Съдържание Цялата книга на една страница

38. Чудеса и знамения от А. Сторост 1954

Пак искам да ви пиша за Бранхам. Той беше между нас за 8 дни. Последният ден — неделя, беше най-хубаво. Между тези, за които Бранхам се моли, беше и един немец. Братът му каза: „Виждам тъмен облак над тебе. Това е смъртта. Ти имаш рак в гърдите, опериран си вече, ребрата ти са рязани. Раната е видима. Лекарите са те оставили. Те не могат да ти помогнат. Обаче Бог може да ти помогне, ако вярваш.“ И той му каза да пише в Германия, че Бранхам ще ги посети.

Когато Бранхам влезе в залата, всички слушатели станаха прави. Ние пяхме любимата му песен: „Само вярвай.“ Той разясни на всички ни, че е много лесно да се вярва. За Бога всичко е възможно. Говори цял час. После се помоли, чувствайки, че Господният ангел е до него. От Швейцария беше дошла една двойка на име Бюс. Братът ми беше познат като евангелизатор. У дома си той бил видял във видение как Бранхам полага ръце на него, за да го благослови в по-нататъшното му служение на Бога. Сестрата имаше сърдечен порок и пак работеше за Бога. Брат Бюс беше получил от сина на Бранхам молитвена карта N 100. Когато Бранхам викаше номерата на молитвените карти, последен беше N 100. Двойката излезе напред. Не искаха да пуснат сестрата през множеството, защото само мъжът имаше карта. Но тя подчерта, че трябва да превежда. Така тя успя да се приближи. Бранхам погледна и двамата. Тогава им каза, че са дошли с параход през океана от Швейцария. И двамата бяха смаяни от знанието на брата, понеже никога не ги е виждал. На сестра Бюс каза: „Ти имаш порок в сърцето, но Бог те изцели.“ На брат Бюс каза: „В къщи ти си имал видение, как полагам ръце на тебе за благословение в по-нататъшното ти служение.“ Той положи ръце на двамата и каза, че Бог им даде това, за което са се молили. После ги освободи.

С двамата Бюс беше дошла една девойка от Германия, която в дома си имаше често видения. Тя видя Божия ангел да стои до брат Бранхам с паница в ръка, от която вземал и слагал нещо върху главата на брата, когато той се обръщал към друг човек.

В едно събрание Бранхам поръча да станат всички, които страдаха от диабет (захарна болест) и се помоли за тях. През друго време направи така с всички, които имаха тумори, после със страдащи от язви и артериосклероза. Най-после се изправи една жена, която 34 години не можела да се вдигне от болничния си стол.

Един ден Бранхам ни каза, че никога не му е било така ясно, както днес, че демоните треперят само при мисълта, че трябва да излязат от човешкото тяло.

Веднъж Бранхам положи ръце на прочутия шведски певец Екберг. Екберг страда от ракоподобна подутина на единия крак. Според изказването на неговия лекар, кракът трябвало да бъде отрязан още през месец май, инак живота му бил застрашен. И Екберг се съгласил на ампутация. Преди това искал да сподели това със своите домашни. Когато се събрали на молитва, дъщерята получила откровение, бащата да не се оперира, защото Бог ще го изцели. На следващата нощ сам Екберг сънувал, че трябвало да пее в една църква. Но не можел да намери подходящ текст. Малко след това му станало ясно, че съдържанието на песента можело да се отнася само до всемогъществото на Бога. Това, което Бог върши с други Той може да го направи и с певеца Екберг. Така кракът ще оздравее. От този момент той не мислел вече за крака си. Той навлязъл в спокойствието на вярата. И сега в това събрание дойде Божият отговор.Певецът пя така чудесно и хубаво, че сълзи потекоха от очите на слушателите. Не разбирахме думите, понеже пееше на шведски, но усещахме смисъла им. Той пееше за Христовата кръв, за славата на небесния град Ерусалим, за Христовото идване и т. н.

Една мозъчно болна жена разказваше, че е била почти сляпа и слухът й отказвал. Когато я въвели в събранието, лежала дълго време в едно преддверие, падала поради слабост, често в безсъзнание и не се надявала да преживее следващата нощ. От проповедта могла да чуе много малко. Когато Бранхам започнал да разказва за едно видение от Бога, тя разбрала, че се отнася за нея и една сила я изпълнила. Когато пък той я поканил да стане, да вдигне одъра си и да си върви, за нея това не било нещо мъчно. Тя станала и можела да стои права известно време. Мъжът й се покаял веднага, виждайки всичко това.

Много болни от рак и захарна болест бяха изцелени. Повече знамения ставаха между слушателите отколкото на платформата. В единия ъгъл на залата седеше една млада жена. Брат Бранхам посочи към нея с думите: „Ти имаш само един бъбрек, и той сега е болен. Мъжът ти следва медицина, но не може да ти помогне. Ако е вярно това, което казвам, тогава Бог те изцелява в момента, стани и Му благодари.“ Тази жена благодареше на Бога със сълзи на очи и се почувства съвършено здрава.

Един мъж на около 40 години стоеше пред Бранхам, който го изгледа и му рече: „Ти си дошъл заради баща си, който е получил удар. Искаш да се моля за него. Ти пък си болен от захарна болест.“ Брат Бранхам млъкна за кратко и продължи: „Ти сам си медик, практикуващ в …“ Човекът беше изненадан и потвърди всичко казано. „Иди си с мир,“ извика Бранхам, „ти и баща ти сте здрави.“ Лекарят слезе от платформата просълзен и хвалеше Бога.

Когато на Бранхам се откриват неща, които се отнасят лично до човека и Бога, тогава той се оттегля с молителя на страна и казва каквото трябва да му се каже. Около час и половина преди започването на службата мястото е препълнено. Тук и там се чува, че са се молили и постили, за да ги чуе Бог и да ги изцели. Човек дочува как отделни хора се опитват по всякакъв начин да се срещнат с него за частен разговор, което не постигат при повечето опити, и за това, понеже изминават дни и нощи, през които Бранхам не намира почивка и не може да се моли. А молитвата му е голяма необходимост. На един 76-годишен старец се отдало да говори насаме с Бранхам. Той разказва, че след една служба минал покрай платформата, на която Бранхам излизал да проповядва, положил и двете си ръце върху платформата и мислел, че няма да може да се приближи до брата. Вечерта брата неочаквано го посочил и казал; „Килограмите и захарната ти болест са излекувани, слави Бога за това.“ Този старец след няколко дни писал писмо от квартирата си, в което съобщил, че е съвършено здрав.

Следващото преживяване показва ясно, че Бог не гледа на лице. Един простичък тракторист дойде от едно малко селище, където щеше да се освети една нова църква. На това тържество много искали да поканят Бранхам да им говори. Не знаели само дали ще благоволи. В събранието ненадейно братът се обърна към този човечец с думите: „С тебе искам да си говоря после.“ След събранието човекът изказал желанието си и братът се съгласил.

Един друг между слушателите отдавна копнеел за духовно кръщение, но не смеел да поиска карта за право да излезе на платформата, понеже не бил болен. И посред проповедта Бранхам се обърна към него с думите: „Братко, ти не си болен, нямаш и карта, обаче Господ Исус те кръщава сега в този момент със Святия Си Дух. Благодари Му за това.“ Силата на Духа дойде така мощно върху човека, че той падна на пода. При падането си той събори своя съсед, който страдаше от туберкулоза и който получи моментално изцеление.

Благотворно е да се каже как остава смирен брат Бранхам въпреки всички успехи. Той се прекланя от сърце пред Бога заедно с всички просители.