амулети, печати, глинени
плочи, фрески… През 1950 г. е открит храм на Лунния бог в Палестина…
5) Археологическите находки доказват категорично, че домини-
ращата религия в Арабия е била култът към Лунния бог, който според
арабите е най-великият от всички богове… Лунният бог се нарича Ал
Иллах и името му е съкратено до Аллах в доислямския период… Неоспо-
римите археологически доказателства показват, че Аллах е езически бог.
В действителност той е Лунният бог, който е бил съпруг на богинята
на Слънцето, а звездите са дъщерите им…
6) Древните шумери също са почитали Лунния бог, когото са нари-
чали с различни имена…
7) Старият Завет също говори за опасността от почитане на Лунния
бог (Втор. 4, 19; 17, 3; Йер. 8, 2; 19, 13; Софония 1, 5)… Арабите са имали
360 различни божества, но най-великият от тях бил Лунният бог Аллах …
Мохамед положително е бил посветен в религията на Лунния бог
Аллах. Но Мохамед предприема една следваща почти революционна за
времето си стъпка – той приема, че Лунният бог е не само най-велик между
всички останали, но че той е и единственият… Затова и първата точка на
ислямското вероизповедание е „Аллах е най-великият“… Така Мохамед
преминава от политеизъм (многобожие) към монотеизъм (еднобожие)…
Мохамед пропагандира доктрината си в две посоки: а) На неговите съв-
ременници-араби той казва, че Аллах е техния Лунен бог, когото те въз-
приемат като най-велик и единствен; и това става бързо и безболезнено;
б) На евреите и християните той казва, че това е всъщност техният бог от
Библията, наречен с друго име. Арабите приемат доктрината на Мохамед
и стават негови последователи. Евреите и християните я отхвърлят и
стават противници на Мохамед и на исляма…както тогава,та и до днес.
Не е изненадващо, че думата „Аллах“ не е измислена от Мохамед, нито
пък се споменава за първи път в Корана… Поради това Мохамед изобщо
не обяснява в Корана кой е Аллах, което показва, че неговите съвремен-
ници са познавали Аллах много преди времето, когато е роден Мохамед.
Ето пет съществени извода от тези литературни източници:
а) Аллах не е същият Бог, за Който говори Библията;
б) Аллах е арабско доислямско езическо божество, което Мохаммед
прави единствен и най-велик Бог в исляма;
в) Явно е, че Мохамед е бил природно доста умен човек и се е опитал да
комбинира езичество с еврейство и християнство. Неуспехът му се дължи
както на абсолютната доктринална несъвместимост на тези религии, така
и на множество нравствено-социални особености на Мохаммед и исляма,
които са в противоречие с Библията;
г) Това означава, че Библията и Коранът имат коренно различен про-
изход и откровението, което е получил Мохамед, няма нищо общо с Бога
на Библията, Който според нас християните е единствено истинският Бог.
д) След като има неоспорими научни доказателства, че Аллах е едно
от многото доислямски езически божества, то имаме основание да се
попитаме доколко всичките негови 99 качества са реални. Трудно е да се
повярва, че след като Мохамед го е отделил от многото други божества и
го е обявил за единствен и най-велик, Аллах автоматично е открил вечния
Коран и е придобил тези 99 качества.
8) Тези изводи напълно потвърждават официалното решение на събо-
ра на Вселенската православна Църква през 1180 г. в Константинопол,
известен в църковната история като „Събор за Бога на Мохамед.“ Това
решение гласи: „Аллах няма никакво отношение към Бога от Библията.
Коранът е дело на Мохамед, което той е създал, основавайки се на
неправилно разбрани разкази от Стария и Новия Завет на Библията.“
Относно филологическото значение на думата „Аллах“ ислямските
богослови твърдят, че тя била идентична с библейската дума „Елохим“,
което не отговаря на истината поради следните няколко причини: а) Ду-
мата „аlah“ съществува и на иврит, но не е съществително и не означава
божество, а има следните значения: прокълнат, проклинам, кълна, опла-
квам се, моля се, възвисявам се и др. б) Думата „Аллах“ е чисто арабска
дума и означава „Бог, Божество.“ На иврит съответната дума е „ЕЛ“, която
няма нищо общо с арабската дума на „Аллах.“ в) Както вече споменахме,
думата „Аллах“ изобщо не се среща нито в Стария, нито в Новия Завет
на Библията. г) В е нциклопедия на религиите“ (1908, стр. 326) четем:
Аллах е предислямско име… съответстващо на вавилонския бог Бел.“
Известният ислямски богослов Ахмед Деедат съвсем неоснователно
твърди, че Аллах е библейското име на ЯХВЕ, въз основа на израза
„Алелуйя“ (Allelujah), което той представя като „Аллах-Луях.“ Такова едно
твърдение показва, че този ислямски богослов не разбира иврит, тъй като
думата „Алелуйя“ е производна на думата ЯХВЕ и глагола „да хвалят“,
при което „Алелуйя“ означава „Хвалете Бога“! А това няма нищо общо с
думата Аллах. Този богослов игнорира напълно и арабското значение на
думата „Аллах.“ Арабската дума „Аллах“ произлиза от глагола „та`алаха“,
която означава „този, на когото се служи.“ Така съществителното „Аллах“
буквално означава единственият, който заслужава поклонение.
Коренно е различно значението на името на библейския Бог „ЯХВЕ“,
което значи Аз съм вечно Съществуващият“ (Изход 3, 14).
Стремежът на Деедат, както и на много други ислямски богослови, е
да търсят приемственост в монотеистичните религии – от юдаизъм към
християнство и от християнство към ислям. Защо? Ако „Аллах“ се явя-
ва като ключова дума и в трите религии, то логиката е ясна: ислямът е
най-висшата форма на проявление, при което предхождащите две моно­
теистични религии (юдаизъм и християнство) губят своята стойност. При
това положение тези религии трябва да изчезнат и всички хора да станат
мюсюлмани. Това е и крайната цел на исляма.
Но ако Аллах е предислямски езически бог, то всички тези претенции
на ислямските богослови нямат абсолютно никаква стойност. Приведените
по-горе много научни доказателства са достатъчно убедителни, че Аллах е
предислямско езическо божество. Така ислямските богослови имат голям
проблем не с евреи и християни, а с неоспоримите научни исторически
и археологически доказателства. Ако към всичко това се добавят и огро-
мните доктринални различия между християнство и ислям, ще се види,
че това са две съвсем противоположни по същност и цел религии. А това
означава, че християни и мюсюлмани не се молят на един и същи Бог.
9) „КОЙ Е АЛЛАХ?“
Отговорът на Корана и Библията:
Има някои изключително важни прилики между текста Библията
и текста на Корана, които като се съпоставят, може да се намери отговор
на въпроса „Кой е Аллах?.“ Ще посочим две от тези прилики:
В предпоследната Сура на Корана сам Аллах разкрива себе си на своя
пророк, като казва, че Той е господар на утрото. „Ей Мохаммед, кажи: Аз
се осланям на Господаря на утрото“ (Сура 113, 1). В немския превод на
Корана този стих гласи: „Ей Мохаммед, кажи: Аз търся прибежище при
Господаря на утринната зора.“ В еврейската поезия чрез думата „утринна
зора“ се изразява Зорницата (звездата Венера; Денницата).
В Библията четем: „Как падна ти от небето, Деннице, сине на зората…
А в сърце си думаше: … ще бъда подобен на Всевишния. Но ти си свален
в ада…, защото ти разори земята си, уби народа си…“ (Исаия 14, 12-20).
И тъй, Аллах нарича себе Си „Господар на утринната зора.“
Кой е „Господарят на утринната зора?“
Библията дава отговор кой е този господар, какво е станало с него, над
кого и къде владее той, какви качества притежава и каква ще бъде неговата
съдба (Ис. 14, 12 и 15).
Според библейските тълкуватели това е било съвършено ангелско съще-
ство, което по блясък и красота е надминавало всички останали духовни
творения. Като съвършен небесен ангел той се е възгордял и е пожелал
да стане подобен на своя Творец. Божията справедливост и наказание ли-
шават него и последвалите го ангели от небесното царство и те, от Божии
ангели, стават врагове на Бога. От светлоносец (името му на латински
означава Луцифер, син и господар на утринната зора) той става господар
на тъмнината и баща на лъжата, който „разорява земята и убива хората“
(Ис. 14, 20). Библията учи, че така се е появил „Князът на този свят“ (И.
14, 30), на Когото е предоставена властта и славата на земните царства
и Той ги дава на когото си иска (Лука 4, 6). Той изкушаваше Христос в
пустинята и с него Христос няма нищо общо (Иоан 14, 30).
В Корана Аллах казва, че той е господарят на световете (10, 37).
И тъй, според Корана Аллах е господар на утринната зора и на света.
А Библията обяснява кой е господарят на утринната зора и на този свят.
Така кръгът се затваря.
Към това тълкувание на библейския текст ще добавим, че на еврейски
за Луцифер е използвана думата „Хейлал“ (Хелел, Хилал), означаваща
„блестящ“, „светещ“; Същото значение има еврейската дума „нахаш“
(Nahasch), с която се нарича змията в Битие 3, 1, преди тя да бъде прокъл-
ната от Бога (Битие 3, 14).
Интересно е да се отбележи, че двата основни символа в исляма са
луната и звездата, които виждаме в националните знамена на някои мю-
сюлмански държави. Предполагаме, че първият идва от Лунния бог Аллах,
а вторият навярно символизира Господаря на утринната звезда (Луцифер),
за когото пише Библията.
Все пак остава загадка, защо в тази Сура Аллах се представя на Мохамед
като „Господар на утринната зора“, а не като Бог? Та тези две понятия са
коренно различни! Едното е творение, а другото – Творец. Кое от двете в
действителност е Аллах?
Качествата на Аллах според Корана (българското издание от 1993 г.):
Вижда всичко; безусловен владетел; наставник на вярващите; творец
на небето и земята; знае всичко; единствен; не е триединен; няма равен на
него; помага на слабите; съживява и умъртвява; милосърден; опрощаващ;
проклинащ; справедлив; призовава към свещена война; дава победа във
война; има различно отношение към правоверни и неверници; наказва
вероотстъпниците; забранява приятелство с неверниците; разрешава
многоженството; никой никога не може да се застъпва за другите пред
Аллах; държи на думата си само, ако хората вярват в него; той погубва.
Ето някои от 99-те имена на Аллах: вечност; воля; всевиждащ; всезнаещ;
всемогъщ; всечуващ; живот; Аллах е Слово; Създател.
Към тях ще добавим още няколко (според wikipedia.org): Скритият
(няма подобие между Него и човека); Всеподчиняващият; Намаляващият;
Властващият; Отмъщаващият; Умъртвяващият; Гордият; Погубващият
(Сура 5,17); Препятстващият; Унизяващият; Сграбчващият; Вредящият;
Покоряващият; Възкресяващият; Способният; Забавящият; ограничава
и притеснява (Ал Каабит); унищожава и презира (Ал Музил); причинява
смъртта (Ал Мумит); поразява, когото пожелае (Сура 13, 13); създава
страданието и загубата (Ад Дар); най-способният сред всички, които
поставят клопки (Сура 8, 30) и др.
Както се вижда, много от качествата на Аллах са напълно различни от
качествата на библейския Бог, което показва, че не могат да бъдат един
и същи Бог.
„По плодовете им ще ги познаете“
Между хората е общоприето, че когато се подарява нещо, то трябва
да бъде качествено и да няма никакви дефекти. Но ето, че се натъкваме
на непонятен парадокс: Аллах дарява Корана на Мохамед и чрез него на
всички негови последователи. Оказва се, че в този велик подарък, наред с
многото добри неща, има противоречия, исторически неистини, агресия,
многоличие, жестокости, както и изявления, които будят недоумение и
възмущение. И тъй като дарителят (Аллах) остава скрит, то за неговите
качества трябва да се съди по подаръка, който дарява, т.е по Корана. Та
нали по качеството на подаръка се съди за любовта на дарителя към
надарения! Може ли „най-великият, съвършеният и милосърдният“ да
дарява нещо несъвършено!
Ние, като автори, се питаме възможно ли е това? Христос отговаря: „По
плодовете им ще ги познаете… Всяко добро дърво дава добри плодове, а
лошо дърво дава лоши плодове; не може добро дърво да дава лоши плодове,
нито лошо дърво да дава добри плодове“ (Мат. 7, 16-18).
следваща глава Христос и Мохамед