Глава дванадесета: Същност на молитвата

Две жаби паднали в купа със сметана или поне така било казано. Стените на купата били гладки и стръмни, а сметаната била дълбока и студена. „О, безсмислено е – казала едната – ясно е, че няма кой да ни помогне. Сбогом, приятелю! Сбогом, тъжен свят!” – и плачейки, потънала. Но втората, с по-твърд характер, замахала с крака, облизала сметаната от устните си и премигнала със сметанени очи. „Ще поплувам поне малко – помислила си тя или поне така било казано. – Какво би спечелил светът, ако още една жаба умре.” Повече от час тя плувала и ритала с крака и не спряла да си мърмори. После отскочила от островчето прясно масло, което била направила. 

Уроци от трима мъже и жаба

За пръв път чух тази мъдра поема преди 20 години в послание на Джон Гарлок – един от моите професори в „Христос за нациите” – по темата за упоритостта. Човек не си спомня много неща от преди 20 години, но Джон Гарлок имаше похват и помазание за проповядване на „незабравими” проповеди. Други, разбира се, имат подобен дар за проповядване на лесно забравящи се проповеди. Чувал съм много такива и сам съм ги проповядвал. Брат Гарлок спомена историята от ІІ Царе 28:8-12 за трима от силните мъже на Давид: Шама, Адино и Елиазар. Шама беше упорит в изпълнението на скромната задача да отбранява малък парцел с леща от филистимците. Адино олицетворяваше упоритостта, когато уби само с една ръка 800 филистимци. Елиазар символизираше упоритост при силно изтощение, когато, след като се беше бил няколко часа, ръката му едва се отлепи от меча. Благодаря ви, проф. Гарлок, че чрез трима мъже и жаба ми показахте важността на упоритостта и устояването. Това е едно от най-важните за мен духовни качества. И колкото по-дълго живея, толкова по-важно става за мен. „Стой там!” не е влязло в десетте заповеди, но е част от плода на Духа.

Гръцката дума, преведена „дълготърпение” в Галатяни 5:22, се определя от Конкорданса на Стронг като „сила на характера и твърдост”. Точно това казах и аз – „Стой там!”

В това време на бързите неща – от полуготовата храна до начините за бързо забогатяване и конференции на тема „Как за един ден църквата ни да стане най-голямата в града” – ние бързо губим упоритостта като черта на характера. Готвим по-бързо, пътуваме по-бързо, произвеждаме по-бързо и харчим по-бързо… и очакваме Бог да отговаря на молитвите ни със същото темпо.

Дик Ийстман в книгата си „Няма лесни пътища” казва: „Голяма част от хората в нашето общество са забравили за твърдостта. Много малко хора имат борчески дух като художника Рафаел. Веднъж той бил запитан: „Коя е най-добрата ти картина?” Той се усмихнал и казал: „Следващата.” Рафаел винаги се стремял към по-доброто. Точно от това се нуждаем в молитвите си – отношение на постоянство.” Ние сме като африканския леопард, който трябва да изтощи жертвата си, за да я изяде. Той умее това добре, тъй като може да тича със скорост 110 километра в час. Единственият проблем на леопарда е, че има несъразмерно голямо сърце, поради което се уморява бързо. Ако не хване жертвата си бързо, трябва да прекрати преследването.

Колко често в молитвите си ние имаме подхода на леопарда? Ускоряваме с голяма енергия, бързаме към амвона в църквата или тичаме при някой друг за молитва. Но без решение за упорито усилие често се спъваме, преди да постигнем това, което искаме. При следващия молитвен поход решаваме да се молим по-усърдно и по-бързо, когато всъщност не ни трябва повече експлозивна сила, а по-трайна сила – издръжливост, която идва само от по-голямо желание за молитва.

Джордж Мюлер беше упорит човек. Един пример за неговото постоянство виждаме във вече споменатата книга на Дик Ийстман: „Важно е да не се отказвате, преди да получите отговора. Аз се моля за спасението на един човек от 63 години и 8 месеца. Той все още не е спасен, но ще бъде. Не може да бъде иначе, защото аз се моля.” Дойде денят, в който приятелят на Мюлер прие Христос. Това стана след смъртта на Мюлер. Там до един отворен гроб неговият приятел предаде сърцето си на Бог. Упоритата молитва спечели още една битка. Успехът на Мюлер може да се обобщи в четири силни думи: Той не се отказа! 

„Не се напрягай” не важи за молитвата

Самият Божи Син често прекарваше цели нощи в молитва, за да може да изпълни служението Си. Трябваха Му три тежки часа в молитва в Гетсиманската градина, за да събере сили да посрещне кръста. „Тоя Христос в дните на тленния Си живот, като принесе със силно викане и със сълзи молитви и молби на Този, който можеше да го избави от смърт…” (Евреи 5:7). Ние от друга страна сме открили изкуството на еднопосочната линия в молитва и си мислим, че ако даваме на Бог по два часа църковна служба в седмицата, ние сме доста духовни. „Не се напрягай!” може да е добър съвет в някои ситуации, но в повечето случаи, включително и при молитвата, той не върви.

Веднъж един пилот малко след излитане отишъл до задната част на самолета, за да провери защо свети една от сигналните лампи. Проблемът бил открехната врата, която се отворила, докато той се приближавал и той бил всмукан от въздушната струя. Другият пилот, виждайки на таблото, че има отворена врата, тръгнал обратно към летището и помолил хеликоптер да претърси района. „Мисля, че пилот е бил отнесен от въздушната струя извън самолета” – казал той. След като приземили самолета, всички с изненада установили, че пилотът се държи за една стълба, която по чудо успял да хване. Той се държал за нея 15 минути, а най-невероятното било, че успял да опази главата си, да не се удари в пистата, въпреки че бил само на два сантиметра разстояние! След като го открили, трябвало да отлепят пръстите му от стълбата! Каква упоритост!

Всеки, който е свързан отдавна със съвременната църква, особено в Америка, знае, че проблемите ни не произлизат от липса на информация или материална сила. Ако не успеем да осъществим това, което Бог иска от нас, то ще е поради липсата на характер и твърдост.

Също като жабата от нашата поема, аз съм си пробивал път до повече победи, отколкото съм постигал такива лесно и бързо. Воювал съм, докато ръката ми залепне за меча. Открил съм, че упоритото отстояване е решаващо за победата в молитва. Но защо? Защо се изисква постоянство в молитва? Питал съм се с години. Изисква ли Бог определено количество молитва за всяка ситуация? Можем ли да Го убедим с думи? Дали Бог „най-накрая” решава да направи нещо? Дали си изработваме отговора чрез устояване и големи усилия? Отговорът на тези въпроси е „Не”. Някой може да попита: „А настойчивата молитва от Лука 11:5-13? Тя не ни ли учи, че трябва да настояваме или упорстваме пред Бога, докато Той реши да ни даде онова, от което се нуждаем?” Отговорът е твърдо „Не”!

Ние сме настойчиви към Бог. Думата „настойчивост” в Лука 11:8 и неподходящ превод на думата anaideia, която всъщност означава „смело и без срам”. Aidos, коренът на думата, означава „скромност или срам” и е преведена така в І Тимотей 2:9. В Лука 11 тя е в отрицателната си форма със значение „без скромност или срам”. Смисълът на историята е като този на Евреи 4:16, който казва да идваме пред престола на Бог смело, без чувство на недостойнство и срам. Както молителя в историята, трябва да отидем при нашия приятел Бог по всяко време, знаейки, че Той ще ни приеме.

Дали Бог използва периода на чакане да ни учи? Мисля, че понякога действително е така, и все пак, ако това е причината за забавянето на отговора, не би трябвало да се молим за нещо много пъти. Би трябвало да се молим веднъж и след това да чакаме във вяра. В други ситуации забавянето се дължи на това, че Бог има определено време за отговора. „Да не ни дотяга да вършим добро, защото ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем” (Галатяни 6:9). Но отново, ако това е причината, да се молим веднъж и да чакаме във вяра, ще е достатъчно. Тогава защо е необходимо устояване в молитва? Защо бяха нужни 30 часа в молитва, за да изчезне кистата на съпругата ми? Защо беше необходима цяла година, за да стане чудо с момичето в кома? Защо понякога са нужни няколко години ходатайство, за да видим някого спасен? Защо Илия трябваше да се моли седем пъти, преди да завали? Защо Даниил трябваше да се моли 21 дни, преди ангелът да дойде с отговора? 

Неговият трон в нашите сърца

Вероятно има причини за тази нужда от постоянство, които аз не знам. Нямам отговор на всичките си молитви, но бих искал да ви дам едно обяснение, върху което да помислите. Вярвам, че молитвите ни правят повече от това, просто да мотивират Бог. Убедил съм се в нещо, което Гордън Линдзи, велик мъж на молитва и основател на „Христос за нациите”, нарича „същността на молитвата”. Откровено казано не вярвам, че това може да се докаже логически, но има много доказателства, които го предполагат и аз съм го приел за истина. Идеята е, че нашите молитви правят повече от това, да мотивират Отец да действа. Те освобождават силата на Святия Дух да действа чрез нас. Разбира се, някои видове молитва постигат това по-добре от други.

Например в нашата глава за родилната молитва говорихме как това става, когато се молим в Духа. Друг силен начин за постигане на това е, като използваме Божието Слово в ситуацията като меч (вижте Ефесяни 6:17). Прокламиране и заповядване са други неща, които освобождават силата на Святия Дух (вижте Матей 17:20, Марк 11:23). Полагането на ръце е друг библейски метод за предаване на сила (вижте Марк 16:18, Евреи 6:2). Че има реална сила от Святия Дух, която може да се освободи от нас, е несъмнено. Силата на Бог, която носи живот, изцеление и възстановяване на земята, излиза от нас – църквата. Моля ви, не си представяйте някакъв трон в небето, като си мислите, че всичко е там. Той направи трон в сърцата ни и ние сме храм на Святия Дух! Ние сме naos на Бог. В І Коринтяни 3:16 и 6:19 тази дума означава „Светая Светих”. Сега ние сме „Светая Светих”, обиталището на Бога на земята. Когато Той се задвижва със сила на земята, тази сила не идва някъде от небето, а от Неговите хора, в които Святият Дух обитава. 

Църквата – Божията утроба на земята

Било чрез говорене, докосване, полагане на ръце върху болни, прокламиране или поклонение, когато Божията сила започне да се излива на земята, тя тече чрез човешки съдове. Ние, тялото на Христос, сме Божията утроба, от която се ражда Неговият живот и идва на земята. Животът, който Христос създаде, тече от утробата на църквата. В Йоан 7:38 Исус каза: „Този, който вярва в Мене, както казва Писанието, от утробата му ще текат реки от жива вода”. Утроба е думата koilia. Утробата говори за възпроизводство, раждане и нов живот. Подобен израз се намира в Откровение 22:1-2 „След това ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше сред улицата му. И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец и листата на дървото бяха за изцеление на народите”. Тук се говори за Исус като източник на живота. От него извира река, от двете страни на която растат дървета. Те имат зелени листа, защото се хранят от реката, а тя – от Исус. Народите се хранят с листата и се изцеляват.

Това, което искам да подчертая, е, че изразът „река с вода на живот” на гръцки е същият като „реки от жива вода” в Йоан 7 глава. Няма разлика между реката на живота, която изтича от Агнето и носи изцеление на земята, и реките от жива вода, които трябва да изтичат от утробата на църквата. Ние сме Неговите родилни съдове, Негови инкубатори. Защо това трябва да ни учудва? Не трябва ли да даваме на земята Самия живот на Исус, който е в нас? Йоан 7:39 казва: „А това каза за Духа”. Това е Божият Дух, който тече през нас. Той не полага ръце на болните, ние го правим. Той не ръкополага никого в служение, а ни казва ние да го правим.

В нас Той освобождава река, която да потече към човека и той вече е помазан и докоснат от Бог. Когато иска да изпрати Евангелието, което е Божия сила за спасение и живот, Той не се провиква от небето, а го изпраща чрез нас. Божият живот, реалната Божия сила излиза от устата ни, прониква в сърцата на невярващите и те се новораждат. Ние сме тези, които размахват меча на Духа – изговореното Божие Слово. Когато Божият Дух иска да разреже и изпрати осъждение, Той не изпраща Слово от облаците. Той говори чрез Своите хора – от нашия дух. Когато говоря Неговото Слово под ръководството на Святия Дух, това е все едно Божият Агнец да е изговорил Словото. То освобождава Божия живот! Ние сме утробата на Бога, от която реката трябва да тече. 

Измерима сила

Важно е да разберем, че тази сила е измерима. Тя може да нараства в количество. Лесно е да се докаже, че почти всяка духовна субстанция може да се измери количествено. Има нива на вяра. Римляни 12:3 казва: „както Бог е дал на всеки мярка вяра”. Думата „мярка” е metron и от нея произлиза думата „метър”. С други думи Бог е отмерил на всеки парче вяра; от там тя трябва да расте. Има нива във вярата. Има и мярка на праведност. Дори има и мярка или степен на греха.

В Битие 15:16 Бог каза на Авраам, че ще даде земята на потомците му след четири поколения. Причината да не му я даде веднага беше, че „нечестието на аморейците не е достигнало пълната си мярка”. Има мярка на благодат. ІІ Кор. 9:8 казва: „А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело”. Всъщност в Деяния 4:33 се казва, че „и апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус и голяма благодат почиваше над всички тях”. Гръцката дума за „голяма” е megas и от нея произлиза думата „мега”. Има благодат, мега-благодат и цялата благодат! Има мярка на любов. Йоан 15:13 говори за голяма любов. Матей 24:12 говори за изстинала любов. Филипяни 1:9 говори за преизобилна любов. Има мярка и в Божията сила. В Марк 6:5 се говори за липсваща мярка от Божията сила. Стихът казва, че поради неверието на хората в Назарет Исус „не можа да извърши много чудеса”. Но в гръцкия не се казва, че Той не искаше или че не го направи. Казва се буквално, че „Той не можеше”, защото тяхното ниво на вяра или неверие спираше потока на Божията сила. Въпреки, че успя да изцели няколко болни, Той не можа да направи чудо. Същият стих, който говори за голяма благодат, говори и за голяма сила (Деяния 4:33). Имаха голяма сила, защото имаха голяма благодат! Искам да кажа, че аспектите на духовния свят са много осезаеми и реални. Помазанието е реално. Ние не го виждаме, но го има. В областта на духа има измерими субстанции. За да се постигнат определени неща, трябва да се освободи определено количество сила и живот в областта на духа. Различни количества са необходими за различни неща. Както и в реалния свят се нуждаем от различно количество сила или нещо друго, така е и в духовния свят. Това е както разликата в необходимата енергия за светенето на едно фенерче в сравнение с енергията, необходима, за да осветиш цяла сграда или необходимата за една сграда енергия в сравнение с тази за цял град. Същото е валидно и в духа. Различни количества от Божията сила са необходими за постигането на различни неща. 

Различни количества сила

Нека отново да видим Марко 6 глава, където Исус не можеше да освободи достатъчно сила в Назарет, за да направи чудо. Протичаше достатъчно сила за няколко изцеления и се предполага, че са били малки, защото се разграничават от чудесата. Имаше достатъчно сила за едното, но не и за другото. Това предполага, че различни количества са нужни за различни неща. Исус можеше да освободи достатъчно за няколко изцеления, но не можа да получи достатъчен поток за чудо, поради тяхното неверие. Учениците в Матей 17:14-21 изгонваха демони и изцеляваха болните, защото Исус им даде власт и сила да го направят. Един епилептик беше доведен при тях, но те не можаха да го освободят. Исус дойде и за Него не беше проблем да изгони демона, който причиняваше епилепсията. В служението на учениците течеше достатъчно сила, за да се справят с повечето демони и болести, но се сблъскаха с един, който изискваше повече вяра и сила, а те нямаха достатъчно, за да го победят. Отново очевидният смисъл е, че различни количества са необходими за постигането на различни неща. дълбоко съм убеден, че този принцип е причината да е необходимо време за получаването на отговор на повечето молитви. Получаването на мигновено чудо е по-скоро изключение.

Обикновено въпросът не е в това, да поискаш нещо от Отец, а в това, да освободиш достатъчно сила в духа, за да го получиш. Повечето християни не осъзнават това. След като се молим, сме склонни да седнем и да чакаме Бог да направи нещо, докато често Бог чака нас. Не сме успели да разберем, че има молитви, които извършват повече от това, просто да поискат от Бог. Понякога, когато изглежда, че Бог най-накрая е започнал да прави нещо или мислим, че нещо внезапно се е случило, истината е, че е била освободена достатъчно сила чрез молитва, за да го постигне. 

Пророци, които устояваха за сила

Когато пророк Илия отиде при сина на вдовицата, който беше умрял, той легна върху трупа и три пъти се моли (ІІІ Царе 17:21). Защо беше нужно да се моли три пъти? Защото духовното състояние на Божия човек не беше достатъчно добро ли? Защото нямаше достатъчно вяра ли? Или, защото не го направи добре първите два пъти? Не ни се казва причината, нито се загатва някое от тези неща да е истина. Вярвам, че всеки път той освобождаваше още малко живот от духовната си утроба или дух. Доста живот е необходим, за да се възкреси мъртъв! В предишни глави разгледахме ІІ Царе 18 глава, където Илия се моли за дъжд и говорихме за важността на решението на Бог да работи чрез хора и хората да раждат Божията воля. Нека отново да разгледаме този пасаж!

В ІІІ Царе 18:1 Господ каза на Илия: „Иди при Ахав и Аз ще изпратя дъжда на земята”. Бог не каза: „може да изпратя”. Той не каза „ако се молиш достатъчно усърдно, ще изпратя”. Не каза и „ще си помисля”. Той просто каза: „Ще го направя”. Това беше Божието време, Божията идея и Божията воля. Но на края на главата ни се казва, че Илия беше в родилни болки, като усърдно се молеше седем пъти в позата на жена, която ражда, преди да се появи облак и да завали. Той не се разхождаше спокойно по билото на планината, казвайки: „Господи, изпрати дъжд!” и веднага дъждът да завали. Това не е усърдната молитва, с която Яков 5:16-18 ни казва, че Илия първо спря дъжда и после го върна. Въпросът, който трябва да си зададем, е: „Ако беше Божията воля, време и идея, защо Илия трябваше да се моли седем пъти, докато дойде дъждът?” Най-разумното обяснение за мен е, че трябваше да постоянства, докато се събере достатъчно молитва; докато достатъчно сила се освободи чрез ходатайство, за да възлезе в небето и да постигне целта.

Защо бяха необходими 21 дни на Даниил, за да получи отговора, след като Бог изпрати ангел до него още през първия ден, когато той започна да се моли? Аз бих помислил, че ако Бог иска да изпрати ангел, Той може да го направи веднага, ако иска. Той е достатъчно силен, нали? Тогава защо този ангел беше задържан 21 дни? Вярвам, че всекидневното постоянство на Даниил в молитва освобождаваше сила в духовния свят. Чак, когато беше освободена достатъчно сила, за да сломи демоничната опозиция, Бог можа да изпрати ангела с отговор! Моля ви, разберете, че аз не ограничавам Божията сила. Напълно осъзнавам, че една дума от Бог може да прати всички демони в ада. Това, което трябва да отчетем е Божието решение да работи на земята чрез хора!

Изглежда ми логично, че ако нечии молитви предизвикват изпращането на ангел, те също би трябвало да са ключът за достигането на посланието. Както казва Билхаймер: „Въпреки, че отговорът на молитвата беше даден и вече беше на път, ако Даниил беше спрял да се моли, той вероятно никога нямаше да пристигне.” 

Освобождаване на река от сила

Защо бяха необходими на Исус три часа в Гетсиманската градина, за да получи пробив? Защо ангелите не дойдоха веднага да Го утешат? Несъмнено Бог не задържаше нищо от този праведен и безгрешен човек! Сила се освобождаваше в духа, за да направи пробив. Не ви говоря за празно повторение. Не ви казвам да искате от Бога отново и отново. Говоря за това, да разбираме начините и принципите на Бог достатъчно добре, за да знаем как да пуснем реката и да родим неща от духовната си утроба. Когато ходатайстваме, съдействайки на Святия Дух, ние Го освобождаваме да излезе от нас и да се движи в ситуации, като освобождава жертвоготовна енергия, докато това, за което се молим, се случи. Защо беше необходим цял месец, за да изчезне кистата от яйчника на съпругата ми? Какво правех, като се молех за нея по един час всеки ден? Освобождавах река от утробата си! Някой би казал, че Бог най-после го направи, след като бях постоянствал достатъчно. Не. През целия месец болката й намаляваше, което според лекаря трябваше да означава, че кистата се смалява. Това не се случи изведнъж. Силата, освобождавана в духа, правеше нещо физически вътре в нея. Всеки ден, когато тази сила се освобождаваше, тя унищожаваше кистата малко по малко.

Защо трябваше да се моля повече от година за момичето в кома, за което ви разказах в началото на книгата? Аз я посещавах поне веднъж в седмицата в продължение на една година, като й говорех Божието Слово, плачех, извиквах нов мозък и воювах в доброто войнстване на вярата. Защо беше необходима година? Защото е нужна много сила за създаването на нов мозък. Защо Бог не го направи веднага? Не зная. Аз опитах всичко, което знаех, за да Го накарам да го направи. Казах: “Дамсел, заповядвам ти, стани!” Но тя не помръдна! Направих всичко, което бях чел да правят героите на вярата. Дори с вяра я сложих да седне в леглото и й заповядах да се събуди, но тя се строполи назад върху възглавницата си като парцалена кукла. Не знам защо Бог избра да не го направи чрез мигновено чудо, но поради това съм уверен в следното: Определено количество от реката трябва да потече, докато се събере достатъчно за чудото. Ефесяни 3:20-21 казва: „А на Този, който според действащата в нас сила може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса до всичките поколения от века и до века. Амин.” Думите „несравнимо повече” са думите за „изобилна благодат” от Бога в Римляни 5:20. Думата е huperperissos. Perissos означава „преизобилен”, huper означава „отвъд” или „повече от”. Заедно те биха означавали „повече от преизобилно”. Това е като „повече от повече от нещо”. Ефесяни 3:20 казва, че Той има достатъчно сила да направи повече, отколкото можем да поискаме или да помислим и дори повече от това. Тогава защо често сме в недостиг? 

Действаща сила

Проблемът не е в източника на силата. Останалата част на Ефесяни 3:20 ни казва, че Той ще направи това повече от достатъчно „според мярката на силата, която действа в нас”. Думата мярка е kata и не означава само нещо измерено в нас, но понякога се използва в смисъл на „раздаване”. Бог ще направи свръх изобилно повече, отколкото искаме или мислим в мярката на силата, която излиза от нас. Вие раздавате ли сила? Оставяте ли реката да тече? Не си мислете, че освобождавате достатъчно сила, като се молите от време на време. Не можете да го постигнете така!

Трябва постоянно да освобождавате Божията сила във вас. Яков 5:16 казва: „Голяма сила има усърдната молитва на праведния”. Уест го превежда по следния начин: „Молитвата на праведния може да постигне много, когато действа”. Забележете, че стихът не ни казва: „Молитвата на праведния може да постигне много, защото кара Бог да действа”. Това със сигурност е така, но не това е смисълът на стиха. Той казва: „Молитвата на праведния може да постигне много, когато тя (молитвата) действа”. Емплифайд Байбъл казва: „Настойчивата (сърдечна, непрестанна) молитва на праведния освобождава (кара да работи) огромна сила”. Молитвите ни вършат работа. Забележете думата „непрестанна”! В нас е силата, която създаде света. Същата сила, която слезе в дълбочините на земята и взе ключовете на царството на тъмнината, е в нас. Ние трябва да я освободим. Оставете реката да тече! Правете й все по-широк път! Отново и отново! 

Изливане на молитвените чаши в небето

Когато правим това, Писанията ни казват, че молитвите ни се събират. Има чаши в небето, в които се съхраняват нашите молитви. Не само една чаша за всички молитви, а „чаши”. Не знам колко, но вероятно всеки си има собствена чаша в небето. Не знам дали са реални или е само символ, но това няма значение. Принципът е един и същ. Бог има неща, в които събира молитвите ни и ги използва определено време. Откровение 5:8 казва: „И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесет и четирите старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите”. Откровение 8:3-5 „И друг ангел дойде, та застана при олтара, държейки златна кадилница и нему се даде много тамян, за да го прибави при молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред престола. И кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите. И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара, хвърли огъня на земята и настанаха гърмове и гласове, светкавици и трус”. Според тези стихове Бог освобождава сила или когато знае, че е дошло време за нещо, или когато достатъчно сила се е натрупала за постигането му. Той взема чашата и я смесва с огън от олтара. Искам да си представите това. Бог взема същия огън, който падна на Синай; същия огън, който изгори жертвите заедно с камъните и водата, когато Илия беше на планината; същия огън, който слезе на Петдесятница; огънят, който унищожи враговете Му; огънят на Всемогъщия Бог и смесва вашата чаша с молитви със Своя огън! После го излива на земята… Започват да проблясват светкавици, гръмотевици и земята е разтърсена. Нещо велико се случва в духа, което в последствие въздейства върху естествения свят. Това трябва да се е случило, когато Павел и Сила бяха в затвора и започнаха да пеят хваление късно през нощта.

Поклонение започна да се издига, Бог го помазваше, чашите се напълниха и Бог ги изля. Земята се разтресе и вратите на затвора се отвориха и веригите им паднаха. В резултат на това във Филипи беше новороден първият повярвал в Азия. Евангелието проникна в нов континент.

Неотдавна Господ ми показа какво се случва, когато отидем при Него с молба да изпълни това, което е обещал в Словото Си. В отговор на нашата молба, Той изпраща ангелите да вземат чашата ни с молитви, за да ги смеси с огъня от олтара. Но в чашата ни няма достатъчно, за да посрещне нуждата. Може да обвиняваме Бог или да си мислим, че не е Неговата воля, или че Словото Му няма предвид това, което сме разбрали. Всъщност понякога Той не може да направи това, което искаме, защото не сме Му дали достатъчно сила за това във времето си за молитва. Той е излял всичко, което сме имали, но то не е било достатъчно! Това не е само въпрос на вяра, но и въпрос на сила. Надявам се това да не ви обезпокои. Аз се вълнувам, когато мисля за това.

Тогава не го знаех, но всеки път, когато съм стоял до момичето в кома; всеки път, когато изповядвах името, което е над всяко друго име; всеки път, когато се молих в духа; всеки път, когато се хващах за Неговите обещания; всяка сълза, която пролях, се събира в бутилка (Псалм 56:8) или чаша и Бог само гледаше кога ще се напълни. 

Станете радикални – излейте силата

Една събота сутрин през 1986 г. Всемогъщият погледнал към един от ангелите Си и казал: „Виж там долу момичето, чийто мозък не функционира, което се храни през стомаха, диша през дупка в гърлото, лежи там като труп и лекарите казват, че няма надежда и тя ще умре. Виждаш ли я? Вземи тази пълна чаша, смеси я с Моя огън и я излей на главата й.” Останалото е история.

Ако детето ви не е спасено, отидете в стаята му, когато то не е там, и поставете молитвена сила във всичко, до което се докосва. Тя може да е в дреха или носна кърпа и да служи на хората. Достатъчно помазание и сила от реката течеше от вътрешността на Павел и отиде в неговата носна кърпа, така че забележителни чудеса се случваха, когато някой се докоснеше до нея.

Имаше достатъчно и в дрехата на Исус и когато някой се протегна и хвана самия край на дрехата Му, нещо излезе от Него. Спомнете си свидетелството на Поли Симчен, която дойде при мен с носна кърпа и каза: „Ще се молите ли над това? Ще го нарежем и ще сложим парченца навсякъде, където синът ни ходи. Ще ги скрием навсякъде, където можем”. Както сподели, тя идваше при мен от време на време и казваше: „Свършиха се. Трябват ми още”. И ние се молихме, и потапяхме друга кърпа в помазанието на Бог. Тя скри едно парче в подметката на обувката на Джонатан и той зае обувките си на свой приятел. Това беше най-големият пияница и съсипан наркоман, който някога бях виждал. Той направи грешка – обу чужди обувки. Не, всъщност бил спасен, коренно променен, изпълнен със Святия Дух и се обърнал към Исус. Джонатан загуби един приятел хулиган, защото той беше толкова пълен с присъствието на Бога, че Джонатан не можеше да го понася повече. Както вече споменахме, Джонатан сега живее за Господа.

Напойте всичко, което детето има, с помазание! Старозаветната дума „помазвам” означава „да полея или намажа с масло”. Няма нищо лошо в това, да станем малко радикални. Исус харесваше, когато хората събаряха покриви, пълзяха, за да минат през тълпата, катереха се по дървета, викаха силно за милост, обливаха краката Му със сълзи и ги изтриваха с косата си. Той просто обича чистосърдечието. Джон Килингър разказва интересен метод, използван в миналото за обуздаване на див кон. Връзвали силния кон заедно с едно магаре и той тичал из пасището, като се мятал, скачал и яростно подхвърлял магарето. Каква гледка! Конят побягвал, като дърпал след себе си магарето и ги нямало понякога с дни. После се връщали начело с гордото, дребно магаре. Конят бил изтощен да се бори с присъствието на магарето. Когато вече нямал сили да се бори, магарето го повеждало. Много пъти така е и с молитвата. Печели този, който е настойчив, а не гневен; посветен, а не емоционален и енергичен. Ние се нуждаем от посветени, решителни и упорити молители, а не от спорадични фойерверки. 

Прости ни, Отче

Отче, защо най-малко правим това, от което най-много се нуждаем? Защо сме толкова заети, че не ни остава време? Ти сигурно имаш много неприятни дни, докато очите Ти обхождат земята в търсене на някой, чието сърце е изцяло Твое. Сигурно често плачеш, когато търсиш човек, който да застане в пролома, да запълни празнината и не намираш такъв. Сигурно понякога сърцето Те боли за нас – Твоя народ, от желанието да станем това, което си ни призвал да бъдем. Ние се смиряваме пред Твоя трон и Те молим да ни простиш, че не се молим достатъчно. И прости на нас като църква, че позволихме злото да владее в земята ни, когато Ти имаш повече от повече от достатъчно сила в утробата Си, за да го променим. Прости ни, защото не е Твоя вината, че имаме едно загубено поколение. Не е Твоята воля да убиваме следващото поколение, преди да е поело първия си дъх. Не е в Твоя план, че все още не сме победили духа на омраза, който разделя земята ни. Прости ни, Господи. Очисти ни и разчупи проклятията, които сме позволили да ни владеят. Прости ни и ни очисти от греха на безразличието, самодоволството, невежеството и неверието. Измий ни с водата на Словото Си. Премахни от нас летаргията, която оправдаваме по най-различен начин. Тя всъщност се корени в непокорството, неверието и греха. Отче, прости ни и ни освободи.

Нека да не бъдем само слушатели на Словото, а изпълнители. Дай ни домове и църкви, основани на покорство към Словото Ти. Надигни се в Своите хора с настойчивата упоритост, която имаше Исус и в която ходеше ранната църква. Направи ни да отхвърлим всичко, което е противно на Твоя Дух, и ни заведи в област, където да платим цената и да вземем Божието царство. Изпълни ни с Духа Си. Кръсти ни в огън. Нека да получим духа на благодат и на моление. Нека от трона Ти се излее помазание за тези, които са гладни, на които им е омръзнало състоянието на нещата, посредствеността, смъртта и разрушението. Омръзна ни, Боже. Уморихме се да ни побеждава един победен враг. Уморихме се да не сме в съдбата си като народ. Уморихме се от болести и липса. Уморихме се от греха. Гладни сме за Бога и за Библията. 

Въпроси за размишление

1. Обяснете какво ни учи историята от Лука 11:5-13. Дали изразът „настойчива молитва” е подходящо обобщение на пасажа?

2. Какво се има предвид под „същност” на молитвата? Как това е свързано с устояването?

3. Дайте стихове, които доказват, че духовните неща са измерими. Приложете тази истина към молитвата, като използвате Ефесяни 3:20-21 и Яков 5:16.

4. Можете ли да се сетите за ситуация, в която може би сте спрели да се молите, преди „чашата” да се напълни? Има ли ситуации в живота ви, за които е нужно да се освободи повече сила, за да дойде отговорът?

5. Обичате ли Исус?