Глава десета: Най-високият човек

Сваляне на завесата

Веднъж гледах по телевизията раждане с цезарово сечение. Беше по един образователен канал, който, ни просвещава за някои неща, които трябва да знаем, за да се справим в живота. Слава на Бога за кабелната телевизия! Гледах и козметична операция по същия канал. Лекарите направо обелиха кожата на лицето! После изсмукаха някакви клетки и мазнина. Струва ми се, че трябваше да изтеглят само мастни клетки, но сигурно са имали причина за това, което правят. Какво ли не правим, за да изглеждаме по-добре. Повярвайте ми, сега вече знам защо се казва, че красотата не отива по-дълбоко от кожата. Бях най-очарован от раждането. Винаги съм смятал, че просто срязват кожата и изваждат бебето. Но, не! Те почти изтърбушиха бедната жена. Изваждаха и показваха неща, които дори не предполагах, че има – яйчници и други подобни. Когато най-накрая стигнаха до бебето, правеха всичко възможно, да го измъкнат. Не знам защо то не искаше да излезе. Сигурно, ако виждаше това, което аз виждах, щеше да иска да излезе от там по-бързо. Все едно, всеки от нас трябва да е запознат с тънкостите на цезаровото сечение и пластичната хирургия.

И ако смятате да четете нечия книга, трябва да сте сигурни, че този човек е осведомен в много области на живота. Нямаме нужда от повече тъпи автори! Надявам се, вече сте разбрали, че не съм толкова луд, колкото изглеждам и това по някакъв начин е свързано с ходатайството.

Библията казва, че има завеса, която пречи на невярващите да виждат ясно Евангелието: „Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват – за тия, невярващите, чийто ум богът на тоя свят е заслепил, за да не ги озари светлината на славното благовестие на Христа, който е образ на Бога” (ІІ Коринтяни 4:3-4). Моите речници казват, че думата „завеса” означава „да скрия, покрия, увия”. Гръцката дума е kalupsis. Те казват, че вътрешността на дърветата е увита в кора, а човешкото тяло е покрито с кожа. Веднага разбрах!

Новозаветната дума за откровение е kalupsis с представка apo, тоест apokalupsis. Apo означава „отстранявам”. Така че, откровението е разкриване, откриване. Докато гледах тази операция, получих откровение за вътрешността на човешкото тяло или поне част от него. 

Завесата на невярващите

Тази глава се занимава с молитвата за неспасените. Тя е вероятно най-важната в цялата книга. Главната цел на предишната глава е да ни подготви за тази. Ние играем важна роля в отмахването на завесата от ума на невярващите. ІІ Коринтяни 10:4, за който ще говорим по-късно, говори за крепости, които са част от тази завеса. Ние участваме в събарянето на тези крепости.

Крепостите не са демони, те са места, от които демоните владеят. Ще разгледаме подробно няколко думи от тези два пасажа, за да придобием по-дълбоко разбиране за това, което казва. ІІ Коринтяни 4:3-4 ни казва, че има завеса или покривало над умовете на невярващите, която им пречи да виждат светлината на Евангелието. Важно е да знаем, че те не виждат Евангелието, защото не могат. Те не го разбират, защото не могат. Трябва им откровение или откриване. Скоро посетих един брат в Аляска, който ми разказа за свой приятел, на който е свидетелствал. Той каза: „Това е точно както, когато ти поучаваш, Дъч.” Човекът ми каза:Знам, че има нещо в това, което ми казваш, защото е очевидно какво това е направило за теб. Но все още не го разбирам напълно.”

В миналото винаги ми изглеждаше трудно да разбера, как някои хора могат да чуят мощно Евангелско послание и да го отхвърлят. Сега вече знам. когато го „чуят”, те не чуват това, което аз чувам, не виждат онова, което аз виждам и не разбират това, което аз разбирам. Това, което невярващите чуват е пречупено през система от вярвания – завеса, която ги кара да чуват нещо напълно различно. ІІ Коринтяни 4 казва това: „за да не ги озари светлината на славното благовестие на Христа, който е образ на Бога”. Те просто не виждат същата картина на Христос, която ние виждаме. Да Го виждаме ясно, означава да Го обичаме и приемаме. Ще опишем подробно някои от елементите на тези „крепости” по-късно в тази глава. Тук е важно да докажем, че те съществуват. 

Изкривени възприятия

Изкривеното възприемане на невярващия се вижда ясно от историята за жена, която си карала към къщи една вечер и забелязала мъж с голям камион, който я следвал. Все по-уплашена тя увеличила скоростта, за да избяга от преследвача си, но напразно. Тя излязла от магистралата и тръгнала по главна улица, но камионът продължил да я следва дори с цената на това, да пресече на червен светофар. В паника жената отбила на една бензиностанция, изскочила от колата си и изтичала вътре, крещейки. Шофьорът на камиона изтичал до колата й, отворил задната врата и измъкнал от зад седалката й един мъж, който се криел там. Жената не бягала от когото трябва. Тя бягала от своя спасител! Шофьорът на камиона, стоящ достатъчно високо, за да види зад седалката й, забелязал вероятен изнасилвач и я следвал, за да я спаси, дори с риск за себе си. Както при тази жена, представата на невярващите е изкривена. Хората бягат от Бог, който иска да ги спаси.

Ние, които Го познаваме, знаем, че Го обичаме, защото първо Той възлюби нас. Но, когато грешниците чуят за любящ Бог, който желае само най-доброто за тях и умря, за да го имат, те често виждат само забрани, правила, гаранция за загуби и липса на удовлетворение. 

Да пуснем светлината вътре

Думата „светлина” във ІІ Коринтяни 4:4 е photismos, което означава просветление. Тя е близка до една дума от Ефесяни 1:18 „просвети”, която дума е „photiso” – „да пуска вътре светлина”. В тези гръцки думи почти се вижда думата фотография и тя наистина произлиза от тях. Какво става, когато се снима? Обективът на фотоапарата се отваря и вътре влиза светлина, която носи образа. Ако обективът не се отвори, няма да стане снимка, независимо колко красив и добре подготвен е пейзажът. Това е вярно и за човешките души. Точно това се казва в тези два стиха от ІІ Коринтяни 4.

Звучи като фотографска терминология. Няма значение колко славен е Исус и колко чудесно е посланието, ако завесата (обектива) не бъде дръпната, няма да има реална представа за Христос!

Понякога ние успяваме да убедим някого да ни следва в молитва за покаяние, без да е получил истинско откровение, но обикновено не настъпва действителна промяна. Затова по-малко от десет процента от хората, които се спасяват в Америка стават истински последователи на Христос. Причината е, че липсва истинско покаяние, което идва само чрез библейско откровение. Покаяние не означава да се обърнеш и да тръгнеш в друга посока. Това е гръцката дума epustrepho често превеждана като „обърнат” и това е резултатът от покаянието. Покаяние (metanoia) означава да придобия ново знание или разбиране – промяна в мисленето. В библейския смисъл покаянието е ново разбиране, което идва от Бог чрез откровение. То е премахване на последствията от падението, дошло чрез Адам. Човечеството избра своята собствена мъдрост, собственото си разбиране за добро и зло, правилно и грешно. Сега човечеството се нуждае от ново знание, което идва от Бога. Павел каза в Деяния 26:18, че е призван „да отвори очите им” – просветление, разкриване, откровение, покаяние – „за да се обърнат (epustrepho) от тъмнината към светлината”. 

Информация срещу откровение

Трябва да разберем разликата между информация и откровение. Информацията е свързана с ума, а библейското откровение включва и въздейства на ума, но произлиза от сърцето. Духовната сила се освобождава само чрез знание, дошло чрез откровение. Писаното Слово (grafe) трябва да стане Живо Слово (logos). Затова и ние вярващите не трябва просто да четем, но да размишляваме върху Словото, като се молим както псалмиста: „Отвори очите ми, за да видя чудесни неща в Твоя закон” (Псалм 119:18). Думата „отвори” също означава „открий” или „разкрий” – откровение.

Информация може да дойде веднага, но откровението обикновено е процес. Както показва притчата за сеяча, всяка библейска истина идва под формата на семе. В началото на ходенето ми с Господа бях разочарован, защото чудесните истини, които бях чул от изтъкнати учени не действаха при мен. Когато ги бях чул, те ми се сториха силни. Тръгвах си от поучението с думите: „Никога няма да бъда същия”. Но няколко седмици или месеца по-късно, пак бях същият.

Когато се оплаках на Бога и се усъмних във верността на това, което бях чул, Господ ми каза нещо, което коренно промени живота ми: „Сине, всяка истина идва при тебе като семе. Тя може вече да е плод в живота на този, който я споделя, но в теб тя е семе. Дали ще даде плод зависи от това, което ще направиш с нея. Семената на духовна информация трябва да прераснат в откровение, което носи плод”. Само знанието или информацията, които хората възвеличават, от които са започнали търсенето на смисъл от падението насам, не водят до спасение. Те не винаги водят до истинско познаване на Бога. Исус каза на фарисеите: „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те свидетелстват за Мен и пак не идвате при Мен, за да живеете” (Йоан 5:39-40). Фарисеите познаваха Писанията (grafe) вероятно по-добре от вас, но не познаваха Бога. Много теолози днес познават Писанията добре, но не познават добре Бога. А някои изобщо не Го познават. Те не могат да останат в Неговото присъствие два часа, без ужасно да се отегчат. Те имат много информация, но малко или никакво откровение. Откровението прави Писанията „дух и живот” (Йоан 6:36). То ги прави живи. Защо това е толкова важно? Защото ние винаги съкращаваме процеса на Бог и така съкращаваме резултатите. Откровението води до библейска вяра и истинска промяна. Без него просто апелираме към един паднал, егоистичен, хуманистичен ум, който винаги пита: „Това какво ме ползва?

Когато се обръщаме към това мислене само чрез човешка мъдрост и интелект, в най-добрия случай получаваме хуманистични и егоистични „обръщенци”. От друга страна, ако проповядваме чистото Евангелие, включващо покаяние и посвещаване на живота ни (господство на Христос), невярващите със сигурност ще го отхвърлят, освен, ако не получат библейско откровение. Евангелието е абсурдно и глупаво за тях: „Но естественият човек не приема това, което е от Духа, защото за него е глупост и не го разбира, защото то се изпитва духовно” (І Коринтяни 2:14). Думата „глупост” е moria, от където произлиза английската дума за слабоумие – moron. 

Раждане на истинско покаяние

Какво е разрешението? Трябва да дадем на Святия Дух време, да роди истинско покаяние в тях чрез дадено от Бог откровение. Това създава насочени към Бог, а не егоистични християни. Бог знае, че имаме нужда от такива особено в Америка. Преди две или три години една жена, която ще наречем Сара, ми разказа свидетелство за това, как се молила за сестра си и съпруга й.

Въпреки, че като цяло били приятни хора, „те бяха силни противници на Христа и бяха най-силните ни гонители, които ни се присмиваха и подиграваха”. Сара се молила за тях от двадесет години, но те не проявявали никакъв интерес към Евангелието.

Поради отношението им към Бог и Евангелието – признава Сара – бях станала студена към тях. Имах религиозна гордост спрямо тях и се молех с погрешен мотив”. След като слушала едно от поученията ми върху ходатайството, надеждата на Сара се подновила. Святият Дух й задал въпроса: „Кога ще направиш това за семейството си?” Тя се покаяла за отношението си и им простила за тяхното отношение. След това започнала да се моли така, както била чула в поучението.

Нуждата на Сара да се покае лично и да промени своето отношение е много ценен урок за нас. Понякога отношението на нашето сърце пречи на Бог да отговори на молитвите ни. Не е ли иронично и трагично, че собственият ни грях може да попречи на молитвите ни за друг грешник. Исус каза: „Първо извади гредата от своето око и после ще можеш да видиш ясно, да извадиш съчицата от окото на брат си” (Матей 7:9). Може би трябва да простиш на своя съпруг, съпруга, дете или близък преди Бог да те използва за неговото освобождение. Сара се молила за няколко неща и не забравила да се моли специално – завесата да падне от очите им, за да могат да видят и разберат истинността на Евангелието. Тя също се молила да дойдат заедно до Христа, да не се преследват един друг. Няколко месеца по-късно (не забравяйте, че преди да приложи тези принципи и да оправи собственото си отношение, тя се беше молила двадесет години) Сара се обадила, да говори със сестра си. Тя чула удивителни новини. По-рано през деня съпругът на сестра й се събудил с чувството, че трябва да отидат на църква. (Те никога не били ходили на църква). Открили малка църква и при призива за покаяние и двамата дали живота си на Исус. Тогава те се извинили на Сара за отношението си – тяхното отношение напълно се променило. Те все още ходят с Господ. Около девет месеца по-късно бащата на Сара също дошъл при Бога. Това ще подейства и за вас! 

Заслепени от гордост

Как сатана заслепява ума на невярващите? Кое дава място на тази завеса? Мисля, че Господ ми е показал нещо много ценно. Думата „заслепени” във ІІ Коринтяни 4:4 е tuphloi, което означава „да затъпя разума, да заслепя”. Коренът на думата съдържа смисъла на задимяване и заслепението в този пасаж е като димна завеса, която замъглява въздуха, така че човек да не може да вижда. Това ми звучи логично, но не обяснява как точно става. Тогава направих изненадващо откритие.

От същия корен произлиза и думата tupho, която означава восокоумен, горд или надут. Това описва човек, който е надут така, както и димът се издува. Когато видях връзката между думите заслепение и грях, това ми показа липсващата връзка. Веднага разбрах, че грехът на гордостта, предаден от Луцифер на човечеството в градината, сатана използва, за да заслепява. Осъзнах, че отхвърлянето на Христа под формата на замесването му с повечето фалшиви религии или просто отказът да приемат Неговото господство, се дължи на гордост. Това е най-последният враг на Христос и ще бъде победен накрая, когато всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Господ. Последният удар ще бъде срещу гордостта!

Капитан на кораб в задача на нощта забелязал слаба светлина в далечината. Той казал на свързочника да изпрати съобщение: „Променете курса си десет градуса на юг!” Веднага получил отговор: „Вие си променете курса десет градуса на север”. Гордият капитан се ядосал на предизвикателното отношение и пак изпратил съобщение: „Променете си курса десет градуса на юг. Говори капитанът!” Отговорът гласял: „Променете си курса десет градуса на север. Аз съм Джоунс, матрос трети ранг”. Капитанът решил, че ще изплаши този непокорен моряк и изпратил трето съобщение: „Променете курса си десет градуса на юг. Аз съм боен кораб.” Окончателният отговор бил: „Променете курса си десет градуса на север. Аз съм фар!” 

Мъжката гордост

Бог, който е светлината на света, постоянно се опитва да накара падналото човечество да промени посоката. Надменните хора, които са избрали сами да ръководят живота си, обикновено стигат до самоунищожение. Гордостта също е отговорът на въпроса ми, защо където и да отида по света, виждам повече спасени жени, отколкото мъже. Знаех, че не може да е, защото са по-умни! Причината е, че коренът на гордостта е по-силен при мъжете, отколкото при жените – поне за повечето мъже. Някои от нас в свръх смирената категория вече нямаме проблем с това.

Причината гордостта да е по-силна при мъжете, е, че най-силната ни черта преди падението, стана най-големият ни недостатък след това. Мотивацията на мъжа, която намираше най-пълно удовлетворение в това, да закриля и да се грижи, произлизаща от желание да послужи, след падението се насочи навътре. Желанието да води се превърна в желание да господства, даващата природа стана вземаща и увереността на смирението премина в неувереността на гордостта. За да разберем как трябва да водим и закриляме, трябва само да погледнем към Исус, който водеше и ходеше с удивителна власт и сила, но от чисто желание да послужи. Съветниците съветват много повече жени, отколкото мъже, защото е много трудно за един мъж да каже: „Нуждая се от помощ.” Обикновено жените първи казват: „Съжалявам, сбърках!” Мъжете искат да се съревновават. Жените обикновено са по-даващи и не себични. Защо е така? Заради мъжката гордост. 

Молитва за неспасените

Това разбиране за заслепителното действие на гордостта е много полезно в молитвата за неспасените. То е споменато заедно с още няколко важни истини във ІІ Коринтяни 10:3-5 „Защото ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа”.

Повечето християни приемат тези стихове, особено 5 стих, като нещо, което трябва да правим за себе си. Въпреки че нямам нищо против това, контекстът определено говори за духовно воюване за другите. Ливинг Байбъл много ясно казва това. Докато четете стиха, обърнете внимание на връзката му с корена на гордостта, който видяхме във ІІ Коринтяни 4:4 „Вярно е, че съм обикновен слаб човек, но не използвам човешки методи, за да печеля битките. Използвам не оръжия, направени от човек, а Божиите мощни оръжия, за да събарям крепостите на дявола. Тези оръжия могат да сразят всеки надменен довод срещу Бог и всяка стена, изградена, за да пречи на хората да Го намерят. С тези оръжия аз мога да хващам бунтовниците и да ги връщам при Бог, да ги превръщам в хора, чието сърдечно желание е да се покоряват на Христос”.

Разглеждайки по-отблизо тези стихове, ще открием, че Господ ни дава не само разрешението на проблема, но и също определя Божието лекарство за други части от крепостта. Този пасаж запленява и дава откровение. Първо забележете, че Бог ни казва нещо, което би трябвало да е очевидно: Оръжията на нашето воюване не са плътски. Това означава, че те не са човешки. Бог знае, че ние често пренебрегваме очевидното и затова го казва ясно. Никога няма да спечелим някого на базата на разума; нито чрез нови техники и методи. Със сигурност няма да спечелим някого, като му досаждаме, оставяме бележки в сандвича му или като го смъмряме с изявления, като например: „Кога ще си оправиш отношенията с Бога?” Когато подхождаме с хората по човешки, особено ако те чувстват, че ги преследваме, само влошаваме нещата. Защото гордостта в тях, която казва: „Не искам никой да ме контролира или да ми казва какво да правя”, се надига, за да се защити. Ако атакуваме гордостта им по човешки, тя ще стане още по-силна. 

Божиите святи детонатори

От друга страна, ние имаме оръжия, които са „божествено силни” да събарят крепости, ако само го осъзнаем. Бог казва: „Вместо да използвате вашите, Аз ще ви дам да използвате Моите. Вашите няма да подействат. А Моите ще подействат.” Думата „силни” е dunatos и е една от новозаветните думи за чудо. Тези оръжия, чиято сила идва от Бога, ще правят чудеса. Думата се превежда и като „възможен”. Това ми харесва. Имате ли някой, който ви се струва невъзможно да се спаси? За който ще е необходимо чудо? С тази сила това става възможно. И разбира се, това е гръцката дума, от която произлиза „динамит”. Това е експлозив! Този динамит е „експлозив за разрушаване на крепости” или както казва един превод „силен за събаряне на крепости”.

„Събаряне” е гръцката дума kathairesis. Тази важна и силна дума има няколко подходящи значения. Едното е „да поваля със сила или да съборя нещо”. С този мощен динамит в оръжията си ние можем да станем разрушители, които със сила събарят крепостите на сатана. Спомням си като дете, как гледах разрушаването на старо тухлено училище. Бях удивен как огромна бетонна стена, закачена на кран се люлееше и удряше сградата, чупейки стени и тавани, разрушавайки всичко. Предполагам, че това е в известен смисъл практична картина на нашето духовно воюване за това, как систематично с Божествени удари събаряме крепостите на тъмнината. Това наистина става така – систематична, продължителна война, удар след удар срещу крепостите на сатана. Видях и още една огромна сграда в Далас, Тексас да се разрушава преди няколко години. Тази постройка беше много по-голяма от онова старо училище, което бях видял в детството си. Тя беше колкото цял блок или поне на мен ми изглеждаше така. Екипът, който я разрушаваше, не използваше огромна топка и не бяха необходими дни, а секунди. Те използваха динамит, стратегически поставен от специалисти, за да разруши тази огромна конструкция за по-малко от десет секунди.

Обичам да мисля за това като друг преобраз на нашето ходатайство. За разлика от тази физическа сграда, ние обикновено не виждаме резултата след секунди – може стратегически да поставяме динамита на Духа в продължение на дни, седмици или месеци. Но всеки път, когато вземем духовните си оръжия и ги използваме срещу крепостите на врага, ние поставяме експлозив на стратегически места. И рано или късно Святият детонатор от небето ще каже: „Стига!”, ще има мощен взрив в духа, крепост ще се срути и човек ще падне на колене пред Бога. 

Ходатайството на Мери

Ева Пофам от Охайо сподели с мен следното свидетелство, как това станало с една жена, на която тя служела: „Когато със Сандра Симс за първи път видяхме Мери в клиниката, тя беше обладана. Всеки път, когато се приближавахме по коридора, тя започваше да се тресе, да крещи агресивно и да казва неща, като: „Знам кои сте. Знам кого представлявате. Не ви искам тук.” Тя използваше много ругатни и мръсни думи. Всички в клиниката се страхуваха от Мери. Никой от персонала не влизаше в стаята й сам и никой не искаше да се грижи за нея, защото беше агресивна. Затова не получаваше много грижи. Когато беше съвсем наложително да се влезе в стаята й, няколко души отиваха заедно. Мери не позволяваше никой да я докосва или да я приближи. Молехме се и постехме за Мери редовно. Минаха няколко месеца преди тя да ни позволи да влезем в стаята й. Молихме се Бог да махне всички рани и болката от сърцето й (logismos), така че демоните да нямат повече за какво да се задържат. Бог ни показа, че Мери е била жестоко малтретирана като дете. Връзвахме сатана, да не може да владее над нея и заявявахме, че той не може да й говори (noema).

Молехме се за защитни стени около нея и Бог да й даде сънища и видения, както и ангелите да й служат. Връзвахме нечистите сили, които бяха в нея, за да не могат да се проявяват. За около осем месеца след като за първи път влязохме в стаята й, постоянно се молихме и постихме за нея, както и й служехме. Тогава дадох свидетелство и пред църквата ни в Синсинати, Охайо, за това, че се молим за Мери. Помолих всички да се молим за нея. На тази служба всички се молихме за нея, а много хора продължиха да се молят и след това. Пастор Майк Мърей получи нейна снимка, над която да се моли. Ние продължихме да се молим за Божията съвършена воля в живота на Мери.

Вързахме сатана и се молихме всички врати за него в нейния живот да се затворят. Аз и Сандра служихме на Мери за нейните наранявания и накрая тя остави гнева си чрез акт на вяра (logismos). Тя пожела живота й да се промени. Вече нямаше крепости на врага в живота й.

Две седмици по-късно Мери предаде живота си на Господа! Днес тя е много променена. Позволява на хората да я докосват и да я обичат; езикът й става все по-плах и мил, има дори забележима разлика в снимките й от преди и сега. Като че ли истинската Мери едва сега се появява. Сега Божието присъствие е върху нея. Старшата сестра на клиниката ни повика в кабинета си, за да ни даде подарък с благодарност за това, което сме направили за Мери. Тя каза, че целият персонал пита: „Какво правеха те с нея? Тя е толкова различна!” Тъй като вече не е агресивна и персоналът не се страхува от нея, започнаха да се грижат добре за нея.” Алилуя! Това е paga. Това е събаряне!

По-нататък ще обясня значението на думите logismos и noema. Те са съставни части на крепостите. Но първо освен събаряне има още едно интересно значение на думата kathairesis. Тя се използва преносно със значение „отстраняване от длъжност”. Не целим ли точно това? Едно ново господство. Друг управник. Оръжията ни, заредени с властта на Бог могат да разрушат господството на змията. Исус го направи законно, а ние трябва да го направим реалност чрез молитвите си. Алилуя! 

Крепостите, затворът на сатана отвътре

Какво всъщност означава думата крепост, която толкова често използваме? Думата е ochuroma и идва от корена echo, което означава „държа” или „притежавам”. Тази дума за крепост означава буквално „място, от което можем здраво да държим нещо”. Това също е думата за укрепление, замък или затвор. Виждал съм окопи набързо изкопани по време на война, за да задържат някаква позиция. От друга страна преди няколко години разгледах огромен замък на върха на една планина в Залцбург, Австрия. От тази на вид непревземаема крепост на хълма някой беше властвал над целия район. Това е крепост! По същество сатана има укрепено място в невярващите, от което може здраво да ги държи. Те са пленници, затворници, роби. Христос беше изпратен, за „да прогласи освобождение на пленниците” (Лука 4:18). Мога да ви уверя, че днес Той прогласява това чрез устата на Своята църква! Стигаме до ІІ Коринтяни 10:5 – един изключително важен стих. Нека отново да го прочетем: „Събаряме помисли, крепости и всяко нещо, което се надига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос”. Важно е да знаем, че „събаряне” в 4 стих и „събаряме” в този стих са една и съща дума. Необходимо е да знаем, че това е една и съща дума, за да разберем, че това е продължение на същата мисъл.

Стих 4 казва, че оръжията ни, които имат Божествена сила, могат да събарят крепости, а стих 5 обяснява в детайли какво представляват крепостите, които ще събаряме; от какво се състоят крепостите, които ще събаряме. Това е много важно информация, когато воюваме за изгубените. По-конкретно там се споменават три основни елемента на крепостите. Това са нещата, които ще започнем да извикваме и събаряме, когато воюваме за някого с дадените ни от Бог оръжия. Вярвам, че това може да се прави и за групи от хора, но тук като че ли се говори за отделни хора. 

Начин на мислене

Първата страна на крепостите са „помислите” – logismos. Тази дума говори не за отделните мисли на хората, а за начина на мислене, тяхната мъдрост и логика. От тази гръцка дума произлиза думата логика. Logismos е сборът от всичката събрана мъдрост и информация, научена с времето. То се превръща в убеждения – начин на мислене на човека. Мофат ги нарича теории. Човечеството опреди падението получи своята мъдрост и логика или своите убеждения от Бога. Яков 3:15 ни казва, че мъдростта е освен небесна, земна, душевна (интелектуална) и демонична. Logismos включва философии (лични или обществени), религии, хуманизъм, атеизъм, индуизъм, будизъм, ислям, расизъм, интелектуализъм, юдеизъм, корени на отхвърляне, извращения и всичко, което кара човека да мисли по определен начин. Как тези logismos заслепяват хората? Как скриват истината?

Начинът, по който работи човешкият ум, определя това, че когато чуят Евангелието, преди да имат време да помислят, то се пречупва през подсъзнанието, където се съхранява всичката информация, включително и тези logismos. Това означава, че невярващите не чуват това, което казваме, а това, което казваме плюс това, в което вече вярват. Например аз споделих Евангелието с едно момиче, което е било жестоко малтретирано. „Бог е любов – казах аз – Той те обича толкова много, че изпрати Своя Син, да умре за теб.” Тя не чу само това, което й казах, а чу също в ума си (зная това, защото тя ми го каза): „О, ако Той е любов, защо е допуснал всичко това да се случи с мен? Не ми изглежда много любящ Бог!” Това е logismos – убеждение, философия, нейната мъдрост и логика. Някой трябва да ходатайства за нея и да й помогне да ги събори. В друг случай споделях Евангелието с човек, който имаше logismos, който аз наричам „себеправедност”. Той беше твърде мил човек, за да смята, че се нуждае от спасение. „Аз съм много добър човек – каза той – не изневерявам на жена си, не бия децата си, не лъжа, не псувам и не крада. Не мисля, че Бог би ме изпратил в ада.” Как Евангелието побеждава тези аргументи? Със сигурност благовестието на истината има сила да събори някои от тези крепости, когато е помазано от Святия Дух. Но обикновено отнема дълго време, ако успеете да накарате човека да ви слуша. Много по-мъдро е да разорете почвата предварително и да я приготвите, да поеме семето, като съборите тези крепости.

Вероятно знаете какви са тези logismos в човека, за когото вече се молите. Ако не знаете, помолете Святия Дух да ви ги открие. Той ще го направи. И когато това стане, назовете ги, като цитирате ІІ Коринтяни 10:3-5. Правете го всеки ден, докато човекът дойде при Христос. 

Цялата гордост, която се надига

Вторият елемент на крепостите, който трябва да събаряме, е „всяко високомерно нещо, което се издига против познаването на Бога” (ст. 5). Думата „високомерно” е гръцката дума hupsoma, която произлиза от думата „Всевишен”. Тя означава „всяко издигнато място или нещо”. Това се отнася за същия корен на гордост, който открихме в думата „заслепен” от ІІ Коринтяни 4:3-4. Това е „възвисяването, което дойде в човечеството при падението, когато Адам и Ева приеха лъжата: Ще станете като Бог” (Битие 3:5). Човечеството, както сатана, се опита да се възкачи до равенство с Всевишния. Не станахме като Всевишния, но станахме всевишни за себе си – пълни с гордост.

Един речник определя hupsoma като „всяка гордост, която се надига”. Така думата обхваща всеки начин на мислене, който се издига против познаването на Бог. Добрата новина е, че можем да събаряме и тези крепости чрез духовно воюване, така че те да се смирят и да се поклонят пред Христос. Чуйте този стих в превод на Ливинг Байбъл: „Тези оръжия могат да събарят всеки горд довод против Бог и всяка стена, която пречи на човека да намери Бог. С тези оръжия мога да пленявам бунтовните и да ги върна при Бог и да ги направя хора, чието сърдечно желание е да се покоряват на Христос”. Харесвам думите „мога” и „всяка” в този стих. Бог не ни пожелава късмет, нито ни казва, че ще спечелваме по някой човек от време на време. Той ни казва, че можем да оборим всеки надменен довод и всяка стена, че можем да пленяваме бунтовните.

И ние наистина можем да го направим! 

Мисли и изкушения

Относно третия аспект на крепостите Господ ни казва, че можем да „пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос”. Думата „мисъл” е noema, което означава още „планове, намерения, замисли или хитрости”. Тя се отнася до спонтанните мисли и изкушения, които сатана използва, да атакува невярващите, както и намеренията и плановете, които той използва, за да ги държи в тъмнина. При ходатайството ние трябва да заявим смело, че никое оръжие на сатана няма да успее. Трябва да вържем неговите планове и да застанем против тях в молитва. Можем и трябва да се молим невярващият да е защитен от мислите и изкушенията на сатана.

Марлена О`Хърн от Мапъл Вали, Вашингтон, се молила за спасението на брат си Кевин около 12 години без видим резултат. Тя се молела по следния начин: „Господи, ела в живота му.” Или: „Господи, открий му се!” Както много от нас, тя не знаела, че има много по-специфичен библейски начин да се моли. И както повечето от нас, тя понякога се обезсърчавала и се опитвала да вземе нещата в свои ръце, като казвала: „Ти просто трябва да предадеш живота си на Бог.” Или: „Ти трябва да спреш да правиш тези неща.” Както може да се очаква, резултатът от това бил, че повече гордост и бунт се надигали в Кевин и нещата ставали по-зле. „После се чувствах като че ли бях провалила всичко” – каза тя. „Кевин вървеше по каменист път. Имаше големи проблеми като наркотици, депресия и изблици на гняв” – разказва Марлена.

В началото на 1995 г. тя посещаваше курс, в който поучавах тези принципи за молитва за неспасените. Тя ги споделила със съпруга си Патрик и децата. Те започнали да се молят така за Кевин. Молили се за следните неща (всички забележки в скоби са мои): Бог да вдигне завесата от очите му (откровение и просветление); Святият Дух да се движи над него и да го пази; Бог да изпраща благочестиви хора на пътя му всеки ден; да бъде съборено всяко нещо, което се издига високо против познанието на Бог, особено гордост и бунт (това включва hupsoma елемента на крепостта); да се съборят всички известни крепости – мисловни модели, мнения за религията, материализъм, страх (елементът logismos на крепостите); Божието всеоръжие да бъде върху него.

След две седмици Кевин взел свръхдоза наркотик и в момент на нужда, извикал към Бог. Господ го срещнал по мощен начин. Завесата паднала и той получил откровение за Бог. Сега той имал разбиране за Словото и отклик на Него. Вече нямало объркване! Кевин отдели себе си от света и от предишните си приятели. Сега той търси Бога и християнски взаимоотношения. Стреми се да е угоден на Бог и да Го познава по-добре. Дори мисли да стане мисионер. „Знаем, че ние сме от Бог и целият свят лежи в лукавия” (І Йоан 5:19). Дадена ни е власт! Можем да обръщаме невярващите от тъмнината към светлината и от господството на сатана към Бога (Деяния 26:18). Призвани сме да правим реалност свободата, която Христос осигури. Невярващият не може да воюва за себе си; не може да победи крепостите на тъмнината и няма да разбере Евангелието, докато завесата не падне.

Ние трябва да вземем дадените ни от Бог оръжия и да воюваме. Силите на тъмнината ще се противят, но „не се плашете от тях; помнете Господа, който е велик и страшен и се бийте за братята си, синовете си, дъщерите си, съпрузите си и домовете си” (Неемия 4:14). 

Въпроси за размишление

1. Какво се има предвид под „завеса” във ІІ Коринтяни 4:3? Как това се отнася за неспасените? Обяснете как това е свързано с библейското откровение.

2. Какво се има предвид, като се казва, че сатана „заслепява” ума на невярващите? Какво значение има това по отношение на мъжете (за разлика от жените)?

3. Обяснете значението на просветлението. Обяснете аналогията му с фотографията.

4. Какво е значението на истинското покаяние? Как то е свързано с библейското откровение?

5. Дайте определение за крепост. Опишете трите елемента на крепостите при невярващите и как ходатайството може да се приложи за всеки един от тях.

6. За кого ще направите това? Ще подейства ли с тях? Алилуя!