Съдържание Цялата книга на една страница

III. Бранхам и Стоуел

Двамата братя бяха заедно между нас. Вчера брат Бранхам води служби за изцеление на болни. Той даде на болните сигурни диагнози. Някои неща, които им каза, датираха отпреди 20, 30 даже 50 години. Някои от слушателите, които дойдоха на подиума, искаха той да се моли не за тях, а за техни близки. И на тях той каза точните обстоятелства, и в коя болница лежат въпросните болни. Той назова квартирата и мъжовото име на една жена.

Една млада жена застана пред него, на която той каза следното: „Виждам вода помежду двама ни. Вие идвате от Италия. Венчали сте се за американски войник. Били сте преди католичка, сега сте евангелистка. Като дете сте ходили в католическа църква. Дошли сте тук при чичо си. Искате да се моля за него да се покае и изцели.“ Бранхам говори с любвеобилен и любезен тон. Младата жена покри лицето си с ръце, за да не видят сълзите й, толкова беше трогната, чувствайки Божието присъствие. Често в събранията се чуваха плачевни възхищения. При подобни преживявания човек не е нужно да се напряга да обича всички хора, любовта е на лице.

Брат Бранхам и професор Стоуел се видяха за първи път. И двамата много си приличат. Професор Стоуел милее за загубените, които не познават Бога с такова сърдечно състрадание както Бранхам.

След обяд, когато Бранхам отсъстваше, професор Стоуел заяви, че никога в живота си няма да забрави деня, когато се е запознал с този Божий мъж и го е чул да говори. „Аз го гледах в очите, от които искреше силно Божията любов.“

Днес сутринта брат Бранхам искаше да говори само 15 минути, но той продължи час и 15 минути. Никога не бяхме го чували да говори така. „Моето цяло аз е така пропито от Божията любов,“ споделяше той, „че понякога мисля, че вече няма да мога да поема повече въздух и че трябва веднага да бъда отнесен в небесните места.“

Снощи професор Стоуел ни разказа за един мъж, който посетил в един град службите му, невярващ и много болен.Стоуел му казал, че страда зле от кела и от друга болест, но Господ Исус го е изцелил, затова може спокойно да свали бандажа си. Човекът отказал, като заявил, че проповедникът отгатнал от какво страда, но че не го изцелил. Келата си била на лице. Един от братята му обяснил, че проповедникът не може да изцелява, но Господ Исус. Също така не проповедникът е отгатнал болестите, но Бог му ги е открил. Но мъжът, един чифликчия, останал твърдо на своето мнение, че не е толкова глупав според думите на един проповедник да хвърли бандажа си. На следващия ден трябвало да това ри сено. Ненадейно бандажът му се скъсал. Уплашен той се уловил за болното място, но келата не се появила. Той продължил да товари. Работата вървяла бързо и той от време на време го попипвал, за да провери за болестта си, но нямало нищо. Ужасен той констатирал, че е изцелен по чудо. 38 години не е можел да върши тежка работа без бандаж. „Наистина ли Бог се докосна до мен?“ питал се той. И той предал живота си на Бога. Той свидетелствал, че преди 38 години след операцията докторът го предупредил да се пази, понеже коремната му ципа както и мускулатурата му били твърде слаби. Не бил за никаква тежка работа, но сега вече напълно бил здрав.

Към средата на неделната вечерна служба влезе един човек и седна назад. Когато болните излязоха напред за молитва, с тях стана и този човек. Много миришеше на алкохол. Той хвана двете ръце на брат Стоуел и изповяда: „Аз съм роб на опиума и повече не мога така. Моля, помогнете ми, ако можете. 27 години съм бил под този порок. Без този опиум не мога да живея, иначе погивам. Аз вярвам, че един ангел ме доведе в това събрание. Много се напих, после ме инжектираха с морфиум в ръката и тръгнах по улиците. Когато минавах покрай това здание, някаква сила ме вкара вътре. Няколко пъти вече съм лежал в затвора. Опитваха се да ме излекуват, но без успех. Аз трябва да се освободя от тази страст, иначе не мога да живея.“ Стоуел се помоли за него, макар че му беше отвратително да диша миризмата на алкохола, която излизаше от устата на болния. Демоните, които измъчваха човека, излязоха и човекът моментално бе освободен. След няколко дни той свидетелства: „От както бях тук, не съм си бил морфин, нито съм вкусвал капка алкохол. Не съм се чувствал никак зле. Така съвършено ме излекува Господ Исус. Аз зная, че съм изкупен, и че греховете ми са простени.“ Професор Стоуел, който обикна човека,го заведе със себе си в ресторанта на вечеря, и той свидетелстваше там на гостите високо и ясно, какво беше направил Бог с него. Идващата неделя ще вземе водно кръщение. Всяка вечер е на събрание, изглежда чист и спретнат, и човек си мисли, че той от дълго време посещава църквата. Да, това прави Бог с хората.

Веднъж след обяд едно младо момиче даде трогателно свидетелство в едно предградие на града. Тя била нощна танцьорка. Поддала се на много грехове и опиумът и морфинът я владеели. Започнала с напоена с опиум цигара. Скоро кръвта й се замърсила и тя вече не можела да живее без отрова. Била близо до лудост, а човешката помощ била без успех. Шест лекари я лекували безрезултатно. После я държали две седмици в едно заведение за изтегляне на отровата. Тя разказваше, че през това време там не могла да заспи нито минута. Страшни били мъките й. Всеки мускул като че ли се късал. О, каква страшна мъка да не можеш да живееш без тази отрова. Освободили я и тя пак започнала да употребява отровата. Родителите й, които по това време повярвали, я прибрали в къщи. Когато брат Бранхам пристигнал там, те я завели в събранието въпреки енергичната й съпротива. По пътя тя хулела и псувала. „Днес, така разказваше тя, се чудя как Бог не ме уби тогава на място.“ Бранхам попита момичето дали е християнка, на което тя отговори с едно лъжливо „да.“ Той я поправи и й каза, че вижда тъмен облак около нея. Също я попита, дали да каже високо, това, което още вижда или предпочита да говори с него в някоя стаичка. Тя му отвърна грубо, че спокойно може да говори и да каже високо всичко каквото мисли, че вижда за нея. Бранхам говори за отровата, чиято робиня е тя, и че тази отрова заплашва да я унищожи. Той назова и други грехове и прегрешения. От този момент момичето разбра, че тук говори Бог. Започна да трепери с цялото си тяло. След молитвата и заповедта на Бранхам демоните излязоха от нея. Момичето почти изгуби съзнание, толкова отслабна. Тя прие кръвта на Христос за спасение и беше здрава и спасена в същата минута. Три дни по-късно беше кръстена в Святия Дух. Сега тя е препълнена със състрадание към такива хора, които са страдащи, както някога е била и тя. Навсякъде свидетелства за освобождението си.

Професор Стоуел притежава дарбата разпознаване на духовете, както и откриване на причините за болестите. Това, което казва на човека, винаги е истина. Един ден присъствах на изгонване на бесове, което извършиха братята Бранхам и Стоуел, заедно. Присъстващите потвърждават, че всичко беше така, както го казаха братята.

Дойде един баптистки проповедник при професор Стоуел и му призна, че вътрешно отива назад, но има желание да се приближи до Бога. Стоуел го погледна дълбоко в очите и му каза любезно: „Да, братко, ти се нуждаеш от помощ.“ После той покани всички присъстващи да наведат глава и да затворят очи, да не би излизащите демони да намерят достъп между слушателите. С голям авторитет той заповяда на демоните да излязат. При това братът се почувства съвсем слаб и немощен, едва можеше да говори и помоли другите да се молят за него, толкова го изтощи тази духовна борба. Същата вечер Бог изцели баптисткия проповедник и той беше освободен. Изцеленият славеше Бога и призна, че често чувствал демонската сила в себе си. Няколко пъти дори е искал да отнеме живота си. Днес вече е свободен.

Една от нашите сестри не живееше истински победоносен живот. Постоянно се колебаеше. Професор Стоуел й обърна вниманието, че чувства два демона, които влизат и излизат от нея. Единият поболява тялото й, другия смущава духа й. Те намират достъп в нея благодарение на непослушанието й. Стоуел се моли за нея и тя беше освободена. Той ни обърна вниманието да не гледаме на такива хора от високо. В Божиите очи те не са по-лоши от другите. Дяволът е враг на всички ни, той е измамвал и побеждавал всички ни. Да воюваме срещу него, а не помежду си.