Съдържание Цялата книга на една страница

31. Позив към Африка

За първи път Бранхам бил поканен в Африка, когато се намирал в Хаустон. Брат Босфорт, един ден му показал снимката на една сестра Нахтигал, смъртно болна. Скоро след това той получил телеграма с молба да замине за Дурбан, столицата на република Натал в Южна Африка. Бранхам поставил снимката пред себе си, коленичил с жена си и децата си и се помолил: „Господи, щом като искаш да изцелиш това момиче, ще замина за Африка, за да свидетелствам за Тебе.“ Той дал това обещание на Бог без да предугажда, че това пътуване ще се проведе.

Когато Бранхам, Мор и Линдсей стигнали наскоро след това в Лондон, на летището ги посрещнала една група, без да са били съобщили за пътуването си. Малко преди тяхното пристигане болната Нахтигал е била превозена със самолет от Дурбан до Лондон. Помоли ли го да се моли за нея. Когато се приближил до леглото, видял картина, която никога през живота си не забравил: дребно момиче около метър и петдесет високо, с много къси крака и ръце. При това трябвало непрекъснато да лежи все на гърба си. Сълзи потекли от очите й. С полу задушен глас му дала да разбере, че не желае да живее повече и го помолила да се моли тя да умре по-скоро. Това се видяло тежко на брата, и затова се молил, Бог да я изправи и изцели. Докато се молил, случило се следното. Един малък гълъб кацнал на прозореца на стаята, потичал насам-натам и започнал да гугука. Преди да можел Бранхам да изговори нещо, се явил ангел Господен и Божието благословение дошло над болната. Казало й се, че ще живее и няма да умре. И действително тя оздравяла. Днес тя тежи 78 кг. и се радва на цветущо здраве.

Бранхам повторно получил покана за Африка, и тръгнал. На летището обаче, не го пуснали в самолета без виза. След няколко дни отлетял с няколко придружаващи го братя. По пътя попаднал в гъсти облаци и при слизане над Йоханесбург, най-големия град на република Трансвал в Южна Африка, трябвало да се въртят около града цял час. Всички стояли мирно. Бранхам се молил. Слезли вече на земята, всички въздъхнали, а братът произнесъл: „Алилуя.“ На тамошното летище ги поздравили много репортери и 30000 души народ. Отишли веднага в събранието. Бранхам бил много уморен, но пак говорил. Пет минути след почването той спрял погледа си на една жена, лежаща на една страна. Господният ангел му се явил и му казал, че тази жена е пострадала преди 2 години, като е счупила гръбнака си. Лекарите вече не й давали надежда, че ще може да ходи. Когато братът казал това на жената, майка й, която седяла до нея кимнала утвърдително. Във второто видение Бранхам видял тази млада жена да става и да ходи. Той разбрал, че ще бъде изцелена, и изговорил: „В името на Господа, стани, ти си здрава.“ Майката извикала: „Не, в никакъв случай, тя не може да стане.“ Но жената се изправила, извикала и вдигнала ръцете си. Майката припаднала. Всички се раздвижили и искали да видят станалото чудо.

В едно друго видение Бранхам видял далеч зад слушателите един млад човек на 16 години. Той извикал: „Вие, млади човече, там отзад, нали имате къс крак?“ Онзи потвърдил това. Бранхам му казал, че току-що във видение го е видял и знае, че е дошъл от далеч. Човекът потвърдил и това. Тогава братът видял в Духа една кола, с която е бил превозен куцият младеж. Той забелязал, че човекът се върнал с крака в нормално положение. След това Бранхам казал: „Братко, в името на Господа, бъди здрав и стъпи на краката си.“ В този момент младежът стъпил на краката си и изтичал по стълбите надолу. Двата му крака имали еднаква дължина. На следващата вечер Бранхам се опитал да разясни изцелението чрез вяра. На сутринта след това бил поканен на обед от един чиновник на медицинското дружество в Африка. Но той трябвало да откаже, тъй като винаги постел по време на изцелителни служби. Какво грамадно множество се трупало, изглеждало като че ли всички болници се били изпразнили.

Двама холандци посещавали службите. Единият одобрявал всичко, а другият противоречал, като казвал, че Бранхам е хипнотизатор. Първият му възразявал, че хипнотизатор не може да изцелява по този начин. “ Е, “ мислил си противникът, „във всеки случай трябва да е от дявола, иначе как може да разказва подобни неща на болните.“ За забелязване било, че невярващите хора приемали чудесата по-скоро, че са от дявола отколкото чрез видимото действие на живия Бог. Първият заявил: „Това е ден на Божие посещение. Ако не вярвате това, по-късно ще съжалявате. Това е късният дъжд преди идването на Христос. Аз ще се моля за душата ви.“ И когато се отделил да се моли за него, ангел Господен застанал до него и му казал: „Иди и пак му говори.“ И в този момент той почувствал, как една ръка го докоснала по рамото. Като че ли електрически ток преминал през тялото му. Той отишъл при своя приятел, който още се подигравал и му разказал, че е видял ангел и че ангелът сложил ръката си на рамото му. Противникът едва не припаднал. На ризата му се отпечатало изгоряло петно във формата на човешка ръка. Този случай на другия ден бил предаден по пресата. Под голямо заглавие се виждал образа на въпросния холандец с изгоряла петно на ризата му във форма на ръка.

На другия ден брат Бакстер казал на Бранхам: „Братко, още днес ще трябва да отпътуваме.“ — „Какво? Да тръгнем от тук, където има толкова благословения?“ — „Да, първо трябва да заминем за Кимберли и после за другаде.“ Бранхам не бил съгласен с това. Той предполагал, че ще може да престои още няколко седмици. Тогава Бог му дал видение, че не трябва веднага да тръгват. „Остани тук няколко седмици,“ му казал вътрешен глас. Понеже е имало подготвена програма за различни места за служби, трудно било да се измени времето им. — „Събранията са вече насрочени, и нищо не помага. След два часа трябва да тръгваме,“ му казали. Той се оставил да бъде убеден и седнал в колата. Бог обаче продължил да му говори. Бранхам поръчал на шофьора да спре. Винаги когато Бог му говорел по такъв начин, той знаел, че не ще има успех, ако не послуша гласа Му. Брат Босфорт му възразил: „Брат Бранхам, аз вярвам, че тук ти правиш грешка.“ Бранхам отговорил: „Не, аз не се заблуждавам, защото Бог ми говори това.“ И той повторил думите на Павел: „Виждам, че пътуването ще бъде придружена с повреда и голяма загуба.“ (Деяния 27:10). Те се качили в колата и стигнали в Клерксдорп, един град с 15000 жители. Трябвало да се моли над мнозина болни. Но около половин час преди започване на службата се повдигнала силна тропическа буря. В 10 часа Бранхам все още не можел да излезе от къщата, в която се намирал, понеже бурята продължавала. С часове святкало и гърмяло. Когато съработниците му същата вечер дошли от събранието, той ги посрещнал с думите: „Аз нали ви казах?“ Един брат мислел, че щяло да се оправи на другия ден. Такива бури се появявали много често по това време. Когато се събудили на следващата сутрин, било чудесен ден. Обаче вечерта пак половин час преди службата се повдигнал такъв вятър, че никакво събрание не било възможно. До към два часа сутринта съработниците на Бранхам разисквали върху времето. Много средства били изхарчени и туземците били дошли от далече. При зазоряването му се явил ангел и му казал: „Ти трябва да продължиш тази обиколка, но всички съучастници ще пострадат. Това ще ти бъде за знак: ще те вземат с черен автомобил. По пътя ще срещнете един туземец облечен в бяло, който стои на един мост до едно евкалиптово дърво. Той ще бие друг човек. Твоя син ще забележи това.“ След това Бранхам събудил сина си и му разправил какво му казал ангелът. И наистина на следващата сутрин дошъл един черен автомобил и те се качили в него. През време на пътуването синът му извикал: „Татко, виж.“ Представила му се същата картина, която му била дадена във видението. На следващото селище започнала бедата. Не били им казали, че трябва да пият само преварена вода. Всеки от тях се разболял и то тежко. Бранхам не направил изключение. Най-после стигнали в Дурбан, където, според Божията воля трябвало да отидат най-напред. Тук присъствали около 3000 души, между които много индийци. Дали им на разположение хиподрума. Хората жадували за Бога. Наближавала буря, но присъстващите не се смущавали. Те седели на земята и се оставяли дъждът да ги мокри до кости. Те гладували за вечния живот, който Бог бил обещал.