Глава втора: Необходимостта от молитва

Защото аз казвам

„Защото аз казвам!” Не ви ли е неприятна тази причина да направите нещо? Това не само е неприятно, но убива мотивацията. Едно е, когато въпросът „защо” идва от бунтовна съпротива, но когато някой искрено не разбира защо, този отговор може да е много обезкуражаващ. Спомням си как получих удар с линия по ръцете само заради въпроса „защо”. Шляп! „Защото аз казах. Млъквай и го направи!” Все още ми се иска да ударя тази учителка по ръцете с пръчка, без да й казвам защо! (Не се притеснявайте, ще говорим за непростителността друг път). Никой не иска да прави нещо просто, защото някой е казал. Знам, че Бог понякога изисква от нас неща, които не разбираме напълно, но това са редки случаи, свързани с покорство и доверие, а не начин, по който Той очаква да живеем всеки ден. Ние не сме роботи, които никога не питат защо. Бог не изисква от нас щраусово мислене – да заровим глава в пясъка, слепи за истината и действителността. 

Чудя се защо

Бог ни е дал Библия, пълна с отговори на въпросите на живота. Въпросът, от който аз се интересувам, е „Защо да се молим?”. Не говоря за това в смисъл на нуждата от различни неща. Очевидно ние се молим, защото се нуждаем или искаме нещо. Говоря за въпроса „защо” в контекста на Божия суверенитет. Дали наистина моите молитви имат особено значение? Няма ли бог така или иначе да направи това, което иска? Повечето хора, дори и само подсъзнателно, вярват точно това. Доказателство за това е техният молитвен живот или липсата му.

Могат ли молитвите ни наистина да променят нещо? Бог нуждае ли се от моите молитви или Той просто иска да се моля? Някои смятат, че един Всемогъщ Бог не се нуждае от нищо, дори от нашите молитви. Може ли Божията воля на земята да бъде осуетена, ако не се молим? Много хора биха ме обвинили в еретизъм дори само, защото повдигам този въпрос. Но тези и други въпроси изискват своя отговор. Открил съм, че разбирането за причината да правим нещо е огромна сила за мотивацията ни. Вярно е същото и обратното. Като дете се чудех защо в плитката част на басейна има знак „Гмуркането забранено”, докато един ден не си ударих главата в дъното.

Чудех се защо не бива да докосвам приятно зачервената жар в печката и открих. Чудех се защо момчето, което вървеше пред мен в гората каза: „Наведи се”. Помислих си: „Не искам да се навеждам. Не трябва да се навеждам.” Тогава един клон ме удари по лицето. Сега се навеждам. 

Трябва да знам

Някой е казал: „Да се греши е човешко. Да повтаряш грешките си е глупост.” Сигурен съм, че и това ми се е случвало, но не с тези три неща, защото вече знаех защо! Но тук не говорим за подутини, изгаряния и драскотини, а за вечни съдби. Говорим за домове, семейства, добруването на хората, които обичаме, съживление в градовете ни и много други важни неща. Когато Бог казва „моли се”, искам да съм сигурен, че това е от значение. Не бих се занимавал с религиозни дейности, защото времето ми е ценно, а предполагам и вашето. Прав ли е бил С. Гордън, като е казал: „Ти можеш да направиш повече от това, да се молиш, след като си се молил, но преди да си се молил, не можеш да направиш нищо друго, освен да се молиш… Молитвата нанася решаващия удар… Служението само събира резултата…”? Ако Бог ще направи нещо, независимо от това, дали се молим или не, Той не се нуждае от нашата молитва и ние не трябва да си губим времето с това. Ако всичко е que sera, sera, по-добре да си вземем почивка и да оставим нещата да се случват. Ако, от друга страна, Джон Уесли е бил прав, като е казал: „Бог не прави нищо на земята, освен в отговорна молитва, отправена с вяра”, аз бих се лишил от малко сън за това. Бих променил начина си на живот заради това. Бих изключил телевизора и дори бих пропуснал едно или две хранения.

  • Аз трябва да знам, дали кистата в яйчника на съпругата ми изчезна, защото аз се молих.
  • Аз трябва да знам, дали оцелях при земетресението, защото някой се е молил.
  • Аз трябва да знам, дали Даян излезе от кома с възстановен мозък, защото се молихме.
  • Аз трябва да знам, дали молитвите ми за някого са били решаващи за вечната му съдба. 

Необходима ли е молитвата?

Действителният въпрос е, дали суверенният Всемогъщ Бог се нуждае от нашето участие или не. Необходима ли е молитвата наистина? Ако да, защо? Аз вярвам, че е необходима.

Нашите молитви могат да донесат съживление. Те могат да донесат изцеление. Ние можем да променим една нация. Крепости могат да паднат поради молитва. Аз съм съгласен с Е. Баундс, който казва: „Бог оформя света чрез молитва. Колкото повече молитви има по света, толкова по-добър ще е светът и толкова по-голяма ще е силата, възпираща злото. Молитвите на Божиите светии са капиталът на небето, чрез който Бог извършва Своята велика работа на земята. Бог прави самото съществуване и успех на Своята кауза зависими от молитвата.”

Напълно съм съгласен с това и искам да споделя с вас защо вярвам, че е така. Ако се съгласите с мен, ще се молите повече. И вероятно също ще се молите с по-силна вяра. 

Първоначалният план на Бог

Отговорът на въпроса „Защо е необходима молитвата?” се намира в първоначалния план на Бог, когато Той създаде Адам. Преди смятах, че Адам е бил доста впечатляващ. Сега знам, че е бил абсолютно велик. Името Адам означава „човек, човешко същество”. С други думи Господ създаде човека и го нарече Човек. Той направи адам и го нарече Адам. Всъщност много често, когато Библията използва думата „човек”, еврейската дума е adam. Казвам това, за да покажа, че Адам представлява всички нас. Това, което Бог имаше за Адам, Той го имаше за цялото човечество.

Какво беше Божието намерение? Първоначално Той даде на Адам, Ева и тяхното потомство власт над цялата земя и всички творения, както виждаме в Битие 1:26-28 „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.” Виждаме същото и в Псалм 8:3-8 „Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш? А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, и със слава и чест си го увенчал. Поставил си го господар над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му, всичките овце и говеда, още и животните на полето, въздушните птици, морските риби, и всичко що минава през морските пътища. 

Адам – Божият представител на земята

Еврейската дума mashal, преведена като „господар” в стих 6 на този пасаж, показва, че Адам (и в последствие неговите потомци) беше Божият управител тук, Божият губернатор. Адам беше посредник или представител. Псалм 115:16 потвърждава това: „Небесата… Вечният държи сам, а земята Той повери на човешките чада” (Превода на Мофат). Този превод предава с голяма точност смисъла на еврейската дума nathan, често превеждана като „даден”. Бог не изгуби собствеността върху земята, но Той възложи на човечеството задачата, да я управлява. Битие 2:15 казва: „Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази”.

Думата „пазя” е превод на еврейската дума shamar, която означава „защитавам, закрилям”. Това е основната дума, използвана за страж в Писанията. Адам буквално беше Божият страж или пазач на земята. Никой сериозен изследовател на Библията не би оспорил, че Адам беше Божият представител тук. Но какво всъщност означава да представляваш някого? Речникът го определя като „да представиш отново”. Представителят е човек, който представя волята на някой друг. Аз например имам честта да представям Христос на много места по света. Аз се надявам, че отново Го представям, когато говоря в Неговото име. Речникът споменава още няколко значения, като: „да покажеш образа и подобието на, да говориш и действаш с авторитета на, да бъдеш заместник или агент на”. Звучи много подобно на това, което Бог даде на Адам, нали? Не е лека задача да представяш Бог. За да помогне на нас, хората, по-добре да изпълним тази задача, Бог ни направи толкова подобни на Него, че беше заблуждаващо. „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде” (Битие 1:27). Еврейската дума за образ е tselem, което включва представата за сянка, привидение или илюзия. Илюзията е нещо, което мислиш, че виждаш, но при по-внимателно наблюдение откриваш, че очите ти са те измамили.

Когато творението видя Адам, те трябва да са реагирали в следния ред на мисли: „Първо помислих, че е Бог, но това бил Адам”. Какво представяне! Това е тежка теология. Също се казва, че Адам беше подобен или сравним с Бог. Еврейската дума demuwth, преведена като подобие в Битие 1:26 идва от думата damah, която означава „да сравня”. Адам много приличаше на Бог! Псалм 8:5 в действителност казва, че хората са били създадени „само малко по-ниско от Бог”. Бог дори ни е дал способността да създаваме вечни духове, нещо, което не е поверил на никое друго творение! По-нататък същият стих казва, че човечеството беше увенчано със славата на Самия Бог.

Като говорим за тежка теология, определението на еврейската дума kabowd, която е преведена като „слава”, буквално означава „тежък”. Това, разбира се, е свързано с представата за авторитет. Ние все още използваме тази метафора, когато казваме, че някой „носи голяма тежест”. Адам носеше тежестта на земята. Не знам колко тежеше Адам, но беше тежък. Той представляваше Бога с пълна власт! Той управляваше! Гръцката дума за слава – „doxa” е също толкова изразителна. Тя включва идеята за разпознаване. тя е това, което прави нещо или някой да бъде разпознат такъв, какъвто е. Когато четем в Писанията, че човечеството е славата на Бога (І Коринтяни 11:7), това ни казва, че Бог беше разпознат в хората. Защо? За да могат хората да Го представляват. Когато творенията поглеждаха към Адам, те трябваше да виждат Бог. И така беше, докато Адам не съгреши и не отпадна от Божията слава. Бог вече не може да се види в падналото човечество. Трябва отново да се променим по Божия образ „от слава в слава” (ІІ Коринтяни 3:18), за да може Бог да бъде разпознат в нас.

Моята цел не е да ви обърквам с безброй определения, а по-скоро да разширя разбирането ви за Божия план относно човечеството при сътворението. Затова ще обобщя това, което вече казах. Адам беше подобен или сравним с Бог. Толкова много приличаше на Бог, че беше заблуждаващо. Бог можеше да се види в Адам, което означава, че Адам „носеше тежестта” тук, на земята. Адам представляваше Бог, представяйки отново Неговата воля на земята. Адам беше Божият управител тук. Земята беше поверена на Адам, тя беше под неговата власт и грижа. Адам беше страж, пазач. Как вървяха нещата на земята, към добро или към лошо, зависеше от Адам и неговото потомство.

Помислете за това. Ако земята беше останала рай, това щеше да е поради човечеството. Ако нещата се объркаха, това беше поради човечеството. Ако змията взе надмощие, това беше поради човечеството. Човечеството наистина беше в своята власт! Защо Бог го направи така? Защо пое такъв риск? От това, което знам за Бог от Писанията и от личния си живот с Него, мога да направя само едно заключение: Бог искаше семейство – синове и дъщери, които да имат лично взаимоотношение с Него. Затова Той направи нашите прародители подобни на Себе Си. Той постави Собствения Си живот и Дух в тях, даде им прекрасен дом с много домашни любимци, седна и каза: „Това е добро”. Той всекидневно общуваше с тях, разхождаше се с тях, учеше ги за Себе Си и техния дом. Той каза: „Дайте ми внуци и внучки”. Бог беше Баща и беше развълнуван!

Въпреки, че това е моя интерпретация, тя не променя Писанията. Тя ни води до заключението за необходимостта от молитвата. 

Бог работи чрез молитвите на Своите хора

Нека да продължим с това заключение. Тъй като говорим за тежки неща като славни корони, илюзии и хора, създаващи вечни неща, как ви се струва като тежест следното? Толкова пълна и окончателна беше властта на Адам на земята, че не само Бог, но и Адам можеше да я даде на някой друг! Чуйте думите на сатана в Лука 4:6-7, когато изкушаваше Исус: „На Теб ще дам всичката власт и слава на тия царства (защото на мене е предадена и аз я давам комуто ща) и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.” Това, че властта беше предадена на него, беше вярно и Исус го знаеше. Той дори три пъти в Евангелията нарече сатана „князът на този свят” (Йоан 12:31, 14:30, 16:11). Ето и второто тежко нещо. Божието решение да работи на земята чрез човеци беше толкова пълно и окончателно, че Бог трябваше да стане част от човешката раса. Няма друга по-изумителна истина. Нищо не може да даде по-силно доказателство за окончателността на Божието решение, да работи чрез хора. Без съмнение хората завинаги щяха да останат Божията връзка към властта и активността на земята. Смятам, че в това е причината за необходимостта от молитва.

Бог още от сътворението избра да работи чрез хората, а не независимо от тях. Това винаги е било и ще бъде така, дори с цената на това, Бог да стане човек. Въпреки че Бог е суверенен и всемогъщ, Писанията ясно ни казват, че Той ограничи Себе Си относно земните дела в това, да работи чрез човешки същества. Не е ли това причината земята да е толкова неуредена? Не, защото Бог иска да е така, но поради нуждата да работи и извършва волята Си чрез хора.

Не е ли това истината, разкривана през цялото Писание?

  • Бог и човекът работят заедно за добро или за лошо.
  • Бог се нуждае от верни мъже и жени.
  • Бог се нуждае от народ, чрез който да работи.
  • Бог се нуждае от пророци.
  • Бог се нуждае от съдии.
  • Бог се нуждае от човек Месия.
  • Бог се нуждае от човешки ръце да изцелява, човешки глас да говори и човешки нозе да отиде.

Не трябва ли ние да се молим, Неговото царство да дойде и Неговата воля да бъде (Матей 6:10)? Той не би искал да си губим времето, молейки се за нещо, което така или иначе ще се случи, нали? Не ни ли каза Той да се молим за ежедневния хляб? (Вижте Матей 6:11). И все пак Бог знае нуждите ни, преди да сме поискали. Не ни ли каза Той да се молим, работници да бъдат изпратени на жетвата? (Вижте Матей 9:38). Но Господарят на жетвата не го ли иска повече от нас? Не каза ли Павел „молете се за нас, да напредва бързо Словото на Господа и да се прославя” (ІІ Солунци 3:1)? Не беше ли Бог планирал вече да направи това? Не са ли тези неща Божията воля? Защо тогава трябва да се молим за нещо, което Той вече иска да направи, ако по някакъв начин молитвите ни не Го освобождават да го направи? Нека разгледаме още три Библейски пасажа, които подкрепят това. 

Усърдната молитва на Илия

В ІІІ Царе 18 глава откриваме и историята на Бог, който използва човек и се нуждае от човек, за да изпълни волята Си чрез молитва. Там се разказва за това, как Илия се моли за дъжд след три години суша. Яков 5:17-18 също споменава този случай и ние знаем от историята, че молитвите на Илия не само донесоха дъжд, но три години по-рано те бяха причината дъждът да спре. Когато пророците се молят за суша, знаем, че сме в беда! В ІІІ Царе 18:1, след три години на съд, Бог говори на Илия, като каза: „Иди, яви се на Ахав; и ще дам дъжд по земята”. По-късно, в края на главата, след няколко други събития, Илия се моли седем пъти и накрая идва дъжд. Според първия стих на главата, чия беше идеята да изпрати дъжд? Чие желание беше? Чия инициатива? Отговорът е, че това беше идея на Бог, а не на Илия. Тогава защо, след като това беше Божията воля, идея и време, беше необходима човешка молитва, да „роди” дъжда? (Илия стоеше в поза на жена, която ражда, символизирайки идеята за молитва на родилни мъки). Защо Илия трябваше да се моли седем пъти? Седем е библейското число за пълнота и аз съм сигурен, че Бог ни учеше да се молим, докато задачата е изпълнена. Но защо тази или която и да е друга молитва изисква устояване, щом това е Божията воля, идея и време? И накрая, наистина ли молитвите на Илия предизвикаха дъжда или беше просто съвпадение, че Илия се молеше, когато Бог изпрати дъжда? Яков дава отговор на този въпрос. Да, ефективната, усърдна молитва на този човек спря и върна дъжда!

Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; и пак се помоли, и небето даде дъжд, и земята произведе плода си” (Яков 5:17-18). Единственият логичен отговор на въпроса защо Илия трябваше да се моли, е просто, че Бог е избрал да работи чрез хора. Дори, когато Бог е инициаторът за нещо и силно желае да го изпълни, Той все още се нуждае от нашите молитви. Андрю Мърей накратко говори за нуждата да се молим така: „Божието даване е неразделно свързано с нашето искане… Само чрез ходатайство може да бъде свалена от Небето силата, която ще направи църквата способна да победи света.” Що се отнася до нуждата Илия да постоянства, няма да я коментирам надълго тук, но засега е достатъчно да кажем, че вярвам, че нашите молитви вършат повече от това, да искат от Отца. Убедил съм се, че в някои ситуации те действително освобождават растящи количества от Божията сила, докато се освободи достатъчно, за да се изпълни Неговата воля. 

Даниил – човек на молитвата

Друг пример, който подкрепя нашето твърдение за абсолютната нужда от молитвата, откриваме в живота на Даниил. През 606 г. пр. Хр. Израил беше отведен в плен от друг народ поради греха си. Години по-късно в Даниил 9 гл. ни се казва, че докато четял книгата на пророк Еремия, Даниил открил, че е време да свърши пленничеството на Израил. Еремия пророкува не само за пленничеството, от което Даниил беше част, но и за неговата продължителност – 70 години.

Тогава Даниил направи нещо много различно от това, което повечето от нас биха направили. Когато ние получим обещание за съживление, освобождение, изцеление, възстановяване и т. н., сме склонни пасивно да чакаме неговото изпълнение. Но не и Даниил. Той знаеше по-добре! Той трябва някак си да е знаел, че Бог се нуждае от неговото участие, защото каза: „Тогава обърнах лицето си към Господ Бог, за да отправя към Него молитва и молби с пост, вретище и пепел” (Данаил 9:3).

В Даниил няма стих, както при Илия, който конкретно да казва, че Израил беше освободен заради молитвите на Даниил, но с важността, която им се отдава, определено тази идея се прокарва. Ние знаем, че архангел Гавраил беше изпратен веднага след като Даниил започна да се моли. Но бяха необходими 21 дни, за да премине през битката в небето с послание за Даниил, че „думите ти се послушаха и аз дойдох поради думите ти” (Данаил 10:12). Не мога да не се чудя колко обещания от Бог са останали неизпълнени, защото Бог не е намерил човешкото участие, от което се нуждае. Пол Е. Билхаймер казва: „Даниил очевидно осъзна ролята, която играе ходатайството в изпълнението на пророчествата. Бог беше изпратил пророчество. Когато дойде време за неговото изпълнение, Той не го изпълни независимо от молитвената си програма. Той потърси човек, в чието сърце можеше да положи товара на ходатайството… Както винаги Бог взе решението в Небето. Човекът беше призван да го наложи на земята чрез ходатайство и вяра. 

Бог се нуждае от нашите молитви

Още един стих силно подкрепя нашето твърдение, че Бог се нуждае от нашите молитви, въпреки че Божието съществуване и характер са напълно независими от всяко създание (Деяния 17:24-25) и Бог вече разполага с всички ресурси (Йов 41:11, Псалм 50:10-12). „И като потърсих между тях мъж, който би издигнал ограда и би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря, не намерих. Затова излях негодуванието Си върху тях, довърших ги с огнения Си гняв, и възвърнах върху главата им техните постъпки, казва Господ Йехова” (Езекиил 22:30-31).

Смисълът на тези стихове е удивителен. Святостта, неизменността и безкомпромисната истинност на Бог Му пречат просто да извини греха. Той трябваше да бъде осъден. От друга страна Бог е не само свят, но Той е и любов, която винаги желае да изкупва, да възстановява и да показва милост. Писанието ни казва, че Бог не се удоволства в смъртта на грешния (Езекил 33:11).

Пасажът ясно казва: „Моята справедливост изискваше наказание, а любовта Ми искаше да прости. Ако бях намерил човек, който да Ме помоли да пожаля тези хора, щях да го направя. Това щеше да Ми позволи да покажа милост. Но понеже не намерих никой, трябваше да ги унищожа”. На мен тази мисъл не ми харесва повече, отколкото на вас. Не искам да поема отговорността. Не ми харесва да мисля за последиците от това, че Бог е ограничил Себе Си до нас, хората. Но в светлината на тези и други пасажи, както и състоянието на света, аз не мога да не стигна до това заключение. Бог или иска земята да е в това състояние или не го иска. Ако не го иска, което със сигурност е така, можем да предположим само две неща. Той или е безсилен да направи нещо за това, или се нуждае и чака нещо от нас, за да предизвика промяна. Питър Вагнер се съгласява с това, като казва: „Трябва да разберем, че нашият суверенен Бог така е направил света, че много от това, което наистина е Неговата воля, Той прави независимо от отношенията и действията на хората. Той оставя хората да вземат решения, които могат да повлияят на историята… Човешката пасивност не може да обезсили изкуплението, но може да го направи неефективно за изгубените.” Тази истина всява страх поради отговорността, която носи или дори осъждение, заради нашата липса на молитва. Но съществува и друга възможност. Отговорността може да бъде привилегия и радост. Ако му позволим, това откровение може да издигне сърцата ни до нова позиция на достойнство и да застанем до нашия Небесен отец и Господ Исус.

Джак Хейфорд е казал: „Молитвата всъщност е партньорство на изкупеното Божие дете, работещо ръка за ръка с Бога за осъществяването на Божията изкупителна цел на земята.”

Нека да се издигнем до висотата на призванието и да приемем невероятната покана, да бъдем съработници на Бога, носители на прекрасния Му Свят Дух и посланици на Неговото велико царство. Нека да Го представляваме! Дай ни да осъзнаем нашата съдба, Господи! 

Въпроси за размишление:

1. Колко пълна беше Адамовата власт над земята? Можете ли да обясните, как това е свързано с необходимостта от молитва, за да може Бог да работи?

2. Какво имаше предвид Бог, когато каза, че сме създадени по Негов образ и подобие?

3. Как историята за Илия, който се молеше за дъжд (ІІІ Царе 13) подкрепя твърдението, че Бог работи чрез молитва? А молитвата на Даниил за възстановяването на Израил?

4. Какво е значението на корена на думата „слава”? Как това е свързано с молитвата и представителството?

5. Какво е усещането, да си партньор на Бог?