Съдържание Цялата книга на една страница

18. Забележителни събития

Няколко дни по-късно Бранхам пристигнал в Камден, за да говори в градския салон. През време на проповедта около главата му се появила светлина. Един фотограф веднага заснел феномена. На другата сутрин Бранхам чул в навалицата една жена да вика: „Имай милост към мене, Божий човече.“ Настрани от множеството стоял един слепец до жена си. Брат Бранхам казал: „Занесете ме до него.“ Няколко мъже му помогнали да стигне до нещастника. Жената казала: „Пастирът идва към тебе, стой мирно.“ Слепецът-негър издигнал треперещите си ръце и търсел да попипа лицето на брата. „Ти ли си пастирът Бранхам? Не бях чувал за тебе до вчера. Някога имах една стара добра мама, която отдавна умря. Тя имаше любвеобилно сърце и никога не ме излъга. Снощи тя застана до леглото ми и каза: „Момче мое, иди в Камден, където ще намериш един Господен слуга, който се казва Бранхам. И ще ти се върне зрението. Моментално станах, облякох се, взех автобуса и дойдох на повече от 100 километра разстояние.“ Брат Бранхам слушал и през сълзи изговорил: „Татко, благодаря Ти за Твоята милост над слепеца.“ После с ръцете си се докоснал до очите му и казал: „Отвори си очите. Исус Христос те изцели.“ Човекът веднага прогледнал.

На едно събрание някъде един мъж помолил Бранхам да каже името си буква по буква. След като братът сторил това, човекът извадил една пожълтяла хартия и разказал, че идва от една петдесятна църква, и че преди 22 години, когато се молил с жена си, Святият Дух му казал следното: „Моят слуга Уилиям Бранхам ще дойде до западния бряг въоръжен с дарбата божествено изцеление.“ Двамата вярвали тогава, че им е било дадено пророчество и го записали. Когато сега чули името на Бранхам, спомнили си за тогава, потърсили листчето и намерили, че пророчеството е изпълнено.

На едно благословено събрание влязъл един беснуем, стигнал до подиума и искал да се хвърли върху Бранхам. Той често е смущавал много религиозни служби. Той затрупал брата с псувни, заплашвания и клетви. Полицаи се спуснали да помогнат. Но Бранхам махнал с ръка. Всички присъстващи се възбудили. Ненадейно бе дадено на брат Бранхам да каже с тих глас: „Сатана, понеже ме предизвика, мене, Божия служител, пред цялото това събрание, то ще трябва да се преклониш пред мене. В името на Исус Христос падни сега ниско пред нозете ми.“ Той повторил няколко пъти това. Нападателят престанал да бушува. Виждало се, че бил в борба. Съвсем бавно злите духове в него трябвало да се преклонят пред една по-висша мощ, пред силата на Исусовото име. Скоро човекът трябвало да се признае за победен. Пот избликнала от него, когато се опитал за последен път да нападне, обаче без успех. Неочаквано той издал ужасен крясък и грохнал на пода. Истерически пъшкайки той лежал на пода доста време, докато Бранхам спокойно продължил службата, като че ли нищо не било ставало. Цялото събрание избухнало в хваление и благодарности към Бога.

Между онези, които участвали на последното богослужение се намирал и един млад проповедник, чиято съпруга присъствала на предишната вечер при смиряването на демонизирания. Тя убедила своя съпруг да участва на последното събрание. Когато той седял и наблюдавал как се отворили ушите на едно глухонямо дете, та то можело да чува и да говори, Бог му проговорил: „Това е Мое дело, за което и тебе съм призовал.“ Тези думи го поразили. Още на следващия ден той предал службите на своята църква на някои дякони, затворил се в една стая и останал в нея до тогава, докато получил уверение за Божията воля. След едно дълбоко разкаяние Бог му подарил апостолско пълномощие за спасение на хиляди, придружено със знамения, чудеса и изцеления. Този млад мъж бил евангелизаторът Т. Л. Озборн.