Съдържание Цялата книга на една страница

7. На 19 години

Неочакваната смърт на брат му Едуард разтърсила Уилиям Бранхам дълбоко. Първата му мисъл била, дали неговият брат е бил готов за смъртта. Траурното слово на техния пастор съдържало внушителна покана към всички веднага да се предадат на Христос. Уилиям трябвало да се притиска към стола от възбуждане, до толкова изговореното слово засегнало сърцето му. И родителите му плачели и били дълбоко трогнати.

Следствие на едно отравяне с газ, което Уилиям получил като служащ в газовите заводи, след една операция, дошъл до прага на смъртта. Той чувствал, че не е готов да умре. В болничната стая където лежал било мрачно. Пак чул необяснимото шумолене. „Това сигурно е смъртта, която иска да ме вземе,“ казал си той. „Сега трябва да се явя пред живия Бог.“ Той се опитал да се моли, но не можал. За това преживяване той писал подробно: „Все по-близо и по-близо идваше шумът. Ненадейно изгубих съзнание. В Духа бях пренесен в младежките ми години и се видях да стоя под дървото като малко момченце с боси крака. Пак чух думите: ‘Не пий алкохол и не пуши.’ Пак шумеше дървото както някога. Три пъти прозвуча изобличително: ‘Аз те повиках, но ти не искаше да Ме следваш.’ Аз отговорих: ‘Господи, Ти ли Си, остави ме още веднъж да се върна на земята и ще проповядвам Твоето евангелие по улиците и от покривите, за да го чуе всеки.’ След това видение се почувствах по-добре. Лекарят дойде и мислеше, че завари мъртвец. Учуден той призна: ‘Бог стори чудо с този момък.'“

следваща глава 8. Покаяние и призвание