Съдържание Цялата книга на една страница

34. Посещението на Бранхам в Южна Африка (Лични впечатления на мисионерката Труди Каст)

Вече става няколко години откакто слушаме за брат Бранхам. Четохме и биографията му. Последната година се пръсна слухът, че ще дойде към Южна Африка. Ние се радвахме от все сърце с много Божии деца, понеже чувствахме, че Африка се нуждае от нещо особено, което да помогне за духовното й съживление.

Брат Бранхам прати телеграма, че пристига на 3.10.1951 в Йоханесбург. Тъй като по това време се намирахме на път през Свациланд, решихме да присъстваме на първите служби. Богослуженията започнаха при претъпкани помещения, но брат Бранхам липсваше. Там бяха двама души: братята Бакстер и Босфорт. Брат Бранхам бил задържан на летището в Ню Йорк, защото се явил без виза с вяра, че ще замине без такава. Съобщиха, че ще пристигне със следващия самолет. Двамата братя сториха най-доброто, което можаха. Те ни подготвиха за идването на Бранхам.И двамата имат скъпи дарби: Бакстер е говорител върху изкуплението и изцелението с такава яснота и убедителност, че всеки казваше „Никога не съм слушал подобно нещо.“ Той обясни на слушателите, че не бива да се приближаваме до Бога заради изцеление. Това би било повърхностно търсене на Бога. Изцелението няма да ни въведе в небето. Душата трябва да се спаси. Тя трябва да има лична вяра в Исус Христос като Изкупител от греховете. Тези сакати около нас не са изключени от небето поради това, че са сакати. Който вярва в Исус като Спасител, влиза в Божието царство въпреки болест и недостатък, сакатлък, слепота и всички злини, както и да се казват. Ако получим изцеление, то трябва и да знаем как да го запазим. Дяволът изкушава всеки, и ако утре имаме болки и мислим, че не сме изцелени, тогава можем да се върнем в старото си състояние. Трябва да се хванем за Божието Слово и да знаем как да се противопоставим на изкусителя. Вярата не се основава на никаква човешка опитност, но върху това, което Бог казва. Ако четем редовно Божието Слово, ще градим вярата си на него. Словото е изворът на вярата. Вярата не е състрадание, не е суеверие, но надежда.Божията воля е да ни изцели. Бог винаги е истинен, а всеки човек е лъжец. Нашето изцеление е в зависимост от вярата ни, а не от Божията сила. Науката не може да ни каже всичко. Изцелението не е в човека. Естественият човек не може да разбере принципите на Божието Царство, а само новороденият. Съчувствието към себе си е голяма пречка на вярата ни. Да вярваме във вярата си, да се съмняваме в съмненията си, но да не се съмняваме във вярата си нито да вярваме на съмненията си.

Вторият говорител, Босфорт, говори също с голяма яснота. Той каза, че в жертвата на Исус Христос преди повече от 1900 години е извършено нашето изцеление така както и нашето спасение. Който проповядва само спасение, той казва на хората само половината евангелие. Ние вярваме нашето спасение и не чакаме да го чувстваме. Този брат се моли над болни, особено над тежко чуващи. Службите често продължават по 4-ри часа.

Брат Бранхам пристигна три дни след другите. Напрежението по очакването му беше толкова голямо, че хората едва слушаха това, което се говореше последната вечер. Когато една служба траеше 3 или 4 часа, то Бранхам влизаше едва последния половин час, обикновено след 9 часа вечерта. Обясни се ясно, че не посещава никого, никакви пациенти в болницата или частните домове, и че никой не бива да го посещава на местопребиваването му. Той така е пожертвал живота и здравето си, че днес би бил съвсем неспособен, ако неговите помощници, особено брат Бакстер, не внимаваха да си позволява само толкова напрежение, че да може да бъде запазен за Божиите деца и особено за болните по целия свят. Той е един мъж, който е по-близо в общение с небето и със силите на вечността отколкото който и да било друг човек на нашето време. Все пак той е човек, и трябва да го приемаме като такъв. Бранхам влезе, нисък човек, младолик, пъргав и ревностен да върши волята на Този, за когото е дошъл в Африка. Той се извини за закъснението и говори ясно от евангелието на Йоан. Ние се чувствахме пренесени в дните на Исус. Брат Бранхам ни обясни, че може да върши само това, което Бог му заповядва и показва. След кратка проповед той помоли някои болни да бъдат доведени на платформата. Бяха такива, които можеха да ходят. Двама от тях ни бяха лично познати. Бранхам дочака присъствието на ангела, който го придружава навсякъде и му помага в извънредното служение. Той поздрави болните и каза, от какво страдат, а на някои и причината за страданието им, или виждаше във видение миналото на хората. Владееше пълна тишина между хилядите присъстващи, можеше да се чуе всяка дума. Той виждаше дали хората имат вяра и знаеше дали и кога ставаше изцелението. Когато виждаше, че някой се качваше на платформата с пълна вяра, той казваше само: „Вие сте изцелен, вярата ви ви изцели.“ Ние имахме предимство като мисионери да седим на предните места, от където можехме да виждаме и да чуваме добре, докато стотици стоейки далеч зад нас, чуваха малко и никак не виждаха. Първата вечер той извика 6 души на платформата и каза, че са изцелени. Той заповяда на една стара жена, която страдаше от ревматизъм, да стане. Учудването, радостта и възбуждането от всичко, никога до сега не виждано, бяха така големи, че всички славеха Бога, мнозина плачеха. През време на молитвата за всички болни, която бе произнесена накрая, Бранхам изчезна и приятелите му го откараха в квартирата му. Той не можеше да остане до края на службата, понеже телесните му сили отказваха и понеже така би бил притиснат, че не би могъл да излезе. Братята постоянно повтаряха, особено Бранхам, че човек не е лекар. На един журналист той каза ясно: „Бог е, който изцелява, а аз съм само Негов слуга.“

Особено радостно беше да забележи човек случаите, които лично познава. Двама човека от Застрон, за които още по-рано сме се молили, една сестра с вътрешен рак и един брат с рак в главата, бяха изцелени. Сърцето му беше отслабнало и той трябваше да бъде опериран. Когато започнаха службите в Блюмфостейн, на него му беше невъзможно да пътува с влака. Приятели му предложиха място в автомобила си. Той беше така слаб, че не се надяваше да издържи пътуването. Първата вечер някои получиха изцеление, на втората вечер пък други, но той не беше между щастливците. Той молеше Бога за слово и изцеление, тъй като все повече отслабваше и не можеше да се храни. Словото от Лука 12:32 „Не бой се, малко стадо, защото вашия Баща благоволи да ви даде царството“ го насърчи и той се надяваше на третия ден за изцеление. Така и стана. Един мъж лежеше на постеля, когато Бранхам му заповяда да стане, да вземе носилката си и да си върви. Тогава Бранхам се обърна към нашия брат, който стоеше пред този мъж, но едва се държеше на краката си, и му каза: „Видяхте ли, как стана този човек?“ Братът отговори: „Да.“ — „Той страда от същото зло, както и вие. Вие имате кръвотечение от носа, имате рак в главата. Вие сте изцелен.“ Братът ни разказваше после, как в същия момент почувствал сърцето си добре, една чудна сила го пронизала и той щастливо пристигнал в къщи. Няколко дни по-късно носът му се поду страшно, обаче той свидетелства все пак за своето изцеление. Една сутрин рано той кихнал, подутината се пръснала и всичко излязло. Той сега може да удря мястото, където по-рано беше подутината и не даваше никой да се докосне до него. Той страдаше повече от година.

следваща глава 35. Учението на Бранхам