Глава трета: Да представяме Исус

В търсене на отговор

Когато не знаеш какво търсиш, вероятно никога няма да го намериш. Когато не знаеш какво правиш, вероятно няма да го направиш добре.

Спомням си как един ден в гимназията стоях в часа по английски. Никога не съм бил много добър по английски. Бях твърде зает с важни неща като игра на футбол и бягане. Беше петък следобед и имаше важен мач вечерта. Вероятно може да се досетите къде беше умът ми.

След като запратих топката в края на игрището, чувайки оглушителния вик на тълпата, умът ми постепенно се върна в часа по английски. Учителката говореше за „сегашно причастие”. Аз нямах никаква представа какво е това, но не ми звучеше добре. Знаех, че сегашно означава или че се отнася за настояща ситуация или за нещо, което присъства в стаята. „Дъч – каза учителката, вероятно разбирайки, че не внимавам, – можеш ли да ни кажеш къде е сегашното причастие?”

Не знаех дали да гледам в пода, в тавана или през прозореца. Опитвайки се да изглеждам колкото е възможно по-невинно, интелигентно и заинтересувано, аз се огледах из стаята, преди да отговоря. „Не, госпожо. Не виждам никъде това причастие. Но не се тревожете. Сигурен съм, че ще се появи.” Така и никога не разбрах какво е това „сегашно причастие”, но сигурно не е било толкова страшно, колкото мислех, защото, когато казах това, всички се изсмяха.

Изпитах облекчение от това, че съм успокоил поне малко една очевидно разтревожена учителка и се измъкнах от една потенциално унизителна ситуация.

Какво все пак е ходатайството?

Не, не е!

Знам, че казахте молитва или нещо подобно. Но технически погледнато ходатайството изобщо не е молитва! Ходатайствената молитва е молитва. Ходатайството е нещо, което някой прави и то може да се направи в молитва. Това е почти толкова объркващо, колкото сегашното причастие, нали? Представете си го така. Съгласието не е молитва, но има молитва на съгласие. Вярата не е молитва, но има молитва на вяра. Така, както човек не може съзнателно да се моли с молитва на съгласие, докато не разбере какво е съгласие, така човек няма да е ефективен в ходатайствената молитва, докато не разбере какво е ходатайство. Следите ли мисълта ми?

Преди да дадем определение за ходатайство, за да можем да дадем и определение за ходатайствената молитва, ще дадем определение в контекста на 1) Божия план за човечеството при сътворението; 2) Провалът на този план при падението, и 3) Божието разрешение на проблема.

С това ще постигнем следните задачи:

1. Ще разберете концепцията за ходатайството така, че да можете да разберете ходатайствената молитва.

2.  Ще видите ролята на Христос като Ходатаят (нашата ходатайствена молитва винаги ще бъде само продължение на Неговото дело на ходатайство. Това е много важно и ще става все по-ясно в процеса на четене).

3. С това знание ще станете най-духовният човек в молитвената си група. 

Определение за ходатайство

Нека първо да разгледаме ходатайството само по себе си, след което ще го разгледаме в контекста на падението.

Според речника на Уебстър „ходатайствам” означава „заставам между; посреднича между две страни с цел примиряване на тези, които имат различия или са в противоречие; застъпвам се; посреднича”. Според същия този източник „посреднича” означава „заставам между две крайности; посреднича между две страни като приятел на всяка от тях; преговарям с личности в разногласие с цел примиряване или изглаждане на различията; посреднича за мир; ходатайствам”. Забележете, че двата термина са много близки и за определението им са използвани някои общи думи като между, посреднича и примиряване. Забележете също, че всяка е използвана в определението на другата.

Както ясно може да се види от тези определения, идеята за ходатайство може да се обобщи като посредничество, застъпване за някой друг, представяне на една страна пред друга и то не се ограничава само до юридически ситуации. Ходатайство се извършва всеки ден в нашите съдилища, когато адвокати се застъпват за своите клиенти. Това се случва и при сключването на договори, когато адвокати представляват едната страна пред другата. Ходатайство има всеки ден в офиси, по време на бизнес срещи, когато секретарки и други заместници представляват някого пред някой друг. В това няма нищо духовно. То е свързано с предаване. То е свързано с власт.

Свежда се до представителство. Както споменахме в предходната глава, да представляваш означава „да представиш отново”.

Преди години баща ми нае посредник (ние го наричахме адвокат) да го представлява в съда. Татко беше спрян от полицаи, жестоко бит и хвърлен в затвора пред очите на майка ми и сестра ми, която по това време е била на три години. Полицаите го взели за някой друг! Татко всъщност се прибирал от църковна служба, където бил проповядвал същата вечер, което усили иронията и несправедливостта на цялото насилие. Нашият адвокат посредничеше между баща ми и съдията, другият адвокат и полицаите. Той изслуша случая, събра доказателства, разбра какво иска баща ми и след това го представи отново в съда. Той посредничи добре и ние спечелихме.

Не всяко ходатайство е в смисъла на това, което прави адвокатът. Това е само един пример. Всяко представителство или посредничество е ходатайство. Нека да разгледаме това в светлината на сътворението и падението. Адам трябваше да представлява Бог на земята, като управлява вместо Него. Бог каза на Адам какво иска и Адам Го представи на всички останали на земята. Адам беше посредник на Бог. Адам буквално беше Божият ходатай или посредник на земята. 

Христос – най-великият ходатай

Адам, разбира се, се провали и Бог трябваше да изпрати друг човек, наречен „последният Адам”, за да направи това, което първият Адам трябваше да направи, и да възстанови това, което първият Адам беше разрушил. Така че, Христос дойде да представи Бог на земята. Той стана ходатай или посредник, като представи и застана между Бога и човечеството.

Според Йоан 1:18 Исус ни показа Бог. „Никой никога не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви”. Гръцката дума, преведена като „изяви” е exegeomai, от която произхожда английската дума exegete. Вероятно сте чували за малкото дете, което рисувало нещо и учителката му казала: „Това е интересна рисунка. Какво има на нея?” „Нарисувал съм Бог.” „Но никой не знае как изглежда Бог.” „Ще разберат, когато свърша” – казал младият художник.

Исус дойде и ни обрисува Бога! Сега ние знаем как изглежда Той. Но това не е единствената насока на Неговото посредничество. Има голяма ирония във факта, че човекът, който трябваше да е Божий посредник или представител на земята, сега се нуждаеше от някой, който да се застъпи за него. Този, който беше създаден да представя Бога на земята, сега се нуждаеше от някой, който да го представлява пред Бог. Христос, разбира се, стана този представител, ходатай или посредник. Той не само представяше Бог пред хората, но също представи човека пред Бог. Този Богочовек беше застъпник за двете страни. Той е последният и единствен посредник. Той е „Апостолът (Бог за човечеството) и Първосвещеникът (човечеството за Бог) на нашата вяра” (Евреи 3:1). Той е великият посредник на Йов, между небето и земята с една ръка върху човека и другата върху Бог (Йов 9:32-33). Придобихте ли представа? Посредничеството на Христос в съответствие с буквалното значение  на думата не беше молитва, с която Той се моли, а дело на посредничество, което Той извърши.

Надявам се, че сте готови за това: Аз не вярвам, че ходатайството, което Христос извършва сега в Небето за нас, е молитва. Убеден съм, че това се отнася за Неговата посредническа работа (І Тимотей 2:5), това, че Той е нашият Адвокат пред Отца (І Йоан 2:1). Той сега действа като наш представител, осигурявайки ни достъп до Отца и до придобивките от изкуплението. Всъщност Той ни казва в Йоан 16:26, че не иска и не моли Отец заради нас: „В оня ден ще искате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас”. Тогава какво прави Исус, когато ходатайства за нас? Той посредничи не, за да ни оневини за греха, както направи при изкуплението, а за да представи всеки от нас на Отца като Негови предани деца. Когато аз се приближавам до трона, Той винаги е там и казва: „Отче, Дъч е тук, за да говори с Теб. Той не идва заради собствени заслуги или праведност, а заради Моите. Той идва в Мое име. Ти си спомняш, че застанах между Теб и Дъч и му дадох достъп до Теб. Той иска да Те помоли за някои неща.” Можете ли да си представите как Отец отговаря: „Разбира се, че си спомням, Сине. Ти го направи един от Нашите. Тъй като той дойде чрез Теб, Дъч е винаги добре дошъл тук.” Тогава Той поглежда към мен и казва: „Ела смело при Моя трон на благодатта, сине, и кажи молбата си.” Исус не се моли за нас. Той ходатайства за нас, за да можем ние да се молим. Това се има предвид с израза „да искаме в Негово име”.

Нека разгледаме още един аспект на ходатайството на Христос в контекста на падението. След падението човечеството се нуждаеше главно от две нещо. То се нуждаеше от някой, който да застане между него и Бог, за да го примири с Бог, и от някой, който да застане между него и сатана, за да го отдели от сатана. Едното беше обединяване, а другото отделяне. Едното – възстановяване на господство, а другото – премахване на господство. Това беше двустранно ходатайство. Ние се нуждаехме и от двете. Исус направи и двете. Като ходатай-посредник Той застана между Бога и човечеството, като ни примири с Отец; и между сатана и човечеството, като пречупи хватката на сатана. Това беше изкупителното дело на ходатайството и то е завършено.

Затова в легалния смисъл на изкуплението на човечеството Христос е единственият ходатай. Затова Писанието казва: „Защото има само един Бог и един ходатай между Бог и човеците – човекът Исус Христос” (І Тимотей 2:5). Това откровение е жизнено важно. То означава, че нашите молитви на ходатайство винаги са само продължение на Неговото дело на ходатайство. Защо това е толкова важно? Защото Бог не би зачел ничие друго ходатайство, освен Христовото и защото това разбиране ще направи ходатайствените ни молитви много по-силни.

Нека да се върнем към нашия диалог в тронната зала. Аз стоя там и моля Отец да покаже милост и да даде спасение на хората от Тибет. Отец би могъл да отговори: „Но как да го направя? Те са грешни. Те се покланят на фалшиви богове, което в действителност е поклонение на сатана. И освен това те дори не желаят да бъдат спасени. Самите те никога не са молили за това.” Аз отговарям: „Защото Исус ходатайства и посредничи за тях, Отче. Аз се моля заради това, което Той направи. А Той се нуждае от човек, който да иска вместо Него, защото Той сега е на небето. И както Той ме научи, аз се моля Твоето царство да дойде и Твоята воля да бъде в Тибет. Аз се моля чрез Него. И аз Те моля да го направиш единствено поради изкуплението, което Исус извърши.” Отец отвръща: „Правилен отговор! Ти чу човека, Гавраил! Какво чакаш още?” 

Божиите канали

Когато казвам, че нашите молитви за ходатайство са само продължение на Неговото дело на ходатайство, разликата е в това, че Той направи, а ние само го доставяме. Не трябва да създаваме нищо – примирение, освобождение, победа и т. н., а да раздадем както направиха учениците с хляба и рибата (вижте Матей 14:17-19). Нашето призвание и функция не е да заместим Бог, а да Му дадем възможност да действа. Това ни освобождава от страх и ни дава смелостта, да знаем, че:

  • Производителят просто иска да доставя чрез нас.
  • Ходатаят иска да ходатайства чрез нас.
  • Посредникът иска да посредничи чрез нас.
  • Представителят иска да представлява чрез нас.
  • Победителят иска да наложи победата Си чрез нас.
  • Служителят на примирението е дал на нас служението на примирение (ІІ Коринтяни 5:18-19). Ние сега Го представляваме в Неговото представителство. Бог продължава да въплъщава Своята изкупителна цел в живота на хората.

Не освобождаваме никого, никого не примиряваме с Бога и не побеждаваме врага. Работата е вече извършена. Примирението е осъществено. Освобождението и победата са постигнати. Спасението е извършено. Ходатайството е извършено! Напълно! Край! Какво облекчение!

И все пак… Ние трябва да се молим за освобождението и реализирането на тези неща. Така че, бих ви предложил следното библейско определение за ходатайствена молитва: „Ходатайствената молитва е продължение на служението на Исус чрез Неговото тяло – църквата, в което ние посредничим между Бога и човечеството с цел, да примирим света с Бог или между сатана и човечеството с цел, да наложим победата на кръста.” Христос се нуждае от човек на земята, чрез когото да се представи, както направи Отец. Човекът, който Отец използва, беше Исус.

Хората, които Исус използва, сме ние – църквата. Той каза: „Както Отец изпрати Мен, така и Аз изпращам вас.” (Йоан 20:21). Представителят е някой, който е изпратен. Изпратените имат власт, докато представляват този, който ги е изпратил. И ударението не е върху изпратения, а върху този, който го е изпратил. Определянето на условията и способността да ги изпълни или наложи, са изцяло отговорност на изпращащия, а не на изпратения. Например, посланик, който представлява страната си в друга страна, е изпратен. Той няма собствена власт, но е упълномощен да представлява властта на страната, която го е изпратила. Исус беше изпратен. Затова Той имаше власт. Той я получи от Отец, който Го изпрати. Четиридесет пъти само в Евангелието на Йоан Исус споменава важния факт, че е изпратен от Отец. Резултатът от това беше, че сме изпратени и представляваме Исус. Докато действаме в тези граници, ние действаме във властта на Христос. И всъщност не ние вършим делата, а Той. Нека да ви дам един пример. През 1977 г., докато се молех за предстоящо пътуване до Гватемала, чух думите: „На това пътуване представи Исус на хората.”

В началото смъмрих гласа, като мислех, че е нечист дух, който се опитва да ме измами. Но гласът дойде отново, като този път добави думите: „Бъди Неговият глас, Неговите ръце, Неговите крака. Направи това, което знаеш, че Той би направил, ако беше там в плът. Представлявай Го!”

Изведнъж разбрах. Аз нямаше да представлявам себе си или служението, за което работех. Трябваше да представлявам Исус така, както Исус представляваше Отец, като говореше Неговите думи и вършеше Неговите дела. И ако наистина вярвах, че действам като посланик, тогава можех да вярвам, че нищо не зависи от моята власт и способности, а от Неговите. Просто представлявах Него и това, което Той вече беше направил. 

Исус от Галилея стана Исус на Гватемала

Веднъж в Гватемала пътувах с група до далечно село, откъснато от всеки съвременен град. Там нямаше електричество, водопровод или телефон. Целта на нашето отиване там, беше да построим заслони за местните хора, чиито кирпичени домове бяха разрушени при унищожително земетресение през 1976 г. В него бяха убити 30.000 души и 1.000.000 останаха без домове. През деня превозвахме материали и строяхме малки едностайни къщички за тях. Вечер провеждахме служби в центъра на селото, като им проповядвахме Евангелието на Исус Христос и обяснявахме, че Неговата любов ни накара да дадем от своето време, пари и енергия, за да им помогнем.

Ние служехме в продължение на цяла седмица, но много малко хора идваха при Христос. Хората слушаха, но не откликваха. През последната вечер на нашия престой аз трябваше да проповядвам. Точно преди да започне службата един от членовете на групата ми каза нещо, което беше видял в другия край на селото малко момиче, шест или седем годишно, вързано за едно дърво. Не вярвайки на това, което вижда, той попитал семейството, което живеело там, защо това малко момиче е вързано за дървото. Очевидно тя живеела там почти като куче в задния двор – мръсна, раздърпана, безпомощна и сама. „Тя е луда – отговорили родителите. – Не можем да направим нищо друго за нея, затова просто я връзваме.” Сърцето ми се съкруши, докато слушах историята.

Това беше в ума ми, когато започнахме службата. Няколко минути след като започнах посланието си, стоящ на сгъваема маса под звездите, същият глас, който ми беше говорил преди пътуването, започна да ми говори отново: „Кажи им, че ще се молиш за малкото момиче, вързано за дървото в другия край на селото. Кажи им, че ще го направиш в името на този Исус, за Когото им проповядваш. Кажи им, че чрез Него ще победиш нечистите сили, които я владеят, и че когато тя се освободи, ще разберат, че това, което проповядваш, е истина. Ще могат да повярват, че Исус, за когото проповядваш, е такъв, какъвто казваш, че е.”

Аз откликвах на гласа в сърцето си със страх и трепет. Мисля, че казах нещо като: „Какво?” 

Някои инструкции

И тъй като съм мъж на вяра, отговорих: „Каква е другата възможност?” „Непокорство и провал – беше отговорът. – Спомняш ли си какво ти казах преди пътуването? Представлявай Исус!”

Вяра започна да се надига. „В тази ситуация ударението не е върху мен – си мислех аз, – а върху Този, който ме е пратил. Аз съм просто Негов говорител. Аз просто освобождавам това, което Той вече е направил. Той е извършил работата за освобождаването на това момиче. Моите молитви само оповестяват делото. Аз съм само доставчик на това, което Той вече е произвел. Бъди смел, пратенико! Приведи победата в действие!” С нова увереност започнах да казвам на хората какво възнамерявам да направя. Те поклатиха глави в знак на разбиране, когато споменах за момичето. Заинтригуваните изражения преминаха в изненада, докато слушаха за намеренията ми.

Тогава се помолих. През тази лунна нощ в малкото селце в Гватемала пред една шепа слушатели, моят живот се промени завинаги. Исус излезе наяве. Стана жив и реален… достатъчен… готов! Вчерашният Исус стана Исус днес и завинаги! Исус от Галилея стана Исус на Гватемала.

И нов план се разкри пред мен. Една нова представа се оформи – Исус и аз! 

Небесният модел

За първи път аз разбрах небесния модел: Исус е Победителят, ние сме тези, които привеждат победата в действие; Исус е Освободителят, ние сме тези, които донасят освобождението; Исус е Главата, ние сме тялото. Да, Той освободи малкото момиче. Да, селото се обърна към Христос. Да, Исус победи чрез Своя пратеник. Партньорството продължава – Бог и човек. Но правилният модел е от съществена важност. Моите ходатайствени молитви освобождават делото на ходатайството, извършено от Христос. Неговото дело дава сила на молитвите ми, а моите молитви освобождават Неговото дело. Моето дело е продължение на Неговото, а Неговото дело прави моето ефективно.

В бизнеса на Царството ние не сме в производствения отдел. Ние сме в отдел „пласмент”. Има голяма разлика. Той произвежда, а ние разпределяме. 

Величествените, представящи Неговото величие

Мисля, че това ни прави Негови съработници. Вие как мислите? Аз мисля, че Христос е величествен и иска и ние да бъдем „величествени”. Смирени величия, представляващи Неговото величие, но въпреки това велики. Повече от победители! Христос и Неговите християни, променящи земята. По света има много наранени хора „вързани за някое дърво”. Вие работите с някои от тях и живеете близо до други. Един от тях може би току що ви е обслужил на касата в магазина, показал ви е вашата маса в ресторанта или ви е сервирал. Техните вериги са алкохол, наркотици, насилие, разрушени мечти, отхвърляне, пари, похот… Мисля, че разбрахте.

План А е: свръхестествени, но обикновени хора като теб и мен да 1) повярват с цяло сърце в победата на Голгота, да бъдат убедени, че тя е пълна и окончателна и 2) да поемат своята роля като пратеници, посланици, овластени представители на Победителя. Нашата задача е не да освобождаваме, а да вярваме в Освободителя; не да изцеляваме, а да вярваме в Изцелителя!

План Б е: да прахосаме това, което идва от кръста, да оставим измъчените и тяхното страдание, да крещим с мълчанието си „няма надежда”, да чуем Отец отново да казва: „Търсих, но не намерих никой”, да чуем Сина отново да вика: „Работниците! Къде са работниците?

Хайде, църкво! Нека да развързваме! Нека да им кажем, че има Бог, който се интересува от тях! Нека да Го представляваме, да посредничим, да ходатайстваме!

Има ли някой, който го прави? 

Въпроси за размишление:

1. Дайте определение за ходатайство и ходатайствена молитва. Каква е разликата? Защо това е важно?

2. По какъв начин са свързани ходатайството и посредничеството?

3. Какво имах предвид, като казах, че Христос е Ходатаят, а нашите молитви са само продължение на Неговото дело?

4. Обяснете двата аспекта на ходатайството на Христос – примиряване и отделяне, във връзка с двустранната нужда на човечеството след падението.

5. Какво е значението на това, да си изпратен?

6. Познавате ли някой, вързан за „дърво”? Моля ви, помогнете му!