Съдържание Цялата книга на една страница

39. Единство на вярата — разговор

Линдсей: През септември 1954 в Еванстон имаше конференция за единство на църквите. Вярвате ли, брат Бранхам, че е Божията воля това да стане, и то организационно. Първата църква беше на комунални начала, но не сполучи.

Бранхам: Важен въпрос засягате. Не зная колко съм способен да разреша този проблем, но ще ви кажа, по възможност, моето мнение. Аз вярвам, че във всяка църква има по някой, който е достоен да управлява. Има и различни служби. Една от тях е проповядването. Според Библията най-висшата длъжност е тази на презвитера (според Деяния 20:17, 28; 1 Петрово 2:25 и Тит 1:5, 7 презвитер, пастир и епископ са една длъжност), доколкото е изпълнен със Святия Дух и призван от Бога за водене на църквата. Като пътува човек, забелязва, че всяка църква си има свой образ. Това е сигурно под действието на Святия Дух, който никога не работи шаблонно. Това забелязваме и в природата в разновидността на растенията, в техния растеж, форма и цвят. Същото наблюдаваме в хората и народите. При това те всички са Божии създания, Божие дело. Според Неговото намерение всички трябва да сме братя. Ние вярващите в Христос трябва да представляваме една цялост — независимо от това, към коя църква принадлежим, библейски казано „Тялото Христово.“ Една църква е като семейство, домакинство. Две съвършено еднакви църкви няма никъде. Всяка е водена индивидуално. Всеки баща възпитава своите деца, както намери за добре, по различен начин от своя брат, който също е баща. И все пак от тези различни възпитания могат да произлязат добре възпитани хора. Така и различни ръководители на църкви могат да водят към единство в Духа своите църковни членове според това как получават своите дарби от Бога и как ги прилагат в служба на Бога.

За съжаление много Божии работници воюват помежду си и вярват, че само тяхната работа, тяхната дарба, техният талант са единствено истинските. Тук трябва да победи волята към единство и да се приложи на дело, като единият признае другия, даже да го уважава повече от себе си, както казва словото — Филипяни 2:3. Тогава и светът ще живее в мир и хилядагодишното царство ще бъде на земята. За жалост не е така. Единственият начин за постигане на единство би бил, когато Святият Дух управлява земята и жителите й. Аз не вярвам, че ще излезе нещо добро, ако ние хората се опитаме с трепет да създадем една единна църковна организация. Нашата задача е да се молим за пълнотата на Святия Дух. Тогава ще дойде единството на църквите, когато индивидуалността на църквите се запазва. Ние трябва да се стремим да живеем в единство на Духа, като оставяме на всеки служещ брат свободата да се развива както е определил Бог. Бог управлява самостоятелно. Ние, които се кланяме на един Бог и имаме един и същ Спасител, Исус Христос, и трябва да се уважаваме един друг и да общуваме помежду си.

Линдсей: Вие подчертавате, брат Бранхам, че единството на църквите трябва да бъде подействано от Святия Дух. Ние като Божии деца сме Негови съработници. Не трябва ли някак си да помогнем, за да се постигне единството на Христовото тяло?

Бранхам: Аз ще отговоря с едно сравнение. Преди няколко дни получих няколко снимки от Палестина, на които се вижда изпълнението на Исая 35:1: „Пустото и безводното място ще се развеселят, и пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем.“ Според Божието обещание в същото време се връщат синовете и дъщерите Израилеви от всички краища на земята в Палестина със своите болни, слаби и сакати. Те ще бъдат запитани от палестинските жители, не се ли връщат с тези болни, за да умрат там. Някои от тях ще отговорят: „Не, ние искаме да видим Месия.“ Бог остави хората да вървят по своите собствени пътища. Последствието е, че в течение на времето всички човешки усилия удариха на камък. Така е и в църквите. На лице е едно желание за истинско духовно единство във всички лагери. Предизвикването на този разговор е белег, колко голямо е желанието за единство, а това желание е от Святия Дух. Длъжност е на всеки, който знае тази истина, да работи за осъществяването на този копнеж и да се моли. Точно така, както някога в първата църква всички бяха едно сърце и една душа чрез Духа, така и днес това може да стане. Тогава с искреност можем да се молим: „Татко наш.“

Линдсей: Значи според думите ви ние трябва да признаем единството на Христовото тяло, макар че това не става видимо?

Бранхам: Да. Аз вярвам, че е Божията воля да вложим всичко, за да се научим и да знаем, че Христовото тяло е единно.

Линдсей: Исус сигурно е знаел, че ще има различия между членовете Му, понеже ни даде наставления за такива случаи с думите: „Ако си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, … първо се помири с брат си.“ (Матей 5:23-24).Не важи ли това за днес?

Бранхам: Естествено. Аз намирам, че по целия свят вече се опитват да постъпват според тези думи.

Когато от началото проповядвах пълното евангелие, се радвах много на единството на Божия народ. Сърцето ми се късаше, когато почувствах, че и моите слушатели се делят на различни организации. От тогава всякога се опитвам да обединя преди всичко пастирите. Където и да ме повикат, аз отивам без оглед в коя църква. Ние всички сме братя. В Духа виждам вече единството на църквите.

Линдсей: Преди няколко години се събраха голям брой различни църковни водачи, които никога не бяха се виждали, и искаха да се обединят. Това начинание остана без успех. Вярвате ли, че можем пак да опитаме това?

Бранхам: Аз вярвам, че това би било един начин. Така е, както сме ние двамата с брат Джоунс. Всеки от нас двамата е изказал по нещо неприятно за другия. Той живее само зад ъгъла, близо до моето жилище, но ние още не сме се виждали нито разговаряли. Аз вярвам, че ако отида при него, и си подадем ръцете, всяко недоразумение ще изчезне. Това е пътят за братско единство. Аз ще тръгна по него.

следваща глава II. Професор Стоуел