Съдържание Цялата книга на една страница

37. Изцеление на събрания на Бранхам писмо от Л. Й. Джоунс от 1954

Тъкмо се прибрах от едно богослужение, водено от проповедника Бранхам. Макар че е 12:30 след полунощ, пак сядам да запиша необикновените преживявания, които имах, преди да се изличат от други. Струва ми се, че никога не съм бил така близо до небето както миналата вечер. Това ме промени из основи. Моля, вярвайте ми, колкото и да ви се вижда чудно. Дойдоха хора живеещи на разстояние 1500 км.

Брат Бранхам ни разказа, че вчера имал намерение да пътува до Южна Африка и Индия. Когато се приготвял за това, ненадейно влязъл човек с особено облекло в стаята му и му казал: „Не заминавай по море преди септември.“ Когато братът пак погледнал към влезлия, човекът бил изчезнал. Бранхам разбрал, че имал видение. Той се отказал от пътуването до тогава, когато Бог му каже да тръгне. Събранията му в Индия са организирани от един епископ.

Словото, върху което той говори, беше 1 Йоан 4:18: „Съвършената любов изпъжда страха.“ Той подчерта, че любовта е най-великолепното нещо на света. Нищо не може да устои на истинската любов. И хората и животните усещат, когато ги обичат. Никой не може да ги заблуди. Той илюстрира това с два примера. Един ден се разхождал по едно поле. Неочаквано върху него налетял буен бик. Наоколо нямало нито дърво, нито храст, зад които да се скрие човек. Единствената му надежда за спасение била Бог. При тази мисъл го обладал дълбок мир и той знаел, че бикът не ще може да му стори нищо. Животното спряло пред него, ровило в земята и се приготвило да се хвърли върху него.Той стоял съвсем безпомощен и мирен, погледнал бика и казал със спокоен глас: „Ти не можеш да ми сториш нищо, — иди там и легни на земята.“ Бикът неочаквано се умирил, погледнал Бранхам и направил точно така, както му бил казал, отишъл настрана и легнал. Било същото преживяване, каквото имал Данаил в ямата с лъвовете.

Подобна случка била вторият пример. Бранхам бил окосил един ден ливадата в своята градина, при което раздразнил един рояк оси. Диво захвърчали наоколо и били готови да го ужилят. Бранхам заговорил на насекомите с тих, любезен глас, да отлетят. И наистина те отлетяли от там без да го ужилят. Бранхам сравни тази случка с това, което преживя апостол Павел на остров Малта, когато го ухапа змия, а той е изтръска от ръката си.

После той говори за изцелението. Не всички, които лежаха в къпалнята Витесда, бяха изцелени от Исус. Той мина покрай мнозина, макар че за Него беше много лесно нещо да ги изцели. Само един мъж оздравя. И днес е така. Бог може да помогне на всички хора, но малцина идват до Него така близо, че да се допрат до дрехата Му. И само такива биват изцелени.

Исус очакваше болните да го потърсят и молят за изцеление. Той не отиде във Витания още на първия ден след смъртта на Лазар, но очакваше позволение от Татко, без което позволение Той не предприемаше нищо. Исус познаваше добре волята на Своя Баща. Ние не разбираме какво е едно такова близко общение с Бога. В лицето на Бранхам видях един мъж, който е в същото такова общение с Бога. Бранхам е един човек от друг свят. Още никога не съм срещал човек като него. И не очаквам често да срещам такива хора в живота си.

На края на проповедта той попита дали слушателите му го считат за Божий пророк. Ако е така, то непременно ще последват дела. Ако не последват, тогава той ще е фалшив пророк. Никога не бях чувал човек да говори подобни думи с такъв авторитет.

Преди да започне службата, бяха раздадени молитвени карти с номера на онези, които желаеха брата да се моли за тях. Накрая Бранхам обяви, че сега ще се моли за номерата Л85 до Л100. От публиката излязоха тези 16 човека напред и се наредиха в една редица. Всички други наблюдавах ме с напрежение, дали теорията на думите ще се покрие от практиката, т. е. дали ще се изпълни това, което Бранхам каза. Той обясни, че не познава хората, стоящи пред него, че не знае какво ги измъчва и за какво идват. Но Исус Христос знаеше. Той победи на Голготския кръст и ни направи Свои съработници.

Първата жена, която застана пред Бранхам беше скромна и слаба. Всички чакахме, за да видим какво ще стане. Бранхам беше спокоен, не бързаше, после й каза: „Не ви познавам. Не сме се виждали до сега. Ако мога да ви кажа нещо за вас, то ще трябва да признаете, че Бог ми го е открил.“ Цялото събрание беше като наелектризирано. Аз записвах веднага всичко каквото чувах и виждах. — „Вие не живеете в този град,“ каза той на жената. „Вие идвате отвън, от едно място, където растат много борики.“ Жената потвърди. — „Вие идвате от Камден,“ продължи той, „името ви е Доротея, е ви наричат Доли. Да, вие сте Доли Яхт и имате два тумора в стомаха.“ Аз бях на два метра от жената. Тя си отиде плачейки и хвалейки Бога. После я видях с издигнати ръце на колене в молитва. Сълзи течаха по бузите й.

Следваше друга жена, на която Бранхам каза, че е християнка и че има тумор на крака си. Аз видях, че кракът й имаше превръзки. По-късно разговарях с брата и той ми каза, че всеки човек има пет сетива. Но има и шесто сетиво, посредством което той чувал добре гласа си през време на проповедите, но му се струвало, че гласът му идвал отдалече.

Бранхам каза сам, че съществува подражание на Божията сила, че дяволът се опитва да действа подобно на Бога. Така беше по времето на Христос, понеже още тогава фарисеите казваха: „Той изгонва демоните чрез Веелзевул.“

През време на проповедта Бранхам се прекъсна и се огледа, като че търсеше някого. После посочи един мъж и каза: „Отзад там в дясно има един мъж болен от рак. Той не е получил молитвена карта и седи между слушателите. От едната му страна седи сляпата му жена, от другата епилептичната му дъщеря.“ Тогава той заповяда на мъжа да прегърне жена си и дъщеря си, за да се моли и за тримата. По-късно видях тримата да влизат в молитвения салон, за да предадат живота си в ръцете на Христос.

Бранхам е винаги откровен и прям. Готов е на всеки да разясни и да каже каквото знае. Когато бяхме двамата сами, той ми разправи, че често вижда светлина върху някои негови слушатели, които са хората, чийто живот, обстоятелства и болести ще му бъдат открити от Бога. Често вижда точно и видовете грехове, в които са вплетени хората, и той им казва съвсем ясно по какъв начин могат да се освободят и поправят.

15 човека стояха пред Бранхам. На всеки казваше подробности от живота му. От време на време поглеждаше в залата в дадена посока и казваше на някои слушатели какво да променят в живота си. Никога не се мамеше, винаги казваше истината. Бог го беше помазал за това служение и го беше въоръжил с всичко необходимо. Божествен авторитет го обкръжаваше. Той не се запъваше при проповядване, не питаше при разговор, „Не си ли “ Той не се съмняваше във верността на дадените му откровения, колкото и да плачеха слушателите и да уверяваха някой път, че не са виждали нито чували подобно нещо. Случваше се някой да изкрещи, когато брат Бранхам му казваше всичките неправди в живота, но това не бяха викове от страх, но на освобождение. След свършване на службата молитвеният салон се препълваше от каещи се души.