Глава тринадесета: Действия, които говорят и думи, които действат

Най-удивителното молитвено събрание

През 1988 г. бях поканен в Англия с моя близък приятел Майкъл Маса да поучаваме за една седмица. Двама приятели ходатаи от Англия – Дерек Брант и Лий Съндерланд – ни поканиха да служим на една група от около 40 представители на 4-те британски острова (Англия, Шотландия, Уелс и Ирландия). Тръгвайки натам, аз не осъзнавах няколко неща. Първо, не отчетох влиянието, оказано от годините ходатайство, представени в тази група хора – само Лий беше ходатайствал за Англия почти 30 години. Този „незначителен” детайл означаваше, че всичко можеше да се случи.

Второ, не знаех, че Святият Дух ще дойде с такава сила, че през последната вечер няма да мога да си завърша посланието. Когато спрях и казах: „Присъствието на Бога е толкова силно, че не мога да продължа”, дух на покаяние и ходатайство за Англия слезе върху всички и остана до края на вечерта. Без съмнение това стана едно от най-удивителните молитвени преживявания в живота ми. Пророческите действия и изявления (термини, които ще обясня накратко), които дойдоха, бяха невероятни. Ние изповядвахме Езекил 37:1-10 върху земята така, както самият Езекил пророкува върху сухите кости на Израил и Божия Дъх. Стояхме мълчаливо около час, без да помръднем или да произнесем дума, в дълбоко покаяние и страх от Господа. Мъжете сред нас цяла нощ обхождаха земята в покаяние и пророческо ходатайство, като стояхме в пролома за мъжете в страната. Беше удивителна вечер. Трето, все още не знаех, че Бог ми дава духовна власт над народа на Англия. Бях получил пророчества и писания от различни хора, които ми говореха за призив за нациите. И аз определено чувствах, че това е така, но не осъзнавах конкретния призив за Англия, нито властта, която го съпътстваше. Даде ми се Еремия 1:10 не веднъж: „Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да градиш и да садиш”. Но аз не бях сигурен, че искам този призив, и трябва да призная, че не го приемах изцяло. 

Призивът на неохотния пророк

През май 1994 г. същата тази група ни покани отново в Англия, заедно с хвалебна група от Съединените щати, водена от Дейвид Морис, мой близък приятел. „Ще завършим последното си събрание, като съчетаем Духа със Словото чрез помазано пророческо хваление, след което ти, Дъч, ще споделиш пророческо Слово за нацията – ми казаха те. – Ще наемем някоя от старите катедрали в Англия и ще проведем службата там. Чувстваме, че това ще освободи нещо в духа и ще проправи път Бог да се движи.” „Аз нямам пророческо Слово за Англия и освен това съм твърде зает” – беше моят отговор. И останах на това мнение до няколко седмици преди времето за събранието.

По това време трима различни ходатаи ми казаха в течение на една седмица, че съм пропуснал Божието водителство и че трябва да отида в Англия. Те бяха много мили и учтиви, но Святият Дух беше малко по-прям в тълкуванието им: „Събуди се, Шийтс!” И поради духовната ми проницателност, три независими изобличения ми бяха достатъчни. След последното веднага вдигнах телефона и казах на секретарката си да се обади в Англия и да им каже, че съм пропуснал водителството на Бог и ако нямат никой друг, ще дойда. „Не, нямаме никой друг – й казали те. – Ние знаехме, че той трябва да дойде. Просто чакахме и той да го чуе.” Когато всички, освен вас знаят Божията воля за живота ви, това ви кара да се чувствате ужасно недуховен!

За да не сметнете, че тази книга е автобиография, ще мина към същността. На последното ни събрание в Англия, всяко от които беше много силно, служехме в Уестминстър Чапъл. Докато се подготвях да проповядвам в тази добре известна църква с богато наследство, която се намира съвсем близо до Бъкингамския дворец, чух дълбоко в духа си следните думи (надявам се, че сте готови за това; предполагам вече знаете, че съм малко радикален): „Тази вечер няма да проповядваш на присъстващите. Ще проповядваш на нацията. Трябва да прокламираш Словото Ми за нея, да я призовеш към праведност, святост, покаяние да се върне при Мен. Извикай помазанието Ми, Моя огън и Моето присъствие отново в страната!” Тъй като не исках домакините ми да ме сметнат за твърде странен, им съобщих какво възнамерявам да направя. А после го направих!

Проповядвах на ефира. Проповядвах на правителството. Проповядвах на грешните в Англия. Проповядвах на цялото тяло Христово в Англия. Никога не съм се трудил по-усърдно. Чувствах се като че ли воювам и се опитвам да пробия през орди от демони. В края на посланието си седнах зад платформата напълно изтощен, плувнал в пот и почти замаян. Нямах усещане нито за победа, нито за поражение, единственото, което чувствах, беше изтощение от битката. Лий Съдерланд, голям ходатай, отговорна за моята покана, истинска майка във вярата, дойде при мен с мила и разбираща усмивка. Като хвана лицето ми с длани, тя ме увери: „Всичко е наред, миличък, ти успя. Постигна това, което беше необходимо”. По-късно тя ми каза: „Миличък (Лий нарича всеки „миличък”), нали вече прие, че Бог те е призвал за тази нация и ти е дал власт?” „Да, госпожо” – казах кротко и покорно като малко дете на майка си, след като току що е получило ценен урок.

Повече няма да се съмняваш, нали?” „Не, госпожо.” „Добре, тогава ще те поканя пак, когато Господ каже, че е време. Съгласен ли си?” „Да, госпожо.” Върнах се месец по-късно!

Една седмица след служението ни в Англия ни се обадиха отново. Новината беше: “Започнало е съживление в Лондон.” Наистина беше започнало обновление в нацията и много хора идваха при Христос, а хиляди бяха обновени и докоснати от Святия Дух. 

Помазание „бумеранг” – действие и слово

Никога не бих предположил, че съживлението идва единствено заради нашето служение. Годините на ходатайство от мнозина и безбройните часове самопожертвователен труд на стотици благочестиви мъже и жени имат много по-голям принос а това от всичко, което нашата група изобщо можеше да направи. Каква роля играехме ние? Пророческо поклонение – прокламиране чрез песни и процесии на блясъка, величието, господството и властта на Бога и пророческа прокламация на Божието Слово и воля в духовния свят.

Има един интересен аспект на ходатайството, който малко хора разбират, а още по-малко използват. Това е пророческото действие и слово. Какво имам предвид? Когато кажем, че нещо е пророческо, това означава, че или говори за бъдещи неща, или прокламира чрез действия и думи нещо от Бог. Във втория случай може изобщо да не се отнася за бъдещето. Нещо, което е пророческо по природа, може да е или предсказателно или декларативно, или и двете. Всяко от тях може да има предсказваща или подготвяща цел. Пророческите думи и действия проправят път в същия смисъл, в който Йоан Кръстител със своите думи и действия подготви пътя за идването на Месията и за разкриването на Божията слава (виж Исая 40:1-5). Пророческото служение проправя път за Божията слава и служението на Исус. Пророческите действия и думи подготвят пътя, за да може Бог да работи на земята. В известен смисъл те дават възможност на Бог да направи нещо, тъй като стават средство или метод, чрез който Той е избрал да работи. Те не освобождават Бог в смисъл, че Той е вързан – Бог очевидно не е вързан. Но те Го освобождават в смисъл, че:

1. Покорството към Бог поражда отклик от страна на Бог, както ще видим по-нататък в тази глава, пророческите действия и думи не означават нищо, ако не са водени от Бога. В същия смисъл, когато Бог дава инструкции, те трябва да се изпълняват. той избира да прави нещата по определен начин. Тъй като е Бог, Той има това право. Но когато избраният от Него начин се реализира, Той извършва това, което е необходимо.

2. Вярата освобождава Бога. Когато Той казва: „Направи това!”, вярата и покорството го освобождават.

3. Те Го освобождават в смисъл, че Неговата творческо и активно Слово се освобождава на земята. Божията творческа сила, енергия и способност, която идва чрез Неговото Слово, чрез пророческо Слово.

Ако не сте отворени за откровение, никога няма да можете да приемете това. Отворете сърцата си за светлината! По-пълно определение би било: „Пророческото действие или слово е нещо, извършено или казано в естествения свят под водителството на Бога, което подготвя пътя, за да може Той да се движи в духовния свят, което в крайна сметка води до промяна в естествения свят”. Какво партньорство между Бог и човек! Бог ни казва да направим или кажем нещо. Ние се подчиняваме. Нашите думи или действия повлияват на небесния свят, който пък въздейства върху естествения. Това може би е помазание „бумеранг”!

Сигурен съм, че вече можете да дадете Библейски примери за това, но нека ви дам няколко. Първо искам да ви дам пример за пророческо действие, което предхожда и/или освобождава действие на земята. След това ще разгледаме пророческото слово. 

Пророческо действие

Мойсей простря жезъла си над Червено море и това беше пророческо действие (виж Изход 14:21). Защо беше необходимо Мойсей да простира жезъла си? Защото Бог му каза. Той искаше жезълът, който е символ на властта, да бъде прострян над Червеното море. Ако жезълът не беше прострян, Червеното море нямаше да се раздели. Бог всъщност каза: „Аз искам пророческо действие да Ми даде възможност да направя това”. Друг пример за пророческо действие беше Мойсей, който издигна жезъла на властта при Рафидим, където Израил се биеше с Амалик (Изход 17:9-13). Разказах тази история в 9 глава, за да покажа разликата между власт и сила, но тя е и ясна демонстрация на пророческо действие. Мойсей беше на планината с издигнат жезъл. Когато го държеше високо, Израил побеждаваше. Когато ръцете му отслабваха и той го сваляше, Амалик побеждаваше. Проблемът не беше в куража на армията. Мислите ли, че тези войници на бойното поле са гледали Мойсей, вместо да воюват? Нямаше нищо общо с куража им, те вероятно дори не са забелязвали кога жезълът е бил вдигнат или свален. Това беше свързано с нещо, което ставаше в духовния свят. Пророческо действие предизвикваше нещо в небесата. Така властта на Бога се връщаше обратно на земята и носеше победа на Израил. Не бих могъл да го обясня по-добре.

Някои неща по отношение на Бога просто не могат да се обяснят. 

По Божия начин – дори, когато е нелогичен

Друг пример за пророческо действие е, когато Мойсей удари скалата в Изход 17:6. Той взе жезъла на властта, удари скалата и потече вода. Защо? Защо Бог искаше да стане по този начин? Можем да говорим много за символиката на това действие и вероятно да разберем защо го направи, но основното е, че когато Бог иска да направи нещо по определен начина, някой на земята трябва да извърши действие, което често е нелогично, но освобождава нещо в духа, което пък дава резултат на земята. Обикновено не потича вода, когато ударите скала освен, ако Бог не ви е казал да го направите. Когато Той ни каже да направим нещо, това въздейства в духа, повлиява на земята и дава резултат – като вода от скала. Това е пророческо действие!

Много от тези примери се появяват в Писанията. В ІV Царе 13:14-19 Елисей беше на смъртно легло и цар Йоас дойде при него за съвет. Асирийците бяха обградили Израил и той потърси наставление от пророка. Елисей каза: „Това е стрелата на Господното избавление, царю. Сега вземи тези стрели и удряй земята.” Това беше изпитание за царя. Неговите действия щяха да бъдат пророчески. Без да знае какво пророкът очаква от него, той взе стрелите и удари три пъти земята. Пророкът беше наскърбен и ядосан. „Три пъти ще надделееш над враговете си и после те ще те победят – каза той. – Трябваше да удариш поне пет или шест пъти и тогава щеше да ги победиш”. Това не ми звучи справедливо. От къде трябваше да знае царят, че трябва да продължи да удря? Мисля, че смисълът е в това, че ако Бог ти каже да удариш три пъти, удари три пъти. Но, ако просто ти каже да удряш, удряй, докато ти каже да спреш! Бог търсеше пророческо действие, но не получи това, което искаше. А също и царят! В Писанията хората биваха изцелявани чрез пророчески действия. Исус плю на земята и направи кал, намаза с нея очите на един слепец и му каза да се измие в къпалнята Силоам (Йоан 9:6-7). Прокаженият Нееман трябваше да се потопи седем пъти в река Йордан (ІV Царе 5:10-14). „Не искам!” – каза той. „Тогава няма да оздравееш” – отговори слугата му. Защо? Защото Бог избра да работи по този начин. И когато Бог реши да направи нещо по определен начин, нищо друго няма да помогне!

Синди Якобс в книгата си „Божият глас” описва пророческото действие така: „Понякога Бог иска от хората Си като цяло да направят нещо, което е не само пророческо, но има и голяма сила като форма на ходатайство, което да доведе до дълбока промяна. През 1990 г. заедно с група от „Огнени жени” отидохме в Русия, за да ходатайстваме за нацията. Бяхме водени да направим няколко пророчески действия. Пътуването ни беше малко преди падането на съветския комунизъм и се случиха няколко неща, които ни наведоха на мисълта, че сме следени. Преди да тръгнем, приятелката ми Бет Алвс сънува, че сме заровили Божието Слово в земята. Това доведе до важно пророческо действие по време на пътуването ни. Една стратегия за ходатайство, която използвахме, е, да направим обиколка на града с автобус. Това е нещо чудесно, тъй като водят туристите на всички исторически места. Едно от местата, които посетихме, беше Московският държавен университет – бастион на комунистическото учение. Докато седяхме на една стена близо до университета, аз си спомних съня на Бет и се сетих за брошурата „Четири духовни принципа”, която беше в чантата ми.

Веднага разбрах, че тук трябва да направим това, което Бет беше сънувала. Бързо скочих (имахме само няколко минути, преди да тръгне автобуса), и казах: „Хайде, нека да посеем Словото в земята!” Няколко жени тръгнаха след мен. Запъхтяна, аз им напомних, докато тичахме, за съня на Бет и им казах за брошурата. Огледах се наоколо, за да намеря прикритие зад някое дърво, където да извършим пророческото действие. (Бяхме се натъкнали на един човек на Червения площад, за който бяхме почти сигурни, че е агент на КГБ и тъй като не искахме преждевременно да започнем служение в затвора, трябваше да внимаваме!) Когато намерихме прикрито място, аз коленичих и започнах да ровя. Това беше неуспешен опит, тъй като успях само да си счупя маникюрите. Накрая намерих пръчка и изкопах дупка. Пуснах брошурата в дупката и бързо я зарових, докато другите се молеха. Като протегнах ръка към университета, започнах да пророкувам: „От семето на тази брошура ще произрастат евангелски училища и тук ще се преподава теология.”

По-късно, след падането на комунизма в Русия, Били Греъм създаде там евангелски училища. Сестра Вайлет Китли, моя приятелка, каза, че е била основана църква в Московския държавен университет от Християнския център Сило (голяма църква в Окланд, Калифорния).

Какво стана чрез това пророческо действие? То е ходатайствено по природа. Всъщност може да се нарече и ходатайствено действие. Може това, което се случи, да ви се струва неубедително. Ние не можем да докажем връзката между покорството на пророческото действие и създаването на евангелско училище. Но на много места в Писанията виждаме как Бог говори на Своите деца да извършат ходатайствено пророческо действие и в резултат на това Той се движеше мощно.” 

Пророческо слово

Да разгледаме няколко библейски примера за пророческо слово, предшестващо действието на Бог. В Еремия 6:18-19 Еремия пророкува като каза: „Земя, земя, земя, чуй Словото на Господа.” Мнозина биха ме сметнали за пълен глупак, ако изляза от къщи и кажа: „Чуй ме сега, цяла земя! Ще говоря на всички народи.” Но точно това направи Еремия. Това беше пророческо слово, което звучеше нелогично. Въпросът не е в това, което думите ни обикновено предизвикват. Това са думи, изказани от името на Бог, които освобождават Неговата сила да извърши нещо. Не се ли случва точно това, когато проповядваме и прогласяваме Евангелието, което е Божия сила за спасение (Римляни 1:16)?

Когато устата ни говори Божието Слово, се освобождава силата на тези думи. Не се ли случва точно това, когато използваме Словото Му като меч при духовното воюване? Той изпълва думите ни с Божествената сила. Тогава защо да не ни позволява да бъдем Неговия глас и в други ситуации? Когато Еремия каза: „О, земя! Земя! Земя! Чуй Словото на Господа!” беше като че ли Бог казва: „О, земя! Земя! Земя! Чуй думите Ми!” Преди това Бог каза на Еремия, че ще го използва да изкоренява и да съсипва, да гради и да сади (Еремия 1:10). Забележете, че в Еремия 31:28 Бог казва, че е направил точно това: „И както бдях над тях, за да изкоренявам, да събарям, да съсипвам, да погубвам, да наскърбявам, така ще бдя над тях, за да градя и да насаждам, казва Господ”. Необходимо е да видим, че Бог направи тези неща чрез думите на Своя пророк.

В Михей 1:2 пророкът казва: „Слушайте, всички племена, и ти, земльо, и всичко, що има в теб, и нека бъде Господ Йехова свидетел против вас, Господ из святия Си храм”.

Не бихте ли се чувствали глупаво, ако кажете: „О, земя и всичко, що е в нея, Бог иска да ви говоря. Слушате ли ме?” Но Михей направи точно това. Очевидно не го чу цялата земя… така, както и бурята не чу, когато Исус й каза да утихне, нито смокинята, когато Той й заповяда да умре. Но няма значение дали някой ни чува. Това, което трябва да разберем, е силата във вдъхновените от Святия Дух думи, които освобождават Божията сила. 

Да станем Негов глас

„Но това бяха Исус и пророците” – може да каже някой. Да, но след като смъмри бурята, Исус смъмри и учениците Си за техния страх и неверие, като имаше предвид, че те трябваше да я смъмрят. Също така след като прокле смокинята, Той ни обеща, че можем да говорим на планината и да я хвърлим в морето. Той описваше силата на вдъхновеното от Святия Дух Слово. Ние сме Божият глас на земята. В книгата си „Молеща се църква” Сю Къран цитира С. Д. Гордън: „Молитвата определено действа на Бог. Тя не може да повлияе на Неговите цели. Но тя влияе на Неговите действия. Всичко, за което някой някога се е молил, разбира се имам предвид всички правилни неща, Бог вече е възнамерявал да извърши. Но Той не прави нищо без нашето съгласие. Неговите намерения са били осуетявани от липсата на желание от наша страна. Когато открием Неговите намерения и ги направим свои молитви, ние Му даваме възможност да действа.”

Осия 6:5 е силен стих за Божия съд: „Затова ги изсякох чрез пророците, убих ги с думите на устата Си и съдбите Ми се явяват като светлината”. Как Бог направи това? Чрез Словото, изговорено от пророците – Божието Слово, излязло чрез човеци. Искам ясно да заявя, че за да бъде ефективно словото, то трябва да идва от Бога. „Така ще бъде Словото Ми, което излиза от устата Ми; не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам” (Исая 55:11). Моля ви, разберете, че когато Бог каза това, Той нямаше намерение да говори от облаците. Той говореше за това, което им беше казал и продължаваше да им казва чрез пророк Исая. Всъщност Той заяви: „Думите на този човек са Мои думи. Той е Моят глас. Думите няма да се върнат празни, но ще направят точно това, за което Съм ги изпратил чрез този човек”. Това е величествено! Разбира се, има някои, които смятат, че днес Бог не ни говори директно, че Той използва само Библията, което означава, че единственото, което можем да говорим от Негово име, е Писанието. Аз дълбоко уважавам моите братя и сестри, които вярват в това, и бих ги насърчил да изповядват Писанията. За тези, които вярват, че Святият Дух може да говори в нашия дух, бих казал: „Слушайте Неговите наставления, когато се молите, и щом получите водителство, смело кажете или направете това, което Бог ви е казал.” Разбира се всичко, което правим трябва да бъде преценявано според Писанията и да не е в противоречие с тях!

Бет Алвс в забележителното си молитвено ръководство „Мощният воин” дава отлично подробно наставление, как да чуваме Божия глас. Би било добре да изследвате тази и други подобни книги, за да сте сигурни, че знаете как да разпознавате Божия глас. Съветвайте се с благочестиви и зрели водачи, преди да направите нещо публично или нещо, което изглежда много странно. Не следвайте примера на пророк Исая, който тичаше из града гол (вероятно е носел препаска около бедрата си). Бъдете мъдри и когато се съмнявате, не правете нищо. Никога не правете нещо, което противоречи на Писанията или може да донесе укор на името на Господа. 

Да кажем това, което Бог е казал

Думата „изповед” в Новия Завет е homologia, което означава „да кажа същото нещо”. Библейската изповед е, да кажем това, което Бог казва – нито повече, нито по-малко. Ако не кажем това, което Бог казва за ситуацията, няма да има никакъв резултат. Но ако кажем това, което Бог казва, ще постигнем много. В Писанията Божието Слово е наречено семе. Коренът на думата на гръцки е speiro. Spora и sperma са варианти на тази дума и в Новия Завет и двете са преведени като „семе”. Лесно е да видим в тях думите „спора” и „сперма”. Божият начин за възпроизвеждането или раждането на живот е Неговото Слово, чрез което се новородихме (І Петрово 1:23), изчистихме (Йоан 15:3), съзряхме (Матей 13:23), бяхме изцелени (Псалм 107:20), освободени (Йоан 8:31-32) и т. н. Когато Бог изговори Слово, Той пръска семена, които ще покълнат. Божието Слово никога не е безплодно. То винаги има резултат. Когато говорим Божието Слово под водителството на Святия Дух, ние пръскаме Божието семе, което дава възможност на Бога да произведе живот!

Йов 22:28 казва: „Вие също ще заповядате нещо и то ще ви бъде утвърдено”. Думата „заповядате” означава „решавам и заповядвам” – решавам нещо и заповядвам то да стане. Смисълът на думата omer, която е преведена „нещо”, е „дума, заповед, обещание”. По-точен израз на този стих би бил: „Ще заповядате или ще направите изявление”. После се казва, че то ще се утвърди. „Утвърди” е гръцката дума qum, което означава не само „утвърждавам”, а и „издигам се, изправям се”. Мисля, че Бог ни казва следното: „Вие ще изречете слово и то ще се надигне. Ще пръснете Моето семе. То ще се надигне (израсте) и ще установи нещо на земята.” Защо не установим спасение на земята, като пръснем семена на спасение? Да установим свобода за някого, като хвърлим семена на свобода. да установим единство в църквата и град, като заповядаме семена на единство. Да установим Божията съдба за децата си, като посеем семена на съдба. Да засеем собствената си градина. Да я поддържаме добре и да видим, дали Божието Слово няма да даде плод. Да представим победата на кръста чрез устата си! Йов 6:25 гласи: „Колко са силни правдивите думи!” „Силни” е думата marats, което означава още „да окажа натиск”, както пръстенът на царя притиска документа със своя печат, така и нашите думи запечатват неща. Еклисиаст 12:11 казва: „Думите на мъдрите са като остени и като заковани гвоздеи от изкусните”. Нашите думи са като пирони, които строят нещо в духа. Така, както пиронът държи дъската на мястото й, думите държат Божиите обещания на мястото им, като изграждат нещо в духа. 

Пророкуване на кости и дъх

Езекил и долината на сухите кости е друг пример за пророческо изказване. „Говори на тия кости!” – каза Бог на пророка. Можете ли да си представите какво си е помислил Езекил? „Да им говоря? Господи, ако искаш да кажеш нещо на тези скелети, защо не го направиш сам?” Но Езекил се покори и каза: „О, сухи кости, слушайте Соловото на Господа”. И те послушаха! Кост се свърза с кост и плът ги обви. Но в тях все още нямаше живот. Следващата задача на Езекил ме удивлява дори повече от пророкуването върху кости. Господ каза: „Пророкувай на дъха”.

По-нататък в тази глава ни се казва, че дъхът, на който той пророкува, беше Святият Дух. Бог не каза: „Пророкувай чрез Святия Дух.” Той каза: „Искам да пророкуваш на Святия Дух.” Езекил го направи и Божият Дух направи това, което един човек Му каза. Невероятно!

Дали пророкът заповядваше на Святия Дух? Всъщност не. Той не заповядваше на Бог, той заповядваше от името на Бог, което беше Божието намерение от сътворението – Той работеше заедно с човека. „Баща и синове” ООД управляваше планетата! Бог работеше чрез пророческо слово, излязло от устата на човешко същество. Кой може напълно да разбере това? 

Да говориш на стената

Преди няколко години Господ изпрати в Берлин Дик Ийстман, президент на „Всеки дом за Христос”. Бихте ли искали да получите такава задача от Бог? Берлинската стена все още не беше паднала и Дик чувствал Святият Дух да казва: „Искам да се качиш на самолета за Германия, да отидеш до Берлинската стена, да положиш ръце на нея и да кажеш: В името на Исус, падни!” Това било всичко. Пет думи и можел да се върне вкъщи. Представете си как бихте отишли при съпругата си, да й кажете: „Скъпа, Господ ми каза да направя нещо.” „Да, и какво е то” „Ами, трябва да отида в Германия.” „И какво ще правиш там?” „Ще отида до берлинската стена.” „О! И какво ще правиш при берлинската стена?” „Ще положа ръце на нея и ще кажа: В името на Исус, падни! И след това се връщам вкъщи.” Това няма ли да предизвика интересна дискусия?

Точно това направил Дик, защото разбирал силата на пророческото действие и Слово. Дик не би претендирал, да е единственият човек, използван от Бога за падането на берлинската стена. Но малко след това стената беше съборена. 

Видение за младежите

Преди няколко години бях във Вашингтон Д. С. на Националния ден за молитва заедно с група младежи от „Калвари къмишан” от Спокейн, Вашингтон. Съпругата ми и аз ги придружавахме, защото няколко месеца преди това, докато им служех, получих невероятна картина – мисля, че беше видение. Картината представляваше стадион, пълен с млади хора, изцяло посветени на Бог.

Докато гледах, това множество от младежи започна да излиза от стадиона и заля нацията, като носеше съживление. Споделих видението с тези млади хора и дух на ходатайство слезе върху нас за около 30 минути. Беше велико време на молитва за младежите на Америка. Когато спряхме да се молим, усетих, че трябва да се присъединя към тези младежи на предстоящото им пътуване до Вашингтон Д. С. Скоро след като пристигнахме, усетих Бог да ми говори: „По време на това пътуване ще ти дам потвърждение, че ще изпратя съживление в тази нация. Ще ти покажа, че и младежите ще играят важна роля в това.” 

Потвърждение на видението

Първото потвърждение дойде на Националния ден за молитва. На основното молитвено събрание тази сутрин бяха събрани около 400-500 души – сенатори, конгресмени, държавни служители и духовни водачи на нацията. Аз не бях включен в програмата, но бях там, за да се съглася в молитва, както повечето участници. Младежите от „Калвари къмишан” някак си бяха получили разрешение да участват в програмата, което само по себе си беше чудо. Когато бяха поканени за техните 15 минути, те излязоха по пътеката, пеейки „Изцели земята ни”. Докато пееха, Духът на Бога слезе в залата като одеало. Вероятно би било по-точно да се каже, че кръжеше. В никой друг момент Божието присъствие не се чувстваше толкова силно. Не видях никой, който да не плаче. Д-р Джеймс Добсън, който говори след тях, каза през сълзи, че рядко ставаме свидетели на формирането на историята. Сигурен съм, че всички присъстващи вярваха, че този ден оказа влияние върху историята на нашата нация. После тези млади хора се срещнаха с Норм Стоун, човек от тяхната църква, Харвест Крисчън Фелошип. Няколко години по-рано Бог призова Норм да преброди Америка седем пъти като пророчески акт на покаяние и ходатайство, заради бебетата, убити чрез аборти. Сега той прави своята пета обиколка, като ходи и ходатайства за неродените. Това е пророческо действие! Младежите от „Калвари къмишан”, повечето от които са от същата църква, ходеха след него по 20 мили на ден в продължение на две седмици и се молеха.

Нощта преди тези младежи да се присъединят към Норм, аз чух следните думи от Господа: „Това е пророческо изявление, че поколението, което сатана се опитва да убие чрез аборти, следващото поколение воини на земята, няма да бъде унищожено. Аз изпращам тези млади хора, да крачат след Норм, като пророческо послание, което казва: Не! Това е Моето поколение, сатана, и ти няма да го вземеш!” По-късно същата вечер чух думите: „Аз отново ще потвърдя, че изпращам съживление в тази нация, в което младежите ще играят основна роля. Ще го направя чрез четенето на Библията тази вечер.” Бях записан за участие в тридневното четене на Библията пред сградата на Конгреса. Всеки участник можеше да чете 15 минути и трябваше да чете от там, до където е стигнал предходният. Аз не избирах кога да чета, някой ме беше записал предишния ден и ми каза, че трябва да съм там в полунощ на следващата вечер. Поради това, което Господ ми говореше по онова време, аз Му казах: „Господи, има само един начин да разбера, че Ти потвърждаваш тези неща чрез четенето на Библията. Когато отида, искам да ми кажат, че мога да чета от Авакум или от Агей.” Това не беше руно, нито аз изпитвах Господа. Направих това заради нещата, които Той вече ми беше казал чрез тези две книги. Знаете ли колко са големи тези книги? В моята Библия те са само осем страници. Каква е вероятността, без да съм избрал кога и какво да чета, когато дойде редът ми, да ми кажат: „Ето, прочетете тези осем страници”? Приближих се до жената, която отговаряше за четенето. „Вие ли сте Дъч Шийтс?” „Да, аз съм.” „Вашият ред е след 15 минути – след този човек. Имате избор. Можете да четете или от Агей, или от Авакум.” Почти припаднах!

Можете да си представите с каква власт прочетох Словото, като правех пророчески изявления за правителството с пълна вяра, че идва съживление! 

Каквото ви каже, направете го!

Бог призовава църквата Си към ново разбиране за пророческото Слово и действия и ролята ни като Негов глас и тяло на земята. Когато Той ни говори за Своите планове, колкото и глупаво да ни се струва да вдигнем жезъл, да говорим на мъртвите духом, да обикаляме квартала, да маршируваме по улиците, да удряме скала, да заповядваме на земята, да полагаме ръце и да говорим на стени, да обикаляме Америка, да четем Библията пред Конгреса, да говорим на нация, която не слуша, ние трябва да го направим! Господ може да ви води да отидете в стаята на непокорното си дете, да помазвате с масло и да се молите над дрехите му, да говорите над леглото му или друго символично действие. Други ще трябва да пророкуват над града си и правителството. Някои ще трябва да маршируват около територия, като я обявяват за Божие притежание. Каквото и да ви каже Бог, направете го. Бъдете смели да изявите Божието Слово за някоя ситуация!

Пръскайте семето на Словото Му на земята и очаквайте жетва. Тя ще бъде утвърдена. Ще се надигне! Ще дойде живот! „Вие вече знаете, че сте призвани да го направите, нали?” 

Въпроси за размишление

1. Дайте определение за пророческо слово и действие. Обяснете как те „освобождават” Бога. Дайте библейски примери.

2. Обяснете връзката между Божието Слово, семе и думите, вдъхновени от Святия Дух.

3. Намерете библейски стихове, които да заповядате за нечие спасение, изцеление и т. н. Намерете стихове, които да заповядате за вашия град.

4. Не е ли Бог добър?