Съдържание Цялата книга на една страница

Изцеления в две колонии за прокажени

Алистер разказва: „Според стари закони в Англия всеки, който заболее от проказа, загубва всички свои права като гражданин. Юридически и политически той е считан като умрял. Прокажените се сравняват с идиотите, които са напълно безправни. И църквата извършва тържествена погребална служба в деня когато болният е бил отделен от съгражданите си и изпратен между прокажените. В Южна Америка, във Венецуела се намира една колония за прокажени на едно много просторно място, заградено с висока стена. Вътре се намират много ниви и градини, обработвани от прокажените. Входът се пази много строго. Който влезе като болен, никога повече не излиза. Вътре има хиляди прокажени. Моравските мисионери от любов към душите са избрали това място за свое работно поле. Умрат ли някои от тях, други моравци заемат местата им. Когато бях във Венецуела, аз влязох през портите на две такива колонии. На мене ми беше разрешено да вляза като проповедник и изцелител, без да бъда осъден като моравците да прекарам остатъка от живота си между живоумрелите. От пристанището на Маракаибо взех една ладия, за да преплувам с една група сериозни съработници до колонията прокажени на острова. Една жена от тази група беше майката на един прокажен. Като 10-годишен синът й влязъл в тази колония и сега е 26-годишен. Напълно ослепял, ръка до ръка със своята майка и с една бяла тояга в ръка той ни служеше за водач до колонията. Там облегнат на една стена седеше млад мъж с двете му колена увити с вата, със страдалчески израз на лицето. Аз се приближих до него, положих ръце на главата му и се молих за него. Той бавно придвижваше краката си и усмивка проигра на лицето му. Мъчителната болка беше изчезнала. Водени от нашия сляп водач влязохме в една комфортна къщичка — жилището на една млада двойка, и двамата вярващи и прокажени. Отдавна са чакали напразно за помощ и изцеление. Тя нямаше особени болки, но той страдаше много. Аз се молих с тях и всички болки изчезнаха моментално. Следвайки нашия водач ние влязохме в малка къщичка подобна на църквица. След като четохме от Божието Слово, за да събудим вяра и да я укрепим, 12 от 15-те присъстващи прокажени пожелаха да се моля за тях с полагане на ръце за изцеление. И тук още през време на молитвата изчезнаха болките на всички. Един напълно ослепял страдаше много, и той почувства огън през всичките части на тялото си. Всяка болка се изгуби. Това чувство го напусна когато очите му оздравяха.

На един километър от летището на Каракас, столицата на Венецуела, се намира входът на другата колония прокажени. Тук влязох с мисионера Енгви Олсон, един от моите преводачи. В един ъгъл на градината, заобиколена от храсти и цветя седеше една група прокажени. Когато се приближихме, ние им говорихме за чудното изцеление чрез Христос, че Той е същият и днес. Положих ръце на тях и всички бяха освободени от болките си. Имаше различно страдащи. Една саката жена скочи и проходи, други проглеждаха и прочуваха. Към нас се приближаваха двама прокажени, за които се молихме едновременно. Те бяха без пръсти на краката и ръцете, изядени от болестта. От израза на лицата им се виждаше, че и те бяха помилвани.“