Глава първа: Въпросът е…

Без надежда

Аз знаех, че жената, за която ще се моля, е много болна. Това, което не знаех, е, че тя е в кома с трахеотомия на гърлото и с тръбичка за хранене в стомаха и е в това състояние от година и половина. Когато я видях за пръв път, беше като да очакваш рецепта, а да получиш операция на мозъка. Нейната сестра, която ме помоли да посетя тази млада жена, не ми беше казала всичко от страх, че няма да отида. Тя знаеше, че ако успее да ме накара да отида поне веднъж, аз вероятно ще се върна пак. Тя беше права! Лекарите не даваха на Даян (това не е истинското й име) никаква надежда за живот, още по-малко да излезе от комата. И дори ако се върнеше в съзнание, по всяка вероятност щеше да е труп поради силното увреждане на мозъка или поне така смятаха лекарите.

Стояли ли сте някога до човек в такова състояние, молейки Бог за чудо? Да стоите до смъртта и да се молите за живот може да е страшно. Това може да ви научи на много неща – за живота, за смъртта, за вас самите и за Бог. Особено, ако стоите до един и същи човек 60-70 пъти в продължение на една година, за около час всеки път. 

Изправени пред неочакваното

Нещата не станаха, както очаквах. В живота рядко се случва така, както очакваме! Очаквах Бог да изцели тази млада жена чрез нашите молитви по един драматичен, лесен и бърз начин. Все пак така ставаше при Исус!

  • Не предполагах, че ще посвещавам на това по 3-4 часа седмично в продължение на една година (включително времето за пътуване).
  • Не очаквах унижения и обиди от персонала на клиниката, в която тя се лекуваше.
  • Не предполагах, че ще плача толкова много.
  • Не предполагах, че ще съм толкова смел на моменти.
  • Не предполагах, че понякога ще съм толкова уплашен.
  • Не предполагах, че това ще отнеме толкова дълго време.
  • Не предполагах, че ще науча толкова много. 

Чудото

Да, Бог възстанови Даян! Той изцели нейния мозък, чийто най-горен слой според лекарите беше напълно унищожен от вируса. Всяка част от него беше покрита с инфекция и лекарите казваха: „Няма надежда”. На първа страница на Дейтън дейли нюз (не е истинското име на вестника) имаше статия, озаглавена „Жена се връща в съзнание жива и здрава след две години в кома”. Лекарите го нарекоха „чудо на медицината”. „Нямам обяснение” – казаха те, въпреки че не отдадоха славата на Бога. Това всъщност се случи в една съботна сутрин, когато Даян беше съвсем сама. По-рано тази седмица тя беше преместена от частната клиника в болница за лечение на някаква инфекция. След провеждането на някои изследвания, лекарите определиха, че състоянието й се е влошило, и съобщиха на семейството, че вероятно скоро ще умре.

Когато сестрата на Даян ми съобщи за това, аз се устремих към болницата. Знаейки, че хората в кома чуват и разбират всичко, което се случва около тях, аз дълго й говорих. Както разбрахме по-късно, поради увреждането на мозъка, Даян не ме е чувала. Но през тази сряда следобед аз й говорих както обикновено. „Този кошмар почти свърши – казах аз и сълзи се стичаха по лицето ми. – Нищо не може да ни попречи да получим чудото. Нищо!

Този спомен е завинаги запечатан в съзнанието ми. Когато излизах от болницата, плачейки, си спомням, че повтарях отново и отново: „Нищо не може да спре чудото. Нищо!

Това не беше просто силна надежда, а огромна вяра. Много пъти се бях обръщал към Бога през тази година с въпроса, дали наистина Той ме е изпратил при онова момиче. И всеки път получавах Неговото потвърждение: „Аз те изпратих. Не се предавай! 

Силата на устояването

Бил съм обвиняван, че съм твърдоглав и предполагам, че е така. Всъщност в доста неприятности съм се въвличал заради упорството си, сред които две големи контузии при игра на футбол с двама души, които имаха доста повече мускули зад упорството си от мен. Но упоритостта, насочена в правилна посока, може да се превърне в добродетел, наречена устояване или твърдост. Установил съм, че това е едно от най-важните духовни качества в християнския живот. Чарлс Спърджън казва: „Чрез постоянство охлювът е стигнал до Ноевия ковчег”. Липсата на твърдост е една от най-големите причини за поражение, особено в молитвата. Ние не знаем как да чакаме. Живеем във века на микровълновата печка. А Бог обикновено е в продължителната обработка.

Така аз постоянствах цяла година и така вярата ми порасна, докато накрая знаех дълбоко в себе си, че ще победим. Галатяни 6:9 беше станал мото за мен „Нека не ни дотяга да вършим добро, защото, ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем”. Моето постоянство беше възнаградено, когато три дни след онази сряда в болницата Даян дойде в съзнание с напълно възстановен мозък. Новината за чудото се разнесе и извън страната. Всъщност клиниката, в която тя се лекуваше, получила въпроси от Европа относно нейното невероятно възстановяване.

Всяка сълза и всеки час, които бях отделил, си заслужаваха чакането, когато видях Даян в съзнание и я чух да казва думите: „Слава на Господа”. Какво научих от това усилие, продължило цяла година? Много. И все още научавам неща. В новинарския бюлетин „Ласт дейс” Леонард Рейвънхил разказва за група туристи, които посетили живописно селце. Те минали покрай старец, седящ до една ограда. Доста ентусиазиран един от туристите попитал: „В това село били ли са родени някои велики мъже?” Старецът отговорил: „Не, само бебета.”

Аз разбрах, че никой не се ражда велик. Той се оформя и изгражда с житейския опит.

Един от холивудските търсачи на таланти казал на Фред Астер, един от най-добрите певци, танцьори и актьори на всички времена: „Не може да играе. Не може да пее. Танцува малко.” Аз съм сигурен, че в определени моменти от живота ми сатана е изказвал следната преценка за мен: „Не може да проповядва. Не може да води. Моли се малко.” Благодаря на Бога за Неговата благодат, търпение и вярност към мен. В живота си съм имал повече напредък, отколкото спад. 

Толкова много въпроси

От молитвени преживявания, от поражения и победи, от стотици часове в изучаване, съм извлякъл някои мисли, които ще споделя с вас. Вярвам, че те ще отговорят на много от вашите въпроси, като:

  • Необходима ли е молитвата наистина? Ако да, защо? Не е ли Бог суверенен? Означава ли това, че Бог прави всичко, което иска и когато го иска? Ако е така, защо да се молим?
  • Гарантирана ли е Божията воля за живота на християнина или изпълнението й зависи от молитвата и други фактори?
  • Защо често минава толкова дълго време, докато дойде отговорът на молитвата? Защо е необходимо устояване? Яков се бори с Бога. Това ли трябва да правим и ние в молитва? На мен не ми харесва мисълта да се боря с Бога, а на вас?
  • Какво да кажем за молитвата за изгубените? Как можем да сме по-ефективни? На мен ми е трудно да измислям нови начини, да искам от Бог да спаси някого, а на вас? Аз мислех, че Той иска да ги спаси. Тогава защо се чувствам, като че ли се опитвам да Го убедя, да го направи? Има ли по-добър начин? Дали да се моля за нечие спасение много пъти или да се моля веднъж и след това просто да благодаря с вяра?
  • Какво да кажем за духовното воюване? Ако сатана е разгромен и Христос има цялата власт, не би ли трябвало просто да забравим за дявола? Бог ли връзва нечестивия или ние?
  • Какво точно е ходатайствената молитва? Но не ми казвайте, че това е просто да „застанеш в пролома”. Нямам нужда от религиозни цитати и църковен жаргон. Знам, че тази мисъл е взета от Библията, но какво означава?
  • Какво да кажем за закрилата? Дали всичко, което се случва с мен и семейството ми, е допуснато от Бог? Има ли нещо, което трябва да направя, за да осигуря безопасността ни?
  • Как да носим „един на друг теготите си”? (Галатяни 6:2).
  • Има ли „правилно” време за отговор на молитвата или времето зависи от мен? 

Отегчихте ли се от толкова въпроси? Аз да, така че ще спра. На вас дори може да ви е омръзнало да си задавате някои от тях. На мен ми беше. Много хора отдавна са спрели да си ги задават и вероятно също са спрели да се молят. Моля ви, не правете това!

Продължавайте да питате! Открил съм, че правилните отговори започват с правилните въпроси. Бог няма да отговори на скептика и не Му е угодно неверието, но Той обича тези, които искрено търсят отговор. Той не смъмря тези, на които им липсва мъдрост и искат от Него (Яков 1:5). Той е добър Баща. Нека да се молим заедно с тази молитва:

Отче, ние се нуждаем от по-добро разбиране, а не от повече знания. Вече имаме толкова знание, че сме започнали да ставаме объркани. Да, дори скептични понякога, тъй като знанието ни не винаги работи. Всъщност, много пъти преживяванията ни са изглеждали в противоречие с Библията. Отче, нуждаем се от някои отговори. Имаме нужда да свържем знанието с опита.

Насърчаваме се от историите на молитвените воини като пророк Илия, апостол Павел, Георг Мюлер, Дейвид Брейнард, Андрю Мърей, но, Господи, откровено казано е обезсърчително, когато изглежда, че молитвите ни не работят. И смущаващо е също, защото не знаем дали някога ще можем да се молим по 3-4 часа на ден, като тези велики ходатаи. Ние се нуждаем от нещо повече от вдъхновение. Нуждаем се от отговори. Така че, както Твоите ученици, Господи, ние Ти казваме: Научи ни да се молим! Знаем, че това често изисква много усилия, но не може ли и да е забавно? Ние знаем, че ще се проваляме, но бихме искали да имаме повече успехи. Знаем, че ходим „с вяра, а не с виждане” (ІІ Коринтяни 5:7), но не може ли да видим малко повече победи, спасени души, изцеления…? Уморихме се да обличаме невежеството си в сляпо подчинение и да наричаме това духовност. Омръзна ни от религиозни дейности, които ни помагат за известно време, но не дават почти никакъв траен плод. Не искаме повече форма на благочестие, лишена от силата Ти. Помогни ни, моля Те! В името на Исус се молим. Амин.