Глава седма: Пеперуди, мишки, слонове и мишени

Случайност

Съпругата ми Сеси и аз бяхме в последния ден от тридневната си ваканция в това любимо за туристите място. Наблюдавах как лодките издърпват някого от брега, той отскача във въздуха и после над морските вълни. Тези любители на морето се рееха без усилие в продължение на 5-10 минути, като се наслаждаваха на свободата от ограниченията на сушата и след това биваха изхвърляни обратно на брега. За удивление и радост на нас, по-боязливите, те се приземяваха леко и получаваха аплодисменти. Те дори не се намокряха. Два дни аз наблюдавах това. Винаги съм искал да скоча с парашут – всъщност по-скоро исках да разбера как се чувства човек, когато скача, но бях достатъчно умен, да не го направя, преди да се оженя. След това жена ми ме помоли да не го правя, което ми послужи за извинение. Но докато гледах това, си помислих, че може би това ще задоволи любопитството ми. Накрая реших, че не съм чак толкова любопитен.

Ние, мъжете, постоянно се нуждаем да впечатляваме жените, като показваме безстрашие и способност да се справим с всяко предизвикателство. „Това изглежда страшно” – каза жена ми. „О, сигурно не е толкова трудно – отговорих аз с убедителен глас. – Трябва само да се засилиш и да оставиш лодката да свърши останалото. Бих го направил, но ти сигурно няма да ми позволиш. Освен това не си струва парите.” За мой ужас тя каза развълнувано: „О, нямам нищо против. Всъщност бих искала да видя как го правиш, а и не е толкова скъпо. Опитай!” „Небесни Отче – извиках в себе си, – измъкни ме от това!” „Сам се измъкни – чух в сърцето си. – Сам си го навлече.”

„Не, наистина бих искала да го направиш. Ще стане страхотна снимка, а и какво може да ти се случи? – попита тя. – Хайде, направи го!” „Добре – казах аз глупаво. – Наистина, какво може да ми се случи?” Има моменти в живота ни, когато трябва да се престорим, че сме се контузили, да изфабрикуваме внезапно главоболие или просто да се смирим, да признаем, че сме егоистични лъжци и да се покаем. Аз реших да си запазя репутацията. Но смятате ли, че Бог със Своята справедливост и чувство за хумор би позволил това? Виж Матей 16:25.

Беше последната сутрин от нашия престой. Трябваше да си тръгнем след около час. Бях облечен като за тръгване. Дори си бях сложил часовника. Та, нали дори не докосваш водата. Трябваше да се досетя, че не винаги всичко върви, както трявбва, когато ме накараха да подпиша един формуляр, но… Бях първият този ден. Излизането беше доста рутинно и след секунди бях на 60 метра височина и се наслаждавах на гледката, която се откриваше към плажа. Тъй като бях първият за деня, те ме превеждаха покрай плажа на около 45 метра от брега, за да могат да рекламират бизнеса си за деня. Всъщност, започна да ми харесва. Беше наистина високо. Хората на брега започнаха да ми махат и да ме окуражават. Бях център на внимание. Аз, разбира се, също им махах по не твърде демонстративен начин. Само се правех на готин. Изведнъж придобих странното усещане, че водата се приближава. Секунди по-късно бях сигурен, че е така. Още няколко секунди и със силен шум паднах във водата. „Как падат великите?” „Това е невъзможно – помислих си аз. – Сигурно сънувам. Сънувам кошмар.” Но никога в съня си не бях усещал вкуса на солена вода и скоро осъзнах, че изобщо не е сън и е напълно възможно. Доплувах до лодката, чийто двигател беше отказал и се качих на борда. Вече бях съвсем готин! Успяха да запалят лодката и се върнахме там, от където бяхме тръгнали. Малко наперен, сякаш исках да кажа: „Нищо особено. Всъщност беше забавно.” Слязох на плажа. Мисля, че жена ми и до днес не знае как действително се чувствах. Както повечето жени, тя никога не усеща, когато мъжкото ми его се надига. Дори вчера, когато тя смяташе, че трябва да спрем и да попитаме за посоката… Вече чувам умът ви да прещраква.

Чудите се коя част от историята ще има нещо общо с ходатайството, освен няколкото кратки секунди, когато бях в усърдна молитва. Всъщност използвах още едно от определенията на paga – „падам върху”. Тя е свързана с приземяване или слизане на определено място и смисълът е, че това става случайно. Следователно можем да използваме фразата „натъквам се” или „сблъсквам се”.

Ще ви дам стих, свързан с тази история и ще ви обясня връзката й с молитвата, но първо нека споделя още няколко въвеждащи мисли. 

Нашият помощник

Тази глава е посветена на нашия помощник Святия Дух. Без съмнение най-важният елемент на успешното ходатайство е, да се научим да действаме заедно със Святия Дух, като Му позволим да прави това, за което е бил изпратен. Исус Го нарече наш Помощник в Йоан 14:26 „Утешителят, Святият Дух, когото Отец ще изпрати…” Някои преводи използват думата Утешител вместо Помощник, но думата parakletos означава „някой, който е призван да бъде с нас и да ни помага и подкрепя”. Това е толкова силна дума, че разширената Библия използва седем думи, за да предаде богатия й смисъл: „Утешителят (съветник, помощник, ходатай, адвокат, укрепител, заместник), Святият Дух…” Аз ще Го разгледам като Помощник и Ходатай. В Римляни 8:26-28 четем, че Той желае да ни помага в нашите молитви: „Така също и Духът ни помага в нашата немощ, понеже не знаем да се молим, както трябва, но Самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания, а Тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля. И знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение”. Забележете, че стих 28 започва с думата „и”, която е съюз, свързващ стих 28 със стихове 26 и 27, като ги прави зависими от това, което се казва там. С други думи не всичко съдейства за добро в живота на християните, докато не са на лице определени условия. Всичко може да съдейства за наше добро и това е Божията воля, но то не става автоматично. Това зависи отчасти от нас. То става, когато са изпълнени стихове 26 и 27.

Аз не вярвам, че ходатайството на Святия Дух, за което се говори в тези стихове се отнася само до говоренето на езици. Но повечето от нас в харизматичните среди вярват, че то трябва да включва този дар, който според нас позволява на Святия Дух директно да се моли чрез нас.

Целта ми тук не е да доказвам това, нито пък искам да кажа, че тези, които не говорят езици, са по-слаби молители. Ако не се молите на езици, никак не бих желал да ви обидя. Аз имам силна любов и уважение към моите не харизматични братя и сестри в Христос. Но не бих могъл да споделя това, което Господ ми е показал от този пасаж, без да спомена молитвата на езици или, както казва Писанието „молитвата в Духа”. Следователно, ще кажа някои неща за това. Но от тук нататък, за да бъда възможно най-точен, без да нараня някого, ще използвам само израза „молитва в Духа”. За читателите харизматици това ще включва и молитвата на езици. А всички останали могат да я възприемат със значението, което тя има за тях. Този пасаж казва, че Святият Дух иска да ни помага в нашата „немощ”. Думата на гръцки е astheneia и буквално означава „без сила или способност”. Смисълът, който се съдържа в тези думи, е „неспособност за постигане на резултати”.

Някога усещали ли сте в молитвите си неспособност да постигнете резултат? Сблъсквали ли сте се с планина, която не можете да отместите? На мен ми се случи преди няколко години, даже преди няколко часа. Това е житейски факт. В този стих Господ ни казва, че една от причините за тази неспособност е това, че не винаги „знаем да се молим, както трябва”. Думата „трябва” тук е много важна дума. „Dei” е правен термин и означава „необходимо, правилно, подходящо за случая, което трябва да се направи и което законът изисква”. Например Лука 18:1 ни казва, че човек „трябва винаги да се моли и да не отслабва”. Това не означава, че е хубаво да се молим. Тук се заявява: „Абсолютно е задължително да се молите!” Исус използва тази дума, когато каза на жената, прегърбена от дух на немощ: „Не трябва ли тази Авраамова дъщеря, която сатана е държал вързана цели 18 години, да бъде развързана в съботен ден?” (Лука 13:16). Причината, която той изтъкна за нейното освобождаване, беше, че тя е Авраамова дъщеря. С други думи тя имаше заветно право на това. Тъй като Той можеше да й даде това, което й принадлежеше, Той всъщност каза: „Не Съм ли длъжен да освободя тази Авраамова дъщеря от немощта й?” Сега, разбирайки силата на тази дума, нека се върнем отново в Римляни 8:26. Господ казва, че не винаги знаем, какво трябва да стане в дадена ситуация. Не винаги знаем какво е необходимо и правилно. Аз понякога се чудя: „Господи, как да се моля за това? Какво трябва да стане?” В други случаи съм се чувствал воден от Духа да се моля за някого, но не съм знаел, защо човекът има нужда от молитва.

Понякога зрелите ходатаи усещат подтик да се молят и не само не знаят за какво се молят, но и не знаят за кого се молят. Те просто чувстват товар за молитва. Говорим за неспособност да постигнем резултат. Говорим за това, че понякога не знаем кое е „необходимо, правилно или подходящо в ситуацията”. Какво да правим в такива случаи?

Точно тогава Святият Дух иска да ни помогне. Той ще ни води в молитвата ни, като вероятно ще ни разкрива неща относно ситуацията или ще ни припомня стихове, върху които да се молим. И Той със сигурност ще ни помогне, като даде сила на молитвите ни. Но друг начин, по който иска да ни помага, е, като се моли чрез нас, докато ние се молим в Духа. 

На правилното място в правилното време

Това ни отвежда до paga и определението, споменато по-рано: „натъквам” или „срещам случайно”. Този път думата е използвана в Битие 28:10-17. Пасажът описва как Яков бяга от Исав, след като му отне първородството. След като беше пътувал цял ден, Яков трябваше да пренощува някъде, защото слънцето залязваше. Стих 11 казва, че той „стигна” (попадна случайно) на едно място и там пренощува. Забележете, че Яков не беше планирал да нощува там, той не беше избрал мястото предварително, а това стана случайно, защото слънцето залязваше. Мястото се оказа много специално – Ветил, което означава „Божий дом”. Яков всъщност го нарече „порта към небето”. Въпреки, че повечето преводи казват, че Яков стигна до „едно място”, еврейската дума казва „на мястото”. Това, което за Яков беше просто „едно място”, на което той попадна случайно, за Бог беше „мястото”, суверенно избрано от Него. Точно там Яков преживя силна и животопроменяща среща с Бог. Там той видя ангелите да слизат и да се качват към небето. Там Бог сключи с Яков завета, който беше направил с Авраам, и му каза, че чрез неговото потомство ще спаси света. Той също му обеща големи благословения – да го закриля и да го върне в обещаната земя. Накратко, това беше мястото, където цялата съдба на Яков беше предсказана и предопределена. Хубава история, но какво общо има с ходатайството и с Римляни 8:26-28? Радвам се, че попитахте!

Както Яков не беше доведен на това място от собствения си ум и разбиране, така и ние не винаги можем да се водим от тях в молитвите си. Затова често се чувстваме слаби в способността си да постигнем резултат. Понякога като че ли стреляме и не улучваме, като че ли трябва да налучкваме как да се справим със ситуацията. В това няма нищо лошо. То е едно от основните значения на paga. Всъщност не е стреляне на посоки, защото това, което за нас е случайност, не е такова за нашия Помощник Святия Дух. Едно от значенията на paga е „мишена”. В Израел тази дума все още се използва в това значение. Затвори очи и стреляй! Като Му позволим да ходатайства чрез нас, както Той суверенно доведе Яков до правилното място в правилното време, ще накара и нашите молитви да се насочат към правилния човек или място, по правилния начин и в правилния момент, като донасят Божията воля в ситуацията. И точно това е необходимо. Ще има Ветил.

Ще има среща с Бога! Небесните порти ще се отворят! Съдби ще бъдат предначертани! Ще се формира историята! „Твърде драматично” – бихте казали. Но ако смятате така, не познавате Бог достатъчно. Или не вярвате достатъчно силно, че Той може да прави чудеса чрез молитвите ви. Аз признавам, че една от причините да не виждаме чудеса е това, че не ги очакваме. Библията – и преди и след кръста ни показва много такива. Но те идват от Бога и за да виждаме повече чудеса, трябва да позволим на Бог да се намесва в повече ситуации. Молитвата в Духа прави това. 

Помазание „пеперуда”

Понякога, когато се моля в Духа, се чувствам като пеперуда. Наблюдавали ли сте някога пеперуда, която лети от едно място на друго? Тя се лута насам-натам, нагоре-надолу. Изглежда като че ли няма никаква представа къде отива. Изглежда почти като пияна. Когато започна да се моля в Духа, без да знам какво казвам, понякога в блуждаенето на ума ми насам-натам, се чувствам, като че ли се опитвам да се движа в помазание „пеперуда”. Накъде отивам? Какво правя? Ще кацна ли на правилното място или при правилния човек? Наистина ли има резултат от това? Но както тази пеперуда знае точно къде отива, така точно Святият Дух насочва молитвите ми. Те ще се приземят, където трябва. Тази истина е илюстрирана в една история, която чух от служител в Кливланд, Тенеси, и тя се е случила по време на едно от неговите събрания. Той служел в малка църква в Канада. Не познавал добре никого в църквата, тъй като бил там за първи път. Около 15 минути след началото на проповедта, чул Святият Дух да му казва: „Спри да проповядваш и започни да се молиш в Духа!” Вярвам, че можете да си представите колко странно би било това, особено поради факта, че той не познавал тези хора. Но водителството на Святия Дух било толкова силно, че той се покорил. „Ще ме извините, но Господ ми каза да прекъсна проповедта и да се моля в Духа.” Той започнал да крачи напред-назад по платформата, като гласно се молел в Духа.

Минали пет минути. Нищо не се случило. Минали десет минути. Все още нищо. Минали петнайсет минути. Нищо. Не знам за вас, но аз бих се изнервил за толкова време. Щях да започна да търся онзи бутон, който един-два пъти ми се е искало да натисна и да изчезна от сцената.

Говорим за слабост и неспособност за постигане на резултат (anaidaia). Той нямал и най-малка представа, защо правел това. Говорим за това, да не знаеш как да се молиш – кое е необходимо, правилно или подходящо (dei). Да се нуждаем да улучим случайно – помазание „пеперуда”! Двайсет минути. Хората просто стояли и наблюдавали.

Изведнъж една жена в дъното на залата започнала да вика, скочила от мястото си и изтичала напред. „Какво има?” – попитал служителят. „Дъщеря ми е мисионерка в Африка – започнала жената – на три седмици път във вътрешността. Пътува се с кола, после с лодка, след това се язди и накрая се ходи пеша – общо 21 дни. Вчера получихме телеграма от хората, с които тя работи, че се е заразила със смъртоносна болест, която убива за три дни. Ако бяха в цивилизовано място, можеше да се лекува, но ще мине много време, докато я докарат до тук. Казаха ни, че сигурно ще умре след три дни и всичко, което могат да направят, е да изпратят тялото й възможно най-скоро. Последният път, когато си беше в къщи – продължи жената – дъщеря ми ме научи на няколко думи от диалекта на хората, с които работи. И вие току що казахте на този диалект: „Радвай се, дъщеря ти е изцелена! Радвай се, дъщеря ти е изцелена!” И наистина беше така!

Това е paga! Това означава да попаднеш на правилния човек в правилния момент и по правилния начин. Това е помазанието „пеперуда”. Защо бяха необходими 20 минути? Защото разстоянието от Канада до Африка е твърде голямо и на Святия Дух Му трябваше време, да го прелети?! Е, може ми не. Не съм сигурен защо бяха нужни двайсет минути. Според мен има няколко причини за необходимостта от устояване в молитва, но за това ще говорим в друга глава.

(Проявете търпение и ще стигнете до там.) 

Заедно да вземем срещу…

Друг начин, по който Святият Дух ни помага в нашето ходатайство, е скрит в значението на думата „помага”. „По същия начин Духът ни помага в нашата немощ” (Римляни 8:16). Гръцката дума е sunantilambanomai. Трябва да можете да говорите на езици, за да изговорите тази дума. Сигурно има някакво откровение в нея. Това е сложна дума, съставена от три думи. Sun означава „заедно със”, anti означава „срещу” и lambano означава „да взема” (да хвана, да придобия). Когато ги съберем заедно, буквалното значение на думата би било „заедно да вземем срещу”. Това звучи ли ви като помощ? Когато сме неспособни да постигнем резултат, Святият Дух не само иска точно да насочва молитвите ни, за да попаднат на правилното място, но Той иска заедно с нас да поеме контрол над ситуацията, като допълни нашата сила със Своята. „Не чрез (ваша) сила, нито чрез (ваша) мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ” (Захария 4:6) ще се преместват планините.

Въпреки че ІІ Коринтяни 12:9 говори за молитвата, молитвата в Духа е вероятно най-силният пример за това, как Неговата сила се показва съвършена в нашата слабост. Когато осъзнаем слабостта си и неспособността си да постигнем резултат, това ни кара да търсим помощ от Него. Ако Му позволим да се моли чрез нас, заедно с нас, Той ще вземе контрол. Ние просто трябва да вярваме, че когато Святият Дух се намеси, нещо ще се случи. Забележете, че думата „помага” и буквалното й значение „заедно да вземем власт срещу” предполагат не Той да го направи вместо нас, а заедно с нас. С други думи това не е нещо, което Святият Дух прави в нас с или без нашето участие, а ние Го правим съучастник, като се молим в Духа, което Му дава възможност да се моли чрез нас.

Преди няколко години съпругата ми Сеси получи обезпокоителна болка в корема. Тя започна като леко неразположение и се усилваше в продължение на една година, когато тя отиде на преглед. Лекарят откри киста на единия яйчник, голяма колкото яйце. Той ни каза, че е необходима операция за отстраняването й, а вероятно и на яйчника. Лекарят беше вярващ и разбираше духовните принципи и аз го помолих да ни даде малко време, да се молим за изцеление. „Докторе – казах аз, – ако ни дадеш малко време, мисля, че ще можем да се справим с това чрез молитва.” Тъй като беше уверен, че кистата не е злокачествена и опасна за живота й, той отговори: „Ще ви дам два месеца. Ако не успеете по вашия начин, аз ще я махна по моя.” „Това е справедливо” – съгласих се аз.

Ние се молихме за Сеси по всички начини, споменати в Библията, които ни бяха известни: полагане на ръце, помазване от презвитерите, молитва на съгласие, изповядване на Писанията, връзване и развързване. Понякога просто трябва да опитате всичко. Следващия път, когато говорите с някой, който твърди, че знае точно какво трябва да стане в молитва или духовно воюване, кажете му, че Дъч Шийтс не му вярва. (Тогава ще попитат кой е Дъч Шийтс, но това да не ви притеснява.)

Нямаше никаква промяна в състоянието й и разбрах, че ще трябва да получим изцелението чрез устояване, като се хванем за него с вяра (І Тимотей 6:12). Между другото повечето отговори на молитва идват по този начин; не като мигновени чудеса, а чрез воюване в добрата битка на вярата и устояване. Чувствах, че трябва да прекарвам по един час на ден в молитва за Сеси.

Започвах молитвата с основанията си да дойда при Отец. После се обръщах към Писанията, с които обосновавах молбата си. Цитирах ги, като благодарях на Отец за Неговото Слово и на Исус за това, че ни е дал изцеление. Това обикновено отнемаше пет или шест минути. И през останалото време се молех в Духа. Това продължи един месец. Някои биха счели, че това е прекалено много време да се молят за едно нещо – по един час в продължение на месец. Други биха казали, че Бог не се нуждае от толкова много време, за да изцели някого. Просто ви казвам това, което подейства при мен. Открил съм, че Бог има много начини да направи нещо. Неговата изобретателност никога не свършва. Ключът за нас е винаги покорството. Един следобед, няколко седмици по-късно, докато се молех в Духа, Господ ми даде видение. Видях как държа кистата в ръцете си и изстисквам живота от нея. Тогава все още не знаех, че буквалното значение на думата „помага” от Римл. 8 гл. „заедно вземам срещу”, но Святият Дух ми показа една чудесна истина. Аз, разбира се, знаех, че не мога реално да взема кистата в ръце, но Той ми показа, че когато Му позволявах да се моли чрез мен, Той „слизаше” и „заедно с мен хващаше” това. Очевидно решаващото нещо беше Неговата сила.

Това ми напомня за мишката и слона, които били добри приятели. Те били заедно през цялото време и мишката яздела на гърба на слона. Един ден, докато прекосявали дървен мост, той се огънал, запращял и се разлюлял под тежестта им. След като преминали, мишката, впечатлена от въздействието, което можели да окажат, казала на слона: „Наистина разтърсихме този мост, нали?”

Това ми напомня и за някои от свидетелствата ни. Човек би помислил, че Той е мишката, а ние слонът. (Може би затова не разтърсваме много мостове.)

Исках да се уверя, че не си въобразявам, и още два пъти Святият Дух ми даде същото видение. И всеки път кистата беше по-малка. Последният път, който беше трети, беше около месец след като бях започнал да се моля. Във видението ми кистата беше колкото малка монета и докато се молех, се стопи в ръцете ми. Знаех, че Господ ми казва, че всичко е свършило. Въпреки, че Сеси все още имаше леко неразположение, вече не можех да се моля за това. Знаех, че всичко е свършило.

Вие знаете какво се случи, нали? Paga!

Заедно взехме власт срещу кистата. Имаше Ветил. Случайно попадение. Носене и отнасяне. Среща. Привеждане в действие. Представяне. Имаше ходатайство! И това може да стане чрез вас! Помазание „пеперуда”, съчетано с помазание „носене” и змията беше поразена отново. Най-важната идея, която искам да предам чрез тази книга, е, че Бог иска да ви използва.

Няма нужда да сте пастир или пророк. Няма нужда да сте най-известният в църквата. Няма нужда да знаете гръцки. Просто трябва да вярвате в Исус, да сте един от Неговите избрани представители, призвани и упълномощени да донасят благословенията на Новия Завет, трябва просто да сте християнин! Бог Отец иска да извърши делото на Исус чрез вашите молитви.

Святият Дух иска да ви помогне. Ветил очаква да го откриете. Истории чакат да бъдат написани и съдби предопределени. Не се страхувайте от това, че не знаете „кое е необходимо, правилно и подходящо”. Не позволявайте на слабостта си да ви доведе до бездействие.

Станете! Или по-скоро позволете на Помощника да се надигне във вас! Заедно можете да разтърсите всеки мост! Само никога не забравяйте кой е мишката! 

Въпроси за размишление

1. Обяснете връзката между Битие 28:10-17 и Римляни 8:26-27. Включете обяснение на paga, помазанието „пеперуда” и молитвата в Духа.

2. Какво прави Святият Дух, за да ни „помогне” в нашата немощ?

3. Помислете за ситуация, за която не знаете да се молите, както трябва. Вземете решение да позволите на Святия Дух да ви помогне. Изберете кога ще Му дадете възможност да го направи.