Глава девета: Професионални воини

Брат „прекрасен” и неговият преводач

Противете се на дявола и той ще бяга от вас! Колко от вас говорят на царството на тъмнината от време на време?” – попитах аз с най-помазания си проповеднически глас. Помазанието наистина течеше през мен. Тъкмо бях излязъл от Библейското училище и се чувствах като най-новото попълнение в братството на великите „Да променим света” Интернешънъл. Държах изцяло вниманието на хората. Ако мажеше мама да ме види! Тя сигурно щеше да ми намери място отдясно на Бог, до Яков и Йоан. Единственият проблем беше, че бях в Гватемала и проповядвах чрез преводач. „Е, и – може да попита някой, – защо това да е проблем?” Защото преводачката изглежда не беше съгласна с теологията ми и имаше силни убеждения. Тя погледна към мен възмутено и категорично заяви: „Няма да преведа това!” Думите й прекъснаха красноречието ми: „А?” – казах аз. „Това няма да го кажа.” „Какво имаш предвид? Ти би трябвало да превеждаш това, което казвам!” „Все едно, няма да го кажа.” „И защо?” „Защото не вярвам в това.” „Да, но Библията го казва.” „Къде?” „В Яков 4:7.” Не забравяйте, че стояхме в църква пълна с хора, които наблюдаваха този очевидно не приятелски диалог между брат Чудесен и неговата преводачка. В Библейското училище не ме бяха подготвили за това. Докато стоях и се чудех какво да направя, тя започна да търси Яков 4:7.

Трябваше й цяла вечност, да го намери. После, предполагам, го прочете на всички. А може би им е казвала колко съм глупав. Опитахме се да продължим. Тя не ми позволи да цитирам повече стихове. Ако спомена стих, тя се опитваше да го намери и прочете, може би… Скоро разбрах, че не познава добре Библията, и започнах да перифразирам стиховете, така че да не разбере, че са Библейски цитати. И след като тя преведе стиха, поглеждах към нея със самодоволна усмивка и казвах: „Това се намира в …………”. И тогава тя ме пронизваше с много не духовни очи.

Но вече го нямаше първоначалното помазание. 

Да вземем победата

Ходатайството според нашето определение съдържа два аспекта. Единият е примиряване, а другият – разделяне. Единият е разкъсване – разединяване, а другият е свързване – обединяване. Това направи Христос в Своето ходатайство и ние го правим като продължение на Неговото дело. В светлината на това е важно да разберем, че по-голямата част от ходатайството ни трябва да е съчетание на двете. Понякога не е достатъчно само да помолим Отец да направи нещо, въпреки че за повечето християни това е всичко, което си представят под молитва. Често е необходимо да съчетаем искането с духовно „воюване”, привеждане в действие на победата на кръста. Както казва Артур Матюс: „Победата е факт, но трябва човек да я вземе, да се конфронтира с врага и да му се противопостави.” Джак Хейфорд в книгата си „Молитвата е превземане на невъзможното” казва: „Да видиш двете страни на молитвата означава да видиш двете страни на Исус; означава да видиш нуждата от състрадание, загриженост, от съчувствие, да плачеш с тези, които плачат, да изпитваш силна болка от това, което виждаш да се случва в живота на хората. А също и да знаеш мястото и времето за гняв, когато виждаш лъжите на дявола успешно да разрушават нечий живот; за негодувание, когато неприятелят навлиза в територията, която по право принадлежи на Христос; за атака, когато Святият Дух ни подбужда да завоюваме нови територии.”

Както преводачката ми в Гватемала, много хора не вярват в духовното воюване. Те вярват, че Исус се е погрижил за дявола и ние не трябва да се занимаваме с него. Други смятат, че нашите действия, святият ни живот, покорството и други подобни неща връзват дявола, но ние не трябва директно да се обръщаме към него или към демоните. Има други, които вярват, че можем да се справяме само с тези нечисти духове, които са в хората. Те не вярват, че можем да смъмрим демон на дадено място или ситуация. Тази книга няма за цел да съблазни тези, които не са съгласни с нас, нито да докаже моята позиция по тази тема. Ще е необходима цяла книга, дори не само една, за да се докаже убедително реалността и да се покаже как се води духовната битка. Има няколко чудесни книги, които подробно разглеждат тази тема. Някои от тях съм изброил в библиографията накрая на книгата. Моята цел тук е да покажа връзката между духовното воюване и ходатайството. 

Paga включва духовно воюване

Със сигурност съществуват крайности. Наскоро чух някой да описва карикатура, в която бил изобразен дяволът, увит с 40 или 50 въжета и няколко души, които обсъждали ситуацията. „Какво да правим сега?” – попитал единият. „Според мен трябва да го вържем още веднъж!” – отговорил друг. Въпреки, че съществуват крайности, не е възможно да отделим думата ходатайство (paga) от духовното воюване. Самият корен на думата носи смисъл на насилие и война. Преведена е по различен начин (вижте Съдии 8:21, І Царе 22:11-19, ІІ Царе 1:11-16 – всички говорят за някой, който напада друг в битка). Чуйте добре: paga включва духовно воюване!

Джак Хейфорд също казва: „Има начин да се справиш с невъзможната ситуация. Атакувай я! не със сладки приказки за големи надежди, не с гняв, не с примирение, не със стоическо самообладание, но агресивно. И молитвата е оръжието на тази агресия.”

Ако се опитаме да отделим духовното воюване от ходатайството, това ще е само в наша вреда. Губим толкова много време и енергия да се занимаваме със симптомите, когато често причината за проблема е духовна или демонична: „Защото ние не воюваме срещу кръв и плът, а срещу началства, власти, управители на тъмнината в този свят; срещу духовното нечестие в небесни места” (Ефесяни 6:12). Ние трябва да сме внимателни, да не слагаме ударението върху сатана и демоните, но в Америка грешим по-скоро в другата посока. Повечето хора четат Ефесяни 6:12 само до там, където се казва, че „ние не воюваме…”. 

Невежеството се плаща скъпо

Нашето невежество относно сатана и неговите тактики и това, как да се справяме с тях, ни струва много; ІІ Коринтяни 2:11 ни казва: „да не би сатана да използва случая против нас, защото ние знаем неговите помисли”. Там се говори за простителност, но се разкрива и един общ принцип. Думата „невежи” е гръцката дума agnoeo. Тя означава „липса на знание или разбиране за нещо”. От там произлиза думата агностик. Технически агностик не е човек, който не е сигурен дали вярва в Бога. Всъщност агностик е човек, който не знае или не разбира нещо.

В този стих ни се казва да не сме невежи или агностици – без разбиране – по отношение на дявола. „Помисли” е думата noema. Тя означава буквално „мисъл”. Стихът всъщност казва: „Не бъдете без разбиране за начина, по който мисли сатана.” Noema е придобила и значение на „планове, кроежи, замисли”, защото тези неща се раждат в мислите. За по-голяма яснота нека да ги включим в стиха: „Не бъдете без разбиране за начина, по който нашият враг мисли и действа – за неговите планове, кроежи и хитрости.” Това не е ли обещание? Ако Бог казва, че не трябва да сме невежи относно хитростите на сатана, Той трябва да е готов, да ни ги разкрива. Какво ще стане, ако не знаем плановете на дявола? Той ще се „възползва” от нас. Думата pleonekteo, която е сложна дума и означава буквално „да взема по-голям дял” (pleon – по-голяма част, echo – вземам). Лесно е да се види защо това е думата за „пожелание, ламтеж”). Тя означава още „надхитрям”.

При бокса този, който има по-дълги ръце има предимство и обикновено нанася повече удари. Думата се превежда и като „спечелвам”. Сатана печели много от тези, които не познават неговия подход. Булинджър казва, че тя означава „да направя някого жертва или да ограбя чрез измама”. Нека да свържем всички тези определения: „Доколкото сме невежи относно начина, по който нашият враг мисли и действа – за неговите планове, замисли, кроежи и хитрости, дотолкова той ще се възползва от нас, ще ни направи свои жертви и с измама ще отнема това, което ни принадлежи или ще вземе по-голям дял”. По-голям дял от какво? От всичко! Нашите домове, брака ни, семействата, нашите пари, обществото, правителството, народа ни и т. н.

Преди 25 години църквата в Америка нямаше разбиране за това, което сатана планира, и той завидя повечето ни училища. Същото може да се каже и за правителството ни. Някога били ли сте използвани? Давали ли са ви по-малката част? Когато бях в Библейски колеж имахме начин да просветлим „сврях духовните”, които считаха за необходимо да ходатайстват за света, докато благодарят за храната. Те не знаеха нашите намерения, когато ги молехме да благодарят за храната. Докато те обхождаха глобуса, ние се наслаждавахме на по-голямата част от порцията им! Това беше голям тест за тяхната истинска духовност. (Много се срамувам от тази отвратителна практика от миналото ми и вече никога не бих го направил. Но ако смятате, че трябва да ходатайствате по време на молитва за храна, все пак по-добре го запазете за молитвената си стаичка).

В І Солунци 2:18 се възползваха от Павел. Сатана се облагодетелства в продължителната война за разпространението на Евангелието: „защото искахме да дойдем при вас, поне аз Павел, един-два пъти, но сатана ни попречи”. Ние знаем, че Павел спечели повече битки, отколкото загуби. Но той беше човек и понякога сатана успяваше да осуети плановете му. Забележете, че не се казва, Бог да е променил намеренията Си за това, какво да прави Павел. Ясно се казва, че сатана му попречи. Хората, които искат да вярваме, че сатана не може да направи нищо, ако Бог не му позволи и че не трябва да му обръщаме внимание, би трябвало да прочетат тези стихове отново.

Бог не пренебрегва дявола и ние също не трябва да го пренебрегваме. А той със сигурност прави доста неща, които Бог не му „позволява”. Единственият смисъл, който може да се вложи в това, че Бог допуска всичко, което става на земята, е, че Той създаде законите и принципите – сеене и жънене, причина и следствие, и свободната воля на човека – които управляват земята. Но ние използваме тези принципи и до голяма степен определяме какво ще пожънем и преживеем. Сатана също разбира тези закони и ги използва в своя полза, когато това е възможно. 

Тайните планове на сатана се осуетяват

Чух служител в Тулса, Оклахома, да разказва за освобождението на човек, за който той се молил дълго. Изглежда този човек никога не успявал да постигне стабилност в живота си в ходенето си с Господа. Намирал си работа и скоро я изгубвал; ходел с Господа известно време и после се отдръпвал. Цикълът се повтарял и никакви молитви не помагали. Един ден, докато служителят се молел за този млад човек, Господ му показал три демона, които следвали човека навсякъде. Те не били в него, но винаги били около него и му влияели. Той видял имената на всеки един от тях, които описвали действието им. Един по един той ги вързал в името на Исус и им заповядал да оставят човека. От тогава нататък всичко се променило. Дошла стабилност. Последвал успех. В крайна сметка младият човек станал богат бизнесмен и служител. И той все още ходи с Бога.

Правилно е да искаме от Бога да укрепи и да донесе зрялост в някого, но този човек се е нуждаел от нещо повече – някой, който да упражни власт и да донесе освобождение. Неговата стабилност беше симптом за демонично влияние, което той сам не е можел да превъзмогне. Сатана имаше предимство и докато плановете му не бяха разкрити, той успяваше. Въпреки, че някои неща относно духовното воюване са спорни, други са неоспорими: ние сме в много реална война (ІІ Коринтяни 10:4; І Тимотей 1:18); ние сме войници в тази война (Псалм 110:2-3; ІІ Тимотей 2:3-4); ние трябва да воюваме срещу всички нива в царството на тъмнината (Ефесяни 6:12); трябва да се противим на дявола (което в повечето случаи са неговите демони) и той ще бяга от нас (Яков 4:7, І Петрово 5:9); трябва да стъпваме (да упражняваме власт) над сатана и неговите демони (Лука 10:19, Римляни 16:20); трябва да изгонваме демони (Марк 16:17); имаме власт да връзваме (забраняваме) и развързваме (разрешаваме), що се отнася до портите на ада (Матей 16:19); имаме мощни оръжия, с които да побеждаваме царството на тъмнината (ІІ Коринтяни 10:4; Ефесяни 6:10-20).

Това не е изчерпателен списък със стихове за духовното воюване. Със сигурност Бог не ни дава подробни инструкции как да направим всички гореспоменати неща. Той не работи по формули в нито една област на Библейската истина. Той се занимава с взаимоотношения и ни дава принципи, които да прилагаме под водителството на Святия Дух. Например Господ не ни дава формула за хвалението в църквата. Не е важно да се покланяме по един и същи начин, важното е да се покланяме. Той не дава формули за църковното управление и как да се издигат пастори. Всяко течение в тялото Христово го прави по различен начин. Това, което има значение, е не всички да управляваме по един и същи начин, а да управляваме благочестиво. Това не значи, че в Писанието няма абсолютни истини. Казвам само, че рядко има такива по отношение на методи. Няма нищо свято или несвято в метода. Това, което е важно, е да живеем според откровенията на Писанията и под водителството на Святия Дух. Само Той знае точно какво е необходимо във всяка ситуация. 

Професионален воин

Така че, в духовното воюване важното не е колко воюваме, а това, че воюваме. Никое от изказванията, направени в Писанията за духовното воюване не говори за отбрана. Всяко от тях говори за нападение. Трябва да атакуваме силите на тъмнината, когато ни се отдаде възможност. В Ефесяни 6 глава се използва шест пъти думата „срещу”. Гръцката дума е pros, което е подсилена форма на pro. Pro означава „пред”, буквално или преносно (в смисъл на превъзходство). Този смисъл е вложен в думата „професионален”. Един професионален атлет превъзхожда останалите. Pros съдържа и значението „стъпвам напред, обръщам се към нещо или някого”. Ефесяни представя воин, който настъпва и се изправя срещу противника си. Бог ни казва: „Пристъпи и се изправи срещу силите на тъмнината. Бъди професионален воин!” Не бъдете като онзи културист, посетил Африка и бил, който запитан от вожда на едно село, какво прави с всички тези мускули. Сметнал, че една демонстрация ще свърши по-добра работа от обяснение, и започнал да стяга прасци, бедра, бицепси и трицепси, като показвал какво се прави на състезание. След като му се възхищавал няколко минути, вождът попитал: „За какво друго ги използваш?” „Това е всичко.” – отговорил мускулестият мъж. „Това е всичко, за което използваш тези огромни мускули?!” – повторил вождът. „Да.”

„Какво прахосничество – промърморил вождът с възмущение. – Какво прахосничество!”

Колко от нас са като този културист? Ние сме силни в Господа, добре подготвени да се справим с врага, но никога не използваме силата и оръжията си. Излезте на ринга! Когато чакаме Господа, Той ще ни покаже коя стратегия и метод на воюване да използваме. Бог е Бог на взаимоотношение. Той е Баща, който силно обича семейството Си и за Него любовта е по-важна от работата. Нашето взаимоотношение с Христос ни подготвя за духовното воюване. 

Посвещението към Христос – трамплин за всичко

Интересно е, че духовното воюване често се ражда от поклонение. От чакането ни произлиза воюване. Простотата и чистотата на посвещението ни към Христос трябва да е трамплин за всичко, което правим. „Но боя се да не би, както змията измами Ева с лукавството си, да се разврати умът ви и отпаднете от простотата и чистотата на посвещението ви към Христа” (ІІ Коринтяни 11:3). Дълбочината на нашите откровения във всяка друга област на истината не намалява нуждата от просто и чисто посвещение към Христос. Всъщност това прави нуждата по-голяма. Колкото по-голямо е дървото, толкова повече се разпростираме във външните аспекти на царството, толкова повече трябва да позволим на простотата на взаимоотношението ни с Христос да се задълбочава. Във ІІ Коринтяни 11:3 се говори за заблудата. Доколкото сатана може да ни отдели от личното ни взаимоотношение с Христос, дотолкова ще ходим в заблуда, независимо колко откровения имаме.

Искам да спомена три от старозаветните думи за „чакане” пред Господа, всяка от които има различен нюанс в значението си. Първата е dumiyah, което означава „чакам мълчаливо с тихо упование”. Изразява силно, спокойно и тихо упование в Господа. Давид каза в Псалм 62:1-2 „Душата ми тихо уповава само на Бога, от Когото е избавлението ми. Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое, няма много да се поклатя”. Втората дума, chahah, означава „прилепвам се до; копнея за”. „Душата ни чака Господа. Той е помощ наша и щит наш” (Псалм 33:20). Това чувстваше Давид, когато каза: „Душата ми жадува за Господа” (Псалм 44:2, 63:1). Той копнееше (chahah) за Божието присъствие. Третата дума qavah означава „чакам с голямо нетърпение”. Тя означава също „да вържа като оплетка или бродерия”. Основният смисъл е „нетърпеливо очакване и единство, свързване, вплитане”. Следващите стихове са пример за това: „Чакай Господа. Дерзай и нека се укрепи сърцето ти. Да! Чакай Господа.” (Псалм 27:14). „А ония, които чакат Господа, ще подновяват силата си; ще се издигат с крила като орли; ще тичат и няма да се уморят; ще ходят и няма да отслабнат” (Исая 40:31).

Нека обобщим и свържем трите значения: „Тихо чакане със силно, спокойно упование и копнеж за Неговото присъствие, нетърпеливо очакване, защото знаете, че Той ще дойде – очакване и преживяване на сливането в единство, като резултат на преплитането на сърцата ви.” Алилуя! Псалм 37:7, 9, 34 показва как чакането пред Господа е свързано с духовното воюване. „Облегни се на Господа и чакай Него. Не се раздразнявай поради човека, който успява в пътя си, като извършва злоумишления… Защото злотворците ще се изтребят, а ония, които чакат Господа, те ще наследят земята… Чакай Господа и пази Неговия път, и Той ще те издигне, за да наследиш земята”. Чакането пред Господа ни дава способност да вземем наследството си.

„Наследявам” е думата yaresh, преведена като „завладявам”, и означава „законен наследник; военно нападение с цел завладяване”. Тези, които чакат пред господа, наследяват и завладяват – поклонение и воюване! Когато Давид чакаше Господа, копнееше за Него, покланяше Му се, пееше Му нови песни, в следващия миг се изправи, хвана един лъв за гривата и му откъсна главата. Войната и победата се родиха от поклонение и чакане 

С добър външен вид и без помазание

Когато Мария седеше при нозете на Исус, а Марта беше заета в кухнята. Лука 10:40 казва, че Марта беше увлечена в приготовленията. Думата „увлечена” е perispao. Тя означава буквално „влача в кръг”. Думата за „приготовления е новозаветната дума за „служение”, която използваме за църковните служители. Дори служението ни за Исус може да се превърне в товар, който влачим. Духовното воюване и молитвата изобщо също могат да станат товар, който теглим и задължение, което понасяме. Ние ставаме толкова заети с работа за Бога, че не ни остава време да сме с Него. Влачим си служението, като не вървим на никъде и нищо не постигаме за Божието царство.

Преди няколко години преминавах през труден период в живота си. Ал Страрап, мой скъп приятел, се обади и ми каза: „Тази сутрин се молих за теб с един приятел и Бог ми даде видение.” Помислих си: „Благодаря Ти, Исусе! Това трябва да е отговорът.” Ал продължи: „Имаше един кръг на земята.” (Бях готов за велико откровение като колело в друго колело или нещо подобно!) „Ти вървиш по този кръг.” „Да, и?” – отговорих аз. „Това е. Ти просто ходеше в кръг.” – каза той. „И това ли е Словото от Господа?” – попитах аз. Той отговори: „Да, това е. Съжалявам.” Затворих телефона и казах: „Сигурно е така. Аз наистина ходя в кръг… зает с това, да вървя на никъде.”

Отдръпнах се от дейностите и застанах пред Господа. Спрях да ходя и започнах да чакам.

Исус погледна Марта и каза: „Мария избра добрия дял, който няма да й се отнеме” (Лука 10:42). „Добрият дял” е думата agathos. Тя може да се съпътства от думата „добро” на гръцки – kalos, което означава, че нещо е „органически добро” или с други думи – добре изработено. Но kalos не предполага непременно практическа полза. То може просто да изглежда добре. Всичко да му е наред, но да няма практическа полза от него. От друга страна agathos – думата за „добрия дял”, който Мария избра – означава „добър, полезен”. Често се превежда като „добри дела”.

Господ казва: „Ако отделиш време да чакаш пред Мене, да седнеш в Моите нозе, това ще вложи нещо в теб. Ти не само ще изглеждаш добре, но и ще ставаш за нещо.” Често изглеждаме добре, но ни липсва помазание. Трябва да чакаме в Божието присъствие и да позволим всяко служение, включително и духовното воюване, да се роди от това взаимоотношение. 

В Божието време, при Божиите условия, с Божиите методи

Чакането пред Господа ще ни предпази от това, да станем реакционни към дявола. Ние не трябва да откликваме на дявола. Не правим нищо при неговите условия и в неговото време. Бог определя времето и условията на битката. Той каза на Исус Навин при Ерихон (Исус Навин 6 гл.), докато той беше паднал на лице и се покланяше: „Седем дни, Исусе. Нито миг по-рано. Не прави нищо, докато не ти кажа.” Той каза: „Аз избрах времето за битката.” Бог определя и условията: „Недейте да вземате пленници. Само Раав оставете. Користите ще бъдат за Мен. Аз определям условията, никой друг – нито вие, нито сатана. Ако правите каквото ви казвам, винаги ще печелите. Направете го, както дяволът иска, и ще се озовете в омагьосан кръг.” Бог избра времето, условията и метода.

Воюването не е реакция, а отговорно действие. То трябва да произхожда от покорство, а не от необходимост. Ние следваме капитана, а не врага. Господ каза на Давид да влезе в битка, когато вятърът разклати върховете на дърветата и не по-рано (ІІ Царе 5:24). Той каза на Саул да чака седем дни, докато Самуил дойде и принесе жертва (І Царе 13:8-14). Врагът ги беше обградил и хората ставаха нетърпеливи, така че Саул каза: „Сам ще принеса жертва (по моя начин), защото трябва да започнем битката.” Самуил дойде веднага след принасянето на жертвата и му каза какво мисли Бог: „Ти се провали, Саул. И царството ще се отнеме от теб и ще се даде на някой, според Моето сърце. Не ми трябва водач реакционер, който води хората според собствената си мъдрост. Трябва да става така, както Аз искам. Ти трябваше да чакаш!” Понякога Бог казваше, че хвалението е ключът, както при Йосафат (ІІ Летописи 20:1-30) и при Павел и Сила в затвора (Деяния 16:16-36).

Когато служехме по улиците на Марди Грас преди няколко години веднъж Господ ни води, да крачим мълчаливо по улицата. Невероятно присъствие и страх от Бога слезе над целия район. Господ установи величественото Си присъствие и накара враговете Си да млъкнат. Реална тишина настана по улиците. В друг случай Бог ни каза да крачим по улица Борбон и да пеем затрогващата песен на поклонение „Емануил” на Боб Мак Гий. Тогава дух на изобличение слезе над улиците, докато пеехме тази силна песен, която говори за истинската съдба на човечеството. Пак настана тишина. Като че ли Господ напълно владееше ситуацията. На една пресечка, която беше затворена за пешеходци, се събрахме в кръг, коленичихме и продължихме да пеем. Когато коленичихме в поклонение, един човек направо влетя в кръга, викайки, че иска да познава Бога.

Това е воюване чрез хваление! То е и ходатайство (paga) – атака срещу врага. Когато Христос е издигнат в хваление, сатана е детрониран в небесни места (Псалм 22:3, 149:4-9). Когато издигаме Сина, поваляме змията. Стратегията на Святия Дух в други случаи беше любов – благост, даване и прошка. Бях част от една церемония за примиряване в парка Конфлуанс в Денвър, Колорадо, на 12 ноември 1992 между местни американци европейски заселници. Аз ръководех събранието, което беше спонсорирано от коалицията „Примирение” – служение, ръководено от Джийн Стивънсън. Стратегията беше доста проста: „Покайте се и помолете за прошка за това, че откраднахте земята им, нарушихте обещанията и убихте предците им.” Когато един от тях от името на своя народ ни даде прошка и ни приветства в земята си, нещо се пречупи в духовния свят. Беше студен, мрачен ден, но в момента, в който той изговори тези думи, слънце се показа през облаците и ни огря. Този ден сложи началото на едно голямо примирение между тези две групи. Защо? Нашият жест на смирение и любов, заедно с техния, беше и акт на духовно воюване, който събори крепости в духовния свят. Воюване чрез смирение. Агресивна любов. Не е ли парадоксално?

В друг случай Святият Дух може да ви води да се съберете с други хора в съгласие, за да пречупите гръбнака на врага. Джон Г. Лейк, мисионер в Южна Африка през първата половина на този век, разказва история за епидемия на малария, която за една нощ поразила част от Южна Африка. Епидемията била толкова голяма, че за един месец ¼ от населението на района починало. Нямало достатъчно ковчези и хората били погребвани в одеала, толкова голямо било поражението. Лейк разказва за голям ходатай, който започнал да се моли. С дни – по цял ден и дори през нощта, той стоял под едно дърво и се молил срещу язвата. Няколко пъти Лейк го попитал: „Успяваш ли?” Той отговарял: „Не още.” Но един ден той казал на Лейк: „Мисля, че ако имах малко подкрепа във вяра, духът ми ще пробие.” Лейк коленичил и се присъединил към него в молитва. Нещо удивително станало. Записано е с думите на самия Лейк: „Докато се молехме, Святият Дух изпълни душите ни и аз се озовах не на колене под дървото, а постепенно се отдалечавах от него. Очите ми постепенно се отвориха и видях нещо, което никога не бях виждал – множество демони като стадо овце! Святият Дух беше слязъл и върху него и той изтича преди мен, като проклинаше армията от демони и те се върнаха обратно в ада или там, откъдето бяха дошли. Скъпи братя и сестри, на следващата сутрин, когато се събудихме, епидемията беше свършила.” 

Време да извикаме

Наистина има време за агресивно духовно воюване в ходатайство. Знам, че много хора избягват подобни крайни действия в молитва – да тичаш и викаш на врага. Но има време за такова интензивно духовно воюване. Не веднъж съм викал на духовни сили или планини по време на ходатайство. Аз не съм достатъчно духовно невеж, за да вярвам, че са необходими определени децибели, за да смъмриш нечиста сила, но Писанията го позволяват и дори твърдят, че понякога това отприщва нещо в духа: Зоровавел извика благодат на планината (Захария 4:7); Израил извика при Ерихон (Исус Навин 6:16); Гедеоновата армия извика преди битката (Съдии 7:20); Исус извика на кръста (Матей 27:50); Израил извика, когато ковчегът на завета ги отвеждаше на ново място: „Нека се изправи Бог и да се разпръснат враговете Му” (Числа 10:35, Псалм 68:1). Не се опитвам да основа „Църква на викащите воини”, а се опитвам да покажа, че духовното воюване е правилно дори, когато е интензивно и шумно. Йоас, цар на Израил, беше смъмрен и загуби война, поради липсата на духовен интензитет, когато удряше със стрелите (ІV Царе 13:14-19). Друг път стратегията на Господа може да е просто да изповядваме Словото като меч или да правим библейски обосновани изявления за ситуацията. Когато сме водени от Святия Дух, стратегията е унищожителна за врага.

Веднъж се опитах да постигна мир между три страни. Беше се стигнало до горещ момент и представител на една от страните ме увери, че на следващата сутрин ще има физическа разправа. Знаех, че говори сериозно и някои ще пострадат, а други ще влязат в затвора. Стоях буден до късно и се молех Бог да предотврати това, когато около два през нощта Господ ме изненада със следните думи: „Защо молиш Мен да направя това? Ти знаеш волята Ми за тази ситуация. А проблемът е предизвикан от дух на гняв и насилие. Вържи го! Прокламирай Словото и волята Ми за тази ситуация!” Направих го и си легнах. На следващата сутрин, по някаква „необяснима” причина, без всякакво обсъждане отношението на всички се беше променило. Мир и хармония владееха там, където предишната вечер бяха царували гняв и насилие. Какво се беше случило? Paga. Голгота.

Псалм 110:2 се случи: „Господ ще простре от Сион скиптъра на силата Си; владей сред враговете Си! 

Да вземеш наследството си

Тук е необходимо едно предупреждение. Когато участваме в духовното воюване, никога не трябва да забравяме, че не се опитваме да победим дявола. Той вече е победен. Не го побеждаваме отново, а представяме победата на кръста. Всичко, което правим в ходатайствените си молитви, трябва да е само продължение на това, което Христос направи чрез Своето дело на ходатайство.

Христос paga дявола. Той го атакува, повали господството му над земята (Битие 3:15). Еврейската дума за „глава” в този стих, rosh, всъщност говори за господство и авторитет. Псалм 2:9 говори пророчески за Исус, като казва: „Ще ги съкрушиш с желязна тояга, ще ги строшиш като грънчарски съд”. „Смазване” от Битие 3:15 и „съкрушаване” и „строшаване” от Псалм 2:9 имат един и същи смисъл: „да строшиш нещо на парчета и да ги пръснеш”. Христос смаза и пръсна господството на змията като счупено стъкло. Това беше тотално поражение. Но това, което Исус направи, ние трябва да освободим и наложим на практика. Това, което Той ни осигури, трябва да си вземем чрез вяра с духовните оръжия. В І Тимотей 6:12 се казва на Тимотей: „Подвизавай се в доброто войнстване на вярата. Хвани се за вечния живот, на който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели”. Тимотей вече имаше вечен живот, но му се казва да „се хване за” него. Това не ви ли заинтригува? Можеш да го имаш и да го нямаш. Можеш да го притежаваш и да го нямаш. Думата тук е epilambanomai и означава „да хвана” нещо. Както Израил в Стария Завет получи наследството си от Бога, тяхно притежание. И нашето наследство няма само да падне в ръцете ни точно, както и тяхното. Мофат превежда стиха така: „Воювай в добрата битка на вярата, осигури си вечния живот, към който беше призван”.

Преводът на Уест гласи: „Вземи си вечния живот, в който си призван да участваш”. Както човек превзема територии във война, така и ние трябва да превземем и да си осигурим наследството си в Христос. От кого трябва да си го вземем? Определено не от Бог!

Трябва да си го вземем от света, плътта и дявола. Джак Хейфорд подсилва значението на Матей 16:18-19 въз основа на буквалния превод от гръцки: „С каквото и да се сблъскате някога (от намеренията на ада, срещу които църквата ми ще надделее), ще трябва да решите дали да го вържете или не. Резултатът ще зависи от вашата реакция. Ако вие лично съзнателно вържете това на земята, ще откриете в бъдещето, когато го направите, че то вече е било вързано на небето”. Не е ли удивително! Толкова много зависи от нашето покорство и отговорни действия. Нашето наследство в Христос не идва при нас автоматично. 

Тя направи крачка

Сю Доти сподели следното свидетелство за духовното воюване в нейния град. Тя направи крачка: „Усетих, че Бог иска заедно с група ходатаи да отидем на молитвена разходка по определен маршрут, но е необходима някаква подготовка. Първо говорих с моя пастор за това и после тръгнах с колата по маршрута. Когато стигнах до едно кино, където показваха порнография, Святият Дух започна да ми дава специфични инструкции. Той ми каза да изгоня духа на порнография и похот и аз го направих. Каза ми да се моля в духа. След известно време бях освободена от товара за молитва и продължих до края на маршрута, преди да си отида вкъщи.

През този петък Господ ми разкри какво всъщност беше станало. Включих местните новини и чух, че градската управа е наредила киното да се затвори. В деня, след като се бях молила, управата направила неочаквана проверка. Киното било глобено за няколко нарушения и веднага било затворено. Забележително е, че неотдавна сградата била вече проверявана и издържала проверката. Но без предупреждение и без очевидна причина, тя била проверена отново. Бог наистина се беше задвижил! Нередностите били оправени и киното отново беше отворено за кратко, докато съдът не нареди да се затвори за една година. Сега сградата се продава. Аз бях преминала курса „Ходатайствена молитва – светкавица от Бога” от Дъч Шийтс и знаех, че много заряди бяха поставени в тази стена, но беше kairos време и стената падна от силата на Бога.” (Под „заряди” тя има предвид dunamis – динамита на Святия Дух, за който поучавам в споменатия курс.) 

Законна отмяна на господство

„Но защо изобщо е необходимо духовно воюване, след като Христос разгроми сатана и неговите демони? – може да попита някой. – Не отне ли Христос силата му, не го ли обезоръжи и не разруши ли делата му? Не ни ли освободи Той от силата на сатана?” Отговорът на тези въпроси е в правилното разбиране на това, което Христос направи, когато разгроми сатана. Унищожението на сатана не беше физическо, а по-скоро законно премахване на неговото господство и авторитет.

Библията никъде не казва, че Бог ни освободи от силата на сатана. Казва се, че ни освободи от неговата exusia – власт; или с други думи – от правото му да упражнява власт над нас. Колосяни 1:13 „Който ни избави от властта (exusia) на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син”. Лука 10:19 „Ето, давам ви власт (exusia) да настъпвате на змии и на скорпии и над цялата сила (dunamis) на врага, и нищо няма да ви повреди”. Колосяни 2:15 „И като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез него”.

Думата „обезоръжи” е гръцката дума apekduomai и означава, че Христос се отърси (свали от Себе Си, съблече) началствата и властите. Това е теологичен жаргон за „Той ги победи!” Силата никога не е била и няма да бъде проблем между Бог и сатана. Въпросът беше във властта – властта, която сатана получи чрез Адам. Исус не дойде, за да получи сила, нито да отнеме силата на сатана. Той дойде, да си вземе властта, която Адам загуби, и да премахне господството на змията. Сатана все още има цялата сила и способности, които някога е имал. Той „обикаля като рикаещ лъв” (І Петрово 5:8). И в противоречие с това, което някои поучават, той все още има зъби. Той все още има „огнени стрели” (Ефесяни 6:16). Ако не вярвате в това, опитайте се да излезете без всеоръжието. Това, което той изгуби беше правото (властта) да използва силата си срещу нас, ако не разбираме, че чрез Христос вече имаме власт над него и неговата сила. Въпросът е във властта. Силата върши работа, но властта контролира силата. Тази истина е добре показана в битката между Израил и Амалик в Изход 17:8-13. В този известен пасаж Мойсей отиде на върха на планината с Божия жезъл в ръце, докато Исус Навиев водеше битката. Когато Мойсей държеше жезъла високо, Израил надделяваше, а когато го снижаваше Амалик надделяваше. Победата не се определяше от силата на армията на Израил. Ако беше така, те нямаше да се отдръпват, когато жезълът се снижаваше. Проблемът не беше и в куража, защото те не гледаха към Мойсей за кураж, докато водеха ръкопашен бой. Невидимата битка в небесни места определяше изхода на битката. И когато жезълът, който символизираше властта на Бога, беше издигнат от овластения водач на Израил, Исус Навиев и армията побеждаваха. С други думи решаващият фактор на бойното поле не беше силата, въпреки че тя беше необходима, а властта на планината. Ключът е във властта, не в силата! 

Да отидем при Отец

Една последна мисъл, свързана с духовното воюване: Важно е да знаем, че в нашето воюване ние не воюваме срещу Бог. Не знам за вас, но мен самата мисъл за това ме ужасява! Стиховете, най-често използвани в подкрепа на подобно твърдение, са Битие 32:22-32, където Яков се бори цяла нощ с Божия ангел. Често се проповядва динамично послание, като се използват думите на Яков като пример за това, което трябва да правим в молитва: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш” (ст. 26). И аз самият съм го правил. Но Писанието не представя този двубой като пример, как да се молим. Причината той да продължи толкова дълго е 1) че Бог го допусна – ангелът можеше да изпрати Яков в небитието, когато пожелае. Бог веднъж изпрати един ангел, да унищожи цяла армия (ІІ Летописи 32:21); 2) Бог и Яков искаха различни неща. Яков искаше да е защитен от Исав, а Бог искаше естеството на Яков да се промени. Забележете какъв на пръв поглед глупав въпрос зададе ангелът на Яков: „Как се казваш?” Не ви ли се струва странно, че в разгара на борбата те започнаха да си бъбрят, за да се опознаят? А всъщност не се случваше точно това. Бог се опитваше да накара Яков да признае каква е природата му, която беше описана в неговото име.

Разширената Библия ясно показва това: „Човекът го попита: Как се казваш? И (в шок от разбирането той прошепна) Яков (измамник, хитрец, интригант)” (Битие 32:27).

Това е всичко, от което се нуждаеше Господ: откровение и изповед. Незабавно се изля благодат и стана промяна на характера на Яков. Името му също се промени на Израил. Изследване на живота на Яков от този момент нататък показва огромната разлика в характера му.

„Но Яков победи в тази битка” – може да кажат някои. Той победи само, като изгуби. Единственият начин да спечелиш в борба с Бог е, като загубиш. Ако спечелиш, си загубил; ако загубиш, си спечелил. Единственият начин да спечелиш живота си, е, като го изгубиш (Матей 16:24-26, Лука 9:23-25). Яков загуби Яков и намери Израил. Какво сладко поражение!

Целта на нашето изследване е, да покаже, че тази история не е пример, как да се молим на нашия Небесен Баща. Ние трябва да отиваме при Него с дръзка увереност (Евреи 4:16), като знаем, че Той е наш Приятел и Баща. Трябва да искаме „според Неговата воля” (І Йоан 5:14), а не да се опитваме да Го изнудим, да ни даде нещо, което Той не желае. Съработници сме с Него (ІІ Коринтяни 6:1), а не срещу Него. И помитаме портите на ада (Исая 28:6, Матей 16:18), а не небесните врати.

Упорството в молитва е необходимо, но не, за да преодолеем съпротивата на Бога. Важно е да помним това. Невъзможно е да искаме с вяра, която е задължителна, ако не вярваме, че това, което искаме, е според Божията воля. Тогава защо е необходима настойчивост? Това е тема на друга глава. Този, който продължи, ще намери отговора! Целта на тази глава е, да покажем, че понякога в ходатайството ще е необходимо да воюваме. Paga включва това разбиране и Писанието поучава за него. Трябва да воюваме с баланс и разбиране, но трябва да го правим!

Да пренебрегнем сатана, означава да му отстъпим властта си. В следващата глава ще приложим разбирането за духовното воюване към молитвата за изгубените. Ние играем решаваща роля в освобождаването на пленниците. Нека да ограбим царството на тъмнината! 

Въпроси за размишление

1. Кои са двете противоположни дейности в ходатайството? Защо и двете са необходими? Подчертава ли се това от значението и употребата на думата paga?

2. Обяснете ІІ Коринтяни 2:11. Как това подчертава факта, че не трябва да пренебрегваме сатана?

3. Можете ли да обясните връзката между поклонение, чакане и воюване? Как Исус Навиев показа това? Какво може да се извлече по този въпрос от историята за Мария и Марта?

4. Защо изобщо е необходимо духовното воюване, щом Христос разгроми и унищожи силите на тъмнината? Обяснете разликата между власт и сила.

5. Трябва ли да се борим с Бога в молитва? Обяснете.

6. Дайте определение за думата професионалист от Ефесяни 6 глава и обяснете връзката й с духовното воюване.

7. Защо е важно внимателно да избираме преводача си? (Подсказка: „Няма да го кажа”).