Съдържание Цялата книга на една страница

17. Сляпо момиче проглежда

Връщайки се през навалицата, Бранхам чул наблизо плачевен вик: „Тати, тати.“ Той видял едно сляпо черно момиченце, което било загубило баща си и го търсело, без да може някой да му помогне. Това трогнало брата и той му пресякъл пътя, докато то го докоснало: „Извинявайте, моля,“ казала тя, „аз съм сляпа, изгубих баща си и сега не мога да намеря пътя до автобуса.“ — „Откъде си?,“ попитал я Бранхам. — „От Мемфис,“ отговорила тя. — „Какво търсиш тук?“ — „Искам да видя Спасителя.“ — „Че как си чула за Него?“ — „Тази сутрин чух по радиото, как родени глухонеми разказват за своето изцеление. Един слепец, който получавал 12 години пенсия като такъв, може да чете Библията. Г-не, аз съм сляпа от дете. Докторите не можаха да ми помогнат, и моята единствена надежда е да намеря Спасителя, и тогава Бог ще ме изцели. Аз чух, че днес е последният ден, и всички твърдят, че не бих могла да вляза поради множествата. Отгоре на това загубих и баща си. Не бихте ли желали да ми помогнете да отида до автобуса?“ За да изпита вярата й, Бранхам я попитал: „Вярваш ли нещата, които чу, когато днес има такива лекари специалисти?“ Тя отговорила: „Да, г-не, аз вярвам разказа за ангела, който говори с брат Бранхам. Ако ми помогнете да намеря този човек, тогава ще намеря и баща си.“ Това било предостатъчно за брата. Сълзи изпълнили очите му и той проговорил: „Дете, може би аз съм човекът, когото търсиш?“ Като чула тези думи, тя го хванала за дрехата: „Вие ли сте изцелителят?, извикала тя и помолила: „Не ме отминавайте, г-не, имайте милост към мен, сляпото момиче.“ Бранхам отговорил: „Аз не съм изцелителят, аз съм брат Бранхам. Изцелителят е Исус Христос.“ И той, като помолил момичето да наведе главата си, произнесъл: „Господи, когато преди 1900 години Ти носеше Своя кръст, дойде Симон от Киринея и Ти помогна. Ето пред Тебе стои едно от децата на Симон, но в тъмнина. Сигурно ме разбираш, Господи…“ В този момент негърчето извикало: „О, сега мога да виждам.“

Един стар човек с изкривен крак, подпрян на патерици, наблюдавал цялата драма и извикал: „Брат Бранхам, осем часа стоях в този дъжд, имай милост към мен.“ — „Вярваш ли, че съм служител на Бога?“ — „Да,“ бил отговорът му. — „В името на Исус Христос ти си изцелен. Хвърли патериците си.“ Човекът започнал да подскача и да вика, защото кракът му бил здрав и прав. Започнали да притискат брата, за да се допрат до дрехите му. Тези дрехи се били изтрили от навалицата и от дългото носене, и все пак всички, които се докосвали до тях с вяра, оздравявали. Като че ли се намирахме във времето на Христос, когато вярата печелела победи.