Утвърдено сърце и смутено сърце

1. „Алилуя. Блажен оня човек, който се бои от Господа, който много се възхищава от заповедите Му.

2. Потомството му ще бъде силно на земята; родът на праведните ще се благослови.

3. Изобилия и богатство ще има в дома му; и правдата му ще трае довека.

4. Виделина изгрява в тъмнината за праведните; Той е благ и милостив, и праведен.

5. Блазе на човека, който показва милост и дава назаем; ще поддържа делото си в съда.

6. Наистина никога няма да се поклати; праведният е вечен паметник.

7. От лош слух не ще се бои; сърцето му е непоколебимо понеже уповава на Господа.

8. Утвърдено е сърцето му; той не ще се бои дотогаз, докогато види повалянето на неприятелите си.“ Псалом 112:1-8

Пасажите, които главно ще използваме преди това изследване, откриваме в стихове 7 и 8. Нека отново да ги погледнем. Искам да обърнете особено голямо внимание на това, което казва псалмистът тук: „От лош слух не ще се бои; сърцето му е непоколебимо понеже уповава на Господа. Утвърдено е сърцето му; той не ще се бои дотогаз, докогато види повалянето на неприятелите си.“

Псалом 112 представлява описание на човек, чието сърце е утвърдено в Божието Слово. Той не се бои от лош слух; не се бои от неприятни вести; не се поклаща и от противоречиви факти; не се поклаща от неволите, грижите и напрежението в този свят. Сърцето му е непоколебимо и стабилно, понеже уповава на Господа.

Времето, в което днес живеем, ни предлага предостатъчна възможност да се безпокоим, да се страхуваме, да бъдем лесно разтърсвани от лоши новини. Информационните бюлетини са изпълнени с тях. Ти можеш да фокусираш вниманието си върху проблемите в света. Можеш да гледаш нещастията, да слушаш ужасните новини и да говориш с тях с другите хора, но по този начин ти единствено прославяш делата на Дявола. Библията казва, че където се умножи грехът, се преумножава благодатта (Рим. 5:20). Днес ние сме в идеална позиция да притежаваме Божията благодат, проявена в абсолютната и пълнота.

Ти трябва да осъзнаеш един много важен факт: вярващият днес може да живее всред бъркотията и напрежението на този свят, без да бъде поклатен от тях. Ти можеш да живееш със своето сърце, утвърден (непоколебим), доверявайки се на Господа, без да се боиш от това, което Сатана може да докара на земята.

Шести стих от Пслалом 112 казва: „ Наистина никога няма да се поклати.“ Това било ли е твоя изповед през последните шест месеца от християнския ти живот? Стих 7 казва: „От лош слух не ще се бои.“ Можеш ли да кажеш, че през последните шест месеца от християнския си живот не си се страхувал от лош слух? Ако не можеш, това означава , че сърцето ти не е утвърдено. Ако си бил обезпокоен от това, което става в света, ако се боиш и трепериш, и си нестабилен поради ситуацията в света – тогава можеш да бъдеш сигурен, че сърцето ти не е утвърдено. Не отбелязвам това, за да те осъждам. Моята цел е да предизвикам твоето мислене и да изостря вниманието ти за тези неща, така че да можеш да направиш нещо за тях.

Ако искаш да бъдеш като човека, описан в 112-ти псалом, трябва да достигнеш до тази точка, където нищо няма да може да те поклати – нито това, което чуваш, нито това, което виждаш, нито това, което чувстваш. Утвърденото сърце е НЕПОКОЛЕБИМО и стабилно в Словото на живия Бог. Утвърденото сърце знае, че във всяка ситуация Бог е повече от достатъчен и Той ще посрещне всяка негова нужда според Своето богатство в слава чрез Исус Христос. Аз съм убеден, че това е планът на Бог Отец за всеки един вярващ.

Утвърденото сърце се доверява на Бога. Ако очакваш да се довериш на Бога, трябва да се довериш на Неговото Слово, защото Бог и Неговото Слово са едно и също нещо. Никога няма да бъдеш способен да утвърдиш сърцето си освен чрез Словото на Бога. То ще си свърши работата.

Прочетохме това, което псалмистът е имал да каже за утвърденото сърце. Сега нека видим какво мисли Исус. В Матея, 24 глава Исус поучава учениците Си за знаците на Неговото завръщане и за края на свeта. Трябва да ви обърна внимание да не четете тези пасажи формално. Ако го направите, ще пропуснете какво Святия Дух нареди да каже на Исус. Ако ги прочетете формално, ще видите само неволи, проблеми и грижи; ще си помислите че сме създадени да бъдем измъчвани и проклинани и да живеем в разрушение. Нещата, които Исус споменава тук имат способността да разтърсват хората. Те имат грижата да накарат нечии сърца да се убоят. Както и да е, вие обаче трябва да помните, че Исус винаги благовестваше добри, а не лоши неща. Библията ни казва, че Исус е начинателят и усъвършителя на вярата, не на страха (Евреи 12:2). Всяко поучение, което проповядва Исус, бе произнесено под помазанието на Святия Дух и бе предопределено да вдъхновява и поражда вяра в сърцата на слушащите.

В Матея 24 глава, Исус учеше, че дори и всред най-ужасните яростни атаки на Сатана ние няма да бъдем обезпокоени; ние сме създадени, за да живеем над мизерията на света; създадени сме, за да имаме утвърдени (непоколебими) сърца, а не за да се страхуваме от лош слух.

Нека обърнем внимание на думите на Исус в Матея 24:4. Учениците Му зададоха един основателен въпрос. Какъв ще бъде знакът на идването Му и за края на света? Първият Му отговор беше: „Пазете се да ви не заблуди някой.“ Защо Той направи такова изказване? Защото е осъзнал, че сред знаците на Неговото завръщане са проповядвани много неща, които обаче няма да бъдат благовестието. В това е отговорността на всеки вярващ – да открива различията между истината на благовестието и лъжливите учения.

Петкратното служение е било изпратено да проповядва Словото в такъв ред, че Тялото Христово да бъде съвършено (Ефисяни 4:11-12). Божият служител не може да те усъвършенства; това, което може да прави е, да проповядва Словото. Всичко зависи от теб, за да достигнеш съвършенството. Става дума за това, какво ти правиш със Словото, Което ще донесе усъвършенстването в твоят живот.

Още нещо, на което искам да обърнете внимание от 24 глава на Матея, това е стих 6: „И ще чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да не се смущавате…“. Исус знае всички неща, които трябва да преминат преди Неговото завръщане – войни и военни слухове, нация изправяща се срещу нация, глад, епидемии, земетресения и т.н. Но всред всичко това Той прави едно необикновено изказване: „ПАЗЕТЕ СЕ ДА НЕ ВИ ЗАБЛУДИ НЯКОЙ.“ Исус не пропилява думите. Всяка Негова дума е помазана от Бога и вдъхновена от Святия Дух. „ПАЗЕТЕ СЕ ДА НЕ ВИ ЗАБЛУДИ НЯКОЙ.“, тогава за нас би трябвало да има начин да живеем всред бъркотия и да не бъдем засегнати от нея. Трябва да бъдем будни и здраво закотвени в Словото Му.

Обърнете внимание на 14 стих: „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.“ Думата БЛАГОВЕСТИЕ означава БЛАГА ВЕСТ. Исус казва, че дори и всред лоши вести и трудни времена някой ще стои и ще проповядва Благата вест на благовестието. Коя е Благата вест в трудни времена? Има изход, Бог е Извор на удовлетворяване на нашите нужди, Той посреща ВСИЧКИТЕ ни нужди в Своето богатство  в слава чрез Исус Христос. Свидетелството ще бъде проповядването на Благата вест. Когато ще бъде проповядвана Благата вест по цялата вселена, тогава ще дойде краят, не преди това. Има начин да живеем на земята в това време без да се боим или клатушкаме напред-назад. Ти можеш да се изпълниш с Божието Слово и да станеш утвърден, успокоен, укрепен, уповаващ на Господа, и няма да се поклатиш довека. Апостол Павел е идеален пример за човек с утвърдено сърце. Писанията му в 8 глава на Римляните потвърждават казаното от псалмиста и от Исус.

Римляни 8:31-39 представлява изповед на един вярващ, чието сърце е утвърдено в Словото на Бога. По времето, когато апостол Павел е писал тези думи, той е преминавал през всичко онова, което адът би могъл да хвърли на пътя му. Защо? Заради изобилието откровения, които е бил получил. Исус учи в 4 глава от Евангелието на Матея, че когато семето на Словото е посято в сърцето ти, Сатана незабавно идва, за да го отмахне. Апостола е бил опасен за Сатана, защото е бил изпълнен с откровението на Новия Завет, което Исус му бе дал. Следователно Сатана се е опитвал по всякакъв начин да спре апостол Павел и да вземе надмощие над него. Но той не се отказал; стоял е твърдо! Апостолът ни доказа, че тези неща могат да проработят. Той доказа, че авторитетът на вярващия е изграден, за да сложи цялото Божие всеоръжие, да вземе щита на вярата и да угаси ВСИЧКИ огнени стрели на злото.

Апостол Павел е преминал през повече от достатъчно а един човешки живот бедствия и пак е написал: „Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или нож?… Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, които ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито което да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“ (Рим. 8:35, 37-39)

Ако откриеш това, което апостол Павел е научил за Новия Завет, и ти също ще можеш да стоиш всред Сатана, всред демони, болест, страдания, и дори пред смъртта, и да казваш: „Аз съм убеден, че НИЩО не може да ме отдели от Божията любов в Христа. Аз съм ПОВЕЧЕ ОТ ПОБЕДИЛ сред тези неща!“ Павел беше утвърден в Словото и това го направи способен да стои победоносно, като повече от победител!

Исус дава съвсем ясна илюстрация за утвърденото (непоколебимото) сърце. В Матей 7:24-27 Той описва двама души, които са чули Словото. Единият е чул Словото и Го е изпълнявал. Той е бил утвърден в Словото. Както казва Исус за него: „…ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара.“ Канарата е Словото на Бога. Този човек е построил къщата си и е поставил своите основи на канарата на Словото. Исус казва, че когато дойде наводнение, къщата на този човек няма да се поклати; няма да бъде разрушена. Защо? Защото нейните основи били поставени на Словото и никой не бил в състояние да разклати човек, чийто сърце е утвърдено в Божието Слово.

Вторият човек, който Исус описва, също е чул Словото, не Го е изпълнява. Исус го оприличава на “неразумен човек, който построи къщата си на пясъка“. Описанието на Лука в този случай казва: „А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къщата си на пясък, без основа…“ Човекът, който само слуша Словото, е без основа. Ако основата е слаба, и къщата е слаба. Къщата на неразумния човек е била без основа и той не би могъл да очаква  тя да устои срещу бурите и наводненията на живота.

В Лука 6 се казва, че разумния човек „изкопа и задълбочи“ в канарата, и постави своята основа. Опитвал ли си се някога да копаеш в скала? Не е лесно, но не и невъзможно. Не искам да кажа, че живеенето чрез вяра и утвърждаването на сърцето ти в Божието Слово е лесно. Сатана няма лесно да се откаже и да те остави да поставиш основите си на Словото; той ще направи всичко, което е по силите му, за да те спре. Но не се обезкуражавай. Колкото повече приемаш от Словото в духа си, толкова по-силен ще ставаш. В твоя ползва е да се успокоиш и да се съсредоточиш върху Словото, така че наводненията и бурите на живота няма да те поклатят.

Друг пример за човек, чието сърце е утвърдено (непоколебимо), откриваме в Марк 5:21-43. Яир, началник на синагогата, дойде при Исус и Го помоли да изцели малката му дъщеря. В стих 23 Яир прави една изповед на вяра : „Моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.“ Яир повярва в сърцето си, че ако Исус положи ръцете Си на малката му дъщеря, тя ще оздравее и живее. Той направи своята изповед на вяра пред Исус и Исус тръгна с него към къщата му. Тогава жената с кръвотечението привлече вниманието Му Тя също бе изискала от Исус, вярвайки в способностите Му.

Исус се спря да послужи на жената и докато вниманието Му бе насочено към нея, няколко пратеника дойдоха при Яир и му казаха: „Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?“ Виждаш, че Яир направи своята изповед на вяра и Сатана незабавно дойде на открадне Словото. Появи се напрежение. Но Яир промени ли своята изповед? Той каза ли: „Не разбирам защо то не подейства при мен.” Това е решаващия момент, в който много хора губят благословенията си от Бога. Казваме, че се молим според това ,което вярваме: „Отче, в името на Исус, аз вярвам, че приемам съгласно Марк 11:24, и моята вярва казва, че е мое сега“. Точно тогава обстоятелствата се надигат и се опитват да ни докажат, че няма начин да получим това, в което сме повярвали. В този момент трябва ли да изповядаме Словото или да си държим устата затворена?

Забележете какво казва Исус в 36 стих. „А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай.“ Исус бе призовал Яир да бъде като мъжа от 112-ти псалом, да не се страхува от лош слух, а доверявайки се на Него, да следва това, в което е повярвал. В момента, когато Исус чу неприятното лошо известие, Той се обърна към Яир и му каза: „Не бой се, само вярвай.“ След като прекарах известно време в разсъждение върху тази случка, почти мога да видя изражението върху лицето на Яир. Той беше началникът на синагогата. Религиозните хора по това време не са имали много високо мнение за Исус и отивайки при Него, Яир е поставил каузата си на карта. Той е пренебрегнал религиозните лидери около себе си и публично се хвърлил в нозете на Исус.

След като пратениците идват с лошата новина, изглежда сякаш обстоятелствата взимат тотално надмощие. Но лошата новина не обезпокоява Исус. Той не е впечатлен от нея. Ще забележите, че по това време Исус никога не бързаше. Никога няма да Го уловите да прави негативна изповед. Той не се обърна към Яир с думите: „Е, опитах се, но някои от нас го приеха, други не.“ Не, в момента, в който чу лошата новина, Той призова Яир: „НЕ БОЙ СЕ!“. Един превод казва: „И Той се обърна към Яир и каза: „Не отваряй устата си, само продължавай да вярваш. Аз ще се погрижа за това.“ Когато Исус приключи със служението Си към жената с кръвотечението, Той последва Яир в дома му и направи точно това, което Яир повярва, че Той може да направи. Сред разрушителните бедствия, Исус вървеше уверено, грабна в ръце това малко момиче и каза: „Талита куми“, което значи: „Момиче, тебе казвам: стани.“ През цялото това време Яир стоеше твърдо в това, в което беше повярвал, сърцето му бе утвърдено в него. Той се довери на Господа.

Можеш ли да видиш ролята, която утвърденото (непоколебимото) сърце изпълнява в живота на вярващия? Причината, поради която от толкова много християни са били ограбвани Божиите благословения, се крие в това, че те са проваляли в това да приемат Словото Божие в сърцата си и да утвърдят сърцата си в Него. Ако ти се помолиш според Божието Слово  и да следваш инструкциите, описани там, ще получиш резултати. Ако Го пропуснеш, вината ще е твоя, а не на Бога.

Аз съм убеден, от изучаването на Божието Слово, че Бог не се удоволства в слабите и немощни деца. Той ги обича, ще се грижи за тях, ще ги защитава, но няма да се удоволства в тях. Слабият и немощен християнин е един невежа в своя завет с Бога. Не е удоволствие за Бога, когато Неговите деца не знаят нещата, които Той е осигурил за тях в Христа.

Ако човек постави Божието Слово на първо място в живота си и Го издигне над всичко друго, тогава Словото ще изгради образа на Исус Христос в сърцето на този човек и той ще очаква резултати в живота си, каквито Исус имаше, докато ходеше по земята преди близо 2000 години. Можеш да четеш Евангелието и да видиш, че Исус никога не Го е пропускал! Той никога не се провали! Нито веднъж не бе победен. Той никога не изпадна в положение, в което да не може да победи с нещата, дадени Му от Бога. Е, слава на Бога, защото вярващият е екипиран със същите неща, с които разполагаше Исус по времето на земното Си служение.