Глава пета: Страна до страна

Облегни се на мен

Чарли Браун подаваше и се справяше доста зле. Люси му причиняваше мъка както обикновено. Накрая той не можеше повече да понася страданието и унижението. В израз на гняв, какъвто само Чарли Браун можеше да измисли, той застана на глава точно там, на мястото си. Докато продължаваха унизителните подигравки на Люси, верният Снупи направи нещо неочаквано. Той отиде при Чарли и застана на глава до него, споделяйки неговото унижение. Звучи ли ви библейско?

Библията казва: „Плачете с тези, които плачат” (Римляни 12:15) и „носете теготите си един на друг” (Галатяни 6:2). Въпреки, че това включва „заставане на глава” и споделяне на болките, то не е пълният смисъл на тези стихове. Ние не просто трябва да носим товара вместо нашите братя и сестри в Христос, а трябва да го отнасяме… Разликата е голяма! Едното включва споделяне на товар, а друго – отнемането на товар. Всъщност, две думи са използвани за „носене” в Новия Завет.

Едната може да се преведе като „да застанеш до брат или сестра във време на нужда, за да ги подкрепиш и утешиш”. А другата означава нещо съвсем различно. Първата дума – anechomai – означава „да подкрепя, понеса или устоя на нещо”, както се завързва пръчка за стрък домат, за да му помогне да издържи на тежестта, която носи. Силата на пръчката се предава на растението и така го държи. Когато в Колосяни 3:13 и Ефесяни 4:2 Господ ни заповяда да си претърпяваме един на друг, Той нямаше предвид просто да се понасяме безропотно. Въпреки, че ни казва да направим това, Той също ни казва „подкрепяйте се един друг”. С други думи ние трябва да застанем до слабия брат или сестра, които са обременени, и да кажем: „Ти няма да паднеш и да се провалиш, защото аз ще те подкрепя. Сега моята сила е твоя. Хайде, облегни се на мен. Докато аз стоя, и ти ще стоиш.”

Какъв прекрасен преобраз на тялото Христово! От това ще има плод! Джаки Робинсън беше първият чернокож играч в голямата бейзболна лига. Като първи цветнокож в лигата, той срещал подигравките на тълпата на всеки стадион. Когато веднъж играел на стадиона в родния си град Бруклин, той направил грешка. Собствените му привърженици започнали да му се подиграват. Той застанал засрамен, докато феновете му се подигравали. Тогава съотборникът му „Пи Уи” застанал до него. Той прегърнал Джаки през рамо и се обърнал към тълпата. Феновете утихнали. По-късно Робинсън споделя, че тази ръка на раменете му спасила неговата кариера.

Понякога светът действа по-библейски от нас! 

Да отнесем товара

Втората дума е bastazo и означава „да поема, вдигна или нося” нещо с идеята, то да бъде отнесено или премахнато. Тя е използвана в Римляни 15:1-3 и Галатяни 6:2, които ще разгледаме накратко. Удивителен и трудно разбираем аспект на ходатайството е демонстриран от Исус, когато Той извърши и двете разбирания за носенето. Вече схванахме, че Неговото ходатайство за нас не е молитва, а ДЕЛО. Това беше посредничеството за примиряване на света с Отец и разрушаване на господството на сатана. Разбирането за Неговото дело в тази област ни дава основа, за да разберем нашето ходатайство. Ходатайството на Христос достигна най-пълния си и завършен израз, когато нашите грехове бяха положени на Него и Той ги отнесе: „Всички ние се заблудихме като овци, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни… защото изложи душата Си на смърт и към престъпници беше причислен, и защото взе на Себе Си греховете на мнозина и ходатайства за престъпниците” (Исая 53:6, 12, подчертаното мое).

Еврейската дума paga е използвана два пъти в тези стихове. Исая 53 глава е едно от най-образните старозаветни пророчества за кръста и Христос. Paga е преведено веднъж като „възложи на” и веднъж като „ходатайство”. И в двата случая се отнася за това, че нашите грехове, болести, престъпления и т. н. бяха положени върху Него. Новият Завет описва това идентифициране по следния начин: „който за нас направи грешен Оня, който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога” (ІІ Кор. 5:21). Христос „отмахна” нашите престъпления и грехове толкова далеч, „колкото е изтокът от запада” (Псалм 103:12). Той вече не ги носи някъде – Той се освободи от тях. Еврейската дума за „нося” в тази глава е nasa, което означава „да отнеса или махна надалеч”. Както вече споменахме, гръцкото съответствие bastazo означава в общи линии същото. Това значение на отнасяне на нещо, за да се освободим от него, е изключително важно, когато говорим за нашата роля в Христовото служение на ходатайство. Трябва да знаем, че не просто носим нечий товар, а подкрепяме човека (anechomai) и отнасяме товара (bastazo), като му помагаме да се освободи от него. 

Козелът за отпущане

Разбирането на козела за отпущане идва от Христовото изкупително дело на ходатайство и разкрива добре нашата идея за отнасяне на неща надалеч. Козел за отпущане поема вината на някой друг и последствията от нея. Когато бяхме деца, моят по-голям брат Тим, който сега е пастор в Охайо, беше специалист в това, да прехвърля вината на мен. Като дете бях напълно невинен и не правех нищо лошо. Пакостникът винаги беше той. Мама и татко винаги бяха на негова страна.

Те никога не успяваха да прозрат лъжите и манипулациите му, нито да повярват, че аз съм толкова съвършен. Моето детство премина в постоянно несправедливо обвинение – в ролята на козела за отпущане на Тим! През последните двайсет години като възрастен съм търсил вътрешно изцеление от това несправедливо отношение.

Разбира се, вие знаете, че това не е вярно. Аз не бях съвсем съвършен. Но това поне ми даде възможност да си върна на Том за няколкото пъти, в които той успешно прехвърли вината на мен, а и също ми помага да обясня тезата си. (Между другото аз никога не съм постъпвал така с него).

В Стария Завет две животни бяха използвани в Деня на умилостивението. Едното беше убивано, а другото беше козелът за отпущане. Първосвещеникът полагаше ръце върху главата на козела и изповядваше греховете на народа, след което го пускаше в пустинята, за да не се върне никога повече. Това символизира Христос – жертвата, разпната вън от града, която отнесе нашето проклятие. Христос, козелът за отпущане, понесъл нашето проклятие, е също добре илюстриран от една история, която прочетох в книгата „Какво е необходимо, за да променим света” от С. Д. Гордън. Това, което ще ви разкажа, е преразказ на историята за родители, които открили, че 14-годишният им син ги е излъгал. Момчето, което ще наречем Стивън, не било ходило на училище три дни. Бил разкрит, когато учителят му се обадил на родителите, за да се осведоми за неговото здраве.

Родителите на Стивън били ядосани повече на лъжата му, отколкото на това, че не е ходил на училище. След като се молили с него за това, те решили да му наложат много сурово, необичайно наказание. Разговорът им с него преминал по следния начин: „Стивън, знаеш ли колко е важно да си имаме доверие?” „Да.” „Как бихме си вярвали, ако не винаги казваме истината? Затова лъжата е толкова ужасно нещо. Това не само е грях, но разрушава нашето доверие. Разбираш ли това?” „Да.”

„Ние с майка ти трябва да те накажем, за да разбереш сериозността не толкова на бягането от училище, а на лъжите, които си казал. Наказанието ти ще бъде през следващите три дни, за всеки ден, в който си лъгал, да стоиш сам на тавана и дори да спиш там.”

Така че, младият Стивън се отправил към тавана и леглото, което било приготвено за него там. Това било дълга вечер за Стивън, а вероятно още по-дълга за неговите родители. Никой не могъл да вечеря и поради някаква причина, когато баща му се опитал да чете вестник, думите като че ли му се размазвали. Майка му се опитала да шие, но не могла да си вдене иглата. Дошло време за сън. Около полунощ, когато бащата бил в леглото и мислел за това, колко самотен и уплашен трябва да е Стивън, той казал на жена си: „Будна ли си?” „Да, не мога да заспя. Мисля само за Стивън.” „И аз” – отговорил бащата. Един час по-късно той попитал отново: „Спиш ли вече?” „Не” – отговорила майката. – „Не мога да заспя при мисълта, че Стивън е горе на тавана.” „Нито пък аз.”

Минал още един час. Вече било 2 часа. „Не издържам повече” – промърморил бащата, докато слизал от леглото, вземайки възглавницата и одеалото си. – „Отивам на тавана.” Той открил Стивън така, както и очаквал – буден и със сълзи в очите. „Стивън” – казал баща му, – „не мога да отменя наказанието ти, защото трябва да разбереш колко сериозно е това, което си направил. Трябва да осъзнаеш, че грехът, и особено лъжата, имат сериозни последствия. Но аз и майка ти не можем да понесем мисълта, да стоиш сам тук на тавана, така че аз ще споделя наказанието ти.”

Бащата легнал до сина си и двамата се прегърнали. Сълзите им се смесвали, докато в продължение на три нощи споделяли възглавницата и наказанието. Каква картина!

Преди 2000 години Бог „излезе от леглото Си” със Своята възглавница и одеало – всъщност три пирона и един кръст – прилепи покритата Си със сълзи страна до нашата и понесе наказанието за нашия грях. Неговият таван беше гробът, леглото Му – каменна плоча, а страната, долепена до Неговата, беше моята и твоята. Точно така. Христос не беше сам на кръста. Ние бяхме с Него. Той всъщност беше там, за да съучаства в нашата смъртна присъда. Може да не сме били там физически, но бяхме там духовно (Римляни 6:4-6). И разбира се, когато висеше там, Той „носеше” нещо. Нашите грехове бяха „положени” върху Него и Той ги отнесе. Но Христос не свърши съвсем всичко.

Почакай! Преди да започнете да ме замеряте с писма и телефонни обаждания, погледнете Колосяни 1:24, моля ви: „Сега се радвам в страданията си за вас, като от моя страна допълвам недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата”. 

Нашият дял

Какво може да липсва на Христовите страдания? Нашият дял. Всъщност Емплифайд Байбъл добавя думите: „И в себе си аз добавям това, което все още липсва и трябва да се добави (от наша страна) на Христовите страдания, заради тялото Му, което е църквата”. Нашият дял не е точно като Неговия, разбира се – Той понесе чуждия грях и вина. „Но Той принесе една жертва за греховете” (Евреи 10:12), понесе върху Себе Си греха на света. Въпреки това има „споделяне” и „допълване на това, което липсва на Христовите страдания”. Това, което липсва, е всъщност темата на цялата книга, а не само на тази глава. Това е „представянето”, за което говорихме. Това е посредничеството и доставянето и привеждането в действие. Това е нашият дял. Нека го видим в Словото на Бог. Вече споменахме „подкрепянето” от Колосяни 3:13 и Ефесяни 4:2. Нека да го изследваме и в Римляни 15:1-3 и Галатяни 6:2 и след това ще видим как то действа в нашето ходатайство. „Прочее, ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. Всеки от нас да угажда на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му. Понеже Христос не угоди на себе си, но както е писано: Укорите на ония, които укоряваха Тебе, паднаха върху Мене” (Римляни 15:1-3).

Един другиму теготите носете и така изпълнявайте Христовия закон” (Галатяни 6:2).

Както вече споменахме, гръцката дума за „нося” и в двата стиха е bastazo, което, също както еврейската дума nasa означава „да вдигна или нося” и съдържа идеята за отместване или отнасяне надалеч. Прилагайки Хростовото свещеническо служение на ходатайство, ние не трябва просто да носим товара на другите вместо тях, а да го отнемаме от тях, както направи Исус. Но, моля ви, не забравяйте, че ние не извършваме отново това, което Христос направи, а представяме това, което Той направи. Има голяма разлика между двете. Ние представяме Него и продължаваме Неговото дело – делото на Този, който понесе нашите немощи, болести, грехове, укори и отхвърляне, тъй като те бяха „положени” (paga) върху Него. Той е балсамът на Галаад (Еремия 8:22), а ние използваме този лечебен мехлем. Той е изворът на живота (Еремия 2:13, 17:13), а ние разнасяме тази жива вода.

Той е жезълът на пастира, който носи утеха (Псалм 23:4), но ние имаме привилегията да го прострем към някого. Да, Той не само понесе нашите слабости, но Той все още „състрадава с нас” (Евреи 4:15). И иска да ни предаде това състрадание, за да можем и ние да носим товара на другите. Помислете за това. Най-великият Изцелител да изцелява чрез нас; най-великият Първосвещеник да свещенодейства чрез нас; най-любящият да обича чрез нас. Той постанови Новия Завет чрез Своята кръв (Евреи 12:24), но във връзка с нашия дял, Той ни е направил „способни служители на един Нов Завет” (ІІ Коринтяни 3:6). Да, Христос ни направи способни служители. И ако правилно разбирам думата, служителите се грижат за нещо. За какво се грижим ние? За благословенията и придобивките на Новия Завет. И кой подсигурява тези придобивки? Исус, разбира се. Следователно този стих е само друг начин да се каже, че сме били направени способни да раздадем това, което Христос спечели. 

Освободен с помощта на други

Този стих оживя за мен, когато приятелят ми Майк Андерсън направи следното изказване: „Понякога Божият Завет стига до нас чрез хора, които идват, да ни подкрепят”. По това време Майк и съпругата му бяха мисионери в Ямайка. Това изявление бе направено в края на една битка на живот и смърт, която те бяха преживели със сина си, който се беше заразил с опасна болест.

Малкото дете, на 2 или 3 години, за няколко дни се беше влошило толкова, че беше близо до смъртта. Тогава Майк се обади на мен и на още няколко души в САЩ. Знаех, че нещо наистина сериозно трябва да се е случило, когато молитвеното събрание, което водех, беше прекъснато от спешно телефонно обаждане от Ямайка. „Съжалявам, че трябваше да прекъсна събранието, Дъч – започна Майк, – но отчаяно се нуждая от помощта ти.” „Какво има?” – попитах аз. „Синът ми Тоби – отговори Майк. – Той е на смъртно легло с много висока температура. Лекарите не могат да установят причината. Направиха всичко, което можаха, но нищо не помага. Не се знае дали ще оживее до сутринта в това състояние. Аз се моля постоянно за него, но не успявам да отблъсна атаката. Господ ми откри, че състоянието му се дължи на силен дух на немощ, който можах да видя, докато се молех. Но въпреки, че воювах срещу него с часове, не успях да пречупя силата му. Но чувствам, че Господ ми показа, че ако някои силни ходатаи се присъединят към мен, ще можем да сразим тази атака.” Майк и съпругата му Пам са силни в Господа. Те се молят. Те имат вяра. Те познават своята власт. Не бяха в грях. Може да попитате, тогава защо не можаха сами да постигнат пробива, от който се нуждаеха? Не зная. Но подозирам, че господ искаше да им покаже (както и на нас, които се молихме заедно с тях) принципа, който сега споделям с вас.

Хората на нашето молитвено събрание и няколко други, на които Майк се беше обадил, започнаха да се молят. Молехме Бог да срещне (paga) това дете. Казахме: „Отче, позволи ни да влезем в свещеническата си роля на ходатаи (paga), като направим реалност победата на Исус в тази ситуация, като представим и донесем благословенията на Новия Завет. Прилепи ни към Тоби и ни позволи заедно с Христос да усетим страданията му. Положи (paga) върху нас този товар, за да го отнесем (nasa, bastazo). Молим се за това в името на Исус поради това, което Той е, и това, което е направил, Отче.” После вързахме силата на сатана над живота на това дете – в името на Исус, разбира се, защото привеждахме в действие Неговата победа. След това изревахме с „помазание за носене на товара” (глава 4). Не го направихме в действителност, но отпуснете се и се наслаждавайте на символиката. Между другото мисля, че сигурно е имало вик в духа! Може би рев би била по-подходящата дума, защото лъвът от племето Юда изрева чрез нас. Той „изрикава от Сион” (Йоил 3:6, Амос 1:2). И ние сме сигурни, че го направи, защото Майкъл се обади няколко часа по-късно и каза: „Почти веднага, след като се обадих на няколко от вас, за да се молите с мен, треската спря и синът ми започна да се оправя. След няколко часа вече беше добре и го изписаха от болницата.” Слава на Бога! Тялото на Христос работеше така, както Бог беше определил и Исус беше прославен! Майк продължи: „Аз попитах Бог, защо беше необходимо други да ми помогнат, за да пречупим атаката срещу моя син. Той ми припомни историята за Исус Навин и израилевата армия, които дойдоха на помощ на гаваонците, които бяха нападнати от пет армии.” Тогава Майк ми разказа историята от Исус Навиев 9 и 10 глави, която накратко ще ви преразкажа.

Гаваонците бяха едно от ханаанските племена, които Исус Навин и израилтяните трябваше да унищожат. Гаваонците измамиха израилтяните, като ги накараха да повярват, че идват от далечна страна, за да сключат завет с тях. Исус Навин и израилтяните не се помолиха за това и бяха измамени да сключат обвързващо заветно споразумение. (Случвало ли ви се е да забравите да се молите за нещо и да си навлечете неприятности?) Въпреки, че беше сключен завет чрез измама, заветът беше валиден и правеше Израил съюзник на гаваонците. Затова няколко дни по-късно, те повикаха Исус Навин за помощ – въз основа на завета. Въпреки, че споразумението беше сключено чрез измама, Исус Навин и армията му пътуваха цяла нощ, за да пристигнат навреме и да избавят гаваонците.

Цялата история е ярък израз на силата на завета.

След като ми разказа историята, Майк каза: „Дъч, когато ми припомни тази история, Господ постави следната мисъл в моето сърце, като отговор на въпроса защо се нуждаех от помощ, за да победя този дух: Понякога Божият Завет достига до нас чрез хора, които ни идват на помощ!

Не е ли това дълбока мисъл? Всемогъщият изпраща благословенията на Завета чрез нас. Това е ходатайството. Paga – Той поставя върху нас нуждата на някой друг. Anechomai – ние се прилепяме до човека. Bastazo – ние отнасяме немощта или товара. 

Стъпкване на врага

По-задълбочена картина за партньорството между Христос и църквата е показана в същата история за Израил и гаваонците. Тя се намира в Исус Навин 10:22-27. Исус Навин е старозаветен преобраз на Христос, а Израил е преобраз на църквата. Името на Исус Навин, което всъщност е еврейският еквивалент на името Исус, е било променено в ранните години на неговия живот, за да обрисува тази картина. Преди той се е казвал Осия. След като Исус Навин и армията на Израил разгромили петте ханаански армии, за да защитят гаваонците, царете на тези армии избягали и се скрили в една пещера. Когато ги открил, Исус Навин наредил да бъдат доведени при него и ги накарал да легнат на земята. Той се готвел да извърши широко известен обичай, който се състоял в това, да постави крак върху врата или главата на разгромените царе, за да демонстрира победата си.

Често победените армии марширували пред победилия ги цар или пълководец и гледали как той „демонстрира” победата си. За това говори Колосяни 2:15, като казва за Христос: „И като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез него”. Но Исус Навин щеше да направи нещо съвсем различно и пророческо. Вместо сам да стъпи на вратовете на тези царе, както беше обичаят, Исус Навин събра част от войниците си и ги накара те да направят това. Не би могло да има по-подходящ символ на Христос и Неговата църкво – Неговата армия. В изпълнение на тази пророческа картина, когато Исус победи сатана и неговите началства и власти, управниците на тъмнината в този свят, Той също извика армията Си и каза: „Вие стъпете на вратовете на тези врагове”. Когато Ефесяни 2:6 казва, че Той ни „съвъзкреси с Него”, Христос всъщност ни казва: „Тази победа не е само Моя, тя е и ваша!” Той също казва: „Това, което Аз извоювах, вие трябва да приведете в действие. Аз ги поставих в краката Си юридически – под властта Си, но вие трябва да упражните тази власт в отделните ситуации, като предизвикате реалното й изпълнение”. Затова Римляни 16 глава казва: „А Бог на мира скоро ще смаже сатана под нозете ви” (ст. 20). Лука 10:19 казва: „Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви повреди”.

Това се случи, когато помогнахме на Майк – привеждане в действие и стъпкване. Понякога „полагането” изисква „стъпкване”! Псалм 110 – един пророчески Псалм за Месията, също говори за нашето партньорство с Него. Той предсказва, че Христос след възкресението Си, ще се възнесе отдясно на Бог. Според Новия Завет по времето на Своето възнесение, Той вече беше поставил всяка власт под нозете Си: „И всичко покори под нозете Му и постави Го да бъде глава над всичко за църквата” (Ефесесяни 1:22). „Защото Бог е покорил всичко под нозете Му. Но като казва, че Му е покорил всички, очевидно изключва Този, Който Му е покорил всичко” (І Коринтяни 15:27).

Но Псалм 110:1 ни казва, че Той все още чака те да станат Негово подножие: „Йехова рече на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти за Твое подножие”. Почакай малко! Противоречие ли има между тези пророчества за Месията и стиховете от Новия Завет, които казват, че след като се възнесе от дясно на Отец, те вече бяха поставени под нозете Му? Не. Тогава защо е това привидно противоречие? Те под нозете Му ли са или ще бъдат? Отговорът е „Да”.

Законно те са под нозете Му чрез кръста. И те ще бъдат реално там, когато ние допринесем „нашия дял”. Стихове 2 и 3 от Псалм 110 описват нашия дял: „Господ ще простре от Сион скиптъра на силата ти, като каже: Владей всред враговете си. В деня, когато събереш силата си, твоите люде ще представят себе си доброволно, в свята премяна. Твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората”. Думата „сила” в този пасаж – chayil, се превежда също като армия. Христос търси армия от доброволци, която ще простре Неговия мощен скиптър на властта, ще управлява сред враговете си и ще прави победата реалност. Както казахме, понякога „полагането” се превръща в „стъпкване”. С други думи, понякога, когато Христос положи на нас товар за молитва (paga), за да го отнесем (nasa, bastazo), задачата включва духовно воюване. Това ще стане ясно в следващите глави, когато се насочим по-конкретно към духовното воюване.

И еврейската и гръцката дума, използвани за „стъпкване” – darak (еврейска) и pateo (гръцка), съдържат определението за насилие или война. Еврейската дума darak е започнала да се използва за „опъване на лък”, когато се готви да изстреля стрела и все още се използва в Израел в командата „заредете оръжието”. И двете думи се използват за стъпкване и смачкване с крака при пресите за вино, подходящ символ за победата на Христос над враговете Му от Исая 63:3 и Откровение 19:15.

Стихът в Откровение казва: „Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите и Той ще ги управлява с желязна тояга, и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщи”. Дори има стих в известния военен химн „Бойният химн на републиката”, който е заимстван от тези два библейски стиха: „Той стъпква гроздовете на гнева и изпраща съдбоносната светкавица на ужасяващия си меч”. За мен е удивително, че тези две думи са използвани, за да опишат не само Христовото воюване, но и нашето воюване. В Исус Навин 1:3 господ каза на Исус Навин: „Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го, според както казах на Мойсей”. Думата „стъпи”, разбира се е darak. Бог не каза на Израел, че навсякъде, където ходеха, земята щеше да стане тяхна. Той вече беше очертал границите на наследството. С други думи, Той казваше: „Всяко място, за което сте готови да воювате и да го превземете, ще ви го дам.

И отново, Бог ли им я даваше или те си я превзеха? Да! И само, за да докажа твърдението си, спомнете си, че предишното поколение, заедно с Мойсей се уплаши и не искаше да воюва (darak) и Бог не им даде земята. Не си мислете, че за нас е по-различно. Тези неща станаха с Израил като преобраз на нас (І Коринтяни 10:6-11). Това, което нашият Исус Навин – Исус Христос – има и ни дава, също няма автоматично да стане наше само, защото сме Негови. Ние трябва да вземем „оръжията на нашето воюване” (ІІ Коринтяни 10:4). И darak! Това е ходатайство, както беше чрез Христос, така е и чрез нас. Често пъти трябва да го направим за нашите братя и сестри, когато ние, като Христос, се качим на техния таван на отчаянието, долепим страна до тяхната и отнесем теготите и слабостите.

– Може ли Христос да живее чрез вас?

– Може ли това, което липсва на Христовите страдания – нашият дял – да не липсва повече?

– Може ли ние да протегнем скиптъра, като управляваме сред враговете си и ги правим Негово подножие?

– Може ли ужасяващият рев на лъва от Юда да прозвучи от църквата?

– Може ли Заветът на Господа да слезе на земята?

Следващата история за отношенията между баща и син би била подходящ завършек на тази глава. Независимо от постоянните предупреждения, малкото момче продължило да се прибира късно след училище. Една сутрин неговите родители му казали, че повече няма да правят компромиси. Той трябва да се прибере навреме тази вечер. Но той отново закъснял. На вечеря момчето разбрало своето наказание. В чинията му имало само парче хляб. То било слисано и шокирано. След като изчакал няколко минути, за да усети силата на наказанието, бащата взел чинията му и му дал своята, пълна с месо и картофи. Когато синът пораснал и станал мъж, той казал: „Винаги съм знаел какъв е Бог от това, което баща ми направи през онази вечер.” Да бъдем като Христос ще ни струва нещо. Нашата кауза коства много. Ходатайството си има цена. Нека да я платим. Нека понякога се отдръпваме от отрупаната си маса и показваме на някого какъв е Бог. 

Въпроси за размишление

1. Обяснете двата вида носене в Писанията. Как те са свързани с ходатайството? Какво общо има paga с носенето?

2. Обяснете по какъв начин жертвеният козел е преобраз на ходатайството?

3. Как историята на Исус Навин и израилтяните от ИН 10:22-27 символизира партньорството между Христос и църквата?

4. По какъв начин Псалм 110 представя взаимоотношенията между Христос и църквата?

5. Днес казвали ли сте на Исус, че Го обичате?