в момента четеш
ХРИСТИЯНСТВО И ИСЛЯМ

Въпроси към ислямските богослови

Твърдението на ислямски богослови, че библейският Бог и Аллах са
идентични и че Коранът е продължение на откровението на този Бог,
повдига редица въпроси, които ще дадат яснота относно истинския Бог:
1) Защо Аллах използва в Корана твърде много материал от Библията,
а не се е възползвал от свещените книги на други религии (хиндуизъм,
будизъм и др.)? Не знаем как ислямските богослови биха отговорили, но
мислим, че възможните логически отговори са само два: а) Аллах е знаел,
че само в Библията се открива единственият и истински Бог; б) Чрез Ко-
рана да се допълни или коригира библейската информация. Кой от тези
два отговора е верен, ще кажат ислямските богослови.
2) От историята, както и от ислямски източници се знае, че Мохамед
е бил неграмотен (вж. също българското издание на Корана стр. 3). Това,
което е получавал като откровение от ангел Гавриил, е предавал устно на
други. Осемнадесет години след смъртта на Мохамед отделните части са
били събрани и редактирани и по времето на халиф Осман са излезли като
книга. Така че практически Мохамед никога не е виждал Корана като книга.
Последната версия на Корана е преминала през следните етапи: Аллах
– ангел Гавриил – Мохамед – писарите – тези, които са събрали отделните
части и накрая издателите. Интересно е да се знае защо Аллах не е осъ-
ществил Своето откровение по директен път, така както е в Библията
например: Бог-Моисей, Христос-евангелисти, Христос-апостол Павел
(Галатяни 1, 11-12; 1 Кор. 11, 23). Автентичността при директното пре-
даване на истината е много по-вероятна (както е в Библията), отколкото
ако се преминава през няколко етапи (както е в Корана). Да не би това
да е причината в Корана да не се казва ясно, че всичко написано в него е
боговдъхновено, за разлика от Библията (2 Тим. 3, 16)?
3) Защо има различия в Корана относно посредника между Аллах и
Мохамед? На някои места се казва, че това бил ангел Джибраил (Сура 97,
4), а на други, че това е Светият Дух (Сура 16, 102). Това отделни неща ли
са, или са идентични и какво е отношението на тези посредници към Аллах?
4) Често чуваме мюсюлманите да казват „Аллах е велик!“ Сигурни сме,
че те вярват в това. Но бихме поставили и един съвсем логичен въпрос:
„Има ли по-велик от Аллах?“ Защо питаме? Защото в Корана се казва, че
Аллах не е най-велик: Цитираме Сура 27, 91-92, където Аллах чрез Ангел
Гавриил казва: „Позволено ми е на мене да служа и да се покорявам аз
само на Господаря на този град, който владетел на всичко е тук и който
превърна го в свещен. Нареди ми се още да бъда аз мюсюлманин. И да чета
Корана… Тук аз съм само предизвестител.“ Още по-загадъчни са думите:
„Това е Той Аллах, моят Господар. На Него аз се уповавам и към Него аз
се обръщам“ (Сура 42, 10). Чии думи са това? На Ангел Гавриил или на
Аллах? А ако това са думи на Ангел Гавриил, тогава как да различим в
Корана думите на Аллах от тези на посредника? А ако са думи на Аллах,
тогава кой е негов господар? И трети въпрос: Кой е господар на град
Мека? Знае се, че Кааба е било светилище на арабски езически божества.
Пълна безизходица относно претенциите на Корана и това, което е
написано в него по този въпрос! Ако на Аллах му „се позволява“, ако той
трябва „да се покорява“ на някакъв господар, ако на Аллах трябва „да му
се нарежда“, ако той не е нищо друго, освен „предизвестител“, тогава е
изключено той да е Бог, а да не говорим, да е най-велик. Според самия
Коран има по-велик от него, който е господар и владетел. Кой е този
господар и владетел над Аллах?
5) Липсата на историческа ориентация в една свещена книга е недопус-
тима. Ако има груби исторически грешки, то каква е гаранцията, че няма
грешки и в духовно отношение? Никаква! И тези грешки се допускат не
от кого и да е, а от господаря на света, от Аллах. Освен много фактически
и исторически грешки в Корана има и 225 противоречия, които и самите
мюсюлмани откриват и остават безмълвни пред тях.
Но това не е всичко. Защо в Корана има много неточности относно ци-
тираните имена от Библията? За една свещена книга това нещо е абсолютно
недопустимо. Ето един пример: В Сура 66, 12 четем: „И дъщерята на Имран
Мерием, която съхрани целомъдрието свое. Дъхнахме ѝ Ние на нея от Нашия
дух и потвърдихме така Словата на Твоя Господар и Книгите Му. От сърце и
душа предана ни беше тя.“ Мислим, че този аят (стих) създава непреодолими
трудности на тълкувателите на Корана. Ето защо: Имрам е арабското име на
Амрам (Числа 26, 59), бащата на Моисей, Аарон (на арабски Харун) и Мариам
(на арабски Мерием). Арабското име Иса е името на Иисус Христос. А сега
да видим какво пише в Сура 19 от 27 до 34 аяти (стихове): „Тя отиде с него
при своя народ. Казаха ѝ те: Ей, Мерием, ти наистина си направила нещо
нечувано! Хей, сестро на Харун, не беше твоят баща лош човек… след това
посочи и тя детето … и детето им каза: Раб на Аллах съм аз… направи ме
мене Той благословен… Създаде ме той изпълнен с почит и уважение към
моята майка… Мир беше за мен в деня, когато се родих, в деня, когато ще
умра, и в деня, когато ще бъда изправен от гроба си като жив. Ето това
е според Словото на истината Иса , синът на Мерием.“ От съпоставката
на тези два стиха става напълно сигурно, че Мериам, дъщерята на Имрам
(Амрам) и сестра на Харун (Аарон) е майката на Иса (Иисус Христос). В
това няма никакво съмнение, тъй като за него се говори още в Сура 3, 35-45,
където се твърди, че жената на Имрам, говори за раждането на Мериам. От
всичко това излиза, че Иисус Христос е племенник на Моисей и Аарон. В
Корана има и други Сури, в които се твърди, че Моисей и Христос са живели
по едно и също време и че Моисей е чел Евангелието.
Очевидно Мохамед не е забелязал тази дребна разлика от около 1500
години между двете библейски истории, когато е получил откровението от
Аллах. Остава непонятно защо Аллах не го е предупредил, за да не се по-
лучи това нещо в свещената книга? Положително почтеността на Мохамед
не е позволила да противоречи на това, което му се дава като откровение.
В Корана се срещат и други груби исторически грешки. Например се
казва, че Александър Македонски (356-323) – на арабски Зюлкарнейн – е
бил посветен мюсюлманин и е живял до дълбока старост (18, 92-98). От
историята се знае, че той е умрял млад (на 33 години) и е живял около 900
години преди Мохамед.
Такива исторически противоречия игнорират напълно както достойн-
ството, така и доверието на читателската аудитория, което авторът на тази
свещена книга не би трябвало да си позволява. Остава непонятен въпросът
защо милионите последователи на тази религия се примиряват с всичко
това? Възможният отговор е, че те не познават Корана, или пък ако го
познават, те премълчават всички тези противоречия в него.
6) На много други места в Корана има и един друг твърде загадъчен
проблем. Глаголите са в множествено число„дъхнахме“, „нашия дух“,
„потвърдихме“, „предана ни беше тя.“ Значи ли това, че Аллах не е
един? Ако това е така, тогава къде отива монотеизмът в исляма и за кои
богове става дума тук? Има нещо неясно, на което ислямските богослови
трябва да намерят обяснение.
7) Нека да не се забравя и един друг много съществен факт. Отново
ще повторя, че Мохамед е бил неграмотен. Следователно не е възможно
той да е чел Библията. Така че противоречията между Библия и Коран не
са дело на Мохамед.
Тогава причините могат да бъдат три: а) Така да е бил даден Корана
от Аллах, т.е. причината да е в него; б) Мохамед да е допуснал грешка
при предаване откровението на своите последователи; в) Съставителите
на Корана да са допуснали тези грешки.
Ислямските богослови трябва да дадат обоснован отговор на този въ-
прос. Очевидно те ще изпаднат в голямо затруднение, тъй като се знае,
че немалка част от текстовете на Корана са заимствани от Стария Завет
на Библията, но цялата тази информация е представена в изопачен вид.
Естествено се поставя въпросът къде е истината – в Библията или в
Корана? Както вече споменахме, Сам Аллах отговаря, че истината е в
Библията, чрез следните Сури: 10, 94; 3, 3; 5, 44-46. Това е бил поводът
редица високо образовани мюсюлмани, включително и имами да се от-
кажат от исляма и да приемат християнството.
8) Но появява се един още по-загадъчен въпрос: След като Мохамед е
получил Корана и го е споделил със своите домашни, роднини и приятели,
защо тези хора не са коригирали допуснатите грешки, за да се ликвидира
антибиблейският дух на Корана? От биографията на Мохамед се знае, че
неговият братовчед Варак е знаел говоримо и писмено еврейски език и е
познавал Стария Завет.
И тъй, нещата, които Коранът заимства от Библията, не са представени
така, както са в Библията, и в много случаи има несъответствия и голяма
неяснота. Отново ще попитаме кой е допуснал тези грешки в Корана?
Аллах или Мохаммед? В Сура 12, 3 четем: „Изпращаме ти Ние този
Коран като наше откровение и така ти съобщаваме по най-добрия на-
чин сведенията за миналите народи. Безспорно е, че не ги знаеше ти тях
преди това.“ От тук става ясно, че Мохамед не е знаел тази информация
преди това. Различията между библейската информация от една страна
и дадената в откровенията на Мохаммед от друга показват само едно: тя
не може да произхожда от един и същи Бог. Изключено е Бог да коригира
дадената преди много векове информация в Библията.
А това показва, че тази информация не е от този Бог. Тогава от кого
идва тази променена и противоречаща на Библията информация?
Кой е имал интерес да се представи библейската информация в
Корана в изкривен и половинчат вид?
Мислим, че това не е бил Мохамед, тъй като неговите биографи го пред-
ставят като емоционален и честен човек. А когато честен човек плагиатства,
той го върши така, както подобава – преписва точно, както е в оригинала.
След като не е Мохаммед, тогава кой е той и защо е постъпил така?
Явно е, че този, който е предложил библейската информация в такава
форма, е имал интерес да не се представи цялата истина, както е в ориги-
нала, а само една част от нея.
Точно така постъпи инициаторът на грехопадението в Едемската
градина (Битие 3). А Библията казва кой е той. В случая доста умело
се комбинират пет особено добри и изпитани метода: плагиатство +
имитация + полуистина + лъжа + омраза.
По темата „Библия и Коран“ в интернет пространството има твърде
много коментари с всякакви нюанси. Благоприличието ни задължава да
не приемаме крайни, агресивни и дори обидни мнения в това отношение.
Гаврата със свещените неща на народите e нерегламентирано престъпле-
ниe, което, за съжаление, се практикува в съвременния либерален свят,
както от християни, така и от атеисти. Свидетели сме на тежки послед-
ствия от такава гавра с религиозни личности и символи. Достатъчно е да
споменем публикуваните карикатури на пророк Мохаммед във френското
списание „Шарли Ебдо“ и трагичните последствия след това в редакцията
на списанието. Лично ние никога не бихме предприели такава гавра със
светините на друга религия!
9) Има високо образовани ислямски богослови, които много добре
познават Библията. Неотдавна гледахме видеоматериал с един висш ис-
лямски богослов (Ahmed Deedat), който говореше по темата „Библия и
Коран.“ Според него Коранът е продължение на Библията и между двете
свещени книги противоречие няма. Той цитира наизуст Иоан 16, 13: „А
кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защо-
то от Себе Си няма да говори, а ще говори, какво чуе, и ще ви възвести
бъдещето.“ Аллах бил открил чрез Мохамед 600 години по-късно цялата
истина, която е записана в Корана.
Ако това би било вярно, то Мохамед трябваше да отговаря на след-
ните качества: да е Дух Светий, да е Утешител, да е вечен, да е изпратен
от Христос, да прославя Христос, да пребъдва с вярващите, да напомня
на вярващите всичко, което Христос е учил и т.н. Всичко това Мохамед
не притежава. Така че този ислямски апологет, освен че тъне в дълбоко
библейско невежество, чрез своето риторическо изкуство заблуждава
слабо просветената ислямска аудитория, която се възхищава от него и го
величае, без да разбира за какво става дума.
Не е необходимо човек обезателно да бъде богослов, за да разбере,
че съдържанието на Корана и същността на исляма в никакъв случай не
потвърждават едно такова своеобразно тълкуване. Напълно понятно е
защо този ислямски богослов търси и си създава допирни точки с хрис-
тиянството. Защото той добре знае, че в християнството е истината.
Ще повторим отново, че като религии християнството и мюсюлманс-
твото имат някои допирни точки, но като доктрини и вяра те са коренно
различни. Достатъчно е само да се направи едно сравнение между Христос
и Мохамед. Ако хвърлим един поглед в живота, делото, учението, соци-
алния статус, отношението към човеците, обещанията, както и начина на
разпространение на двете религии, ще видим огромната разлика между
тези две велики личности. Сам Коранът определя Христос като много по-
велик в духовно и морално отношение от Мохамед, за което стана дума.
Българите имат достатъчно основание никога да не забравят разликата
между християнство и ислям. Да си спомним само от народното твор-
чество: „Даваш ли даваш Балканджи Йово хубава Яна на турска вяра
и „Еничари ходят мамо от село на село“, „Козият рог“, както и романа
Време разделно.“ Тогава ще престанем да търсим прилика между христи-
янство и ислям или пък да определяме турското робство като доброволно
съвместно съжителство.“ Завладяването на Балканския полуостров стана
с религия и меч.
Добре е позната максимата на османските завоеватели:
„С ятагана стигнахме до Виена, а с Корана – до Ню Йорк.“
Цитираме с малки допълнения Фридрих Велики:
„За разлика от лъжата, истината не се нуждае нито от оръжие,
за да се защити, нито от насилие, за да принуди хората да ѝ вярват. Тя
трябва само да се появи и щом като нейната светлина прогони облаците,
които я скриват, тогава победата ѝ е сигурна.“
Точно така стана с великата и единствена ИСТИНА, която Христос
донесе на света. Преди две хиляди години тя тръгна от Назарет и миро-
любиво достига всеки, който я търси и иска да живее според нея.
Това е огромната разлика между християнската вяра и исляма.
10) След като разликите между Библията и Корана, както и между ново-
заветното християнство и исляма, са толкова големи, че в никакъв случай
не може да се приеме, че библейският Бог и Аллах са един и същи Бог,
защо ислямските богослови търсят идентичност между тези две религии и
техните Богове? Съпоставката между библейския Бог и Аллах категорично
показва, че Богът на Библията притежава всички качества, които трябва
да притежава един истински Бог. Това автоматично изключва съществу-
ването на друг бог. Много ислямски богослови говорят за идентичност
между библейския Бог и Аллах. Достатъчно е да сравним качествата на
единия с другия, за да видим, че това е изключено.
11) Как да си обясним, че гонението и избиването на християни през
последните няколко столетия става преди всичко в ислямски страни?
Така мюсюлманството се превърна в най-голям враг на християнството.
Неотдавна световната общественост беше потресена от два брутални
видеоматериала, разпространявани от Ислямска държава. Първият е обез-
главяването на 21 коптски християни в Либия, а вторият – изнасилването
на сирийска християнка от трима ислямисти, след което я обезглавяват.
Това е жестокост, която не се среща и при най-кръвожадните животни. И
тези жалки твари вършат това от името и в името на исляма, като слагат
неизличимо петно и срам върху милионите миролюбиви мюсюлмани по
света. Ами еничарството като най-жестока форма на ислямизация?
Защо радикалните ислямисти проявяват такава жестока бруталност
именно към християни, а не към атеисти или към други религиозни? Ако
тези две религии имаха нещо общо помежду си, това не трябваше да е
така. Напротив, те трябваше да си сътрудничат. Дали ислямистите не се
страхуват от факта, че християнството е носител на истинския Бог, и за-
това прилагат силови методи, за да ограничат неговото разпространение?
12) Защо, според Корана, Бог след като е оправдал Адам, не го е ос-
тавил в Едемската градина, а го е изгонил от там? Коя е причината Каин
да убие брат си Авел? И оттогава смъртта тържествува в човешката ис-
тория. Отричането на първородния грях поставя ислямските богослови
в безизходица относно причината и същността на смъртта. Ислямът учи,
че смъртта е естествена последица на човешката природа, т.е. Аллах е
създал дявола и смъртта. Тогава възниква въпросът дали Коранът смята,
че грехът има изобщо някаква връзка със смъртта и ако има, каква е тя?
Защо вследствие на грях Аллах праща хората в ада? И разбира се, осно-
вателният въпрос, дали един истински Бог би създал дявола и смъртта?
В Библията има един стих: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше
твърде добро“ (Битие 1, 31). Дяволът и смъртта в никакъв случай не са
нещо добро! Ето, това е важен тест кой Бог е истински!
13) Съществува противоречие как Коранът приема християните.
В Сура 29,46 Аллах се обръща към Мохамед с думите: „И не спори с
притежателите на книгата (християните б.а.)… и им кажи: Едно са
и нашият Господар и вашият Господар и всички ние предоставили сме
себе си на волята Негова.“
Обаче Сура 109 (Неверниците) с нейните шест стиха напълно опровер-
гава казаното в Сура 29, 46. Там четем: „Аз не се моля на този, на който
се молите вие.“ И тъй, как да се преодолее това противоречие? Едно ли
са библейският Бог и Аллах, или не?
Но това не е всичко. Коранът нарича християните „неверници.“ В Сура
5, 17 четем: „Неверници са станали онези, които казват: „Аллах без
съмнение е Месията, синът на Мерием… Кой може да се възпротиви на
Аллах, ако пожелае да погуби Месията… и всички на земята… защото
безпределно способен е Аллах на всичко.“ А Сура 47, 4 казва какво трябва
да се прави с тези, които отричат Аллах, т.е. неверниците: „Когато там
срещнете се вие с такива, които отричат Аллах, режете им главите…“
Ислямските богослови трябва да дадат отговор на тези въпроси.
14) Как тълкуват ислямските богослови твърдението на Корана, че
Авраам не бил нито евреин, нито християнин, а правоверен мюсюлманин
(Сура 3, 67)? Този стих е в противоречие с написаното в Библията, където
Аврам е наречен ЕВРЕИН, много преди той да е станал баща на араби и
евреи (Битие 14, 13). Как ще разрешат този огромен проблем от доктри-
нална, историческа, етническа и чисто персонална гледна точка? Значи
ли това, че мюсюлманството съществува не от времето на Мохамед, а от
времето на Аврам? Как тогава в този период от 2,600 години нито един
път в историята не се среща думата „Аллах“ и „мюсюлманин“? Поне
Авраам трябваше да знае какъв е! Нито дума по този въпрос в Библията
и в други исторически и археологически източници. Кога според ислям-
ските богослови се появява думата „мюсюлманин“? По времето на Авраам
или по времето на Мохамед? А наивното твърдение, че Авраам не бил
християнин, говори само за недостатъчната историческа осведоменост
на автора на Корана!
Вярата на мюсюлманите, че първоначалната религия след създаването
на човека, е била ислямът, няма никакви исторически, библейски архео-
логически и научни доказателства. От доктринална гледна точка това е
абсурдно, защото Бог е създал човека съвършен, тъй като той беше „образ
и подобие на Бога“ (Битие 1, 26) и контактуваше директно с Бога.
След грехопадението този директен контакт не беше вече възможен.
Затова Адам и Ева бягат и се крият от Бога (Битие 3, 8). Религията се по-
яви с цел да възстанови тази връзка с Бога, както показва и самото име:
re- ligare, re-ligio = обратна връзка. Вследствие на греха човек си създаде
фалшива представа за Бога и измисли хиляди религии (днес в света има
над 5000 различни религии).
Тъй като нито една от тези религии не може да възстанови изгубеното
общение с Бога, то Сам Бог в лицето на Господ Иисус Христос дойде и
живя между хората и им показа великата истина, как човек може да въз-
станови връзката си с Бога. Коранът потвърждава този факт, като нарича
Библията „светлина и водител към истината“ (10, 94; 5, 44 и 46) и че тя
„води хората по правия път“ (3, 3). Такава квалификация на Библията
се среща повече от 120 пъти в Корана. Очевидно авторът на Корана не е
имал право да премълчи тази истина.
15) Ислямът твърди, че Старият и Новият Завет на Библията също са
дадени от Аллах, но били променени от евреите и християните с течение
на времето. Ето защо се наложило Аллах да даде Корана като последно и
най-вярно откровение и, разбира се, като корекция на Библията. Ислям-
ските богослови трябва да отговорят поне на следните важни въпроси:
а) Как ще обяснят хилядите оригинални ръкописи на Библията (8,000
от Стария Завет и 25,000 от Новия Завет), които напълно потвърждават
истинността на библейския текст? Ако той е бил променен от хората, то
това трябва да се докаже с факти, като се съпостави оригинала с промене-
ното. Ръкописите не потвърждават такова нещо. Такава е историческата и
археологическа наука. За да се обори, са необходими факти, а не просто
твърдения. Такива факти липсват.
б) В Сура 10, 94, както и в Сури 5, 44 и 46 се казва, че в Библията
(Теврата и Инджила) Аллах е дал „истината, светлината и е посочил
правия път на хората.“ Ако тази истина е била променена от хората,
то Аллах трябваше обезателно да каже кое точно и как е променено. А
това щеше да бъде и най-добрата обосновка защо се е наложило да даде
Корана толкова много години по-късно.
в) Библията забранява строго добавянето към нея или отнемането от
написаното в нея (Втор. 4, 2; 12, 32; Притчи 30, 6; Откр. 22, 18-19). Това
знаят както евреи, така и християни. Ако те действително са били вярващи
хора, те едва ли биха рискували вечността си с такова едно действие. Но да
допуснем, че това може и да е станало. Тогава възникват два неразрешими
въпроса: Кога е станало това? Преди или след появата на исляма? Ако е
станало преди, каква е била мотивацията на тези хора, за да правят това
нещо? Та те не са знаели, че ще се появи исляма! А ако е станало след
появата на исляма, тогава те не са имали абсолютно никакъв интерес, тъй
като ислямът е бил техен враг. Ако някой е променил текста на Библията,
това трябва да е бил мюсюлманин, за да покаже, че Коранът се е появил,
като допълнение на Библията. Но ислямските богослови твърдят, че това
не може да бъде мюсюлманин. Тогава допускането е неистина.
16) Друг съществен въпрос, на който очакваме отговор е: Ако библей-
ският Бог и Аллах са идентични, както в исляма се вярва, защо Аллах се
представя в Корана с името „Аллах“, а не е използвал името „ЯХВЕ“, с
което се представя в Библията? Ако става дума за един и същи Бог, Който
е вечен и неизменен, Той не би трябвало да си променя името.
Ислямските богослови смятат, че тези две думи били идентични, което
е абсолютно невярно. Изключена е всякаква граматическа идентичност
между думите ЯХВЕ и Аллах. ЯХВЕ на иврит означава „АЗ СЪМ ВЕЧНО
СЪЩЕСТВУВАЩИЯТ.“ Аллах на арабски означава „единственият, който
заслужава поклонение.“ Думата „Аллах“ не е производна нито на „ЯХВЕ“,
нито на „ЕЛОХИМ“, нито на „АЛЕЛУЙЯ“, както някои ислямски апологети
твърдят. Повече информация по този въпрос можете да намерите в кни-
гата на д-р Робърт Морей „Ислямската инвазия“ в раздела „За истинския
произход на Аллах.“ Там по научен път убедително се доказва, че Аллах е
предислямско езическо божество, чието светилище Кааба е било в Мека.
Ако Аллах беше приел в Корана библейското име „ЯХВЕ“, то тогава
щеше да се изключи всякакво съмнение за евентуална езическа същност
на Аллах. Тогава без всякакъв проблем ислямът щеше да бъде възприет от
евреи и християни, които обаче отхвърлят поканата на Мохамед, тъй като
много добре са знаели кой е Аллах и че Той няма нищо общо с библейския
Бог ЯХВЕ. Ако Аллах беше приел в Корана името ЯХВЕ, щеше много
бързо да се получи по мирен начин обединение на трите монотеистични
религии в една и без насилие да се ислямизира света.
Защо Аллах не е приел това име?
Има само един правилен отговор и той гласи: Защото Той знае, че е
напълно различен от библейския Бог ЯХВЕ. Да, Аллах знае, но ислямските
богослови не знаят и без много да мислят, твърдят, че те са един и същ…!
И тъй, става ясно защо Аллах в Корана е приел името на един арабски
бог от предислямско време, а не е приел библейското име ЯХВЕ в него-
вата оригинална форма. Това е честно и достойно признание от страна на
Аллах, че библейският Бог и Аллах от Корана не са едно и също нещо. А
това означава, че християни и мюсюлмани не се молят на един и същи Бог.
17) Ислямските богослови трябва да намерят отговор на въпроса защо
в Корана има много предписания, наставления и поучения, отнасящи се до
живота тук на земята, а липсва сигурна информация относно съдбата във
вечността. Според ислямското предание сам Мохамед не е знаел къде ще
бъде във вечността (The Correct Books of Bukhari, Bd.9, 87, N 145). Инфор-
мацията за вечността е от съдбоносно значение, докато човек е на този свят.
18) Твърде загадъчна е седемдесет и втората Сура „ДЖИНОВЕТЕ.“
Най-напред трябва да се даде яснота какво представляват джиновете?
В Корана се казва, че Аллах е създал джиновете, за да му служат (Сура
51, 56). В ислямското богословие („Свръхестествените способности на
джиновете“ от Хамди Омер) джиновете се свързват с магьосничеството,
вълшебството, черната магия, медиумите, гадателите, врачките, окулти-
зма, спиритизма (сеанси за викане на духове на починали), призраци и други
свръхестествени сатанински явления. Всички тези неща се вършели от
лошите джинове с цената на човешки души, които те предоставяли на
Иблис (Сатаната). Основното действие на джиновете е да отклоняват
мюсюлманите от петте им основни задължения към Аллах. Лошите джи-
нове се отъждествяват с демоните (шейтаните), т.е. тези две понятия се
идентифицират. В популярната ислямска литература тези две понятия
също се отъждествяват.
В края на статията си Хамди Омер пише: „Светът на джиновете е
едновременно зловещ и двуличен“ (noorbg.net). Такова е всъщност и уче-
нието на Библията за демоните.
На някои от стиховете в Сурата за джиновете ислямските богослови
трябва обезателно да дадат някакво разумно тълкувание. Ето само няколко
стиха от тази Сура, които се нуждаят от разяснение: След като джиновете
са чули Корана, те го наричат „безкрайно чуден Коран“ (1); след това те
са повярвали в Аллах – „повярвахме в него (13) и са станали мюсюлмани
– „има между нас такива, които са мюсюлмани“ (14).
След като джиновете се отъждествяват с демоните, как така те се възхи-
щават на Корана (72, 1)? Значи ли това, че авторът на Корана и джиновете
имат някакви общи интереси?
Основание за такъв въпрос дава и стих осми на същата 72-а Сура: „На-
истина помъчихме се ние джиновете да достигнем небето, но намерихме,
че изпълнено е то със стражи, пламъци и огнени факли.“ Тази картина
отговаря на библейското описание на ада. Значи ли това, че джиновете,
описани в Корана, имат нещо общо с ада, описан в Библията?
И най-загадъчното, може би в целия Коран, е в стих 19„Когато
рабът на Аллах (т.е. Мохамед) изправи се, за да Му отправя молитви
на Него, те (т.е. джиновете) на тълпи струпват се край него, за да го
слушат.“ В прав текст този стих показва, че когато Мохамед се е молил
на Аллах, около него са се струпвали джинове, т.е. Мохамед се е молил
в присъствието на джиновете.
Този стих дава невероятни възможности за спекулации относно същ-
ността на Аллах, на Корана и на исляма. Ето защо ислямските богослови
обезателно трябва да обяснят какво означава този стих, за да предпазят
своето вероизповедание от нежелани интерпретации.
19) Ислямските богослови твърдят, че Коранът е корекция, допълне-
ние и продължение на Библията и че Мохамед е последният и най-велик
пророк на Аллах. Ако това е така, то възникват три деликатни въпроса:
а) С какво Коранът превъзхожда новозаветното християнско учение на
Библията? б) С какво в духовно и морално отношение Мохамед превъз-
хожда Христос? в) С какво ислямът превъзхожда християнството?
На тези въпроси трябва да се даде отговор, за да могат хората да се
ориентират към истината.
Има още твърде много въпроси, на които ислямските богослови трябва
да дадат отговор, като например: Защо Аллах дарява райско блаженство на
когото си пожелае (Сура 57, 21)? Как да разбираме учението на Корана, че
Аллах предопределя и сам осъществява злото, което сполетява Неговите
последователи (Сура 57, 22)? А как да си обясним твърдото решение на
Аллах да напълни ада (Джехеннема) „както с джинове, така и с хора“?
(Сура 32, 13) и др.
Знае се, че Сурите, които Мохамед е получавал в Мека, са предимно
с миролюбив характер, а тези, които е получил в Медина по-късно имат
подчертан военнолюбив и агресивен характер. Тук ислямските богослови
трябва да отговорят поне на два въпроса: а) Защо това е така? б) Кой вид
от Сурите дава истинската картина за Аллах и исляма?
20) Ислямските богослови трябва да изяснят и противоречието в Корана
относно създаването на човека. От какво Аллах е създал човека? Защо
поставяме този въпрос? Защото сам Аллах предлага три напълно различ-
ни отговора: а) От пръст (3, 59; 15, 28); б) От мъжка семенна течност с
примеси (76, 2) От съсирена кръв (96, 1-2)? Кое от трите е вярно? Ако е
вярно само едното, то другите две не са истина. Допустима ли е лъжа в
една свещена книга… ?
21) Обикновеният мюсюлманин трябва да постави следните няколко
въпроса на ислямските богослови:
1. Коранът учи, че Аллах като Бог възнаграждава с райско блаженство
за убийство. Съвместимо ли е това с качествата на един истински Бог?
2. Защо Коранът приписва на Христос качества, които само един Бог
може да притежава, а пък отрича, че Той е Бог и Спасител на човеците?
3. Как да се обясни огромната разлика в духовно и морално отношение
между Христос и Мохамед? Мохамед като последен и най-велик пророк би
трябвало да превъзхожда Христос. А в действителност е точно обратното.
4. Как да си обясним факта, че голямата част от тероризма и атентатите
в света се извършват от мюсюлмани?
5. Защо Аллах прощава, на когото си иска и наказва, когото си иска?
Тогава как да сме сигурни къде ще бъдем след смъртта – в ада или в рая?
Дали това не е въпрос на късмет?
6. Ние мюсюлманите в България, имаме чудесни взаимоотношения
с християните. Според Корана обаче те са неверници и трябва да биват
избивани, ако не приемат нашата вяра. Какво да правим? Ако не приемат
исляма, трябва да ги избиваме, за да се харесаме на Аллах. А ако про-
дължаваме да сме приятели, то рискуваме да разгневим Аллах? Как би
постъпил Мохамед на наше място?
7. Ние досега си мислехме, че християнският Бог и Аллах са един и
същи, но само имат различни имена. От тази книга разбрахме, че те не са
един и същи. Щом е така, то кой от двамата е истинският? Защо единият
говори за любов, а другият – за омраза и убийство на неверниците?
8. Ние не познаваме добре Корана и вярваме на това, което в джамията
ни се казва. Имамът казва, че раят е пълен с удоволствия, ядене, пиене,
красиви жени и т.н., че в рая ние не отиваме с телата си. Тогава как ще се
реализират тези удоволствия там?
9. Чуваме християните да казват, че който не вярва, че Христос е Бог,
че е Спасител и че е възкръснал, ще отиде в ада. Вярно ли е това?
10. В тази книга се прави сравнение между Библията и Корана, библей-
ския Бог и Аллах, Христос и Мохамед и историята на двете религии. Тези
сравнения показват, че това са коренно различни религии. Истината е там,
където се предлага по-добра ценностна система. Това е християнството.
Какво е положението с исляма?
11. В книгата прочетохме, че много образовани мюсюлмани и дори
имами се отказват от исляма и приемат християнството. Защо го правят?
Как да си обясним това нещо? Та тези хора познават много добре Корана!
Знае се, че те рискуват живота си с това…
Ислямските богослови трябва да дадат на мюсюлманите някакъв раз-
умен отговор на всички тези въпроси. В противен случай рискуват тези
честни, добродетелни и благочестиви мюсюлмани да преминат към друга
религия. И ние виждаме, че това се случва.
22) Знае се, че Аллах, Коранът и Мохамед са основните и най-важни све-
щени авторитети, върху които се гради ислямът, и които определят вярата
и програмират начина на живот на всеки мюсюлманин. Въз основа на био-
графиите на Мохамед, сме задължени да поставим на ислямските богослови
следните три въпроса: 1) Кои и колко от личните качества на Мохамед го
определят като пророк? 2) С кои свои качества Мохамед може да се сравни
с известните преди него пророци в Библията и Корана? 3) Ако Мохамед не
притежава в пълнота качествата, които трябва да притежава един пророк,
то какви са основанията на неговите последователи да го наричат пророк?
23) И накрая, как ислямските богослови ще отговорят, ако някой им
посочи следните седем причини, защо не иска да стане мюсюлманин:
1) Защото някои от качествата на Аллах не отговарят на качествата на един
истински Бог. 2) Защото не съм сигурен дали ще бъда спасен във вечността.
3) Защото моралните качества на Мохамед не отговарят на морала за един
пророк на истински Бог. 4) Защото в Корана има много несправедливост,
жестокост и противоречия. 5) Защото разпространението на исляма е ста-
вало предимно с насилие, меч и смърт. 6) Защото почти всички убийствени
атентати се вършат от последователи на исляма. 7) Защото истинските
последователи на Корана и на Мохамед проявяват необуздана агресия
към неизповядащите исляма, наричайки ги „неверници“.
Ислямските богослови трябва да намерят разумен и убедителен отговор
на всички тези въпроси, ако искат да спечелят някого за исляма или пък
да убедят мюсюлманина да си остане такъв.
ИЗВОД
На всички тези поставени въпроси ислямските богослови трябва да
намерят приемлив отговор, за да не останат длъжници както на обикно-
вените мюсюлмани, така и на много други хора, които проявяват интерес
към исляма. В противен случай тези богослови рискуват да изпаднат
в противоречие с обикновената логика, както и да понесат ударите на
Библията, която безкомпромисно дава най-точното определение на всяко
нещо, което е в противоречие с нейното учение.
А ето какво казва Библията за небиблейските религии и техните
божества:
„Всички богове на народите са нищо“ (1 Парал. 16, 26); „Всички богове
на народите са идоли“ (Пс. 95, 5); „Мразя почитателите на суетните
идоли“ (Пс. 30, 7); „И пред лицето на Бога ще потреперят идолите
египетски“ (Исаия 19, 1); „Защото излеяното от човека е лъжа, и няма
в него дух. Това е пълна суета“ (Иер. 10, 14-15); „Има ли между суетни-
те езически богове, които да произвеждат дъжд?… Не си ли Ти това,
Господи, Боже наш?“ (Иер. 14, 22); „Понеже идолите говореха суета…
разказаха неверни сънища и утешаваха напразно, затова и народът се
скита като стадо“ (Захария 10, 2); „Затова и за езическите божества
(идоли) ще има съд; понеже те станаха гнусота пред Божиите създа-
ния, съблазън за човешките души и мрежа за нозете на неразумните“
(Премъдрост Сол. 14, 11); Колкото за ядене на идолски жертви (курбани
б.а.) знаем, че идолът (езическото божество б.а.) е нищо и че други бог
няма, освен Единаго Бога“ (1 Кор. 8, 4).
Въз основа на тези няколко стиха трябва да се попитаме: Кой стои зад
божествата на небиблейските религии?
Отговор: Това е този, който е враг на истинския Бог и на Неговото
Слово – Библията!