Съдържание Цялата книга на една страница

33. Бранхам в Блюмфонтейн, Южна Африка (писмо от Август и Труди Каст до петдесятната комисия в Швейцария)

Ние сме още под незабравимите впечатления от благословените служби, водени от брат Бранхам и неговите съработници, които посетиха нашата страна за 10 седмици. Макар да бяхме чели за благословенията чрез тези братя, Бог извърши велики дела тук, повече отколкото очаквахме. Аз бях помолен да помогна за организирането на белите служби в Блюмфонтейн, столицата на република Оранж. При това ми бяха предоставили две служби за негри. С помощта на нашето списание „Меция колаган“ публикувахме събранията и получихме повече от 4000 писма от негри, които искаха да участват на службите или пращаха молби за молитви. Можете да си представите колко много работа ми предстоеше. Аз посетих с жена си службите в Йоханесбург, за да имам престава как става организирането. Тамошните събрания бяха посетени от около 13000 души вярващи. Никога до сега не сме виждали толкова много знамения и чудеса. Ние много се надявахме Бог да се прослави мощно в Блюмфонтейн. Взехме мерки за превозване на вярващите с автобус или влак до Блюмфонтейн. На всяка гара ангажирани специални вагони. При това аз наех 5 църкви в Блюмфонтейн, които да служат за подслон на придошлите. На всякъде се гледаше с големи надежди за тези служби и се произнесоха много молитви за тях. Докато в Блюмфонтейн се състояха по-напред служби за европейци, които бяха посетени от 10000 души, то ние като мисионери копнеехме за службите на негрите. На първия ден, събота, 27.X.1951 се събрахме в една църква, която за съжаление имаше само 800 места, които бяха резервирани за сакати, слепи и тежко чуващи, докато хиляди трябваше да стоят вън. В единия ъгъл на църквата беше инсталиран високоговорител. При това през време на службата валеше. Някои се опитаха да влязат през прозорците. Брат Ф. Босфорт, 74-годишен, когото Бог употребяваше чудно за изцеление на болни, се радваше, че вижда толкова много слушатели, които знаеха много добре да хвалят с песни своя Бог на небето. Той проповядваше Словото с такава сила, че вярата у всекиго се повиши и се очакваха велики дела от Господа. Тогава около 30 негри, които бяха загубили слуха си чрез операции или болести, бяха повикани на платформата. Брат Босфорт се моли за тях с полагане на ръце и всички моментално прочуха. Всички искаха да се моли над тях с полагане на ръце, но това беше невъзможно. С голяма вяра брат Босфорт обясни, че всеки, който от сърце вярва в Божието Слово, може да бъде излекуван от всяка болест. Той помоли страдащите да повтарят след него молитвата. Те го направиха. В този момент станаха много чудеса. Бог чу молитвите с вяра. Брат Босфорт покани изцелените да свидетелстват. Само в църквата свидетелстваха 67 души, докато вън толкова бяха изцелени, че не можеха да се преброят. Особена голяма радост изпълни сърцата ни, когато една стара жена свидетелстваше: „Аз дойдох тук сляпа и глуха, но сега вече виждам и чувам.“ Всеки беше благодарен на Бога за станалото, но ние очаквахме на следващия ден още повече чрез служението на братята Бранхам и Бакстер.

Неделя, 28.X. Този ден за мнозина е незабравим. Службите бяха определени да станат на футболното игрище и бяха инсталирани добри високоговорители. Един час преди започване на службата присъстваха повече от 5000 негри. Ние превихме колената си и молихме Бога за изцеление и спасение на много болни. Макар братята още да не бяха дошли, започнахме да говорим на негрите за Исус, че има сила и сега да изцелява всяка болест. Когато Бранхам се появи на игрището, вече се бяха събрали повече от 10000 негри, докато други все още прииждаха, така че официалният фотограф ги преброи около 12000 души. Съзвучието на хвалебната песен на многото негри беше трогателно. Братята пожелаха да се повтори. Божието присъствие се чувстваше мощно около нас. Когато брат Бакстер, след като проповядва, покани за предаване в ръцете на Христос, стори ми се, че всички вдигнаха ръце. Никой не се опита да брои вдигнатите ръце, понеже те бяха много хиляди, и ние ги поднесохме с молитва и сълзи в могъщите Божии ръце. След като брат Бранхам се моли поотделно над 10 души, при които всеки му беше открит във видение, издигна глас на молитва към небето и заповяда на Сатана в името на Исус да напусне болните. Това, което извърши тази молитва, славата на бъдещето ще го открие. Брат Бранхам пророкуваше, че много от съвременните сакати ходят, и че едно голямо множество е изцелено. Трябва да са били изцелени повече от 1000 негри. На всяко място, което в последствие посещавах, чувах за чудни изцеления, за сакати, които днес ходят, слепи, които виждат. От нашата мисия на планината Тавор отидоха 50 души с автобус. На следващата служба за свидетелства всички изповядаха своето изцеление. На едно друго място Таба-тцоу от 23 души, които отидоха, 15 души свидетелстваха, че са изцелени. Между тях беше и един млад човек, който по един ужасен начин бе тормозен от зли духове. Шест силни мъже не можеха да го удържат, той разкъсваше всяко въже. Силата на името на Исус го освободи. Той днес е жив свидетел и на Рождество (25. 12. 1951) взе водно кръщение на планината Тавор. От Мохалешьок отидоха мнозина в Блюмфонтейн и някои бяха изцелени. Притежателят на автобусите ми каза: „Аз занесох с автобуса един сакат мъж, и когато той се върна, ходеше.“ Евангелистът Тусонг ни донесе радостната вест, че в неговото място са изцелени почти всички, между тях едно глухонямо момче, което днес може добре да говори. Една богата негърка, която страдала 12 години от астма (задух) и високо кръвно налягане и се движела с голяма мъка, беше донесена със самолет в Блюмфонтейн от планините на земята Базуто. Нейният мъж ни писа неотдавна с голяма радост, че съпругата му е съвършено здрава и върши всякаква работа. Един негър — евангелист от Кронщадт, който дълги години е ходил с патерици, също бе излекуван и сега върви без тях.

Ние имахме голяма нужда да посетим и други служби на Бранхам, за да се укрепим още повече във вярата. За целта заминахме за Ист-Лондон, град на югоизточния бряг на Капландия, където стотици бяха изцелени. Там ни помолиха да вземем в нашия автомобил някои от братята и да ги заведем в Дурбан в Натал, което сторихме с голяма радост. На следващия ден в Дурбан се бяха събрали 50000 души, което още не беше ставало никъде по целия свят. Аз няма никога да забравя гледката, когато след молитвата на брат Бранхам един от нашите мисионери събираше патерици, шини и друго от изцелените сакати и ги донесе на платформата, докато множеството плачеше и славеше Бога за стореното. Макар да изминаха три месеца от онези служби, все още ни пишат, че са чули за изцеленията в Блюмфонтейн и че вярват, че и те могат да оздравеят чрез молитва.

следваща глава 4. 18-годишен